Наблюдението на фармацевтичния пазар е сред приоритетите на антимонополния орган, включително и за 2026 г., заради социалното и  икономическото значение на този пазар с пряк ефект върху здравето на гражданите.

КЗК се самосезира след постъпил сигнал на народния представител Васил Пандов и публично изнесени данни за съществени разлики в доставните цени на едни и същи лекарствени продукти в различни болници в страната. В сигнала се посочва, че доставките се осъществяват без провеждане на открита процедура по Закона за обществените поръчки, което създава риск от неефективно разходване на значителен публичен ресурс.

Предварителното проучване на Комисията показва сериозни проблеми на този пазар като липса на централизирани рамкови споразумения от страна на министъра на здравеопазването, както и практиката за възлагане на доставки за ограничени количества за кратки периоди от страна на болниците в качеството им на възложители. Това води до по-високи единични цени, както и до по-неблагоприятни условия за публичните възложители.

Тези ограничения на конкуренцията ще бъдат изследвани в рамките на образуваното производство по застъпничество за конкуренцията, при което Комисията прави задълбочен анализ за съответствие с правилата на конкуренцията на приложимата нормативна уредба, събира информация и становища от всички заинтересовани страни.

Производството следва да приключи с препоръки на КЗК за обоснован пакет от мерки, насочени към премахване или ограничаване на антиконкурентния ефект, без да се накърняват легитимните цели на съответната регулация, като се предотвратят бъдещи пазарни изкривявания на ниво регулация. В случаите, в които КЗК установи нормативни и/или административни ограничения на конкуренцията, Комисията може да направи предложения за отмяна и/или изменение на съответните разпоредби до отговорните институции.

Този вид производства по застъпничество за конкуренцията по Закона за защита на конкуренцията досега са слабо застъпени в дейността на антимонополния орган. Настоящото ръководство планира тяхното активно използване като инструмент за цялостен преглед и регулация на нормативната уредба във всички сектори на икономиката от гледна точна на гарантирането на конкурентната среда.

Материалът КЗК проучва ограничаване на конкуренцията при доставка на скъпоструващи лекарства е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По време на срещата се акцентира също, че наблюдаваните ценови процеси са обусловени от външни икономически фактори и развитието на международните пазари, а не са свързани с процеса по въвеждане на еврото в страната. Обсъден бе и въпросът доколко наличието на пазарни практики, при които горивата се реализират на цени под пълната им себестойност, може да доведе до изкривяване на конкурентната среда, да засегне по-малките участници на пазара и да предизвика шокова ценова спирала.

Предоставената информация ще бъде анализирана и приобщена към текущото производство на антомонополния орган срещу Групата на Лукойл в България, образувано през 2025 г. Производството цели установяване на евентуални нарушения на конкурентната среда на пазара на горива, включително възможни практики, свързани с господстващо положение и ограничаване на конкуренцията по веригата на доставки.

Материалът КЗК проведе работна среща с Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Това е третото разследване за картел, което антимонополният орган образува от началото на годината. Първото е за картел при обществени поръчки за доставка на храна в болници по сигнал на народен представител, а второто – разследване за картел при обществени поръчки за доставка, монтаж и поддръжка на IT оборудване по сигнал на ГДБОП.

Предмет на процедурите по пряко договаряне, финансирани с европейски средства, е организиране на специализирани обучения, обмяна на опит и добри практики за повишаване капацитета на служители на територията на няколко общини в страната.

КЗК извърши задълбочено проучване на участието на дружествата в множество процедури за възлагане на обществени поръчки, които имат сходни възложител, предмет, участници или други характеристики. В обхвата на тези проверки бяха разгледани обществени поръчки на Общините Велинград, Разград, Севлиево, Горна Оряховица и Елена.

В предварителното проучване бяха идентифицирани редица съмнителни данни за евентуално наличие на картел под формата на тръжни манипулации, чрез постигане на координация в действията на наблюдаваните дружества и предопределяне избора на възложителя относно предприятието, което да бъде определено за изпълнител.

В тази връзка бе установено, че размерите на отделните ценови предложения по всички обществени поръчки в абсолютна стойност са изключително сходни, като в голяма част от тях се наблюдават близки дата и час на подаване на отделните предложения на участниците на платформата на ЦАИС ЕОП. Детайлният анализ показа, че в съдържанието на подадените ценови предложения се наблюдават еднакви правописни и граматически грешки и използване на еднакви словесни форми, които отсъстват в обявените от съответния възложител образци. Също така определени параграфи в отделните ценови предложения са оформени в абсолютно идентичен стил. Получените данни от Агенцията по обществени поръчки показват и един и същ IP адрес, от който участниците са кандидатствали по съответните процедури в електронната среда на ЦАИС ЕОП.

