Как една детска идея може да се превърне в изобретение? И как науката, технологиите, инженерството и математиката могат да променят света?

На тези въпроси ще помага да отговаря новата образователна програма „Изобретения с въздействие“ (Inventions for Impact) на Европейското патентно ведомство (ЕПВ). Инициативата е насочена към деца и млади хора и има за цел да събуди интереса им към STEM дисциплините, като едновременно с това ги запознае с ролята на интелектуалната собственост.

Програмата е част от инициативата на ЕПВ „Деца и младежи“, която се реализира в сътрудничество с националните патентни ведомства.

От любопитството започват големите идеи

Вместо децата просто да получават знания, програмата ги насърчава да задават въпроси, да експериментират, да търсят решения и да не се отказват, когато първият опит не се получи.

Учебната програма включва 10 курса, разработени за различни възрастови групи и стилове на учене.

В тях са включени интерактивни уроци, кратки мултимедийни материали, тестове, образователни игри и практически задачи. Предвидени са и специални комплекти с материали за преподаватели.

Така съдържанието може да бъде използвано както в класната стая, така и при онлайн обучение.

Първите два курса вече са достъпни

ЕПВ вече предлага първите две обучения чрез своя Обучителен център.

„Любознателност и изобретения“ (Curiosity and Inventions | YX01-2026) е предназначен за деца на възраст 9–10 години.

Чрез интерактивни мисии учениците откриват защо любопитството, задаването на въпроси и постоянството са толкова важни по пътя към успеха.

Вторият курс – „Изобретенията през историята“ (Inventions through History | YX02-2026) – е насочен към ученици на 10–11 години.

Той проследява развитието на човешките изобретения и показва как новостите в комуникациите, транспорта, енергетиката и производството постепенно са променили начина, по който живеем.

А защо децата трябва да знаят и за интелектуалната собственост?

Защото зад всяко изобретение стои идея, а зад идеята – човекът, който я е създал.

Запознаването с интелектуалната собственост още в ранна възраст може да помогне на бъдещите изобретатели да разберат, че новаторството не е само да измислиш нещо различно. Важно е също да знаеш как да защитиш своята идея и да уважаваш труда и творчеството на другите.

Именно това е една от силните страни на „Изобретения с въздействие“ – тя поставя иновациите в по-широк обществен контекст.

Защото голямото изобретение не е просто нова машина или технология. То е идея, която решава проблем и може да направи живота на хората по-добър.

От любопитното дете до бъдещия изобретател

Някои от най-важните научни открития са започнали с въпрос, който някой е решил да не подмине.

„Ами ако…?“
„Защо…?“
„Може ли да стане по друг начин?“

Точно тези въпроси програмата иска да запази живи в детското съзнание.

А това може би е най-ценният урок – да не спираме да бъдем любопитни.

Материалът „Изобретения с въздействие“ вдъхновява следващото поколение изобретатели е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Започва курс за обучение на представители по индустриална собственост – приемът е отворен е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Водещ фактор за уреждането на авторските права за музиката, която звучи в туристическите и развлекателните обекти, е спазването на законовите изисквания, категорична е Рени Кирова от Action aquapark в Слънчев бряг. „Ползата от музикалния лиценз е най-вече спокойствие, че всичко е уредено. За мен най-важно е спазването на законовите изисквания и това да работя изрядно“, коментира тя. Кирова подчерта, че всички собственици на обекти, в които звучи музика с комерсиална цел, трябва да уредят правата, за да работят спокойно и в съответствие с нормативните изисквания.

„За мен е важно да ползвам музика, която се лицензира от МУЗИКАУТОР, защото така съм спокойна, че я използвам по законосъобразен начин. Добре е да се знае, че това дава достъп до много богат музикален репертоар“, подчерта тя. Освен че авторските възнаграждения от публичното изпълнение на музика отиват при авторите, Кирова отчита като позитивни инициативите на МУЗИКАУТОР за стимулиране на авторското творчество.

