Застрахователната дейност е част от небанковия финансов сектор и е предмет на специализирана правна уредба и надзор. Компетентният орган по отношение на застрахователите е Комисията за финансов надзор, която упражнява контрол върху поднадзорните си лица в рамките на предоставените ѝ от закона правомощия.

Съгласно действащия Закон за въвеждане на еврото в РБ, КЗП следи за наличие на необосновано покачване на цените на стоки и услуги. Изключение правят икономическите сектори, в които действа специален регулатор. Такъв е случаят при предоставянето на застрахователни услуги, включително и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за мотопеди и мотоциклети.

Комисията за финансов надзор осъществява контрол върху поднадзорните й лица, каквито са застрахователите, по отношение спазване на изискванията на Закона за въвеждане на еврото в РБ и забраната за необосновано повишаване на цените на услугите в периода на двойното обозначаване.

Комисията за защита на потребителите подкрепя диалога между институциите, различните икономически субекти и представителите на различните общности с цел намиране на справедливо и устойчиво решение в интерес на потребителите.

Материалът КЗП с позиция относно задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за мотопеди и мотоциклети е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Според новите констатации на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) дизайнът на продукта играе решаваща роля при потребителските покупки в целия Европейски съюз (ЕС). Същевременно, тъй като дизайнът играе все по-голяма роля при вземането на решения от потребителите, европейските творци и предприятия са изправени и пред нарастващи рискове от фалшифициране.

Резултатите от ново проучване, проведено в целия ЕС, показват, че 72 % от европейските потребители определят дизайна на продукта като важен фактор при избора какво да купят. Около една трета (31 %) заявяват, че дизайнът е много или изключително важен при покупката на продукт. Освен това половината от потребителите в ЕС ценят добрия дизайн, а почти трима от всеки четирима (73  %) са готови да платят повече за продукт с по-добър дизайн.

Дизайнът е от особено значение за по-младите потребители: 80 % от лицата на възраст между 18 и 24 години посочват, че той е важен фактор при решенията им за покупка. Младите хора също така са по-склонни да заплатят по-високи цени за продукти с по-добър дизайн и да свързват дизайна с положителни емоции.

Данните по сектори показват, че дизайнът оказва особено силно влияние в мебелната и модната индустрия, като 76 % от потребителите в ЕС го определят като много важен при покупката на мебели, а 66  % — при покупката на облекло и аксесоари.

Макар качеството и цената да остават най-важните фактори при покупка, дизайнът играе роля също при формирането на потребителските предпочитания, особено сред по-младите поколения.

Но стойността на дизайна го прави и уязвим  към фалшифициране и неразрешено копиране, практики, които продължават да бъдат широко разпространени в ключови сектори, като модата, мебелната промишленост, електрониката и други потребителски стоки.

Изпълнителният директор на EUIPO Жоао Неграо заяви:

„Европейският дизайн е едно от най-големите ни конкурентни предимства. Той оформя продуктите, на които се доверяваме, които ценим и използваме ежедневно, като същевременно помага на предприятията да се открояват на световния пазар. Изследванията потвърждават, че потребителите, особено по-младите поколения, осъзнават стойността на добрия дизайн. Закрилата на дизайните дава на създателите увереността да внедряват иновации, а на предприятията — предимство в конкуренцията, като по този начин допринася за растежа и конкурентоспособността, на които разчита европейската икономика.“

 Фалшифицирането — заплаха за европейския дизайн

 Фалшифицираните продукти, които имитират външния вид на оригиналните изделия, са широко разпространени, подхранвани от разрастването на електронната търговия и влиянието на социалните медии. Около 13 % от европейците признават, че умишлено са купували фалшифицирани продукти, като този дял нараства до 26 % сред младите потребители на възраст между 15 и 24 години.

Според данни на EUIPO модната и шивашката индустрия, която е тясно свързана с дизайна, търпи прогнозни годишни загуби в размер на 12 милиарда евро, докато фалшифицираните чанти, бижута и часовници причиняват на производителите на оригинални продукти загуби от пропуснати продажби в размер на около 2,7 милиарда евро годишно в целия ЕС. В България фалшифицирането причинява годишни загуби от 88 милиона евро в сектора на облеклото и почти 20 милиона евро в сектора на ръчните чанти, бижутата и часовниците.

Малките и средните предприятия (МСП) са особено уязвими към този вид нарушения, тъй като често разчитат на ограничен брой отличителни дизайни на продукти и разполагат с ограничен капацитет за наблюдение и защита на правата си върху дизайни.

Освен икономическите последици фалшифицираните продукти могат да представляват сериозен риск за здравето и безопасността на потребителите, както и за околната среда, тъй като често не отговарят на стандартите за безопасност и качество. Изследванията показват също, че търговията с фалшифицирани стоки е свързана с организирани престъпни мрежи, а в някои случаи и с трудова експлоатация.