Пълният текст на решението е публикуван на интернет страницата на КЗК на адрес: https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300073383.

Материалът По сигнал от МРРБ: КЗК разследва картел при обществени поръчки е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Повод за извършване на предварително проучване е публикация, в която фирмата, оторизиран вносител на медицинска техника OMRON за България, посочва, че са зачестили сигналите на притеснени потребители относно реклами в интернет и социалните мрежи за посочения продукт, който измерва нивата на кръвна захар без убождане, без тест ленти и без болка. Компанията твърди, че към месец май 2025 г. не съществува сертифициран и надежден медицински глюкомер, който измерва кръвна захар без убождане, както и че OMRON не произвежда и не предлага неинвазивен глюкомер. По думите им фалшивите реклами се разпространяват и в социални мрежи или уебсайтове с непрофесионален вид.

Към момента КЗК е установила, че за рекламирането на посочения медицински продукт са използвани сходен или идентичен снимков и текстов материал, снимки на сертификати, описания на твърдения за потенциалните качества на продуктите, описания на търговската дейност на производителя на продуктите с търговска марка „OMRON“.

От достъпната информация в сайтовете не може да се установи обаче от една страна конкретният продукт и неговите функционалности, а от друга реалният онлайн търговец, който предлага и рекламира продукта „неинвазивен глюкомер OMRON“. Към настоящия момент те са активни и достъпни за потребителите, като предлагат продукти, посочени като „неинвазивен интелигентен глюкомер OMRON“.

По този начин се създава възможност за реализиране на продажби на продукти със заблуждаващи характеристики с доставчици извън страната, евентуално в противоречие с приложимото законодателство, което предвижда специални изисквания по отношение на медицинските изделия, включително глюкомерите и тест лентите към тях. Такива има към търговците, които могат да ги внасят и разпространяват на едро и дребно, включително и онлайн, което гарантира и проследимост на произхода на продуктите, легитимността на търговците/производителите, като по този начин се гарантира обществения интерес.

КЗК сезира ГДБОП да извърши проверка по сигнала, съобразно законовите им правомощия и да предприеме съответните действия относно интернет сайтовете, на които се предлага медицинският продукт. Същевременно при събирането на достатъчно данни за нарушения в областта на конкуренцията, Комисията ще образува производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗК сезира ГДБОП за заблуждаващо рекламиране и предлагане на медицински продукт „неинвазивен интелигентен глюкомер“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По време на разговора доц. Карадимов запозна участниците с дейността и правомощията на Комисията, включително със секторния анализ на пазара на храни и изследването на цялата верига на доставки – от производителя до търговеца и установените до момента значими структурни деформации в сектора. Председателят на КЗК информира и за текущото задълбочено проучване на пазара на млечни продукти, както и за производство по разрешаване на концентрация в млечния сектор.

От Българската аграрна камара поставиха акцент върху установени деформации на два пазара – този на изкупуване на слънчоглед и на пазара на торове. От камарата настояват Комисията да започне предварително проучване на пазара на изкупуване на слънчоглед, като изследва взаимоотношенията между производителите и преработвателите, за което подготвят конкретен сигнал. По отношение на пазара на торове Проданов подчерта, че той е поставен под сериозен натиск, като земеделските производители работят без запаси заради ниска ликвидност, на фона на значително повишение на цените и реален риск от недостиг вследствие на несигурни доставки на природен газ и амоняк.

„И двата сектора са значими за земеделието и след Вашия сигнал, в рамките на правомощията на Комисията, ще предприемем необходимите действия, за да извършим цялостен анализ на пазара, за да се гарантира ефективна конкуренция“, заяви доц. Карадимов.

Материалът Ръководството на КЗК проведе работна среща с Националната асоциация на зърнопроизводителите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Секторният анализ е ключов регулаторен инструмент за цялостно пълномащабно изследване на пазара. Този регулаторен механизъм, който досега беше силно подценяван, позволява идентифицирането на структурни проблеми, бариери пред конкуренцията и факторите, влияещи върху ефективното функциониране на пазарите. На базата на резултатите от проучването на пазара на храни предложихме на изпълнителната и законодателната власт редица конкретни мерки, които биха подобрили значително конкуренцията в сектора, а оттам биха защитили българските производители и потребителите“, обясни председателят на КЗК доц. Росен Карадимов.