„Бих посъветвала други собственици на туристически обекти да уредят авторските права, за да работят спокойно и в съответствие със законовите изисквания“. Тя е категорична, че навлизането на музикални произведения, генерирани с изкуствен интелект, не би променило начина, по който използва музика. Ще продължи да избира истинското творчество, според нуждите на своя обект.

С плащането на лиценза, всеки един бизнес участва в реализирането на проектите, насочени към развиване на творческите индустрии и може да припознае каузите като част от своята корпоративна социална отговорност. Това са конкурса „Авторска музика“, МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА НОВА ПЕСЕН, Talent Hub и инициативата за даряване на училищни химни „Светилник“. 

Така например само чрез конкурса за авторска музика от Културния фонд на МУЗИКАУТОР са инвестирани над 1 200 000 евро за нови български произведения. Резултатът е 2 380 нови музикални произведения във всички жанрове (от класическа музика до фолклор, от поп, джаз, рок и електронна музика, до песни за най-малките), а сред подкрепените артисти са Стефан Вълдобрев, Свилен Ноев (Остава), Дара Екимова, Мона, Любо Киров, Кирил Хаджиев-Тино,  Димо Стоянов (PIF), групите Freakdale, Panican Whyasker, Sentimental Swingers, Overhook и много други.

Изчислете стойността на лиценза чрез MusicPro и уредете авторските и сродните права с три лесни за няколко минути. Научете повече за творческите инициативи, които подкрепяте чрез плащането на лиценза, като последвате съответния линк: Конкурс „Авторска музика“, МЛАДЕЖКИ КОНКУРС ЗА НОВА ПЕСЕН, Talent Hub и „Светилник“.

Снимката е илюстративна

Материалът Музикалният лиценз носи спокойствие и подкрепя българските автори, показва опитът на Action Aquapark е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Новият химн ще бъде създаден от български автори и ще носи послания за честна игра, уважение, постоянство, приятелство и силата на отбора – ценности, които спортът и музиката изграждат заедно. Песента ще се превърне в официален музикален символ на  футбола и ще звучи по време на ученически първенства, турнири и други футболни събития с участието на деца, организирани или подкрепяни от Българския футболен съюз.

„Българският футболен съюз последователно надгражда своите програми за развитие на детско-юношеския и ученическия спорт, защото вярваме, че футболът възпитава не само добри състезатели, но и добри хора. Чрез играта се изграждат дисциплина, уважение, работа в екип и отговорност. Създаването на официален химн е естествено продължение на тази мисия – той ще обединява участниците, ще им дава самочувствие и ще превърне всяко футболно събитие в още по-вдъхновяващо преживяване“, заяви Андрей Петров, изпълнителен директор на Българския футболен съюз.

Кампанията „Светилник“ на МУЗИКАУТОР вече е дала живот на над 40 оригинални училищни химна, които звучат в училища в цялата страна и се превръщат в символ на тяхната общност. Партньорството с Българския футболен съюз поставя началото на нов музикален символ за всички, които участват в ученически първенства, турнири и други футболни инициативи за подрастващи в страната.

„Вярваме, че музиката е много повече от изкуство – тя възпитава, обединява и изгражда ценности. Когато децата пеят заедно и спортуват заедно, те се учат на уважение, взаимопомощ и честна игра. Именно затова за нас този химн не е просто песен, а възможност чрез силата на авторската музика да допринесем за изграждането на моралния облик на следващото поколение“, подчерта Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.

Финалният запис на химна ще бъде реализиран с подкрепата на Българското национално радио, чиито музикални състави са сред най-авторитетните професионални формации в страната и емблема на високото музикално майсторство.

„За Българското национално радио е истинска привилегия да подкрепи проект, който съчетава силата на музиката и възпитателната роля на спорта. Нашите музикални състави повече от седем десетилетия съхраняват и развиват българската музикална култура. Вярвам, че записът на този химн ще създаде произведение, което ще вдъхновява поколения деца и ще се превърне в символ“, посочи Милен Митев, генерален директор на Българското национално радио.