Дизайнът като стратегически бизнес актив

Индустриите, в които дизайнът е водещ фактор, представляват значителен дял от икономическата дейност и заетостта в ЕС. В тях са заети около 28 милиона души, което представлява приблизително 13 % от заетостта в ЕС, и те генерират над 16 % от БВП на ЕС.

Допълнителни проучвания на EUIPO показват, че малките предприятия, които регистрират своите дизайни, реализират почти 30 % по-високи приходи на служител и изплащат почти 25 % по-високи възнаграждения в сравнение с предприятията без регистрирани права върху интелектуалната собственост. Въпреки тези предимства едва около 1  % от МСП в ЕС притежават регистрирани права върху дизайни.

EUIPO активно насърчава закрилата и прилагането на правата върху дизайни, особено сред МСП. Сред тези мерки са схеми за финансова подкрепа като Фонда за МСП, консултантски услуги като IP Scan и инструменти за правоприлагане като IP Enforcement Portal. Освен това EUIPO работи в тясно сътрудничество с организации като Европол и Фронтекс, както и с правоприлагащите органи на държавите членки, за противодействие на престъпленията срещу интелектуалната собственост в целия ЕС, включително чрез мащабни координирани действия, насочени срещу фалшифицирани продукти.

EUIPO организира и наградите DesignEuropa,  конкурс на ЕС за отличия в областта на дизайна, който е признание за изключителни дизайни и техните създатели — от утвърдени пионери до нововъзникващи иноватори, като същевременно подчертава значението на закрилата на дизайните. Наградите, които през 2026 г. отбелязват своята десета годишнина, също така насочват вниманието към богатото европейско наследство в областта на дизайна и неговия значим принос за културата, творчеството и ежедневието.

Неотдавнашната законодателна реформа за модернизиране на правната уредба на ЕС в областта на дизайна опрости процедурите, намали разходите и направи закрилата на дизайните по-достъпна, включително чрез нови начини за представяне на иновативни и анимирани дизайни.

Регистрацията на дизайн на ЕС осигурява на предприятията бърза и икономически ефективна закрила на целия пазар на ЕС чрез едно-единствено заявление, подадено онлайн в EUIPO. Таксата за заявление започва от 350 EUR. Регистрираните дизайни на ЕС се ползват със закрила във всички 27 държави членки на ЕС и могат да бъдат подновявани на всеки 5 години за срок до 25 години.

ЗА EUIPO

 Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) е една от най-големите децентрализирани агенции на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Аликанте (Испания) от създаването си през 1994 г. EUIPO управлява регистрацията на марки на Европейския съюз, дизайни и географски означения за занаятчийски и промишлени продукти, които представляват права върху интелектуалната собственост, валидни на територията на всички 27 държави  членки на ЕС. EUIPO осъществява също дейности по сътрудничество на равнище ЕС и на международно равнище с цел създаване на равнопоставени условия в областта на интелектуалната собственост и отговаря за Европейската обсерватория за нарушенията на правата върху интелектуалната собственост. През 2025 г. EUIPO беше определена като най-иновативната служба за интелектуална собственост в света.

Контакти за медиите

Служба „Комуникация и връзки с медиите“ на EUIPO

Тел.: +34 653 674 113

press@euipo.europa.eu

Пълен текст на прессъобщението

Материалът Дизайнът насочва потребителския избор в целия ЕС въпреки продължаващите рискове от фалшифициране е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

При извършените проверки е констатирано, че на потребителите е предоставяна информация, която не дава ясна и точна представа за реалната цена на кредита. В договори и преддоговорни документи е посочван годишен процент на разходите, който не отразява пълния размер на разходите, свързани с кредита. Така потребителят може да остане с впечатление, че кредитът е по-евтин, отколкото е в действителност. КЗП установява, че при част от проверените договори обявеният годишен процент на разходите се отнася до по-изгоден вариант на кредитния продукт, докато реално приложимите условия водят до значително по-висока обща сума за плащане. По този начин потребителят не получава достатъчно ясна информация за действителното оскъпяване на кредита и за икономическите последици от сключването на договора. Това е особено съществено при бързите кредити, тъй като годишният процент на разходите е основният показател, чрез който потребителят може да сравни различни предложения и да прецени кое от тях е по-изгодно. Когато този показател не отразява всички известни и предвидими разходи, потребителят не може да направи информиран избор.

Освен това,  проверките на Комисията са установили случаи, в които на потребителите е предоставена информация, способна да създаде заблуждаваща представа за финансови последствия при просрочие на кредита. В част от  преддоговорните документи и тарифи са били посочвани допълнителни разходи за събиране на вземания, изпращане на напомнителни писма и други действия на кредитора. Подобна информация може да внуши на потребителите, че дължат такси извън предвидените в закона, което създава допълнителен натиск за плащане и може да повлияе върху решенията им. Тези практики засягат пряко икономическите интереси на потребителите, тъй като липсата на ясна и коректна информация за реалната цена на кредита ограничава възможността за информиран избор.

