Министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов награди победителите в конкурса за наука „Млади таланти“ 2026 на церемония в Аулата на Софийския университет „Св. Климент „Охридски“.

„Поздравявам Ви за постиженията и че сте от тази малка група хора, които започват и завършват деня си с въпроси“, обърна се той към всички участници, кандидатствали със свои проекти. По думите на министъра любопитството е ценно качество и целият свят работи за хората, умеещи да формулират въпроси и да следват пътя на търсенето на отговори. „Това е двигателят на прогреса и Ви благодаря за крачките, които сте започнали да правите. За нас, по-възрастното поколение, Вие сте увереността, че светът върви в правилната посока“, каза още проф. Игнатов на младите таланти.

Автори на проектите, класирани на първите три места в конкурса на МОН, са Божидара Пухалева от СМГ за разработката „Предсказване на генни регулатори и протамини“, Стефан Куюмджиев от Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“ във Велико Търново с проекта „Per-Axis Weight Deltas for Frequent Model Updates“ и Мелих Осман от СУ „Васил Левски“ в Ардино с „Антиоксидантна и антивирусна активност на флавоноидите от растения от рода Cuscuta“. Те ще получат парична награда в размер на 1500 евро, както и право на участие в Европейския конкурс за млади учени (EUCYS) 2026.

В награждаването на младите таланти в науката се включиха също ректорът на СУ проф. Георги Вълчев, заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, чл.-кор. проф. д.м.н. Петър Бойваленков, директор на Института по математика и информатика към БАН, председателят на журито на конкурса – проф. Емил Колев.

Отличени с право на участие в Европейското младежко научно изложение (MILSET Expo-Sciences Europe) през 2026 г. са Калоян Пенчев от ТУЕС, който разработи проекта „Търсене на подобни вектори с ускорение на графична карта“, Калина Колева от НПМГ за „ДНК баркодинг като инструмент за генетична идентификация на близки видове от род Thymus“ и Георги Петканов от Американски колеж в София за „Комбинаторно търсене и подредба на неизвестни елементи“.

Поощрителната парична награда в размер на 1000 евро е за следните проекти: „AmphiRover“ на Мая Баналиева и Яна Христова, МГ „д-р Петър Берон“ във Варна, „Играта змия в контекста на графите“ на Томас Настев от Американски колеж в София, „Политическо райониране в Калифорния и Тексас“ на Валентин Митев от Природо-математическа гимназия „Академик Никола Обрешков“ в Бургас.

С право на участие в Лятната изследователска школа по математика и информатика през 2026 г. на Института по математика и информатика на Българската академия на науките е проектът „Синапс“ на Роберто Николов от Профилирана природо-математическа гимназия „Акад. Иван Ценов“ във Враца.

В тазгодишното издание на конкурса „Млади таланти“ бяха подадени рекордните 79 проекта. Авторите на всички 39 разработки, допуснати до втория кръг, бяха наградени с грамоти и сертификати.

Материалът 10 ученически проекта спечелиха най-престижните отличия в конкурс за наука „Млади таланти“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министерството на иновациите и растежа представи пътна карта за технологичен трансфер и споделяне на научноизследователска инфраструктура. Документът обобщава получената обратна връзка от членовете на Съвета по иновации и научни изследвания (СИНИ) и на заинтересовани страни за преодоляването на предизвикателствата на връзката между науката и бизнеса.

Министър Младенова посочи, че ролята на държавата е да улесни диалога и взаимодействието между бизнеса и науката, а за да има диалог е нужно те да се познават добре, да си имат доверие и да видят ползите от съвместната работа. Тя изтъкна, че технологичният трансфер е много важен за това как научните разработки да се приложат за решаване на реални проблеми в обществото и икономиката. Министърът подчерта необходимостта да се възприеме системен подход, който да позволи свързването на всички налични финансови инструменти в областта на иновациите, така че бизнесът да е наясно с ползите от тях и с механизма им на работа.

„Моята цел е да намерим начин как научните открития да се превърнат в икономически двигател, като насърчим академичните среди и бизнеса да поемат активна роля в процеса“, каза по време на заседанието на СИНИ министърът на иновациите и растежа Ирена Младенова. След направения анализ от събраната информация тя направи и конкретни предложения. Сред тях са изготвянето на правила за достъп и споделяне с бизнеса и индустриалните клъстери на изследователска инфраструктура от центровете за върхови постижения и тези за компетентност. Акцент беше поставен и върху необходимостта от популяризирането на постиженията на българските учени и иновативни предприятия. Не на последно място беше изтъкната нуждата от експертен дебат с фокус върху подкрепата на политики за индустриално развитие.

