Снимка: Michael Maasen, Unsplash

В свое решение от 18 ноември 2020г., Съдът на ЕС оповести становището си относно границата между авторско право и право на отдаване под наем и в заем и относно някои права, сродни на авторското право в областта на интелектуалната собственост.

Съгласно решението по дело C‑147/19, музикален клип във видео не прави видеоклипа „фонограма“. Това е от значение, тъй като има въведени правила на ЕС за възпроизвеждане и съответно възнаграждение за фонограми.

Делото е инициирано в следствие на преюдициално запитване за тълкуване на чл.8(2) от Директива 92/100/ЕИО на Съвета от 19 ноември 1992г. и на чл.8(2) от Директива 2006/115/ЕО на ЕП и на Съвета.

Въпросният случай се отнася до филмова поредица, в която са вмъкнати музикални откъси, които вече са били разпространени на музикалния пазар. Използването на звукозаписите е извършено с разрешението на съответните притежатели на права и са изплатени полагащите се авторски възнаграждения.

Необходимо ли е допълнителното възнаграждение обаче, когато тази филмова последователност започва да се излъчва публично по испанската телевизия? Въпросът произтича от разпоредбите на Директиви 92/100 и 2006/115 на ЕС, които предвиждат справедливо възнаграждение, когато фонограма (или копие), пусната вече на пазара, се вмъкне в аудиовизуален запис.

Европейският съд разглежда подробно понятието фонограма, понятие, което не е дефинирано в Директиви 92/100 и 2006/115, нито в Директивите за авторско право.

Съдът на ЕС се позова на Римската конвенция, Международна конвенция за защита на изпълнителите, продуцентите на фонограми и излъчващи организации, сключена в Рим през 1961 г. Съгласно формулировката на чл.3b от Римската конвенция, терминът „фонограма“ се дефинира като всяко определение на звуците на изпълнение или на други тонове, което е „ограничено изключително до звук“. От това следва, че определението за изображения и звуци не може да бъде обхванато от този термин, тъй като не може да бъде класифицирано като „ограничено изключително до звук“.

Съдът на ЕС постановява, че аудиовизуален запис, който съдържа определението за аудиовизуално произведение, не може да бъде класифициран като „фонограма“ по смисъла на чл.8(2) от Директива 92/100 или чл.8(2) от Директива 2006/115.

Съгласно решението на Съда „ползвателят не е длъжен да заплати визираното в тези разпоредби еднократно справедливо възнаграждение, когато публично съобщава аудио-визуален запис, съдържащ аудио-визуално произведение, в което е бил включен звукозапис или възпроизвеждане на този звукозапис.“

Източник: Съд на ЕС

Материалът Съдът на ЕС: Възпроизвеждането на видео не може да бъде класифицирано като фонограма е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.