Считано от 13 декември 2014 г., новите европейски правила за етикетиране на храните, приети от Европейския парламент и Съвета през 2011 ще гарантират, че потребителите получават по-ясна, по-точна  информация за съдържанието на храните, която ще им помогне да направят информиран избор.

Ключови промени:

• Подобрена четливост ( минимален шрифт за задължителната информация);
• По-ясно и хармонизирано представяне на алергени ( например соя, ядки, глутен);
• Задължителна информация за алергени за неопакованата храна, включително в кафенета и ресторанти;
•  Задължителна информация за произход на прясно месо;
• Същите изисквания и за онлайн етикетиране и продажба от разстояние ;
• Списък на специално създадените наноматериали в съставките;
• Конкретна информация за растителен произход от рафинирани масла и мазнини;
• Строги правила за предотваряване на заблуждаващите практики;
• Указания за необходимоста от заместващи съставка при „имитиращи продукти“;
• Ясна индикация за размразените продукти.

IPBulgaria.bg e Национален български портал за интелектуална собственост. Създаден през 2000, за да обособи място където експертите в областта на интелектуалната собстевност – патентни представители, адвокати, служители в държавната администрация на Патентното ведомство на Република България, правозащитните и правоприлагащите органи и организиции; съд, прокуратура, Митници и полиция, международната дипломатическа служба на България, както и много български изобретатели, автори, творци и изпълнители да намират мястото с отговори или да провеждат дискусии, свързани с авторското право, сродните на авторското право права, патентите, полезните модели и търговските марки, марките за услуги, сертификатните марки и колективните марки,  промишления дизайн, топологията на интегрални схеми, а така също новите сортове растения и породи животни, географските означения, сертификатите за допълнителна защита и традиционните знания и умения, опазването на търговска тайна и трансфера на технологии. 

IPBulgaria.bg през годините на своето съществуване претърпява различни трансформации и образни визуализации. Създателите на националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria (Ай Пи България) са щастливи от факта на двадесет (20) годишното съществуване на портала.

Материалът ЕС: Нови правила за етикетиране на храните е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Антония Първанова: „Медиите имат съществено значение, но не може информацията да тече само през медии и социални мрежи. Културата на информиран избор не може да се случва без система за контрол и гаранции. Ако тези два параметъра отсъстват, минаваме само на митове и слухове „, заяви още тя.

Според Атанас Дробенов, експерт в дирекция „Контрол на храните“ в Българската агенция по безопасност на храните, България има сериозен напредък по въвеждането на новите правила и въвеждането на тези, установени с Регламент 11-69. „Голяма част от българските производители и търговски компании още преди година започнаха да развиват своите нови проекти, за да отговорят на европейските изисквания. Но онези производители и търговци, които не са започнали да осъвременяват своите храни, опаковки и етикети, закъсняват много. Други пък изобщо нямат намерение да го направят „, подчерта той.

Дробенов уточни, че при нарушение на правилата за етикетиране на продуктите, отговорността е на производителя, ако храната е от български произход. При вносните стоки носител на санкциите е търговският представител.“Отговорността е на производители и търговци, но и на потребителите, които трябва да бъдат активни, за да може промяната да се случи толкова бързо, колкото всички ние желаем“, категоричен бе той.

Неизгодна позиция за малките производители

Проблемите на малките и биопроизводителите бяха във фокуса на дискусия с участието на инж. Атанас Дробенов, Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите Десислава Димитрова, от Slow Food България, Богомил Николов, изпълнителен директор на Асоциация „Активни потребители“, Стоян Симеонов от Българска Асоциация Биопродукти и д-р Галя Костадинова, началник отдел „Безопасност на храните „в Министерство на земеделието.

„В България се фаворизират по-скоро големите производители. Трябва да се премахнат законодателните бариери, които възпрепятстват дейността на МСП „, подчерта и Антония Първанова.

Като основни бариери пред дейността си те идентифицираха липсата на лаборатория за проби за безопасност за някои типове храни, както сертифицирането на фермите като стопански производители.

Марияна Кукушева беше категорична, че корпоративни интереси се опитват да изправят производителите на традиционна храна и биопроизводителите. „Шансът на малките производители е единствено и само в кооперирането. Най-големият процент на неусвоените средства от ЕС са в областта на кооперирането и обединението – и по Програмата за развитие на селските райони, и по Оперативна програма „Конкурентоспособност“, каза тя.

„България разполага със супер модерна лаборатория за ГМО, в която се правят около 250-300 проби на година и в около 10% от тях са открити ГМО продукти.Тези резултати обаче не се комуникират към контролния орган, лабораторията работи „от любов към науката“ – това трябва да се промени. От друга страна, налице са и много позитивни практики, които се спазват на доброволно равнище „, подчерта Богомил Николов от Асоциация“ Активни потребители „. За Е-тата той препоръча етикетите да съдържат и наименованието на веществото и на знака, а не да се избира доброволно кое от двете.

Източник: Информационно бюро на ЕП в България

Материалът Безопасност на храните – конференция на Информационното бюро на ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията за защита на конкуренцията разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на контрол от страна на EXPUR S.A., Румъния, върху определени активи на Cargil Oils S.A., Румъния. Комисията постанови незабавно изпълнение на решението.

Концентрацията ще засегне пазарите на продажба на рафинирано слънчогледово олио и шрот от слънчогледово семе на територията на България чрез дъщерни дружества на Каргил групата в България – „Каргил България“ ЕООД, „Провими Несебър“ АД и „Провими Ситово“ ЕАД. Налице е хоризонтално припокриване между дейностите на засегнатите предприятия при продажбите на рафинирано слънчогледово олио и слънчогледов шрот.

Анализът на КЗК показа, че не съществуват значими правни и/или икономически ограничения за навлизане на нови участници на съответните пазари в България. Основните разрешителни, които се изискват, са свързани със спазване на определени норми на хигиена, качество и безопасност на храните и защита на потребителите и околната среда. Слънчогледовото олио се предлага от много на брой предприятия, преобладаващо малки и средни. Една част от тях произвеждат нерафинирано олио, което след това продават на рафинерии в страната или изнасят под формата на шарлан (студено пресовано слънчогледово семе), други само бутилират закупени наливни количества под собствена търговска марка и обичайно са с регионално значение, а трети имат пълен цикъл на производство до краен продукт, който бутилират и предлагат на пазара. Произведеното в България количество слънчогледово олио обичайно задоволява търсенето на вътрешния пазар.

Производството установи, че и след сделката участниците в концентрацията ще имат нисък пазарен дял, както и че липсват значими бариери за навлизане на пазара, на който оперират голям брой участници, което дава основание на Комисията да счита, че планираното придобиване няма да доведе до съществено изменение в пазарните позиции на ангажираните с тези дейности дружества.

Материалът Концентрация на пазара на слънчогледово олио е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.