По време на заседанието стана ясно още, че София тех парк е спечелил проект за изграждане на централен хъб за технологичен трансфер, който ще работи с изнесени центрове в университетите в страната, като ще осигури по-ефективна координация и реални резултати. Целта е да се създаде среда, в която научните постижения да не остават в рамките на академичните публикации и лаборатории, а да се превръщат в продукти, технологии и решения, които достигат до бизнеса и обществото. София тех парк ще работи активно с членовете на СИНИ за това проектът да отговаря на реалните предизвикателства, идентифицирани от научните среди и бизнеса.

МИР и МОН създадоха и работна група, в която се включват членове на Съвета. Целта ѝ е да се оформи концепцията за Националната рамкова програма за наука и иновации 2027 – 2034 г. Задачата на Програмата е да определя обхвата, областите и дейностите за насърчаване и финансиране на научните изследвания и на иновациите.

На заседанието присъстваха зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, зам.-министърът на иновациите и растежа Борислав Банков, представители на академичните общности и работодателските организации.

_________________________________________

*Съветът по иновации и научни изследвания е постоянен съвещателен орган, който подпомага провеждането на държавната политика за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Той е създаден към министъра на иновациите и растежа и министъра на образованието и науката в изпълнение на Закона за насърчаване на научните изследвания и иновации.

Материалът МИР с конкретен план за засилване на взаимодействието между наука и бизнес е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Проекти като този показват, че страната ни има потенциала да бъде активен участник в европейската научна и иновационна екосистема – не само като създател на знания, но и като генератор на решения с реално приложение“, допълни тя. По думите ѝ образованието е неизчерпаем ресурс, който определя конкурентоспособността на икономиките, устойчивостта на обществата и мястото ни в глобалния свят.

Министър Младенова отбеляза, че Европа изостава не толкова в създаването на знание, колкото в неговото приложение. В същото време ЕС продължава да инвестира в научноизследователска и развойна дейност по-малко отколкото САЩ и Китай. „Проблемът не е в науката. Проблемът е в превръщането ѝ в икономическа сила. В България разходите за научноизследователска дейност са под процент от БВП, а публичните разходи за наука са критично ниски. Делът на високотехнологичните предприятия и иновационните стартиращи компании остава ограничен, а комерсиализацията на научни резултати все още не отразяват пълния потенциал на научната ни общност“, подчерта министърът на иновациите и растежа.

Младенова посочи, че по Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ Министерството създава Фонд за технологичен трансфер с ресурс над 60 милиона евро, който ще подкрепи развитието на спин-оф компании, стартиращи високотехнологични предприятия и комерсиализацията на научни разработки. „Паралелно с това изграждаме хъб за технологичен трансфер, който ще има и други звена в университети и в страната. Той ще осигури по-ефективна координация и реални резултати. Нашата цел е ясна – създаваме среда, в която научните постижения не остават в рамките на академичните публикации, а се превръщат в продукти, технологии и решения, които достигат до бизнеса и обществото“, каза още министърът.

На събитието присъстваха още зам.-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, ректорът на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев и други.

Материалът Министър Младенова: Бъдещето принадлежи на икономиките, които умеят да превръщат знанието в стойност е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Инициативата се реализира по време на заключителния етап на Националното състезание за икономисти на английски език, което за поредна година се проведе в Благоевград. Форумът е резултат от утвърденото партньорство между Професионална гимназия по икономика „Иван Илиев” – Благоевград, Американския университет в България, Югозападния университет „Неофит Рилски“ и Младежки център в града, с подкрепата на Община Благоевград и РУО-Благоевград.

Проектите бяха оценявани от жури с участието на университетски преподаватели, учители и представители на бизнеса, които разглеждаха тяхната приложимост, икономическата обоснованост, екипна работа и езикова подготовка.

Първото място беше спечелено от екип 3 с проект за частен инвестиционен клуб „CLIFFSIDE“ в град Каварна. В него участваха Симон Якимов от ПГИТ „Д-р Иван Богоров“ – Варна, Валентина Чернева от ПГИ „Иван Илиев“ – Благоевград, Нина Ванева и Александър Костов от 164. ГПИЕ „Мигел де Сервантес“ – София.

Второто място зае екип 4, който разработи и представи идеята за детски къмпинг „Beloglamping“ в град Белоградчик. В този отбор сили обединиха Божидар Светлиев от ПГПТ – Лом, Теодора Събева от СПГИ „Д-р Петър Аладжов“ – Велико Търново, Кристина Тонова от ПГИМ – Пазарджик и Катрин Желева от Търговска гимназия – Бургас.