Предстои МУЗИКАУТОР да отправи покана към своите близо 4000 членове за създаването на текста и музиката на химна. Финансирането на творческия процес ще бъде осигурено от Културния фонд на сдружението, който подкрепя създаването на нови български музикални произведения. Готовият химн ще прозвучи за първи път по време на официално събитие на Българския футболен съюз.

Партньорството между МУЗИКАУТОР и Българския футболен съюз поставя началото на нова традиция, която показва, че когато културата, спортът и обществените институции работят заедно, се създават каузи, които оставят трайна следа.

Вижте условията за участие в конкурса за създаване на официален химн на детско-юношеския футбол, както и насоките и изискванията към творческите екипи ТУК. Създайте химн и изпратете своето предложение ТУК.

Материалът Започва конкурс за първия официален химн на детско-юношеския футбол в България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

„Всеки артист заслужава да получава пари за това, което създава и пуска на свободния пазар. Чувствам се добре, когато знам, че съм заплатил за музикален лиценз и че авторите ще си вземат парите. Всеки работи за пари“, коментира пред МУЗИКАУТОР Венцислав Петров, собственик на столичния кофишоп VYBE. Той смята, че пускането на нелицензирана музика в заведение, туристически или търговски обект е кражба, защото се случва на нечий гръб.

Изборът в заведението да звучи джаз е част от неговия бизнес модел. „Има хора, които идват заради обстановката, защото харесват музиката. Реално остават доста време в заведението заради нея. Ако спра музиката в обекта, най-вероятно ще затворя“, допълва още той. Избира да заплаща за лиценз, издаден от МУЗИКАУТОР, защото не желае да се ограничава с един стил музика, а да пуска такава, каквато прецени. Смята, че ако организира тематични събития с подходящи песни, това би довело до прилив на повече клиенти.
Петров е на мнение, че контролът по отношение на спазването на Закона за авторското право и сродните му права трябва да бъде затегнат. „Трябва да има по-засилени проверки, понеже масово хората не плащат – не само за музикални права, но и за много други неща. Просто няма кой да ги санкционира, може би при една-две санкции може да се случат нещата, както трябва“, смята той. Друг е въпросът, че има много собственици на туристически и търговски обекти, които не са наясно, че трябва да заплащат за лиценз, ако в техния обект звучи музика. Затова е много важно да не се прибягва веднага до крайни санкции. Самият той остава изненадан, когато разбира, че санкциите са в размер от 1000 до 10 000 евро при първо нарушение и от 1500 до 15 000 евро при повторно установено нарушение.

„99,9% от хората, които имат собствен бизнес, дават всичко за мястото, без значение какъв е браншът. Една такава сериозна санкция за моя обект би била фатална“, заявява той. Смята, че трябва да има мащабна информационна кампания, за да могат бизнесите да са запознати с условията по лицензиране, както и за да избегнат санкциите. Той е категоричен, че процедурата по издаване на лиценз е изключително улеснена – подписва документите и извършва плащането изцяло онлайн, вместо да хаби време и нерви в обикаляне по институции, както си е представял, че ще се случи.

Kалкулирайте колко ще ви струва музикалния лиценз от МУЗИКАУТОР тук. Вижте кои са най-често разпространените митове и заблуди, които ощетяват авторите и поставят бизнеса в риск.

Материалът VYBE: Да пускаш музика, която не е лицензирана, е кражба е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Новите правила имат за цел да защитят гражданите от заблуждаващо съдържание и манипулации, като гарантират, че хората ще могат лесно да разпознават кога общуват със система с изкуствен интелект и кога дадено съдържание е създадено или променено с помощта на AI.

Съгласно насоките доставчиците на AI системи ще бъдат задължени да проектират своите продукти така, че потребителите ясно да бъдат уведомявани, когато взаимодействат директно с изкуствен интелект. Освен това генерираното или редактирано чрез AI съдържание трябва да съдържа специални машинно разпознаваеми обозначения, които да позволяват неговото откриване.

