Гарет Браун – изобретател phillytechweek.com

Пленен от иновациите и приказните истории като дете, Гарет Браун е бил много неща – певец, търговец на автомобили, копирайтър, автор на радио реклами. На 78 години, с повече от 50 патента, 70 филма, Оскар и Еми на негово име – наред с други впечатляващи награди и отличия – Гарет Браун не спира да изобретява.

Преди да постигне значим успех като изобретател, Браун преживява редица обрати. Приет е да учи в университета Tufts, но скоро напуска, за да преследва кариера като певец. В това поприще остава около три години. В последствие, докато работи за Volkswagen започва да се занимава с писане. Не успява да печели достатъчно като автор на собствени произведения, затова започва да работи и като копирайтър.

Приблизително по това време приятел на Гарет Браун му дава назаем филмова камера. В този момент започва и пътят на Браун като изобретател. Воден от интереса си към техническата част на правенето на кино, той става автор на няколко изобретения в тази сфера.

Steadicam

Изобретението на Браун позволява на операторите да снимат докато вървят без обичайното разклащане и нестабилност при ръчното боравене с камерата. Steadicam се използва за първи път във филма Bound for Glory (1976), който получава Награда на Академията (най-добра операторска работа). След това се използва за филми като Rocky, заснемане на тренировъчни последователности и Return of the Jedi, където Браун върви през гора, снимайки с 1 кадър в секунда, за да постигне илюзията за високоскоростно движение по време на преследване с мотоциклет.

Skycam

Това изобретение представлява компютърно контролирана, стабилизирана система с окачени кабели. Системата се маневрира в три измерения в открито пространство над игралната зона на стадион или арена чрез компютърно управлявана кабелна система. Skycam се използва за първи път публично през есента на 1984 г., в предсезонен мач на Националната футболна лига в Сан Диего. Думата SKYCAM е регистрирана и като търговска марка във Ведомството за патенти и марки на САЩ (рег.No.5778611).

Днес Браун притежава повече от 50 патента за тези иновации и няколко други. Основният фокус на ентусиазма и изобретателския му стремеж през последните години е нещо с изключително полезно приложение. Вдъхновен от баща си, който умира на 97 годишна възраст и майка си, която и до днес е жива на забележителните 107 години, Гарет Браун изобретява повдигнат стол-проходилка, който позволява на човека, който го използва, да става и сяда без усилие и безпроблемно да преминава към вървене, без да се притеснява, че ще падне.

Автор: Надежда Драгомирова
По материали на USPTO и Wikipedia

Материалът Гарет Браун – от певец до изобретател е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Снимка: m3bg.com

От вчера на пазара е най-новата книга на световно признатия PR експерт и бизнесмен Максим Бехар – „5 минути до утре“. Книгата се издава от издателство „Фабер“ и вече е в продажба на неговия сайт, както и в големите книжарници в страната.

В „5 минути до утре“ читателите ще открият:

– 100 правила на модерния лидер;
– Хронология на COVID-19;
– Как се отрази пандемията на бизнеса;
– Как да се държим по време на видео срещи;
– Нетипични съвети за типични лидери.

В „5 минути до утре“ авторът Максим Бехар представя нестандартна гледна точка по отношение на промените в света, които COVID-19 предизвика, и прави интересни прогнози за развитието на бизнеса в новата реалност.

Максим Бехар казва за книгата си: „Книгата „5 минути до утре“ беше написана за две седмици и издадена за още толкова, което е абсолютен рекорд. Така успяхме да уловим пулса на случващото се в момента и да предложим на читателите една различна гледна точка към всичко онова, което преобърна живота ни съвсем неочаквано. Светът повече никога няма да бъде същият – нито бизнесът, нито отношенията помежду ни. Именно в този контекст се появява нуждата от нов подход към лидерството, който да ни помогне да се адаптираме и да преодолеем кризите по-лесно“.

Стефан Вълдобрев за „5 минути до утре“ – „Увлекателен текст за хора, които искат да бъдат чути“.

Материалът Максим Бехар с книга за промените в света след COVID-19 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Имануел Кант казва „Музиката е езикът на емоциите“. И наистина, чрез музика човек може да пресъздаде свои чувства, мисли и преживявания,  които иначе трудно би облякъл в думи. Често, за да се почувстваме по-добре, просто пускаме обичана от нас песен или компилация на любим изпълнител.

От 1980 година 1 октомври се чества и като Празник на българските певци и музиканти, по повод 700-годишнината от рождението на св. Йоан Кукузел. Той е бил византийски църковен певец, композитор и музикален теоретик. Автор е на композиция, посветена на майка му, която носи заглавието „Полилей на българката“. Оттам произтичат и предположенията, че Йоан Кукузел е от български произход.

В България правата, свързани с музикални произведения са регламентирани в Закона за авторското право и сродните му права. Съгласно чл. 19. от ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на творбата му и за всяко поредно използване на същия вид.

Според чл.2 от ЗАПСП, авторското право върху музикални творби възниква със самото им създаване. Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Интересно е да се спомене, че обект на авторско право са и аранжименти на музикални произведения и фолклорни творби.