Третото място бе завоювано от екип 5, чийто фокус бе поставен върху развитието на компания за организиране на събития „TORTATA“ в Пазарджик. Проектът бе защитен от широк кръг таланти от различни региони: Боян Чопев от ПГТ Разлог, Николай Капитански – ЗПГ „Климент Тимирязев“ – Сандански, Калина Станоева – ПГИМ Пазарджик и Синтия Дочовска от ДФСГ „Интелект“ Плевен.

Участниците демонстрираха не само отлична езикова подготовка, но и умения за логически анализ и критично мислене в международна бизнес среда.

Победителите в състезанието ще бъдат включени в разширения национален отбор на България за Международната олимпиада по икономика (IEO), която ще се проведе през юли в град Сузоу, Китай. Всички участници получиха сертификати.

Материалът Млади икономисти разработиха бизнес проекти, насочени към развитието на конкретни български градове е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Имаме нужда от повече хора, ангажирани с научна дейност в България, както и от увеличаване на инвестициите в науката и иновациите. Това каза министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов, който откри форума „Наука и иновации: инвестиции, резултати и обществено въздействие. Достатъчни ли са разходите за наука и как до повишим тяхната ефективност?“ в УНСС заедно с министъра на околната среда и водите Юлиян Попов.

Министър Игнатов отбеляза, че България остава под средноевропейските нива по брой учени и преподаватели в академичния сектор, а в същото време срещаме предизвикателства със задържането на талантите ни в страната. По думите му съществена роля за развитието на науката има и модернизацията на инфраструктурата. Новите училищни STEM центрове създават съвременна учебна среда, която дава възможност на учениците да се обучават чрез практика, технологии и иновации. „Днес българските деца имат достъп до знания и умения на ниво, което доскоро беше трудно достижимо“, отчете той.

По време на събитието бяха обсъдени възможностите за увеличаване на инвестициите в науката, като бъде изграден по-ефективен модел на управление и финансиране, основан на резултати, качество и въздействие.

Министърът на околната среда и водите Юлиян Попов представи предложение университетите и научните организации, които изготвят изследвания по поръчка на институции, да могат да получават по-пряко финансиране за тези си дейности. Беше представена и възможността за засилване на връзката между науката и публичните политики чрез въвеждане на изискване за научна компонента при изпълнението на консултантски услуги и проекти, финансирани с публични средства.

По време на форума заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов представи тенденциите и предизвикателствата пред научноизследователската система в България. През последните години има положителни тенденции като увеличаване на инвестициите в наука и иновации. Публикациите на българските учени са се увеличили двойно за последното десетилетие – от 4 299 през 2014 г. до 8 992 през 2024 г.

През последните две години за насърчаване на научните изследвания са осигурени общо около 366 млн. евро от публични източници. Средствата нарастват от 163 млн. евро през 2024 г. до 202,8 млн. евро през 2025 г. – увеличение от приблизително 25%.

От 2018 г. се изпълняват над 20 ориентирани към мисии програми. До момента са инвестирани над 80 милиона евро в области като изменението на климата, цифровата трансформация, нисковъглеродната енергия, биотехнологиите, природните бедствия и културно-историческото наследство, посочи акад. Витанов. С одобрената от ЕК Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ ще бъдат инвестирани над 1 млрд. евро за съвместни проекти между наука и бизнес и за ускорено внедряване на иновации.

Домакин на форума беше ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров, а модератор съветникът на министъра на образованието и науката проф. Костадин Костадинов. В дискусиите участваха и представители на висшите училища и БАН.

Материалът МОН организира дискусия за повече инвестиции в науката е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

На 18 години си и пребиваваш в една от държавите от ЕС или в трета държава, асоциирана към програма „Еразъм+“? Приготви се да опознаеш Европа!

Кога е следващият кръг?

Той ще се проведе от 8 до 22 април 2026 г. (начало и край в 12:00:00 ч. на обяд, брюкселско време), точно преди Европейската седмица на младежта през 2026 г. В съответния ден и час на тази страница ще се появи бутон „Кандидатствай сега“.

Какво представлява DiscoverEU?

DiscoverEU е действие по програма „Еразъм+“, което ти дава възможност да пътуваш и да опознаеш многообразието на Европа, да научиш за нейното културно наследство и история и да се запознаеш с хора от целия континент.

Ще получиш карта за пътуване, за да се придвижваш с най-екологосъобразните транспортни средства, като например влакове. В специфични случаи ще е разрешено да се използват други видове транспорт от младежи, живеещи на острови или в отдалечени райони.

