Комисията за защита на конкуренцията внесе в Народното събрание становище относно предложените промени в Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК).

Становището бе изпратено предварително до членовете на Обществения съвет към КЗК, който включва представители на национално признатите работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, както и двата национални синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, Българска национална асоциация „Активни потребители“ и експерти.

 Цялото становище може да намерите тук: https://shorturl.at/RKw7J

Материалът КЗК внесе становище в Народното събрание относно предложените промени в ЗЗК е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Двете производства се образуват в рамките на секторния анализ на пазара на храни от първа необходимост и на базата на данни от задълбочено проучване на КЗК на ценовата политика, отстъпките, надценките и търговските условия между търговци и доставчици/производители.

Междинните данни от анализа, представени през декември м.г., показаха тежки структурни деформации на пазара на храни, включително данни за възможни нелоялни търговски практики в отношенията между големите търговци и производителите и доставчиците. В анализа КЗК констатира обем от отстъпки, които производителите и доставчиците предоставят на големите търговци в договорните им отношения, които може да водят до това българските производители да продават продукцията си на себестойност или дори под себестойност. Затова КЗК задълбочи проучването си по отношение на ценовата политика на големите търговски вериги спрямо производители и доставчици.

При представянето на междинния секторен анализ КЗК заяви, че е приоритет саморегулацията в рамките на сектора. Комисията предупреди, че в случай че това не се случи, ще се самосезира и образува съответните производства.

Решенията за двете производства са взети след последните промени в Закона за защита на конкуренцията от 7 ноември 2025 г., с които се увеличи и максималната санкция – до 10% от оборота за предходната финансова година. По настояване на КЗК търговските вериги получиха тримесечен срок да приведат търговските си отношения с производители и доставчици според новите правила. Този срок изтече на 9 февруари 2026 г.

В рамките на задълбоченото проучване на ценовата политика на големите търговци антимонополният орган изиска от производители и доставчици на основни храни (мляко и млечни продукти, месо и месни продукти, олио, яйца) информация относно механизма и критериите, по които се сключват договори за доставка и спогодби за рамкови условия с търговските вериги. Изискана е и информация относно начина на определяне на доставните цени (цени на едро) с търговските вериги.

Изследвани са общи търговски условия, договори, споразумения и други документи, действащи и след 9 февруари 2026 г., които уреждат търговските отношения на веригите с доставчиците на селскостопански и хранителни продукти.

В хода на задълбоченото проучване на базата на цялата информация и доказателства КЗК констатира, че има данни за продължаващо прилагане на възможни нелоялни търговски практики при ценовата политика на търговците към доставчиците/производителите.

Нелоялни търговски практики са например изискването за плащания от страна на доставчиците към купувача, които не са пряко свързани с продажбата на селскостопански и хранителни продукти; изискване за годишно предоговаряне и намаление на цени, без отчитане на обективни фактори като инфлация, увеличение на цените на суровини и материали, електроенергия и др. Сред забраните по ЗЗК са и сключване на договори за доставка на стоки и искания за намаление на цени със задна дата; предупреждаване от купувача за предприемане на ответни търговски действия срещу доставчика или предприемането на такива действия, ако доставчикът упражнява своите договорни или законни права и други.

На базата на данните и доказателствата от секторния анализ по отношение на дейността на ТВ Кауфланд и ТВ Т- Маркет се установи, че при воденето на преговори и при предоговаряне на търговски условия поведението на двете вериги е възможно да попада в обхвата на Глава седма „б“ от Закона за защита на конкуренцията – „Нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти“.

Задълбоченото проучване на ценовата политика на търговските вериги продължава и при установени нарушения КЗК ще образува съответните нови производства.

Пълният текст на двете решения е достъпен в публичния електронен регистър на КЗК: https://reg.cpc.bg/AllNewResolutions.aspx?dt=1&ot=2

Материалът КЗК образува производства срещу „Кауфланд България ЕООД енд КО“ и Максима България“ ЕООД (Т-Маркет) за нелоялни търговски практики е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В състава на Обществения съвет към Комисията за защита на конкуренцията влизат представители на национално признатите работодателски организации – Асоциацията на индустриалния капитал в България, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, както и двата национални синдиката – КНСБ и КТ „Подкрепа“, Българска национална асоциация „Активни потребители“ и експерти.

Комисията изразява становище, че предложените промени са насочени към усъвършенстване на нормативната уредба в Закона за защита на конкуренцията в частта за съвместно господстващо положение,  забраната за налагане на прекомерно високи цени и за нелоялните търговски практики в сектора на селскостопанските и хранителните продукти. В същото време Комисията счита, че текстовете трябва да бъдат прецезирани на базата на практиката на Съда на ЕС, както и на Европейската комисия при отчитане на обстоятелството, че КЗК е националният орган на Република България, отговорен за прилагане на правото на Европейския съюз в областта на конкуренцията.

