SD500E DARK 25 km/h, ТЪМНОСИВО/СИНЬО: артикулен номер 5177606

SD500E 20 km/h, ТЪМНОСИВО/СИНЬО: артикулен номер 5244742

MD500E 25 km/h, ЧЕРНО/СВЕТЛОСИВО: артикулен номер 5234673

MD500E 20 km/h ЧЕРНО/СВЕТЛОСИВО: артикулен номер 5263834

Причини за изтеглянето: При интензивна употреба е възможно да се появи пукнатина

в зоната на съединяване между рамката и кормилната колона. Този дефект може да доведе до прекьсване на съединението, което създава риск от падане на потребителя.

Продуктите, предмет на изтеглянето са продавани от 01.09.2024 г. до 15.06.2026 г.

На потребителите се препоръчва да спрат незабавно да използват електрически тротинетки марка BTWIN: SD500E DARK 25 km/h, ТЪМНОСИВО/СИНЬО: артикулен номер 5177606; SD500E 20 km/h, ТЪМНОСИВО/СИНЬО: артикулен номер 5244742; MD500E 25 km/h, ЧЕРНО/СВЕТЛОСИВО: артикулен номер 5234673; MD500E 20 km/h ЧЕРНО/СВЕТЛОСИВО: артикулен номер 5263834, да посетят специализирания интернет сайт https://decathlonrecallsd500emd500e.fandi.fr/en и да въведат изискваните данни.

За повече информация: https://contents.mediadecathlon.com/s1441449/k$430a129c6ae2036a11086927a33c9b72/defaut.pdf

Материалът “Декатлон България” изтегля от пазара опасни електрически тротинетки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията за защита на потребителите проведе работна среща с представители на водещи небанкови финансови институции и Асоциацията на отговорно небанково кредитиране, посветена на актуални въпроси, свързани с прилагането на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите в областта на потребителското кредитиране.

Срещата беше открита от председателя на Комисията за защита на потребителите Александър Колячев, който подчерта, че защитата на потребителите изисква не само ефективен контрол и санкции при установени нарушения, но и активен диалог между институциите и бизнеса, основан на взаимно доверие и споделена отговорност.

„Нашата цел не е единствено да установяваме и санкционираме нарушенията. Целта ни е те да бъдат предотвратявани. Това може да се постигне само чрез постоянен професионален диалог, ясни правила и ангажираност както от страна на контролните органи, така и от страна на бизнеса. Днешната среща е още една стъпка към изграждането на по-прозрачна и устойчива среда, гарантираща правото на защита на потребителите.“, заяви председателят на Комисията.

Представените обобщени данни показват, че за периода от началото на 2024 г. до юли 2026 г. Комисията е завела 29 колективни иска за установяване на неравноправни клаузи, издала е 85 заповеди за забрана на нелоялни търговски практики и е съставила 400 акта за установяване на административни нарушения по Закона за потребителския кредит. Същевременно броят на жалбите срещу небанкови финансови институции остава висок, което налага продължаване както на ефективния контрол, така и на превантивните мерки.

КЗП поставя акцент върху активния професионален диалог с бизнеса като важен инструмент за превенция, насърчаване на добрите практики и повишаване на защитата на потребителите, наред с последователното упражняване на своите контролни правомощия.

В рамките на дискусията бяха разгледани най-често констатираните нарушения, свързани с предоставянето на преддоговорна информация, формирането на годишния процент на разходите, начисляването на недопустими такси, прозрачността при онлайн сключването на договори, предоставянето на информация за допълнителните услуги към кредита и извършването на реална оценка на кредитоспособността на потребителите.

КЗП предложи предприемането на конкретни мерки за подобряване на взаимодействието с небанковите финансови институции, включително чрез определяне на постоянни контактни лица, по-бърз обмен на информация в рамките на контролните производства и насърчаване на доброволното отстраняване на установени несъответствия с нормативните изисквания.

Като конкретен резултат от проведената среща представителите на небанковия финансов сектор поеха ангажимент пред Комисията за защита на потребителите да изготвят в кратки срокове Етичен кодекс, към който да се придържат в отношенията с потребителите, утвърждавайки принципите на прозрачност, добросъвестност, професионална етика и отговорно отношение към потребителите при предоставянето на финансови услуги.

Участниците се обединиха около разбирането, че откритият професионален диалог между институциите и бизнеса е най-ефективният механизъм за предотвратяване на нарушения, повишаване на доверието на потребителите и утвърждаване на добрите практики на пазара на небанковите финансови услуги.

