България има готовност да се включи в новата европейска инициатива за наблюдение на океана и да бъде равноправен партньор в изграждането на обща система за научни изследвания и обмен на данни. Това заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев по време на среща в МОН с генералния директор на Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ към Европейската комисия Чарлина Вичева.

Тя представи визията на Европейската комисия за по-тясно европейско сътрудничество в областта на науката за океана и наблюдението на морската среда, което ще придобива все по-голямо значение през следващите години.

„Нито една държава, колкото и могъща да е, не би могла сама да се справи с такива глобални предизвикателства. Това може да стане само с обединяването на научния капацитет, потенциала и инфраструктурата“, подчерта министър Вълчев. Той отбеляза, че през последните години България е постигнала значителни успехи в полярните изследвания. „Успяхме да обединим усилията на Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Военноморското училище във Варна и редица други институции и днес сме желани партньори не само на страни от Европа, но и от целия свят“, каза министърът.

Министърът подчерта още, че научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ позволява на България да събира ценни научни данни не само от Черно море, но и от Средиземно море, Атлантическия океан и Южния океан.

Проф. Вълчев посочи още, че участието на страната ни в бъдещата европейска инициатива ще даде възможност българските учени да работят още по-активно в международни научни мрежи и да допринасят със своята експертиза. „Надявам се България да бъде действително равноправен партньор“, каза министърът.

От своя страна Чарлина Вичева подчерта, че научните изследвания и знанията са сред основните стълбове на бъдещия Европейски пакт за океана, а създаването на обща система за наблюдение и обмен на данни е ключово както за опазването на морската среда, така и за устойчивото развитие и конкурентоспособността на Европа.

В срещата участваха още ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова и директорите на дирекции „Международно сътрудничество“ и „Наука“ в Министерството на образованието и науката Веселина Ганева и Янита Жеркова.

Материалът България има готовност да се включи в новата европейска инициатива за наблюдение на океана е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Европейското патентно ведомство (ЕПВ) продължава трансформацията на европейската патентна система, като поставя акцент върху качеството, бързината и по-лесния достъп до услугите си. През 2025 г. институцията е работила по общо 443 352 патентни продукта, включващи проучвания, писмени становища, експертизи и производства по оспорване.

AI подпомага експертите, но не ги заменя

Сред водещите акценти в отчета е все по-широкото прилагане на изкуствен интелект в работата на ЕПВ. AI инструментите подпомагат експертите при патентните проучвания, класифицирането на документи, анализа на преписки, превода и подготовката на текстове.

ЕПВ изрично подчертава, че отговорността за решенията остава изцяло човешка. Резултатите от AI инструментите подлежат на проверка, а патентните експерти и служителите продължават да носят отговорност за крайния резултат.

През 2025 г. отделни експертни екипи са тествали AI и при изготвянето на протоколи от устни производства. Подходът е приложен при приблизително 150 производства и според ЕПВ е спестил общо около 15 дни експертен труд. Записите са използвани единствено за транскрипция и подготовка на протоколите, след което са били изтривани.

Въведени са и AI обяснения към предложените символи за патентна класификация. Целта е препоръките на системата да бъдат по-прозрачни, проследими и разбираеми за експертите, вместо да се възприемат като резултат от непрозрачен автоматизиран процес.

Повече дигитални услуги за заявителите

Развитието на платформата MyEPO е друга важна част от дигиталната стратегия на ведомството. Добавени са нови възможности за самообслужване, подобрен достъп до патентна и непатентна литература, включително мултимедийни материали, както и възможност за използване на цветни изображения и изображения в сивата скала.

AI-базираната платформа Legal Interactive Platform е достъпна за всички потребители на MyEPO.

Преминаването от стария софтуер eOLF към Online Filing 2.0 също е част от подготовката за изцяло безхартиен работен процес, който ЕПВ планира да постигне до 2027 г.

По-бързи проучвания и по-кратки производства по оспорване на патенти

През 2025 г. 82,6% от стандартните преписки по проучване, експертиза и оспорване са обработени в определените срокове.

При патентните проучвания делът на приключените навреме случаи се е увеличил до 86,8%, а средната продължителност е достигнала 5,1 месеца. Това е особено важно при първите заявки, тъй като заявителите трябва да получат резултатите достатъчно рано, за да вземат решение за следващите стъпки преди изтичането на приоритетния срок.

Средната продължителност на експертизата е 24,2 месеца, а общият период от подаването на заявката до издаването на европейски патент при стандартните случаи е средно 36,5 месеца.

Подобрение се отчита и при процедурите по оспорване. Средната им продължителност е намаляла до 19,1 месеца, като 51,6% от стандартните казуси са приключили в рамките на 18 месеца (за сравнение, през 2024 г. този дял е бил 38,4%).

Наред със сроковете ЕПВ отчита и високо потребителско доверие: 93% от участниците в проучването за удовлетвореност са заявили, че са доволни от продуктите, свързани с патентното проучване.

