„Поздравления за всичко, което сте постигнали за толкова кратко време – убеден съм, че това е основа за надграждане във времето и вярвам, че ще има приемственост и последователност в подкрепата на инициативите ви“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, който днес се срещна с академик Юлиян Ревалски, зам.-директора на Института по математика и информатика проф. Величка Милушева и част от чуждестранните учени, които работят в София. Общо 32 постдокторанти, трима водещи учени, 11 утвърдени изследователи и двама учени от Украйна са назначени в Международния център, който действа от 2020 година, стана ясно по време на срещата. Сред постдокторантите има граждани на САЩ, Швейцария, Мексико, Бразилия, Китай, Корея, Япония, Индия и др.

Международният център по математически науки дава шанс и на млади учени от България да излязат на картата на световната наука с изследвания в различни области на съвременната фундаментална и приложна математика. Те са успели да привлекат и двама български изследователи, завършили образованието си в чужбина, които са се завърнали в страната ни, за да работят в София. От Центъра отбелязват, че в техните дейности се включват и петима носители на Фийлдсов медал – Максим Концевич, Андрей Окунков, Терънс Тао, Марина Вязовска и Кошер Биркар. Това е отличие, което се присъжда от Международния математически съюз на математици до 40-годишна възраст за особени постижения.

Част от привлечените постдокторанти и изследователи са финансирани по националните научни програми на МОН „Върхови изследвания и хора за развитие на европейската наука“ (ВИХРЕН), „Петър Берон и НИЕ“ и „Млади учени и постдокторанти“. „Радвам се, че заедно успяхме да разработим и успешно да реализираме тези програми“, подчерта академик Юлиян Ревалски, който ги инициира пред МОН като председател на БАН.

МОН подкрепя финансово Центъра с общо 6 милиона лева за период от 5 години. Заедно с това Центърът участва в съвместна международна инициатива с американския Департамент по математика и физика на Simons Foundation International Ltd., който пък ежегодно осигурява финансиране в размер на 500 000 щ.д. Механизми за подкрепа на Центъра дава и програмата „Повишаване на научноизследователския капацитет в математическите науки“ (ПИКОМ).

С отпусканите средства се гарантира работата на четири научноизследователски групи, ръководени от водещи световни учени в различни области на съвременната фундаментална и приложна математика, организиране на съвместни международни конференции по актуални теми, които водят до дългосрочни сътрудничества между учените в Югоизточна Европа. Подкрепя се и интеграция и реинтеграция на таланти и водещи учени в страната и посещения на български учени в чужбина. През периода 2020–2025 г. Центърът организира общо 37 конференции и семинари.

Материалът Млади учени от 16 държави привлече международният център към БАН е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според Международната агенция за атомна енергия (IAEA) ядреният синтез е източник на почти неограничена, безопасна и чиста енергия. Именно чрез този процес се „захранват“ звездите и Слънцето. В световен мащаб се полагат значителни научни усилия за постигането и приложението му. Наскоро в лаборатория на ИТФФ, за пръв път в света, експериментално беше получена реакция на ядрен синтез в условията на фемтосекундно лазерно излъчване. Т.е., чрез ултра къси импулси с висока мощност за изключително кратък период от време. Опитът е на четирима учени от Института по физика на твърдото тяло и Института по електроника на БАН.

Усилията им ще бъдат подкрепени от бившия председател на Академията акад. Никола Съботинов и директора на ИФТТ доц. Екатерина Йорданова. С финансирането по Програмата за научни изследвания те ще опитат да развият и оптимизират този български иновативен метод за ядрен синтез. Това ще бъде уникален експеримент не само за България, но и в световен мащаб. Способът на БАН е по-компактен, с по-ниска консумация на енергия и по-висока безопасност спрямо използваните в САЩ и ЕC.

При успешна реализация проектът може да доведе до революция в производството на ядрена енергия, като ще  позволи използването на по-малки и ефективни реактори. Това ще даде възможност на страната ни да развива технологии, патенти и индустриални партньорства, включително с участието на малки и средни предприятия и научни организации. Така България може да се нареди сред лидерите в авангардните изследвания и да има съществен принос към европейската зелена и енергийна трансформация.

Интервю с акад. Никола Съботинов, част 1

Интервю с акад. Никола Съботинов, част 2

Снимки: БАН

Материалът МИР ще подкрепи проект на БАН с потенциал за пробив в световната наука е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Как да правим наука по стандарти, наука с качество, наука със стил?