Комисията за защита на потребителите ще продължи да развива този формат на партньорски диалог с представители на различни икономически сектори като част от последователната си политика за превенция на нарушенията, насърчаване на добросъвестните търговски практики и повишаване нивото на защита на потребителите.

Материалът КЗП се срещна с представители на водещи небанкови финансови институции е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Контролът не е акция срещу туристическия бранш, а инструмент за защита на коректния бизнес и ясното му разграничаване от практиките, които уронват имиджа на целия сектор“, подчерта министърът на туризма д-р Илин Димитров.

Днес в Созопол експерти от двете институции инспектираха плажни ивици, заведения за хранене и търговски обекти. Установено беше, че плажовете са в добро състояние, а по-голямата част от проверените търговски обекти работят при спазване на нормативните изисквания.

Към момента Министерството на туризма е извършило 97 проверки на охраняеми плажове и две на неохраняеми. То контролира изпълнението на задълженията на концесионерите и наемателите на плажове, включително по отношение на безопасността, поддръжката на плажните ивици и качеството на предоставяните услуги. Досега проверяващите са изготвили 5 писма с предупреждения, свързани основно с липса на медицински лица и осигуряване на спасителна дейност.

КЗП е провела над 130 проверки по Черноморието, на над 70 плажни ивици и близо 60 заведения за хранене и развлечения. Констатирани са 11 нарушения, свързани основно с неправилно обозначаване на цени, несъответствия при въвеждането на двойното обозначаване в левове и евро, липса на изискуеми ценоразписи и менюта, както и други нарушения по Закона за туризма и Закона за защита на потребителите.

Комисията е изискала информация от търговци, предлагащи плажни услуги, за цените на чадъри и шезлонги спрямо предходни периоди. При установено увеличение те следва да представят доказателства за неговата обоснованост съгласно изискванията на законодателството във връзка с въвеждането на еврото.

Контролните действия продължават по график, като се реагира незабавно и на постъпилите сигнали от граждани и туристи.

Общата цел на Министерството на туризма и Комисията за защита на потребителите е да се гарантира сигурна среда за туристите и утвърждаване на добрия имидж на България като предпочитана дестинация.

Материалът Министерството на туризма и КЗП започват засилени съвместни проверки по българското Черноморие е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Застрахователната дейност е част от небанковия финансов сектор и е предмет на специализирана правна уредба и надзор. Компетентният орган по отношение на застрахователите е Комисията за финансов надзор, която упражнява контрол върху поднадзорните си лица в рамките на предоставените ѝ от закона правомощия.

Съгласно действащия Закон за въвеждане на еврото в РБ, КЗП следи за наличие на необосновано покачване на цените на стоки и услуги. Изключение правят икономическите сектори, в които действа специален регулатор. Такъв е случаят при предоставянето на застрахователни услуги, включително и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за мотопеди и мотоциклети.

Комисията за финансов надзор осъществява контрол върху поднадзорните й лица, каквито са застрахователите, по отношение спазване на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в РБ и забраната за необосновано повишаване на цените на услугите в периода на двойното обозначаване.

Комисията за защита на потребителите подкрепя диалога между институциите, различните икономически субекти и представителите на различните общности с цел намиране на справедливо и устойчиво решение в интерес на потребителите.

Материалът КЗП с позиция относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за мотопеди и мотоциклети е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според новите констатации на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) дизайнът на продукта играе решаваща роля при потребителските покупки в целия Европейски съюз (ЕС). Същевременно, тъй като дизайнът играе все по-голяма роля при вземането на решения от потребителите, европейските творци и предприятия са изправени и пред нарастващи рискове от фалшифициране.

Резултатите от ново проучване, проведено в целия ЕС, показват, че 72 % от европейските потребители определят дизайна на продукта като важен фактор при избора какво да купят. Около една трета (31 %) заявяват, че дизайнът е много или изключително важен при покупката на продукт. Освен това половината от потребителите в ЕС ценят добрия дизайн, а почти трима от всеки четирима (73  %) са готови да платят повече за продукт с по-добър дизайн.

Дизайнът е от особено значение за по-младите потребители: 80 % от лицата на възраст между 18 и 24 години посочват, че той е важен фактор при решенията им за покупка. Младите хора също така са по-склонни да заплатят по-високи цени за продукти с по-добър дизайн и да свързват дизайна с положителни емоции.

Данните по сектори показват, че дизайнът оказва особено силно влияние в мебелната и модната индустрия, като 76 % от потребителите в ЕС го определят като много важен при покупката на мебели, а 66  % — при покупката на облекло и аксесоари.