Трикратен ръст на заявките, свързани с батерии

Годишният обзор отчита ясно изразен ръст при технологиите, свързани с батерии, като определя батериите и горивните клетки като бързо развиваща се област.

Броят на патентните заявки, свързани с батерии, е нараснал от около 3 000 през 2021 г. до близо 9 000 през 2025 г. В отговор ЕПВ е увеличило повече от два пъти броя на експертите в тази сфера чрез нови назначения и преквалификация на специалисти от сродни технически направления.

Тези данни показват не само засилен интерес към технологиите за съхранение и преобразуване на енергия, но и необходимостта патентните институции да адаптират експертния си капацитет към бързото развитие на сектора.

Близо 79 000 регистрирани Единни патента

Единният патент продължава да утвърждава ролята си като инструмент за по-широка и административно по-лесна патентна закрила в участващите държави от ЕС.

До края на 2025 г. ЕПВ е регистрирало близо 79 000 Единни патента. Повече от един на всеки четири издадени европейски патента е бил последван от искане за единно действие. Сред притежателите от държавите по Европейската патентна конвенция делът достига 40%.

Системата е особено привлекателна за малките и средните предприятия, индивидуалните изобретатели, университетите и публичните научноизследователски организации. През 2025 г. те формират 48% от европейските притежатели, избрали единна закрила.

Същевременно 60% от всички Единни патенти са притежание на лица и организации, установени в Европа.

Това показва, че Единният патент се използва не само от големите компании, но и от организации с по-ограничени ресурси, за които намаляването на административната тежест и разходите може да бъде решаващо.

Какво означават тези промени за заявителите?

Годишният обзор за 2025 г. показва, че европейската патентна система става все по-дигитална, по-бърза и по-достъпна. Изкуственият интелект вече е част от ежедневната работа на ведомството, но продължава да се използва като помощен инструмент, а не като заместител на експертната преценка.

За бизнеса, изобретателите и научните организации най-съществените ползи са свързани с по-лесния достъп до електронни услуги, по-кратките срокове при патентните проучвания и разширяващите се възможности за единна патентна закрила.

Същевременно ръстът на заявките в области като технологиите за батерии показва къде се насочват инвестициите и къде се засилва технологичната конкуренция в Европа.

Материалът ЕПВ през 2025 г.: Изкуствен интелект в патентоването и възходът на Единния патент е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Едногодишната програма се провежда на английски език и е насочена към специалисти и млади професионалисти, които желаят да разширят знанията си в областта на интелектуалната собственост, трансфера на технологии, управлението на иновациите и комерсиализацията на научни разработки.

В обучението участват водещи международни и европейски организации и институции в сферата на интелектуалната собственост и иновациите.

Кандидатстването вече е отворено, а местата са ограничени.

Повече информация и кандидатстване:

За кандидати от България: Формуляр за кандидатстване

За кандидати от чужбина: Формуляр за кандидатстване

Материалът Софийският университет обяви прием за Магистърската програма по интелектуална собственост и трансфер на технологии е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Инж. Оля Димитрова, председател на Патентното ведомство и Вероника Тодорова, главен секретар, бяха част от състава на българската делегация, която взе активно участие в заседанията по време на 68-ата Генерална Асамблея. Проведени бяха поредица от двустранни срещи с различни звена на Световната организация по интелектуална собственост, с цел обсъждане на текущите двустранни проекти, бъдещи инициативи и дейности за двустранно сътрудничество, както и подкрепата, която СОИС може да предостави на ведомството за постигането на неговите цели във време на нарастваща глобализация на интелектуалната собственост.

Материалът Приключи 68-ата Генерална Асамблея на СОИС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В резултат на специализирана полицейска операция, проведена от служители на отдел „Икономическа полиция“ при СДВР по оперативна информация, беше предотвратено разпространението на голямо количество незаконни акцизни стоки.

При извършените процесуално-следствени действия на адрес в София бяха открити и иззети 300 140 къса цигари без български акцизен бандерол. Количеството е сред значителните, установени при подобен вид престъпления. Успешната спецоперация  предотврати разпространението на безакцизните цигари на нелегалния пазар и огромните щети, които това би нанесло на бюджета.

По случая за 24 часа е задържан 39-годишен мъж. Образувано е досъдебно производство. Работата по документирането на случая продължава под надзора на прокуратурата.

Материалът Служители на отдел „Икономическа полиция“ – СДВР иззеха над 300 000 къса цигари без български акцизен бандерол е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В рамките на проучването КЗК установи, че планираната сделка води до хоризонтално припокриване между дейностите на участниците в концентрацията на пазарите на вафли, сладки бисквити и сухи пасти, които са с национален географски обхват – територията на България.