Материалът Viva la Muzica! – Световен ден на музиката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Доктор по право, автор на две книги и научни публикации в правната периодика. Проф. Манева е редактор на две от книгите, издадени от издателство Ай Пи България съвместно със СОИС – „Креативно изразяване“ и „Да изобретиш бъдещето„. Преподавала е в Технически университет, София, в Университета за национално и световно стопанство и в Пловдивски университет „П. Хилендарски”.

Проф. Веселина Манева има над 15 години стаж в Патентното ведомство на Р България като юрист и държавен експерт. Специализирала е в Макс Планк Институт по интелектуална собственост, Мюнхен,  Институт за авангардни правни изследвания, Лондон, Университетите на Женева и Нюшател, Швейцария.

През 2019г. проф. Манева съвместно със Сдружение „ИНСТИТУТ ЗА ИНТЕЛЕКТУАЛНА СОБСТВЕНОСТ И ИНОВАЦИИ (ИСИ ИНСТИТУТ) „, Сдружение „АСОЦИАЦИЯ НА СОБСТВЕНИЦИТЕ НА МАРКИ В БЪЛГАРИЯ”, Съдружие на представители на индустриална собственост IP Consulting и Националния портал за интелектуална собственост IP Bulgaria представи становище относно проект за Закон за марките и географските означения.

Участва в национална научна конференция в памет на проф. Лиляна Ненова, организирана от катедра “Гражданскоправни науки” на Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”, 22 октомври 2015 г. Доклад на тема: “Отношения между съпрузите по повод правата на интелектуална собственост”. Юбилеен сборник, посветен на проф. Лиляна Ненова, Изд. СУ” Св. Кл. Охридски”, 2016, 225- 243 с.

Материалът проф. Веселина Манева е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Автор: Даниела Сапунджиева
Източник: http://ipplanet.blog.bg/

Какво точно казва Закона за авторското право и сродните му права

Едно от правата на всеки автор е да иска признаване на неговото авторство върху произведението. Според ЗАПСП до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки.

Всяко произведение може да бъде разгласено под псевдоним или анонимно. До разкриване личността на автора неговото авторско право се упражнява от физическото или юридическото лице, което със съгласието на автора е разгласило за първи път произведението. Тази разпоредба не се прилага, когато псевдонимът не поражда съмнение относно личността на автора.

Авторско право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.

Авторско право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За създаване на такова произведение се изисква съгласието на изобразеното лице.

Авторско право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора на произведението, освен ако в договора за възлагане е предвидено друго. Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано.

Материалът Правим ли разлика между авторско право и авторство? е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Музикален изпълнител, фотограф, авторка на романи, хореографка и автор на сайт за иновационен мениджмънт споделиха своите гледни точки относно практическото приложение на ИС, предизвикателствата пред творците в България и  личния им опит, свързан с авторските права.

По повод Световния ден на интелектуалната собственост говорихме с:

Радо Михов, музикант и певец, станал известен от шоуто „България търси талант“ най-вече с песента за айрана и баницата, всъщност е автор на сериозни поп и рок парчета. Радо сподели с нас впечатленията си от българските организации за колективно управление на права и ни разказа повече за себе си.

Росен Александров, моден фотограф от Велико Търново. Росен ни разказа за предизвикателствата пред снимането в България, за това какво представлява фотографията за него и за практиката на спазване (неспазване) на авторски права.

Вероника Денева, млада и изключително талантлива авторка на романи. Вероника сподели досегашния си опит с договорите за възнаграждение срещу авторски права, както и за практиката на онлайн разпространението на книги и издателския бизнес като цяло.

Митко Цонев, автор на уебсайт за иновационен мениджмънт. В момента се занимава с управление на информационните потоци за 3 проекта в Германия. Митко представи гледната си точка защо управлението на интелектуална собственост е от съществено значение и как вижда развитието на дисциплината в България.

Зорица Радловска, хореограф и старши треньор на един от най-успешните танцови клубове в страната. Със Зорица разговаряхме за творческото мислене в танцовото изкуство, музиката и копирането на хореографии като част от конкуренцията между отделните клубове.

Материалът Ай Пи България и Световния ден на интелектуалната собственост 2015 е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Името му фигурира върхи всичко от чаши до тениски. Според проф. Хокинг регистрирането на търговската марка ще му позволи до известна степен да контролира върху какво се отпечатва името му.

Британският учен, чийто живот бе изигран от актьора Еди Редмайн във филма „Теорията на всичко“, планира да използва търговската марка, за да попречи името му да бъде използвано за неподходящи продукти. Стивън Хокинг не търси регистрация на марката поради лична комерсиална цел, дори напротив. Професорът предвижда да основе фондация или да финансира научно изследване на амиотрофичната латерална склероза. Докато защитава своята докторантура в Оксфордския университет, 21-годишният Хокинг е диагностициран с тежкото заболяване, а лекарите са убедени, че му остават не повече от 1-2 години живот. Днес Хокинг е на 72 години, а неговите теории, публикации и книги са основоположни в космологията и физиката. Представя и нова комуникационна система, разработена от „Интел“, която му позволява да пише и говори по-ефективно, като регистрира движенията на мускулите на лицето му.

Стивън Хокинг не е първата известна личност, която защитава личното си име с търговска марка. Преди него това сториха известната писателка Джоан Роулинг и футболиста Дейвид Бекъм.

Надежда Драгомирова

Материалът Търговска марка Стивън Хокинг е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.