Макар качеството и цената да остават най-важните фактори при покупка, дизайнът играе роля също при формирането на потребителските предпочитания, особено сред по-младите поколения.

Но стойността на дизайна го прави и уязвим  към фалшифициране и неразрешено копиране, практики, които продължават да бъдат широко разпространени в ключови сектори, като модата, мебелната промишленост, електрониката и други потребителски стоки.

Изпълнителният директор на EUIPO Жоао Неграо заяви:

„Европейският дизайн е едно от най-големите ни конкурентни предимства. Той оформя продуктите, на които се доверяваме, които ценим и използваме ежедневно, като същевременно помага на предприятията да се открояват на световния пазар. Изследванията потвърждават, че потребителите, особено по-младите поколения, осъзнават стойността на добрия дизайн. Закрилата на дизайните дава на създателите увереността да внедряват иновации, а на предприятията — предимство в конкуренцията, като по този начин допринася за растежа и конкурентоспособността, на които разчита европейската икономика.“

 Фалшифицирането — заплаха за европейския дизайн

 Фалшифицираните продукти, които имитират външния вид на оригиналните изделия, са широко разпространени, подхранвани от разрастването на електронната търговия и влиянието на социалните медии. Около 13 % от европейците признават, че умишлено са купували фалшифицирани продукти, като този дял нараства до 26 % сред младите потребители на възраст между 15 и 24 години.

Според данни на EUIPO модната и шивашката индустрия, която е тясно свързана с дизайна, търпи прогнозни годишни загуби в размер на 12 милиарда евро, докато фалшифицираните чанти, бижута и часовници причиняват на производителите на оригинални продукти загуби от пропуснати продажби в размер на около 2,7 милиарда евро годишно в целия ЕС. В България фалшифицирането причинява годишни загуби от 88 милиона евро в сектора на облеклото и почти 20 милиона евро в сектора на ръчните чанти, бижутата и часовниците.

Малките и средните предприятия (МСП) са особено уязвими към този вид нарушения, тъй като често разчитат на ограничен брой отличителни дизайни на продукти и разполагат с ограничен капацитет за наблюдение и защита на правата си върху дизайни.

Освен икономическите последици фалшифицираните продукти могат да представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, както и за околната среда, тъй като често не отговарят на стандартите за безопасност и качество. Изследванията показват също, че търговията с фалшифицирани стоки е свързана с организирани престъпни мрежи, а в някои случаи и с трудова експлоатация.

Дизайнът като стратегически бизнес актив

Индустриите, в които дизайнът е водещ фактор, представляват значителен дял от икономическата дейност и заетостта в ЕС. В тях са заети около 28 милиона души, което представлява приблизително 13 % от заетостта в ЕС, и те генерират над 16 % от БВП на ЕС.

Допълнителни проучвания на EUIPO показват, че малките предприятия, които регистрират своите дизайни, реализират почти 30 % по-високи приходи на служител и изплащат почти 25 % по-високи възнаграждения в сравнение с предприятията без регистрирани права върху интелектуалната собственост. Въпреки тези предимства едва около 1  % от МСП в ЕС притежават регистрирани права върху дизайни.

EUIPO активно насърчава закрилата и прилагането на правата върху дизайни, особено сред МСП. Сред тези мерки са схеми за финансова подкрепа като Фонда за МСП, консултантски услуги като IP Scan и инструменти за правоприлагане като IP Enforcement Portal. Освен това EUIPO работи в тясно сътрудничество с организации като Европол и Фронтекс, както и с правоприлагащите органи на държавите членки, за противодействие на престъпленията срещу интелектуалната собственост в целия ЕС, включително чрез мащабни координирани действия, насочени срещу фалшифицирани продукти.

EUIPO организира и наградите DesignEuropa,  конкурс на ЕС за отличия в областта на дизайна, който е признание за изключителни дизайни и техните създатели — от утвърдени пионери до нововъзникващи иноватори, като същевременно подчертава значението на закрилата на дизайните. Наградите, които през 2026 г. отбелязват своята десета годишнина, също така насочват вниманието към богатото европейско наследство в областта на дизайна и неговия значим принос за културата, творчеството и ежедневието.

Неотдавнашната законодателна реформа за модернизиране на правната уредба на ЕС в областта на дизайна опрости процедурите, намали разходите и направи закрилата на дизайните по-достъпна, включително чрез нови начини за представяне на иновативни и анимирани дизайни.