Ефектът от сделката се изразява и в значително разширяване на продуктовото портфолио на Групата „Валео Фуудс“. Предприятието произвежда разнообразие от продукти, включително мед, кленов сироп, пакетирани торти и вафли и др. С обединяване на производствения капацитет и продуктовите листи на участниците в концентрацията се създава възможност за разширяване на присъствието на Групата „Валео Фуудс“ на различни сегменти от засегнатите продуктови пазари.

При анализа Комисията установи, че планираната сделка поражда опасения за възможно възпрепятстване на ефективната конкуренция. В резултат от концентрацията Групата би имала възможност да се възползва от разширеното си портфолио и да прилага практики като „обвързване и пакетиране“ с цел да ограничи достъпа на конкуренти до търговските канали за реализация и да увеличи пазарното си присъствие в страната.

За да премахне съмненията за отрицателно въздействие на сделката върху конкурентната среда на пазара на захарни изделия, съгласно Закона за защита на конкуренцията, антимонополният орган даде възможност на придобиващото предприятие да предложи промяна в условията на концентрацията. Така придобиващото дружество Валео Ф4 Къмпани Ънлимитид Къмпани се задължава да не поставя доставката на която и да е от съществуващите продуктови линии на „Престиж-96“ АД (вафли, сладки бисквити и пакетирани торти) под условие на закупуването на каквито и да е други продукти на групата Валео, за срок от три години.

Спазването на тази мярка ще бъде контролирано от КЗК, като Валео Ф4 Къмпани Ънлимитид Къмпани се задължава периодично да информира регулатора за търговските условия по всички сключени и/или подновени договори с търговски вериги и дистрибутори, както и да поддържа детайлна документация за всички търговски оферти, договори и търговски условия с клиентите, свързани със съответните продуктови линии. КЗК може да изисква и други доказателства, документи и допълнителна информация, необходими за оценка на спазването на мярката.

В случай, че Комисията установи, че одобрената мярка не се изпълнява или се изпълнява частично, може да упражни законовите си правомощия като наложи поведенчески мерки, както и глоба, чийто максимален размер е до 10 % от общия оборот на предприятието.

Пълният текст на решението е публикуван на интернет страницата на КЗК: https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300074181

Материалът КЗК разреши под условие придобиването на „Престиж-96“ АД от Валео Ф4 Къмпани Ънлимитид Къмпани е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Докладът показва, че въпреки предизвикателната икономическа среда през 2025 г. европейската система за интелектуална собственост демонстрира устойчивост и висока активност. Подадените заявки за търговски марки в рамките на EUIPN са нараснали с 12,9% спрямо предходната година, достигайки приблизително 1,6 милиона класа по Ницката класификация. Според анализа това е един от най-силните темпове на растеж сред водещите системи за интелектуална собственост в света.

Особено показателно е, че най-съществен принос за това нарастване имат националните ведомства. През 2025 г. заявките за национални търговски марки са се увеличили с 13,4%, докато при марките на Европейския съюз ръстът е 11,8%. Данните потвърждават ключовата роля на националните ведомства като основен вход към системата за закрила на индустриалната собственост и важен фактор за подкрепа на бизнеса и иновациите.

Докладът отчита, че националните регистрации представляват около 70% от всички заявки за търговски марки в рамките на мрежата, което подчертава значението на националните системи за закрила на индустриалната собственост и тяхната допълваща роля спрямо системата на Европейския съюз.

Сред акцентите в доклада е и присъствието на български компании сред активните потребители на европейската система за интелектуална собственост. Анализът посочва, че заявителите от Франция и България заедно формират близо 25% от всички заявки за търговски марки на групата на водещите заявители, което подчертава видимото присъствие на български компании в европейската система за закрила на интелектуалната собственост.

По отношение на промишлените дизайни България се откроява със силна активност в областта на опаковките и контейнерите (Locarno клас 09), които представляват приблизително една четвърт от всички дизайни, заявени у нас.

Същевременно България е сред държавите, при които делът на заявките, свързани с услуги, остава стабилен през периода 2018–2024 г., което е показател за устойчива структура на заявителската активност и последователно използване на системата за закрила на търговските марки.

Според заключенията на доклада интелектуалната собственост продължава да бъде важен инструмент за насърчаване на иновациите, конкурентоспособността и икономическото развитие. Данните показват, че предприятията в Европа все по-активно използват търговските марки, промишлените дизайни и патентите като средство за изграждане на пазарно присъствие, защита на иновациите и създаване на добавена стойност.

Публикуването на първия EUIPN Trends Report поставя началото на нова общоевропейска инициатива за проследяване на тенденциите в областта на интелектуалната собственост и предоставя ценна информация за развитието на иновационната и бизнес средата в Европа.

Резултатите потвърждават значението на активното участие на националните ведомства в Мрежата на ЕС за интелектуална собственост и тяхната роля за развитието на модерна, достъпна и ефективна система за закрила на индустриалната собственост в подкрепа на иновациите и бизнеса.

EUIPN Trends Report 2025

Материалът България с добри резултати в няколко ключови бранша според първия доклад на EUIPN за 2025 г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.