Снимка: Wikipedia Commons

Ако обектът притежава оригиналност, той може да получи авторскоправна закрила, “дори когато реализирането му е било обусловено от технически съображения”.

Спорът в главното производство – C-833/18

Делото е образувано пред Tribunal de l’entreprise de Liège (Търговски съд Лиеж, Белгия) при спор между Brompton, учредено по английското право дружество с учредител SI и Get2Get. И двете страни предлагат на пазара сходни по външен вид велосипеди, които могат да заемат три различни позиции – сгъната, разгъната и междинна. Трябва да се отбележи, че велосипедa Brompton се продава от 1987 г., като особенета му форма е защитена с патент, който към днешна дата е изтекъл.

Когато видимият външен вид на продукта поне от части е необходим за постигането на определен технически резултат, съответният продукт може ли да се ползва със закрила на основание Директива 2001/29?

Директива 2001/29

„Членове 2—5 от Директива 2001/29 определят изключителните права на авторите по отношение на възпроизвеждането, разгласяването и разпространението на техните произведения.

Член 9 от посочената директива, озаглавен „Продължително прилагане на други правни разпоредби“, предвижда:

„Настоящата директива не засяга разпоредбите, отнасящи се по-специално до патентното право, търговските марки, правата върху дизайна […]“.“

Преюдициални въпроси

Tribunal de l’entreprise de Liège (Търговски съд Лиеж) спира производството и отправя следните преюдициални въпроси към Съда на Европейския съюз:

 „1) Трябва ли правото на Съюза — и по-специално Директива [2001/29], която в членове 2—5 установява различните изключителни права, признати на титулярите на авторско право — да се тълкува в смисъл, че изключва от защитата, предоставена с авторското право, произведения, чиято форма е необходима за постигането на технически резултат?

2) За да се прецени дали една форма е необходима за постигането на           технически резултат, трябва ли да се вземат предвид следните критерии:

– наличието на други възможни форми, които позволяват постигането на същия технически резултат,

– ефективността на формата за постигането на посочения резултат,

– волята на предполагаемия нарушител да постигне този резултат,

– наличието на по-ранен, понастоящем изтекъл, патент за процеса, който позволява постигането на търсения технически резултат?“

По преюдициалните въпроси

По отношение на защитата на авторски права – ако формата на продукта „е продиктувана единствено от техническата му функция“, то съответно той не може да получи закрила. Запитващата юрисдикция следва да прецени, дали продуктът отразява личността и творчеството на своя дизайнер.

По отношение на предходния патент, който понастоящем е изтекъл в спора по главното производство, както и относно ефективността на формата “тези елементи следва да се вземат предвид само доколкото позволяват да се разкрият съображенията, които са били взети предвид при избора на формата на съответната стока.“

Крайно заключение на Съда на Европейския съюз:

“Членове 2—5 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкуват в смисъл, че продукт, чиято форма, поне отчасти, е необходима за постигането на определен технически резултат, се ползва с предвидената в тези членове авторскоправна закрила, когато представлява оригинално произведение, резултат от интелектуално творчество, тъй като чрез тази форма авторът на произведението изразява творческите си способности по оригинален начин, като прави свободен и творчески избор, поради което тази форма отразява неговата личност, което трябва да се прецени от националната юрисдикция, като вземе предвид всички релевантни обстоятелства в спора по главното производство.”

Материалът Авторскоправна закрила на дизайн – казусът Brompton е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Точното съдържание на CETA все още не е известно, но споразумението е доста обширно по обхват, представяйки нови възможности и предизвикателства. CETA е голям проект и неговите разпоредби реално ще се отразят на всеки сектор от икономиката, включително сферата на интелектуалната собственост с различните ứ аспекти. Като всяко търговско споразумение, CETA цели да намали препятствията пред търговията със стоки и услуги, но прави и много повече като въвежда закрила за инвеститори, отваря пазарите за обществени поръчки и представя нови правила за за сфери като интелектуалната собственост, конкуренцията, телекомуникациите и електронната търговия.

Според канадски представители, участвали в съставянето на икономическото споразумение, разпоредбите на CETA по отношение на авторското право „отразяват наскоро приетия Закон за осъвременяване на авторските права“, което означава, че CETA няма да промени канадските разпоредби в областта на авторскоправната закрила.

Във фармацевтичния сектор, Канада е дала съгласие да удължи периода на закрила правопритежателите на фармацевтични патенти. Конкретните подробности как тази засилена патентна закрила ще действа, все още не са известни.

