Това заяви председателят на Комисията за защита на конкуренцията доц. Росен Карадимов по време на широко обществено обсъждане на междинния доклад от секторния анализ на пазара на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти.

В дискусията участваха министър-председателят Росен Желязков, министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, заместник-министърът на икономиката и индустрията Дончо Барбалов, представители на Националната агенция за приходите, Комисията за защита на потребителите, Комисията за регулиране на съобщенията, Агенция „Митници“, Държавната комисия по стокови борси и тържища, Национален статистически институт, омбудсманът на Република България, както и представители на национално представителните организации на работодателите, синдикатите, браншовите организации на производители и преработватели, сдружения на потребители и на Сдружението за модерна търговия.

Доц. Карадимов подчерта, че широкият формат на консултациите осигурява необходимата синергия между производители, преработватели, търговци и държавните институции. „Анализът има две основни функции. По-амбициозната е да постави проблемите и да формулира препоръки, които ще бъдат изпратени до всички отговорни ведомства. Втората функция е да предостави достатъчна база, на основата на която КЗК да упражнява своите законови правомощия“, заяви Карадимов. Той подчерта, че Комисията не цели да прилага принудителни мерки, а да провокира диалог, регулация чрез саморегулация и баланс на интересите в сектора.

Премиерът Росен Желязков поздрави ръководството и екипа на КЗК за работата по анализа и приветства започналия реален диалог с всички заинтересовани страни. „Докладът дава ясна картина и може да послужи като основа за мерки и политики за подобряване на традиционните отрасли и сектора на земеделието“, заяви министър-председателят.

По време на дискусията бяха обсъдени проблемите и мерките, които анализът откроява в редица отрасли. Например в млечния сектор са изведени тревожни тенденции – намалено производство и сериозен ръст на вноса, силна концентрация в отрасъла и изкривена структура на търговията, дължаща се на ниски бариери на навлизане на търговски обекти и други. Всички заинтересовани страни имат възможност да представят своите предложения. КЗК ще изиска от държавните органи информация за предприетите мерки в тримесечен срок.

Материалът Росен Карадимов: Възстановяването на конкурентната среда на пазара на храните изисква комплексен подход е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Секторният анализ няма за цел да формира негативни нагласи срещу определени стопански субекти. Той трябва да бъде основа за диалог между всички заинтересовани страни за решаване на проблемите в сектора и структурните деформации“, подчерта председателят на КЗК доц. Росен Карадимов.

Проучването показва, че вертикално свързаните пазари – производство, преработка, търговия на едро и трансгранична търговия, оказват пряко влияние върху конкуренцията на дребно, каза ръководителят на анализа Жельо Бойчев, член на КЗК. Той представи доклада, според който най-сериозни деформации се наблюдават по веригата на доставки при млякото и млечните продукти. За периода 2020–2024 г. производството на сурово краве мляко спада с 25%, на прясно мляко – с 8%, на сирене – с 9%, на кашкавал – с 14%, на яйца – със 17%, докато вносът на мляко и млечни продукти нараства с 43%. Секторът е силно концентриран, поради което предстои преглед на разрешените концентрации през последните години.

Анализът посочва, че липсата на национални стандарти за качество, недостатъчният институционален контрол, високите производствени разходи и недостигът на работна ръка задълбочават проблемите в производството и преработката.

Предмет на анализа е и регионалното покритие и ценовата политика на големите търговски вериги.

България е сред държавите с най-ниски регулаторни бариери за навлизане в сектора – както при откриване, така и при функциониране на нови търговски обекти, показват данните. В редица страни в ЕС регулациите са значително по-рестриктивни, включително ограничения за работно време, местоположение и др. Едни от най-високите бариери има в Австрия и Германия.

За първи път анализът представя „конкурентна карта“ на България по области. Данните показват динамична конкуренция в големите градове като София и Пловдив, където присъстват множество вериги. В някои области обаче броят на веригите е ограничен до 3 или до 4–5, което води до значителни пазарни позиции и регионални дисбаланси. Анализът показва, че ценовите нива са сравнително едни и същи при повечето търговски вериги в страната при различна покупателна способност на населението. Например в София приходът на човек е 55 000 евро на година, а във Видин – 7 122 евро.

КЗК изследва ценовата политика на десет големи търговски вериги за юни, юли и август т.г. Изводът е, че няма данни за съгласувано спекулативно повишаване на цените във връзка с въвеждането на еврото. В същото време се отчитат изключително високи търговски надценки. Те се формират от търговски отстъпки от доставните цени на производителите и от допълнителната надценка над доставната цена, която определят веригите. При млякото най-високите регистрирани надценки достигат до 77%, при сиренето – до 82%, а при кашкавала – до 91%.

Според анализа високите търговски надценки, особено след значителните отстъпки от доставните цени, могат да изкривят пазара, тъй като оказват силен натиск върху производителите, ограничават ценовата им свобода, намаляват рентабилността и затрудняват договарянето с търговските вериги.

Сред препоръките от междинния доклад са насърчаване на кооперирането, създаване на къси вериги на доставки, въвеждане на национални стандарти за качество, засилен институционален контрол, целево финансиране на преработвателния сектор и по-голяма прозрачност в търговските практики на веригите.

КЗК преминава към задълбочени проучвания в три направления: структурата на пазара на дребно в социално-икономически слабо развити региони с ниска покупателна способност и концентрация на търговци; ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между доставчици и търговци; както и пазарите на производство, преработка и търговия с мляко и млечни продукти.

