Проучването показва, че употребата на екстракта от люляк води до увеличаване на нивата на AQP3 с повече от 25%.

Аквапорин-3 е мембранен протеин, известен като „водният канал“ на кожата. 

Българската компания Екомаат обяви значим пробив в разработката на натурални козметични съставки. Иновативен екстракт от свежи цветове на люляк, разработен от компанията, показа впечатляващи резултати в независимо научно изследване. Данните потвърждават силно и статистически значимо действие за подобряване и регулиране на хидратацията на кожата, без да се нарушава нейният външен защитен слой.

Това е вторият ключов научен резултат за България в рамките на мащабния европейски проект InnCoCell, след като по-ранно изследване на екстракт от салвия, също произведен от Екомаат, показа значителен потенциал в борбата с фотостареенето на кожата.

Люлякът е част от групата с голям потенциал, тъй като свежите цветове могат лесно да се добиват от диворастящи находища, а биомасата е достъпна и чрез култивиране на това ароматно растение. По този начин той се нарежда сред перспективните суровини за натуралната козметика, а новите научни резултати разширяват приложението му в сектора.

Естествена хидратация, подкрепена от науката

Проектът InnCoCell, финансиран по европейската програма „Хоризонт“, обединява 17 партньори от 15 държави с амбицията да промени начина, по който се търсят, разработват и научно валидират натурални съставки за козметиката. Целта е най-успешните разработки да достигнат до пазара като индустриални суровини. Екомаат – производител на етерични масла и висок клас натурална козметика – е единственият участник от България в проекта.

В рамките на изследването екстрактът от люляк (Syringa vulgaris), извлечен от Екомаат чрез технология със свръхкритичен въглероден двуокис, която запазва ценните активни молекули на растението, е анализиран от германския лидер при индустриалните суровини Merck Electronics KGaA. Основният фокус на in vitro и ex vivo проучването е въздействието на екстракта върху аквапорин-3 (AQP3).

Аквапорин-3 е мембранен протеин, известен като „водният канал“ на кожата. Той играе ключова роля в транспорта на вода и глицерол през клетъчните мембрани на кератиноцитите и е от съществено значение за поддържането на оптимална кожна хидратация. Проучването, извършено върху живи експланти от човешка кожа, показва, че употребата на екстракта от люляк води до увеличаване на нивата на AQP3 с повече от 25%.

„Това увеличение е недвусмислено доказателство, че екстрактът от люляк, произведен от Екомаат, действа като изключително ефективен овлажнител и хидратиращ регулатор“, казва собственикът и главен изпълнителен директор на Екомаат Атанас Кръчмаров. По думите му „повишаването на AQP3 е пряк индикатор за значително подобрен приток на вода към епидермиса – най-горния слой на кожата, което води до по-здрав и по-еластичен вид“.

Едно от ключовите открития в изследването е, че докато екстрактът подобрява вътрешния воден баланс на кожата, морфологичните наблюдения на роговия слой (stratum corneum) не показват компрометиране на бариерната функция. Казано с други думи, кожата не само се хидратира в дълбочина, но и запазва способността си да задържа влагата и да се защитава от външни агресори.

Ефект при чувствителна и емоционално реактивна кожа

Резултатите имат особено значение за България, която има дългогодишни традиции в работата с тази суровина. Екстрактът от люляк, получен чрез свръхкритична CO₂ екстракция от свежи цветове, по своята същност представлява липофилна структура, което го прави подходящ за влагане във всички видове козметични продукти.

Според екипа на Екомаат най-големият му потенциал обаче е в приложението в продуктите за грижа за кожата на лицето. Именно в този сегмент през последните години козметичните компании активно търсят нови формули.