Ще получиш и карта за отстъпки DiscoverEU, която ще ти осигури множество намаления за настаняване, културни прояви, спорт, местен транспорт и други услуги.

Как става това?

За да отговаряш на условията за участие, трябва да си:

• роден/а между 1 юли 2007 г. (включително) и 30 юни 2008 г. (включително);
• попълнил/а номера на лична карта, паспорт или разрешително за пребиваване в електронния формуляр за кандидатстване;
• да си гражданин или пребиваващ в една от:
• държавите — членки на Европейския съюз, включително техните най-отдалечени региони, или
• отвъдморски страни и територии, асоциирани към Европейския съюз, илиретите държави, асоциирани към програмата „Еразъм+“: Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Северна Македония, Сърбия и Турция.
• посочил/а, че си съгласен/на с изявленията във формуляра за кандидатстване.

За повече информация вж. раздел 2 на правилата — „Допустими кандидати“

След това ще трябва да участваш във викторина (освен в случаите, когато кандидатстваш като член на група).

Ако спечелиш, може да пътуваш до 7 дни в рамките на максимум един месец през разрешения период на пътуване от 1 юли 2026 г. до 30 септември 2027 г.

Ако страдаш от увреждане или здравословен проблем, които биха затруднили пътуването ти, ще получиш помощ. Виж нашите често задавани въпроси (C.10) за повече информация.

Мога ли да пътувам с приятели?

Да! Можеш да пътуваш самостоятелно или да добавиш до 4 приятели в твоята група, при условие че отговарят на условията за кандидатстване, описани по-горе. Те ще използват твоя код на кандидатура, за да изпратят собствените си кандидатури. Прочети въпроси от Б.5 до Б.11 от нашите често задавани въпроси за повече информация.

Можеш също да съгласуваш плановете си за пътуване с други участници в DiscoverEU! Facebook групата DiscoverEU може да е добра платформа за това, ако се съгласиш да използваш тази социална мрежа*. Присъедини се към групата сега, за да разговаряш с други участници.

След като бъдеш избран/а, националните агенции по програма „Еразъм+“ ще ти помогнат да се свържеш с други участници и да научиш всичко необходимо, като организират срещи преди заминаването и срещи на пътуващите.

Обработването на лични данни попада в обхвата на отделни условия за защита на данните и на специалната декларация за поверителност на Facebook, който действа като отделен администратор на лични данни.

Сподели преживяванията си

Участниците автоматично стават посланици на DiscoverEU. Като посланик, ще те приканим да споделяш преживяното от теб по време на пътуването в социалните мрежи, като използваш хаштага #DiscoverEU. Можеш даже да решиш да направиш презентация в своето училище или пред местната общност.

Искам да науча повече!

Интересуваш се от миналите кръгове на кандидатстване? Виж информационните документи за DiscoverEU, за да научиш повече за действието и за преживяванията на някои от нашите млади пътешественици.

Европа е пред теб. Направи първата крачка.

Материалът DiscoverEU кани младежи да опознаят Европа по програма Еразъм+ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сред водещите акценти в изменението са нови инициативи, насочени към изграждане на цифрова инфраструктура в училищата и създаване на онлайн приложение за безопасност, което ще подпомага изпълнението на европейския план за действие срещу кибертормоза.

Програмата разширява и обхвата си чрез нова покана за създаване на центрове за по-безопасен интернет, с цел осигуряване на широко географско покритие в ЕС и асоциираните държави. Предвижда се също ново направление за развитие на многонационални консорциуми за европейска цифрова инфраструктура, което ще засили сътрудничеството между страните.

Сред другите важни мерки са инвестиции в съоръжения за изпитване и експериментиране с изкуствен интелект, както и ускорено внедряване на европейския формат за обмен на електронни здравни досиета и цифрови здравни услуги.

Актуализацията включва и промени, свързани със системите за ситуационна осведоменост и оперативните центрове, които ще бъдат приведени в съответствие с инициативата „Европейски щит за демокрацията“.

Настоящото изменение надгражда първата ревизия на програмата от октомври 2025 г., с която Европейската комисия засили амбициите си за развитие и внедряване на ключови технологии в Европа.

С тези стъпки ЕС затвърждава стремежа си да бъде глобален лидер в цифровите иновации, като същевременно гарантира по-висока сигурност, свързаност и достъп до модерни технологии за своите граждани.

Материалът ЕС обновява програмата „Цифрова Европа“ с фокус върху училища, киберсигурност и ИИ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.