КЗП ще продължи проверките в сектора на небанковото кредитиране, включително по отношение на начина, по който се представят годишният процент на разходите, общата сума за плащане, допълнителните разходи и условията при просрочие.

Предстоят срещи със засегнатите страни с цел създаване на справедливи, прозрачни и равноправни условия между дружествата от сектора на небанковото потребителско кредитиране и потребителите на услугите им.

Материалът КЗП установи нелоялни практики при предлагането на бързи кредити е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В сигналите потребители посочват случаи, при които продукти са били представени като включени в промоционални кампании или купони за отстъпка, но при заплащане на каса намалението не е било приложено. В други случаи в рекламните материали са били използвани изображения или формулировки, създаващи впечатление, че конкретни артикули участват в промоцията, въпреки че реално не са били част от нея.

След анализ на събраните документи, становищата на търговеца и констатациите по преписките, КЗП прие, че е налице предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно цените и условията на промоционални кампании.

Комисията напомня, че търговците са длъжни да предоставят на потребителите ясна, точна и недвусмислена информация за цените, промоциите и условията за ползване на отстъпки. Вътрешни организационни, технически или редакционни грешки не освобождават търговеца от отговорността да осигури коректна информация към потребителите.

Пълна информация за наложените от КЗП принудителни мерки може да бъде намерена на интернет страницата на Комисията – https://www.kzp.bg/bg/prinuditelni-merki/172.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗП наложи забрана за нелоялна търговска практика на голяма търговска верига магазини е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Производството е инициирано след самосезиране на органа и е част от поредицата от проверки, които Комисията извършва през последните няколко месеца в различни сектори от обществена значимост.

Извършена е проверка относно начина на отчитане на индивидуалните водомери и формирането на т. нар. „общо потребление“ в сграда в режим на етажна собственост.

В хода на проверката е установено, че дружеството не е извършвало регулярни реални отчети на индивидуалните водомери в нормативно установените срокове за голяма част от обектите в сградата. Събраните доказателства сочат, че към началото на 2026 г. десетки обекти са били без реален отчет за период над три месеца, а при част от тях – за повече от шест месеца.

КЗП счита, че формирането на „общо потребление“ следва да се основава на реални и своевременно извършени отчети на индивидуалните водомери. При липса на такива съществува риск от неточно разпределение на разходите и ощетяване на коректните потребители.

При установяване на последващи нелоялни търговски практики дружеството може да бъде санкционирано в размер до 25 000 евро за всяко извършено нарушение.

Комисията за защита на потребителите ще продължи засиления контрол върху доставчиците на обществени услуги с цел гарантиране правата и законните интереси на потребителите.

Материалът КЗП установи използване на нелоялна търговска практика при ВиК оператор е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сред нарушителите са туристически обекти, рекламирани като СПА комплекси и места за настаняване с ресторант и допълнителни удобства, без реално да разполагат със сертифицирани СПА услуги или категоризирани заведения за хранене. Проверки на КЗП са установили и обекти, функциониращи без валидна категоризация, въпреки че приемат гости и извършват търговска дейност.

В отделни случаи са установени туристически обекти и заведения за хранене, които продължават да работят без необходимите документи, като на видно място не са представени удостоверения за категоризация или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

За установените нередности  КЗП е приложила принудителни административни мерки „временно затваряне на туристически обект“, като са съставени и актове за административни нарушения.

Комисията напомня, че коректната и прозрачна информация към потребителите не е формалност, а законово задължение. Подвеждащата реклама и предоставянето на туристически услуги в некатегоризирани обекти застрашават правото на потребителите да направят информиран избор и подкопават доверието в туристическия сектор.

Контролът от страна на КЗП  преди старта на активния летен сезон ще бъде  още по- засилен и в тясно взаимодействие с останалите компетентни органи. Комисията ще продължи да прилага всички предвидени в закона мерки срещу некоректни търговци.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗП затвори временно няколко туристически обекта е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Решението е взето след извършена проверка и отправена от КЗП препоръка към дружеството да отстрани установените неравноправни клаузи в 14-дневен срок. Дружеството не е изпълнило задължението си в рамките на това време и не е представило на КЗП коригирани общи условия, съобразени със Закона за защита на потребителите.

Комисията е констатирала, че не са предприети конкретни действия за реално премахване на клаузите, създаващи значителен дисбаланс между правата и задълженията на търговеца и потребителите. КЗП счита, че продължаващото прилагане на подобни текстове засяга колективните интереси на потребителите и налага предприемането на съдебна защита.

Колективният иск има за цел съдът да установи нищожността на неравноправните клаузи и да преустанови тяхното прилагане.

КЗП последователно отстоява правото на равноправни, прозрачни, справедливи и законосъобразни договорни условия между търговци и потребители и ще продължи да използва всички законови механизми за защита на потребителските права, особено в сектори с обществена значимост.

Материалът КЗП завежда колективен иск срещу едно от електроснабдителните дружества е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.