Европейският съюз се бори усилено, за да постигне закрила на своите географски означения, които са есклузвини знаци, посочващи произхода на даден хранителен продукт. Понастоящем, Канада признава ограничен брой географски означения, но в следствие на преговорите по споразумението, техният брой значително ще се увеличи.

След като финалния текст на международното споразумение бъде приет, то ще бъде преведено на 22-та официални езика в Европейския съюз. След като това се случи, CETA трябва да бъде ратифицирано от Канада и ЕС, а е вероятно да се наложи ратификация от всички страни членки на ЕС. Очаква се да изминат няколко години докато CETA реално влезе в сила.

Надежда Драгомирова

Материалът CETA – споразумение Канада – Европейски съюз с акцент върху различни аспекти на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В предвидените промени на Закон за авторското право и сродните му права се създава разпоредба, с която се въвежда 70-годишна закрила на авторските права при музикални произведения с текст и музикално-драматични произведения. Този срок започва да тече след смъртта на по-късно починалия измежду автора на музиката и автора на текста, без това да ги прави съавтори, при условие, че текстът и музиката са били създадени с цел да бъдат използвани заедно. Досега подобна разпоредба съществуваше по отношение на съавторството.

С проекта се предвижда допълнително възнаграждение в полза на артисти-изпълнители, чиито изпълнения са били записани под формата на звукозапис и се прилага в срока между петдесетата и седемдесетата година на времетраенето на техните права.

Въвеждат се известни промени в срока на времетраене на изпълнителските и продуцентските права.

В тази връзка правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години след датата на изпълнението, в случай че на изпълнението е бил направен запис, но не под формата на звукозапис, и той е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката.

От друга страна, в случай че на изпълнението е бил направен звукозапис, който е бил законно публикуван или законно съобщен на публиката, времетраенето на правото продължава седемдесет години от това събитие. Това е валидно и за продуцентите на звукозаписи.

Източник: Министерски съвет на Република България

Материалът ВЪВЕЖДАТ СЕ ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАЩИТИ НА НЯКОИ АВТОРСКИ ПРАВА е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Същата програма има и четивна за човека част, наречена сорс код, от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.

Терминологично определение на база данни – представлява колекция от логически свързани данни в конкретна предметна област, които са структурирани по определен начин. В първоначалния смисъл на понятието, използван в компютърната индустрия, базата от данни се състои от записи, подредени систематично, така че компютърна програма да може да извлича информация по зададени критерии.

Проектът за първата система за бази от данни е бил започнат с цел управлението на данните за програмата Аполо на НАСА. Самата концепция за база данни възниква през 60-те години с реализацията на IMS, продукт на IBM, осигуряващ управлението на данни организирани в йерархии. По-късно през 1987 г. езикът за заявки към база данни, SQL, е стандартизиран. В днешно време, релационният модел е най-масово използвания в системите за управление на бази от данни.

Възможности за правна закрила на компютърните програми и  база данни

Съгласно действащото в България законодателство в областта на интелектуалната собственост възможностите за закрила на двата обекта са следните:

–         закрила на компютърните програми и база данни, чрез закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). Това е най- често прилаганата форма за защита;

–         закрила на компютърните програми и база данни, като индустриална собственост, чрез патентната система;

–         закрила на компютърните програми и  база данни, чрез търговска тайна, чрез закон за конкуренцията.

Посочените възможности за закрила не са взаимоизключващи се, а са допълващи се с цел установяване на законен монопол върху двата обекта и опазването им от пиратско използване.

Компютърните програми и база данни като обекти на обекти на авторско право

В България компютърните програми се закрилят от закона за авторското право и сродните му права :”обект на авторско право е всяко произведение на литература, наука и изкуство, което е резултат от творческа дейност и е изразено под , каквато и да е обективна форма като литературни произведения, включително произведения на техническата литературата, на публицистиката и компютърните програми”. За да се закрилят компютърните програми са необходими две условия: оригиналност на набора от инструкции и команди и представяне на компютърните програми върху материален носител или на действието им пред публика.

Авторски права върху компютърните програми принадлежат на лицето, което е създало програмата, това може да бъде авторът или работодателят.

Икономическите авторски права се свеждат до:

–         използване на програмата;

–         зареждане на програмата;

–         изобразяване на програмата върху екран;

–         изпълняване на програмата;

–         предаване на програмата на разстояние;

–         съхраняване на програмата е паметта на компютър;

–         превеждане на програмата;

–         преработване на програмата;

–         внасяне на изменения в програмата.

В България база данни също се закрилят ЗАПСП и по- конкретно като сборни произведения. Условията за предоставяне на закрила на базата данни  е да са резултат от собствен подбор и подреждане.