Той допълни, че секторните анализите са насочени към установяване на дисбаланси по веригата на доставки, особености в ценовата политика и степента на пазарна концентрация, като същевременно позволяват формулиране на мерки от компетентните органи за подобряване на конкурентната среда. Карадимов подчерта, че въз основа на препоръките на КЗК държавни органи следва да предприемат конкретни мерки, като запозна президента със степента на комуникация и координация с изпълнителната власт по отношение на предлаганите мерки в сектора на храните и на горивата. Подчертано беше значението на навременните последващи действия от страна на компетентните институции.

По отношение на ангажимента на правителството да предложи пакет от антикризисни мерки за пазара на горива, акцент беше поставен върху необходимостта от ефективното взаимодействие между органите на изпълнителната и законодателната власт, както и набелязване на мерки, които да гарантират прозрачността по веригата на доставки, запазване на конкурентната среда и недопускане на пазарни изкривявания, при отчитане на влиянието на динамичната международна обстановка върху сектора.

Карадимов заяви, че в рамките на образуваното производство срещу дружествата от Групата Лукойл, Комисията следи тяхното поведение на пазара на едро и дали злоупотребяват с господстващото си положение.

Председателят на КЗК подчерта, че Комисията няма преки правомощия към цените на горивата на дребно. По думите му, разликите на цените на горивата на дребно не дават основание да се смята, че има съгласувана практика между търговците на дребно. В различните градове на страната търговците на дребно реагират и повишават с различна степен цените на бензин А-95H и дизелово гориво. Това показват към момента събраните данни. Първоначалната информация обаче сочи към бързо покачване на цените на едро.

Карадимов заяви, че до дни се очакват и последните изискани данни от Лукойл, с които да се проследят темповете на покачване на цените на горивата на едро.

Комисията за защита на конкуренцията поиска информация от другите национални органи по конкуренция в рамките на междуинституционалното сътрудничество за това какви мерки са предприети във всяка държава, какво е становището на съответния национален орган по конкуренция по прилаганите от правителствата мерки, както и какъв е резултатът от осъществявания мониторинг на сектора с горивата, като се има предвид геополитическата ситуация в Близкия изток.

Материалът Председателят на КЗК доц. Карадимов и президентът Йотова обсъдиха резултатите от секторните анализи в ключови икономически сектори е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Комисията стартира секторния анализ след извършено предварително проучване, инициирано по сигнал от Асоциацията на индустриалния капитал в България. С оглед значимостта на сектора за икономиката и околната среда, Комисията изследва цялата верига – от пускането на пазара на електрическо и електронно оборудване до дейностите по събиране, рециклиране и оползотворяване на отпадъци. В рамките на проучването беше събрана и в момента се анализира пазарна информация, както и данни от Министерството на околната среда и водите и Българската асоциация по рециклиране.

КЗК поиска подробна информация чрез Европейската мрежа по конкуренция от националните органи за защита на конкуренцията относно правната и институционална рамка, регулираща управлението на отпадъци от електрическо и електронно оборудване в техните страни. Поискани са и данни за това какви са отговорностите на компетентните институции и организациите по оползотворяване, както и какви са механизмите за събиране, администриране или прилагане на продуктовите такси. Поискани са данни и за взаимодействието между производители/вносители, организации за колективни схеми, индивидуални системи, организации за оползотворяване, рециклиращи предприятия и компетентните органи.

Комисията изисква информация и за това как се определят цените или таксите за услуги за управление на отпадъци от електрическо и електронно оборудване, какви са приложимите продуктови или екологични такси, събирани от компетентния орган и по каква методология се изчисляват таксите.

Поискани са данни и за всички фактори, които могат да повлияят на конкуренцията в системата за управление на отпадъци като например бариери за навлизане или разширяване, концентрации на пазара или пазарни практики, договорни споразумения с производители/вносители, координирано ценообразуване, ексклузивни споразумения или споделяне на информация между участниците на пазара.

На базата на резултатите от секторния анализ ще се преценят необходими последващи мерки за възстановяване или насърчаване на ефективната конкуренция в сектора.

Материалът КЗК поиска данни от националните органи за защита на конкуренцията в ЕС по секторния анализ за екотаксите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.