„В качеството му на суровина за индустриално производство на козметични продукти, екстрактът от люляк има сериозен потенциал. Факт е, че цялото произведено количество от сезон 2025 г. е напълно разпродадено“, допълва Атанас Кръчмаров. Подобни са резултатите и при продажбите на козметични продукти на основата на люляк. Екомаат, която е производител на натурален флуид за лице от люляк, вижда ясно разпознаем потребителски профил на тези продукти. „Опитът ми показва, че това е продукт за хора не само с чувствителна кожа, но и чувствителни по натура – макар това да не е видимо на пръв поглед. Най-често това са жени, които зачервяват бузите си при вълнение или силна емоция“, коментира Дани Кръчмарова, козметик с над 20 години опит и мениджър „Обучения“ в академията на Екомаат.

По думите ѝ, макар на пръв поглед да звучи необичайно да се говори за емоции при описание на козметичен продукт, при автентичните ароматерапевтични формули ароматът има съществено значение, а в студиото Ecomaat House на компанията е обичайна практика да комбинираме познанията за козметичния ефект на даден продукт с неговия емоционален профил. „Флуидите с екстракт от люляк са особено подходящи за бяла, нежна и чувствителна кожа, която има нужда от допълнителна защита и е склонна към емоционална реактивност“, казва още Кръчмарова.

Проектът InnCoCell приключи в края на 2025 г. като вече са представени и финалните резултати. Освен откритията при екстракта от люляк, изследвания на други съставки, създадени от българския участник Екомаат по проекта, показаха сериозен потенциал. Такъв пример е изследване на екстракт от салвия, което показа висок потенциал на продукта в борбата с фотостареенето на кожата и въздействие срещу вредното влияние на UVA лъчите.

Материалът Екстракт от български люляк с висок потенциал за козметичната индустрия е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Тази година Световният ден на Интелектуалната собственост, по препоръка на Световната организация за Интелектуална собственост (СОИС), бе посветен на жените изобретатели, творци и предприемачи от цял свят.

Националният портал за интелектуална собственост подкрепи инициативата на СОИС с конкурс за дами изобретатели. С тази платформа се предостави възможност на българските дами изобретатели да представят свои изобретения и да разкажат повече за тяхното вдъхновение. Конкурсът бе реализиран с любезното съдействие на IP Consulting.

Представяме Ви победителката в конкурса – доц. д-р инж. Теодора Петрова.

Идеи, Вдъхновения и много Знания

Доц. Петрова, Вие взехте участие в нашия конкурс, посветен на дамите в интелектуалната собственост. Отговорите, които ни изпратихте в представянето си, са изключително интересни. Бихме искали да Ви зададем още няколко въпроса за нашите читатели.

Разкажете ни как и най-вече защо започнахте изобретателска дейност?

– Защото идеите трябва да получат своя шанс за живот. Идеята в най–добра форма е изобретението и ако тя наистина е добра ще живее вечно. Имам много и различни идеи, които се надявам някой ден да получат своя живот.

Кой беше моментът, в който си казахте „Мога да изобретявам”?

– Когато започнах да работя в Национална научна програма „Интелигентно животновъдство“, видях възможността да превърна идеята в изобретение, но това нямаше да се случи без юридическа подкрепата на ръководството на програмата. За мен е важно, че тази хора повярваха в мен.

Идеите за вашите изобретения като момент на някакво осъзнаване ли се появиха, или по-скоро беше процес?

– Моите идеи си стоят някъде вътре в мен и чакат своето време да излязат на бял свят. Както се казва, всичко се случва, когато му дойде времето. Нито по-рано, нито по-късно.

От къде черпите вдъхновение?

– От моето любопитство идва и моето вдъхновение.

Какви качества, според Вас, трябва да притежава един изобретател?

– Много знания, фантазия и свободен дух.

Какво бихте казали на всички дами, за да насърчите по-дейното участие на жените в сферата на интелектуалната собственост?

– Вярвайте в себе си, освободете съзнанието и пуснете на свобода добрите идеи, облечени в интелектуалната собственост.

Благодарим на доц. Петрова за този позитивен разговор с изобретател, който вдъхновява.

Националният портал за интелектуална собственост отличи доц. Петрова с почетен диплом по случай Световния ден за интелектуална собственост.

Материалът Интервю с Изобретател – доц. д-р инж. Теодора Петрова е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.