Пълният текст на констатациите може да намерите тук: https://shorturl.at/gG2Yb

Материалът КЗК изпрати до Обществения съвет становище относно предложените промени в ЗЗК е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В резултат на проучването, както и на текущото производство в КЗК за евентуална злоупотреба с господстващо положение срещу групата „Лукойл“ (от юни м.г.) и на резултатите от двете вече приключили производства срещу „Лукойл“, антимонополният орган прие пакет от 23 антикризисни мерки на пазара на горива. Докладът ще бъде изпратен до Министерския съвет, компетентните органи на изпълнителната власт, Народното събрание и парламентарните групи за подпомагане при вземане на решения.

В хода на предварителното проучване КЗК осъществи наблюдение на вертикално свързаните пазари на: производството и внос; съхранение на горива; първична продажба от производство и внос; пазарите на горива на едро и на дребно. Извършен е и детайлен анализ на действията на служебното правителство на пазара на горива.

Основният извод е, че по отношение овладяването на крайните цени на горивата за потребителите изпълнителната власт е приложила подход за отлагане, а не за предотвратяване на „ценовата спирала“. Това е реализирано чрез интервенция от страна на държавата чрез особения управител на „Лукойл“, довела до разминаване между ръста на цените на пазара на едро и ръста на цените в бензиностанциите на „Лукойл“. Това поведение би могло да се квалифицира като упражняване на „ценова преса“, водещо до сериозни затруднения и риск от фалити за малките търговци, производители и вносители на горива, както и до реален риск от ценова спирала в перспектива. След навременната интервенция на КЗК от 9 април това поведение е преустановено.

Пакетът от мерки предвижда спешни, стабилизиращи и дългосрочни действия за ограничаване на ефектите от кризата на пазара на горива, гарантиране на сигурността на доставките и защита на икономиката и потребителите. Сред основните мерки е създаването на Национален оперативен щаб към Министерския съвет с широко институционално и браншово представителство, който да осъществява постоянен мониторинг на доставките, цените, складовите наличности и риска от недостиг, както и да координира действията между държавата, бизнеса и рафинерията. Предвижда се и въвеждане на седмичен официален индекс на горивата с публични данни за цените, международните котировки, търговските маржове, наличностите и търговските потоци с цел по-голяма пазарна прозрачност и ограничаване на спекулативни практики. Пакетът включва засилен мониторинг и контрол по цялата верига на доставки – от производството и вноса до търговията на дребно, както и разработване на план за непрекъсваемост на работата на рафинерията и диверсификация на доставките на суров петрол.

Предлагат се и целеви схеми за подпомагане по механизма METSAF на ЕК за автомобилния транспорт, земеделието, торовете, рибарството и аквакултурите, чрез компенсиране на част от допълнителните разходи за горива и суровини, при строг контрол и изискване помощта да бъде прехвърляна към крайните цени, а не да се превръща в допълнителна печалба. Специален акцент се поставя върху гарантирането на авиационно гориво, подкрепата за обществения транспорт и въвеждането на целеви компенсации за уязвими групи.

Сред стабилизиращите мерки се предвиждат финансови инструменти за осигуряване на ликвидност и гаранции за критични доставки, възможност за удължаване на отсрочката на увеличението на тол таксите при силен ценови шок, както и създаване на временен фонд „Стабилизация на горивата“, финансиран от допълнителните приходи от ДДС. Пакетът предвижда временни механизми за ограничаване на спекулативните ценови увеличения, ревизия на изискванията за биокомпоненти и акцизни ставки при продължителен ценови натиск, както и механизъм за компенсации още на ниво производител или вносител с проследимост по цялата верига.

Дългосрочните структурни мерки включват реформа на достъпа до данъчни складове и разширяване на складовия капацитет чрез електронни платформи, прозрачни и недискриминационни правила и стимули за нови оператори, както и мерки за намаляване на зависимостта от изкопаеми горива чрез икономия на горива в транспорта, прехвърляне на товари към електрифициран железопътен транспорт, ускорена електрификация на градския транспорт и общинските услуги и програма за електрификация и енергийна ефективност на малките и средните предприятия.

Наред с това КЗК продължава работата по текущото производство срещу групата „Лукойл“, в рамките на което извършва и мониторинг на пазара на горива.

Материалът КЗК предложи 23 антикризисни мерки на пазара на горива е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В сигнала се твърди, че за участие във всички големи обществени поръчки за изграждане на пътища, автомагистрали и железопътни линии възложителите изискват задължително вписване на кандидатите и участниците в Централния професионален регистър на строителя, въпреки че Законът за обществените поръчки само създава такава възможност за възложителите. От друга страна се посочва, че за вписването в регистъра, съгласно Закона за камарата на строителите, се изисква критерий за производствен опит.