„Разчитаме чрез диалог с бизнеса и осъзната обществена необходимост да започне процес на саморегулация и възстановяване на конкурентната среда, основано на изводите в доклада. При положение, че не се отчете желание за саморегулация и се констатират евентуални индикации за нелоялни търговски практики, злоупотреба с господстващо положение и проблемни концентрации, КЗК има готовност да се самосезира и да образува съответните производства“, посочи Карадимов.

Междинен секторен анализ за представяне на предварителните заключения за състоянието на конкуренцията в сектора на модерната търговия на дребно със селскостопански и бързооборотни хранителни продукти:

https://www.cpc.bg/media/0212/MA_021225.pdf

Резюме:

https://www.cpc.bg/media/0212/Rezume.pdf

Презентация:

https://www.cpc.bg/media/0212/P_S.pdf

Материалът Секторният анализ на КЗК отчита сериозни структурни деформации на пазара на храните е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

От началото на годината инфлацията е 3.4%, а средногодишната инфлация за периода октомври 2024 г. – септември 2025 г. е 3.8%.

Намаления в цените

Най-съществено поевтиняване се отчита при:

• „Развлечения и култура“ – с 9.9%,

• „Ресторанти и хотели“ – с 0.9%,

• „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ – с 0.1%.

Цените на редица сезонни хранителни продукти също са по-ниски, като най-големи спадове има при грозде (-10.9%), пипер (-10.7%) и кореноплодни зеленчуци (-7.5%).

Повишения в цените

Най-голямо поскъпване има в групите:

• „Образование“ – с 4.5%,

• „Облекло и обувки“ – с 1.0%.

При нехранителните стоки най-значителен ръст се наблюдава при цветарство (+4.3%), услуги за външен вид (+1.4%) и висше образование (+2.7%).

Натрупана инфлация

• За последните три години (септември 2025 г. спрямо септември 2022 г.) инфлацията е 13.5%.

• За последните пет години – 41.1%.

Хармонизиран индекс (ХИПЦ)

По хармонизирания индекс месечната инфлация е -0.6%, а годишната – 4.1%.

По данни на НСИ.

Материалът Над 41% инфлация за последните 5 години отчитат от НСИ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите на доц. Карадимов в българската икономика има тежки структурни деформации – резултат на приватизацията и извършвани концентрации, които ще се покажат през анализите на икономическите сектори.

Председателят на КЗК припомни, че в рамките на секторния анализ на храните бе изискана информация от близо 50 търговски вериги и търговци на дребно, управляващи около 500 търговски обекта в 25 града в страната. Към анализа Комисията присъедини данни от Националната агенция за приходите и Комисията за защита на потребителите, по силата на споразумението, което трите институции подписаха за съвместен контрол и координация в процеса по въвеждане на еврото. Добавена бе и информацията от КНСБ от наблюдението на цените на хранителните стоки.

„КЗК няма пряко отношение към нивото на цените, както няма и правомощия в Закона за въвеждане на еврото. Независимо от това установихме много добър синхрон с КЗП и НАП и съвместната ни работа дава добри резултати“, посочи Карадимов. Той заяви, че анализът на КЗК за месеците юни, юли и август е установил, че няма покачване на цените на основни хранителни продукти в големите търговски вериги. В същото време обаче данните сочат, че маржът на надценка варира между 50% и 90%.

Карадимов даде за пример и появилата се информация за покачване на цената на олиото. По указания на премиера Комисията за защита на конкуренцията, Министерството на земеделието и храните, Агенция „Митници“ и Държавната комисия по стоковите борси и тържищата извършиха проверки и установиха, че няма предпоставки за промяна на цената на олиото. „Когато четири институции обменят информация и я обявят публично, всеки, който би опитал да злоупотреби, е под прожекторите на това съвместно изявление на държавата“, категоричен бе Карадимов.

По инициатива на КНСБ Комисията започна и детайлна проверка на пазара на млечните продукти. „В този сектор има търговци с над 80% пазарен дял в изкупуване на млякото“, заяви председателят на КЗК.

Материалът Росен Карадимов: Въвеждането на еврото е повод КЗК да започне анализи в редица икономически сектори е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Днес представяме на вниманието ви първата част, макроикономически преглед на България, където се описват основни макроикономически показатели, измерващи бизнес активността или касаещи бизнеса непряко.

България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз. Страната е с най-ниски заплати и доходи, най-нисък БВП на глава от населението и най-ниска производителност на труда в Европейския съюз. Въпреки това в глобален мащаб България се нарежда сред средно-богатите държави (виж картата по-долу)

Държавите в зелено с високи приходи, тези в червено са с ниски приходи, а останалите са със средни такива.

Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.

Плановото разпределение на населението в България преди 1990 г., както и минималните възможности за миграция, дължащи се на държавни регулации, са ограничавали хората във възможностите им за релокация. В годините на прехода започват миграционни процеси от селата към малките градове, от малките градове към големите такива и от България в чужбина. Тази „нова“ за населението динамика е съпроводена и от две тенденции – първо спад в раждаемостта и второ увеличаване на продължителността на живот.

Авторът не подкрепя мненията, които се представят в различни медии, че населението на България ще се стане 2 млн. до 2050 г., поради факта, че демографските процеси са изключително динамични и комплексни. Наивното екстраполиране на данни за такива процеси в бъдещето е подвеждащо.

Материалът Бизнес в България 2018 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.