Регистрацията на дизайн на ЕС осигурява на предприятията бърза и икономически ефективна закрила на целия пазар на ЕС чрез едно-единствено заявление, подадено онлайн в EUIPO. Таксата за заявление започва от 350 EUR. Регистрираните дизайни на ЕС се ползват със закрила във всички 27 държави членки на ЕС и могат да бъдат подновявани на всеки 5 години за срок до 25 години.

ЗА EUIPO

 Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) е една от най-големите децентрализирани агенции на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Аликанте (Испания) от създаването си през 1994 г. EUIPO управлява регистрацията на марки на Европейския съюз, дизайни и географски означения за занаятчийски и промишлени продукти, които представляват права върху интелектуалната собственост, валидни на територията на всички 27 държави  членки на ЕС. EUIPO осъществява също дейности по сътрудничество на равнище ЕС и на международно равнище с цел създаване на равнопоставени условия в областта на интелектуалната собственост и отговаря за Европейската обсерватория за нарушенията на правата върху интелектуалната собственост. През 2025 г. EUIPO беше определена като най-иновативната служба за интелектуална собственост в света.

Контакти за медиите

Служба „Комуникация и връзки с медиите“ на EUIPO

Тел.: +34 653 674 113

press@euipo.europa.eu

Пълен текст на прессъобщението

Материалът Дизайнът насочва потребителския избор в целия ЕС въпреки продължаващите рискове от фалшифициране е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При извършените проверки е констатирано, че на потребителите е предоставяна информация, която не дава ясна и точна представа за реалната цена на кредита. В договори и преддоговорни документи е посочван годишен процент на разходите, който не отразява пълния размер на разходите, свързани с кредита. Така потребителят може да остане с впечатление, че кредитът е по-евтин, отколкото е в действителност. КЗП установява, че при част от проверените договори обявеният годишен процент на разходите се отнася до по-изгоден вариант на кредитния продукт, докато реално приложимите условия водят до значително по-висока обща сума за плащане. По този начин потребителят не получава достатъчно ясна информация за действителното оскъпяване на кредита и за икономическите последици от сключването на договора. Това е особено съществено при бързите кредити, тъй като годишният процент на разходите е основният показател, чрез който потребителят може да сравни различни предложения и да прецени кое от тях е по-изгодно. Когато този показател не отразява всички известни и предвидими разходи, потребителят не може да направи информиран избор.

Освен това,  проверките на Комисията са установили случаи, в които на потребителите е предоставена информация, способна да създаде заблуждаваща представа за финансови последствия при просрочие на кредита. В част от  преддоговорните документи и тарифи са били посочвани допълнителни разходи за събиране на вземания, изпращане на напомнителни писма и други действия на кредитора. Подобна информация може да внуши на потребителите, че дължат такси извън предвидените в закона, което създава допълнителен натиск за плащане и може да повлияе върху решенията им. Тези практики засягат пряко икономическите интереси на потребителите, тъй като липсата на ясна и коректна информация за реалната цена на кредита ограничава възможността за информиран избор.

КЗП ще продължи проверките в сектора на небанковото кредитиране, включително по отношение на начина, по който се представят годишният процент на разходите, общата сума за плащане, допълнителните разходи и условията при просрочие.

Предстоят срещи със засегнатите страни с цел създаване на справедливи, прозрачни и равноправни условия между дружествата от сектора на небанковото потребителско кредитиране и потребителите на услугите им.

Материалът КЗП установи нелоялни практики при предлагането на бързи кредити е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В сигналите потребители посочват случаи, при които продукти са били представени като включени в промоционални кампании или купони за отстъпка, но при заплащане на каса намалението не е било приложено. В други случаи в рекламните материали са били използвани изображения или формулировки, създаващи впечатление, че конкретни артикули участват в промоцията, въпреки че реално не са били част от нея.

След анализ на събраните документи, становищата на търговеца и констатациите по преписките, КЗП прие, че е налице предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно цените и условията на промоционални кампании.

Комисията напомня, че търговците са длъжни да предоставят на потребителите ясна, точна и недвусмислена информация за цените, промоциите и условията за ползване на отстъпки. Вътрешни организационни, технически или редакционни грешки не освобождават търговеца от отговорността да осигури коректна информация към потребителите.

Пълна информация за наложените от КЗП принудителни мерки може да бъде намерена на интернет страницата на Комисията – https://www.kzp.bg/bg/prinuditelni-merki/172.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗП наложи забрана за нелоялна търговска практика на голяма търговска верига магазини е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.