При проучването на нормативната уредба КЗК установи, че възможността за възлагащите органи да изискват от кандидатите да са вписани в Централния професионален регистър на строителя представлява обичайна общоевропейска практика. Съгласно Директива 2014/24 за обществените поръчки, когато икономическите оператори трябва да притежават специално разрешение или да членуват в определена организация, за да могат да изпълняват съответната услуга в своята държава, възлагащият орган може да поиска от тях да докажат, че имат такова разрешение или членство. В България строителите, изпълняващи строежи от първа до пета категория съгласно Закона за камарата на строителите, подлежат на вписване в Централния професионален регистър на строителя. Също така осъществяването на строеж без вписване в регистъра на строителя би представлявало нарушение на същия закон.

От получената от Камарата на строителите в България информация в отговор на изпратения въпросник от КЗК става ясно, че съществуват широки възможности за доказване на опит за вписване в регистъра за изпълнение на строежи от втора група (транспортна инфраструктура), като се признава и опит, който не е свързан с пътно и жп строителство. През последните три години не е налице отказ за вписване в регистъра за изпълнение на този вид строежи. Освен това, разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗОП създава само възможност, а не задължение за възложителите да поставят изискване за вписване в регистъра. Това води до извод, че изискванията за производствен опит не биха могли да се считат за прекомерни, особено като се има предвид, че осигуряването на качеството на пътищата и жп линиите е от съществено значение за обществото.

В рамките на предварителното проучване Комисията за защита на конкуренцията установи, че не са налице антиконкурентни бариери за навлизане на пазара на пътно и жп строителство, произтичащи от Закона за обществените поръчки и Закона за камарата на строителите.

КЗК упражнява за първи път своето правомощие по Закона за защита на конкуренцията да съобщи резултати от извършено предварително проучване относно потенциални антиконкурентни бариери за навлизане на определен пазар.

Материалът КЗК извърши предварително проучване на антиконкурентни бариери за навлизане на пазара на пътно и жп строителство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В рамките на производствата антимонополният орган разследва евентуално манипулиране на обществените поръчки, което е една от най-тежките форми на картел. Картелът е забранено споразумение и/или съгласувана практика между конкуренти, насочено към координиране на пазарното им поведение – включително фиксиране на цени, разпределяне на пазари, манипулиране на търгове и др. Подобни практики водят до изтичане на огромен публичен ресурс, поради което разкриването им е сред приоритетите на Комисията за защита на конкуренцията.

Първото производство е по сигнал на народен представител – Васил Пандов, за установяване на картел на пазара на храни за лечебни заведения на територията на София. Според установените факти три от дружествата, участващи в обществените поръчки, са обменяли чувствителна търговска информация чрез трето лице – консултант.

Второто производство е за картел при обществени поръчки на различни възложители за доставка на машини и оборудване за добива и строителството. Събраните доказателства сочат, че три предприятия са координирали поведението си при участие в търговете, включително чрез съгласуване на ценови и търговски параметри. В конкретното производство е постъпило и искане за намаляване или освобождаване от санкция по реда на Програмата за освобождаване от санкции при участие в таен картел (leniency). Програмата на КЗК, която се насърчава и прилага активно и от Европейската комисия, представлява работещ механизъм за по-бързо и ефективно разкритие на картелни споразумения, чието установяване по правило е сложно и продължително.

В срок от 30 дни страните и по двете определения имат право да представят писмени възражения по предявените обвинения, както и да бъдат изслушани пред Комисията. След това Комисията ще се произнесе с окончателни решения. Размерът на санкциите е до 10% от оборота за предходната финансова година, като сред възможните последици е и ограничаване на правото за участие в обществени поръчки.

Материалът КЗК обвини седем фирми в картел при доставка на болнична храна и на машини за добив и строителство е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Телекомуникационният сектор е сред приоритетите в дейността на КЗК поради високата си концентрация и съществените бариери за навлизане. Комисията следи конкурентната среда и функционирането на пазарите на гласови услуги, интернет и телевизия с оглед гарантиране на ефективна конкуренция и стимулиране на инвестиции и иновации.

Предмет на проучването е поведението на „Виваком България“ ЕАД при определянето на цените за отдаване под наем на инфраструктурата на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни услуги. Производството е за установяване на възможна злоупотреба с господстващо положение и следва да установи дали разглежданото поведение уврежда или притежава потенциал да увреди конкуренцията и с потенциал да засегне интересите на потребителите.

Производството в КЗК бе спряно поради наличие на висящ преюдициален спор пред Административен съд – София-област и Върховния административен съд по обжалван акт на Комисията за регулиране на съобщенията. С окончателно решение на ВАС от 2025 г. решението на секторния регулатор бе потвърдено. С това отпадна и основанието за спиране на производството от Комисията за защита на конкуренцията.

Пълният текст на определението на КЗК можете да видите в електронния регистър на адрес: https://reg.cpc.bg/Decision.aspx?DecID=300073505

Материалът КЗК възобнови производство срещу телекомуникационен оператор за възможна злоупотреба с господстващо положение е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.