На 12 юни 2014 г. в Голямата зала на Гранд хотел „София“ ще се проведе конференция „Състояние и перспективи за Научните изследвания в България“, посветена на 145-ата годишнина на БАН. Събитието се организира от Институтa за изследване на обществата и знанието към БАН и Института за развитие и иновации на образованието и науката – ИРИОН, с любезното съдействие на Фондация „Конрад Аденауер“. Участието си вече са заявили над 100 учени, университетски преподаватели, докторанти, студенти, политици, културни дейци и администратори, за да дискутират заедно с лектори от Германия най-наболелите и актуални въпроси за науката в България.

Проявата „Щанд с книги за науката“ отбелява 10 години от издаването на книгата „Храмът“, в която група млади учени заговориха откровено и на глас за проблемите в научната сфера в България. На Щанда ще бъдат представени редица нови заглавия, разглеждащи отблизо живота на учения в миналото и днес, академичната кариера в България и някои иновативни форми на интегриране на науката с изкуството. Издателство „Ентусиаст“ ще представи книгата „Наука със стил: писане на дипломен проект“ на доц. д-р Милена Цветкова, преподавател в катедра „Пресжурналистика и книгоиздаване” при Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В изданието са разгледани голяма част от залегналите въпроси в програмата на конференцията.

В конференцията ще се обсъждат актуалните новини, както и сериозните проблеми, пред които се изправя академичната общност в България. Сред интересните дискусии ще бъдат включени и някои въпроси от „кухнята“ на научните среди: кризата с Фонд „Научни изследвания“ след поредицата от скандали, които преживя; защо България неотклонно държи последното място в класацията по иновации в ЕС; търсенето на иновативни решения за финансиране; младите учени и техните перспективи. Основните теми ще бъдат разделени в три секции: Стандарти за изследвания и научна политика; Международно сътрудничество и трансфер на знания и технологии; Състояние и проблеми на науката в България.

Конференцията ще открие министъра на образованието и науката проф. Анелия Клисарова, председателя на БАН проф. Воденичаров, директора на фондация „Конрад Аденауер“  д-р  Марко Арндт и г-н Йорг Шенк от Посолството на ФР Германия в София. Пленарните лектори на конференцията са проф. дхн Владимир Енчев – председател на изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“ и проф. Юрген Пльон – гост лектор от Германия. Доклади ще представят още проф. Борислав Тошев, проф. Николай Витанов, доц. Галя Маринова, доц. Рая Стайкова,  доц. Иван Чолаков, доц. Васил Гуляшки, доц. Антоний Стоев, д-р Ирина Александър, д-р Ралица Гелева и юристът Стефка Манева.

В тон с главната цел на събитието – да осветли сферата на науката и изследванията, е и съпътстващата изложба живопис на художничката Ралица Денчева – „Слънце за науката“, както и картините на Група „Цвят“.

За допълнителна информация, както и за заявки за присъствие, моля, свържете се с Галя Маринова, тел. 0898 516 140, e-mail galiaim@yahoo.com

Материалът Тревоги и надежди на българската наука е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През  2011 бюджетните разходи за научноизследователска и развойна дейност у нас са възлизали на 188,6 милн. лева. По данни на националната статистика у нас с научно-развойна дейност се занимават около 20 хиляди специалисти. Заявените изобретения за 2011 година от БАН и университетите са 29 от общо  264 завените български изобретения, т.е 11%, заявените през 2011 полезни модели са 7 от общо 205 или едва 3%. Най-общата икономическа оценка би могла да даде приблизителната еденична цена на значимата българска иновация финансирана от държавния бюджет – 5,2 мил. лева.

Световен критерии за оценка на иновационната активност на определена институция е броя заявени и регистрирани изобретения.

Заявените и регистрирани изобретения и полезни модели са много ясен и безпорен критерии за оценка защото за да се получи регистрация на един патент то той трябва да отговаря на определени критерии:
– световна новост
– изобретателска стъпка
– промишлена приложимост

и наличието на тези условия във всяка една заявка се оценява от експерти след извършване на проучване в масивите на световната патентна и не патентна литература.

Извършваната независима и обективна патентна експертиза по световно утвърдени критерии и правила е гарант за качеството на всяка една научна разработка.

Автор: ipbulgaria

Материалът БАН и българските университети са с най-ниската иновационна активност в странатa е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Иван Чалъков е доцент по социология в Пловдивски университет “Паисий Хилендарски” и едновременно с това ръководи Групата за изследване на технологиите към Институт по социология при БАН. Изследователските му интереси са в областта на социология на науката и технологиите и икономика на техническата промяна. През периода 1993-1998 г. провежда етнографското изследване на Централната лаборатория по оптичен запис и обработка на информацията при БАН, където въвежда понятието за хетерогенна микро-oбщност, възвникваща върху отношенията на пасивност и отговорност между човешки и не-човешки участници. Резултатите са публикувани в книгата Да направиш холограма (книга за учените, светлината и всичко останало). София (Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998, 252 c.) През 1999 книгата получава втора награда на Национален фонд „Научни изследвания“ .