Задълженията не се отнасят само до разработчиците на технологии. Организациите и лицата, които използват подобни системи, също ще трябва да информират аудиторията, когато представят deepfake съдържание, когато публикуват материали по въпроси от обществен интерес, създадени от изкуствен интелект без човешки редакционен контрол, както и при използването на системи за разпознаване на емоции или биометрична категоризация.

Европейската комисия подчертава, че прозрачността е ключов инструмент за изграждане на доверие в новите технологии и за ограничаване на риска от измами, манипулации и разпространение на подвеждаща информация.

Заедно с насоките Комисията публикува и разяснения под формата на въпроси и отговори, кратък информационен документ за новите правила, както и Кодекс за добри практики относно прозрачността при съдържание, генерирано с изкуствен интелект.

Новите изисквания са част от поетапното прилагане на европейския Закон за изкуствения интелект и ще важат за всички държави членки на Европейския съюз, включително България.

Материалът Европейската комисия публикува нови правила за прозрачност при съдържание, създадено с изкуствен интелект е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

МУЗИКАУТОР призова с нарочно писмо Община Варна незабавно да преустанови практиката да организира или финансира музикални събития, без предварително да са уредени авторските права за използваните музикални произведения.

Проверка на организацията показва, че през 2026 г. чрез двете сесии на Общинския културен фонд са финансирани 57 проекта с музикално съдържание, за които към момента няма сключени договори с МУЗИКАУТОР за използване на произведения от представлявания от него репертоар и няма данни, че бенефициерите са спазили законовата разпоредба. Наред с това общината организира или подпомага редица прояви в града, за които също липсват уредени права.

„Авторското право не е административна формалност, която може да бъде уредена след провеждането на едно събитие. Законът изисква разрешението за използване на музикалните произведения да бъде получено предварително. Това е основно право на авторите и задължение на всеки организатор, включително на публичните институции“, заяви Иван Димитров, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР.

Организацията посочва, че в продължение на месеци е уведомявала Община Варна за законовите изисквания и е предлагала съдействие за уреждане на правата, но въпреки това практиката продължава.

Особено тревожно е, че става въпрос за събития, финансирани с публични средства. Когато общинска администрация отпуска бюджетен ресурс или сама организира музикални прояви, без предварително да е проверила дали авторските права са законосъобразно уредени, се създава опасен обществен прецедент и се изпраща погрешен сигнал, че правилата могат да бъдат пренебрегвани именно от институциите, които трябва да бъдат пример за тяхното спазване.

Показателен е и концертът по повод Деня на Варна на 15 август, който общината вече официално анонсира с участието на DARA. Сред произведенията, които традиционно са част от репертоара на
изпълнителката, е и „Bangaranga“ – песента, донесла първата победа на България в конкурса „Евровизия“. Нейни автори са Дарина Йотова (DARA) и Cristian Tarcea – членове на МУЗИКАУТОР, както и Dimitris Kontopoulos – член на PRS for Music, и Anne Judith Stokke Wik – член на STIM, чиито права в България се представляват от МУЗИКАУТОР по силата на договори за взаимно представителство. Това означава, че при организирането на подобно събитие не се засягат единствено правата на български автори, а и на чуждестранни правоносители, чиито произведения се управляват чрез международната система за колективно управление на права.

„Недопустимо е първо да се обявява концертната програма, а едва след това да се мисли дали авторските права ще бъдат уредени. Законът е категоричен – разрешението трябва да предхожда използването на произведенията, а не да го следва“, подчертава изпълнителния директор на
сдружението.

МУЗИКАУТОР настоява Община Варна да извърши цялостна проверка на всички музикални събития, организирани или подкрепени през 2026 г., да въведе вътрешни механизми за контрол и да прекрати отпускането на публични средства за прояви, при които предварително не е гарантирано законосъобразното използване на музикалните произведения.

Материалът Община Варна разходва публични средства за музикални събития без данни за предварително уредени авторски права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.