Авторски права върху база данни принадлежат на лицето, което е подредило съвкупността от данни.

Икономическите авторски права се свеждат до:

–         използване на базата данни;

–         изобразяване на базата данни върху екран;

–         предаване на базата данни  на разстояние;

–         съхраняване на базата данни в паметта на компютър;

–         преработване на базата данни;

–          внасяне на изменения в базата данни;

Въпросите свързани с определяне на авторското право върху компютърни програми и бази данни са подробно представени във видео материал, авторите, на който са Таня Точева и Диана Караджова за адв. дружество „Точева и Мандажиева“

http://www.youtube.com/watch?v=i3fwnBLI4Gw&feature=related

http://www.youtube.com/watch?v=kMWZjr2GISk&feature=related

www.tmlawoffice.bg

Интересен случай от съдебната практика, който илюстрира значението на авторскоправната закрила на база данни е делото „Апис” срещу „Лакорда“. Делото в Люксембург бе образувано в началото на 2008 г. по искане Софийския градски съд.  Ищецът по делото фирма „Апис“, е производител на правно-информационни системи. Ответник по делото е „Лакорда“ АД. Изпълнителен директор на ответника е бившият главен програмист и съдружник в няколко дъщерни фирми на „Апис“.

Според ищеца „Апис“ ответникът „Лакорда“ е извлякъл и използвал неправомерно съществена част от съдържанието на неговите юридически бази данни и по-точно базите данни на продуктовите модули „Апис Право“ и „Апис Практика“. В исковата си молба до Софийския градски съд той настоява съдът да наложи забрана за използването от ответника на извлечените данни и претендира за обезщетение в максималния размер.
В решението си Съдът в Люксембург потвърждава, че юридическите бази данни, подобно на всички останали бази данни, са обект на правна закрила, независимо от обстоятелството, че са съставени от официални, публично достъпни документи, каквито са нормативните и съдебните актове. Нормативните и съдебните актове сами по себе си не са авторски произведения, но правните бази данни се закрилят от закона поради значителните инвестиции, които производителят е направил за тяхното създаване, поддържане и непрекъснато актуализиране.

Закрилата на компютърните програми като обект на авторско право стоят в основата на софтуерната индустрия.

По инициатива на българското правителство и с финансовата подкрепа на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) за първи път е анализиран приносът на индустриите основани на авторски и сродните им права в българската икономика, включително приносът на софтуерната индустрия.

Данните от изследването сочат, че България е една от най- търсените в света страни от софтуерните компании за изпълнение на IT проекти. Това показва изследване на Economist Intelligence unit. Анализът обобщава мненията на 500 ръководители на компании от цял свят. Според класацията България е на 13 място сред 60 държави по привлекателност за изнасяне на производства, като този показател надминава дори САЩ.

Други данни за състоянието на софтуерната индустрия в България за 2005 г. изнася вестник „Сomputer world”. В класация за 100 те най- големи в сектора са включени 40 български фирми. резултатите сочат, че:

–         Общата стойност на доходите от програмно осигуряване възлиза на 103 млн. лв.;

–         Софтуерните разработчици са натрупали 41.8 млн. лв. от разработване на софтуер за 2005 г.;

–         Български са 23 от общо 29 компании, изнесли данни за приходите от софтуер;

–         Средно 719 лв. двигател е възнаграждението на служител на фирма, която се занимава с разработването на софтуер;

–         При фирмите с основна дейност разработване на софтуер ефективността на човек е 80 401 лв.;

–         Основно за износ работят девет от участвалите в топ 1000 компании. средно 67% от продукцията им е предназначена за износ в чужбина.

Бъдещето развитие на софтуерната индустрия е тясно свързано със закрилата на авторски права и с борбата срещу софтуерното пиратство. Според Бет Скот, вицепрезидент на BSA за Европа, „ИТ индустрията е главен двигател на икономическо развитие. Понижаване на ръста на пиратството може да доведе до огромна полза за местната икономика. С решителни и упорити действия в тази посока растежа на сектора в България, несамо ще продължава, но ще се ускори”.

Компютърните програми и базата данни са ценни активи за фирмите работещи в ИТ сектора, както и за индивидуалните им притежатели. Чрез закрилата на обектите от закона за авторското право и сродните му права се установява легален монопол върху компютърните програми и базата данни, с което се постига максимална икономическа изгода и защита на авторските права в случай на нарушения от страна на трети лица.

Автор

Даниела Сапунджиева

Материалът Авторско право върху компютърни програми и база данни е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.