В някои среди академично предприемачество все още е мръсна дума и за това има основания. След 1989 г. партийната номенклатура в науката в сътрудничество с нейните „надзорници” от Държавна сигурност създават първите spin-off фирми в БАН, Селскостопанска академия, ведомствените институти, университетите. Много от тези фирми са форма на „частно присвояване на публични активи”, прилагана тогава в икономиката. Чрез тях интелектуална собственост, ценно научно оборудване, опитно-промишлени инсталации и малки високотехнологични линии се прехвърлят към новите фирми които получават приходите, а институтите-майки поемат разходите. За разлика от останалата икономика обаче, в науката тази схема се оказа краткоживееща – след 1992 г. научните общности почти навсякъде сменя старите ръководства и прекратяват разграбването на активите. Под страх от уволнение са въведени забрани за участие в търговски дружества и сдружаване с частни фирми. Научните активи са спасени…

Тази история обаче е твърде опростена и скрива съществени страни на проблема за академичното предприемачество. За да го разберем, трябва да разгледаме най-малко още три процеса – трайното напрежение между фундаментална (наука заради самата наука) и приложна наука, прехода от административна към пазарна икономика и неговото отражение в науката, както и глобалната конкуренция между фирмите и иновациите като ресурс в тази конкуренция.

С напрежението между „чистите” и „приложни” учени се сблъсках преди години, когато млад учен в изследваната от мен холографска лаборатория сподели „…Технологията е най-висшата наука. Не че не оценявам фундаменталните изследвания, но наистина не харесвам чистата наука, науката сама за себе си. За мен истинското предизвикателство е да видя едно ново нещо да тръгне, да заработи“. Често макар от една и съща област, учените като че ли принадлежат към две различни „култури”. Едната изследва дивите природни същества и смята, че работата завършва с научните статии, описващи тези същества и техните свойства. За другата група обаче това е само първата стъпка към крайната цел – „опитомяването” на тези същества, вграждането им в продаваем продукт. Тези две култури може да се съчетават в една личност или в една научна общност, но могат и да са два враждуващи помежду си свята. В този смисъл „източването” на научните активи е само преходен момент в сагата на източно-европейската транзиция, маскиращ автентичния стремеж на част от учените да реализират сами своите научните резултати в полезни за хората и създаващи добавена стойност продукти и технологии. Стремеж, който няма нищо общо със спускани от сенчести структури нареждания „отгоре”.

Защото подобно на военните, чистата наука може да съществува само ако в нея непрекъснато се наливат ресурси отвън. Те се легитимират исторически по различен начин (античната науката възпитава младите в духа на „благото”, в ранната модерност да разчетеш „книгата на природата” е разновидност на библейската екзегеза), но заедно с това полезността на научното знание винаги е ключов легитимационен ресурс. Той не се отрича и от „чистите” учени, но те предпочитат да оставят тази задача на инженери и технолози.

В днешната глобална икономика основно конкурентно предимство са именно основаните на оригинални научни резултати иновации, а не евтината работна ръка и природните ресурси. Един от най-ефективните начини за ускоряване на прехода от научно откритие до иновация е ангажирането на самите учени в този процес –преливането на науката в бизнеса и обратно, се оказва средата, от която се раждат индустриите на 21 век. Изследванията показват, че е добре да се премахне бариерата между наука и икономика и винаги, когато имат желание, учените да могат да преминават през нея – да създават фирми или работят като консултанти в тях, да се връщат отново в научните звена и т.н. Този процес не гладък и безпроблемен, но страните, създали условия за това движение и научили се да го управляват, господстват в глобалната икономика.

Като анализират опита на тези страни, статиите показват традициите на академичното предприемачество в България, неговите съвременни тендеции и проблеми. Те регистрират факта на изостряне на напрежението между учените с предприемачески нагласи и тези, които остават в крепостта на „чистата” наука, през периоди на икономическа криза и поставят въпроса за търсенето на политически, институционални и финансови решения, които да позволят на учените да внедряват своите постижения без да се разделят с научната си организация. Решения, които да защитят както техните права, така и интересите на научните организации.

Данните са събрани в рамките проекта PROKNOW по 6-та Рамкова програма на ЕС. Авторите са били сътрудници на Групата за иследване на технологиите към бившия Институт по социология на БАН и като единствен източно-европейски партьнор в консорциума, съставен от колеги от Германия, Франция, Великобритания, Нидерландия, Швейцария и Финландия.

Иван Чалъков, София, 20 май 2011

 Изказвам благодарност на Мими Василева и Венелин Петров за техните бележки и коментари

Материалът Академично предприемачество, Иновациите и България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.