Повод за извършване на предварително проучване е публикация, в която фирмата, оторизиран вносител на медицинска техника OMRON за България, посочва, че са зачестили сигналите на притеснени потребители относно реклами в интернет и социалните мрежи за посочения продукт, който измерва нивата на кръвна захар без убождане, без тест ленти и без болка. Компанията твърди, че към месец май 2025 г. не съществува сертифициран и надежден медицински глюкомер, който измерва кръвна захар без убождане, както и че OMRON не произвежда и не предлага неинвазивен глюкомер. По думите им фалшивите реклами се разпространяват и в социални мрежи или уебсайтове с непрофесионален вид.

Към момента КЗК е установила, че за рекламирането на посочения медицински продукт са използвани сходен или идентичен снимков и текстов материал, снимки на сертификати, описания на твърдения за потенциалните качества на продуктите, описания на търговската дейност на производителя на продуктите с търговска марка „OMRON“.

От достъпната информация в сайтовете не може да се установи обаче от една страна конкретният продукт и неговите функционалности, а от друга реалният онлайн търговец, който предлага и рекламира продукта „неинвазивен глюкомер OMRON“. Към настоящия момент те са активни и достъпни за потребителите, като предлагат продукти, посочени като „неинвазивен интелигентен глюкомер OMRON“.

По този начин се създава възможност за реализиране на продажби на продукти със заблуждаващи характеристики с доставчици извън страната, евентуално в противоречие с приложимото законодателство, което предвижда специални изисквания по отношение на медицинските изделия, включително глюкомерите и тест лентите към тях. Такива има към търговците, които могат да ги внасят и разпространяват на едро и дребно, включително и онлайн, което гарантира и проследимост на произхода на продуктите, легитимността на търговците/производителите, като по този начин се гарантира обществения интерес.

КЗК сезира ГДБОП да извърши проверка по сигнала, съобразно законовите им правомощия и да предприеме съответните действия относно интернет сайтовете, на които се предлага медицинският продукт. Същевременно при събирането на достатъчно данни за нарушения в областта на конкуренцията, Комисията ще образува производство по реда на Закона за защита на конкуренцията.

Снимката е илюстративна

Материалът КЗК сезира ГДБОП за заблуждаващо рекламиране и предлагане на медицински продукт „неинвазивен интелигентен глюкомер“ е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Д-р Снежана Русинова от Института по микробиология при БАН (филиал в Пловдив), изследва дрожди, които са ендемични за Антарктида и се срещат само там. Тя и нейните колеги търсят практически приложения на тези микроорганизми за човека. Учените се опитват да използват биотехнологията като стъпка към това да накарат тези организми да синтезират полезни за човека молекули, съобщава azbuki.bg

Д-р Русинова става част от антарктическото семейство на българските учени през 2008 г. с разработването на дисертационен труд с антарктически дрожди. А първата ѝ експедиция до Ледения континент е през 2023 г. Наскоро приключилата 34-та експедиция е нейната втора мисия до Антарктида, като за да отиде човек на експедиция, е необходимо да има одобрен проект, върху който да работи. 

„Успях да получа финансиране и за двата си проекта от Националния център за полярни изследвания, откъдето се управлява и програмата за този тип  научни изследвания“, казва за „Аз-буки“ д-р  Снежана Русинова след завръщането си от българската полярна база на о. Ливингстън.

Изследванията на антарктически дрожди се правят от дълги години, но тогава пробите са се донасяли в България от учени от различни институти на БАН.  Но преди няколко години д-р Русинова решава, че за да могат пробите да бъдат взети по най-правилния начин и да са микробиологично чисти, е необходимо да го направи на място микробиолог, а не специалист от друга област на науката.

„Затова реших, че е нужно да запретна ръкави и да се престраша да отида в ледената пустиня, като се подготвя за работа на терен. По това време се запознах с ръководителя на полярните ни експедиции проф. Христо Пимпирев и с останалата част от  логистиците, които имат многогодишен полярен опит. Покрай тях се запалих и аз. Може би се престраших, тъй като разказите им бяха много вълнуващи и ме заинтригуваха да отида на терен“, казва д-р Русинова.

Още през 2008-а, когато за първи път се докосва до тези дрожди, тя разбира, че има какво да се изследва и че работата с тях е много приятна. С годините натрупва опит и все по-голям интерес към тях, защото наистина са уникални с това, че живеят на такива студени местообитания и синтезират в клетките си уникални вещества, за да могат да оцелеят.

Оказва се, че някои от тези вещества могат да бъдат полезни на човека. Д-р Русинова прави някои биомедицински и екологични изследвания и навсякъде постига определен резултат. Затова интересът ѝ нараства още повече. Надява се да изолира още нови видове, които да идентифицира и да изследва на биотехнологично ниво. Интересът е голям и от страна на световната научна общност. Но малко са изследователите, които работят в това направление, и повечето изследват антарктически микроорганизми само за да кажат – ето ги, има ги, това са те. Но на биотехнологично ниво тези изследвания в света са рядкост.

„В последните си проекти се съсредоточихме върху биомедицински изследвания и успяхме да идентифицираме дрожди, които са уникални, неизследвани до момента,  със специфичен метаболизъм“, казва д-р Русинова.

Разкриват и някои от метаболитите, които те синтезират, и доказват цитотоксичност върху ракови клетки.

„Тоест те успяват да унищожат клетките на някои видове рак, но в същото време не са токсични за здрави клетки“, казва тя.

Затова интересът е още по-голям. Учените искат да разберат кои молекули действат по този специфичен начин върху ракови клетки, и затова се съсредоточават върху химични анализи на получените дрождеви екстракти.

Антарктическите дрожди не са изследвани напълно и явно има какво още да се проучва, тъй като не всичко е идентифицирано като молекули в техните екстракти. Изследователите се надяват в бъдеще да успеят да идентифицират повече молекули и да разберат на какво се дължи тази биологична активност. Те решават да опитат и други подходи в настоящия проект, така че отново търсят молекули с определени свойства.

Д-р Русинова взима проби от различни местообитания, за да бъдат хем разнообразни, хем да се повтарят с някои от предишните. Това ще даде възможност да се проследи дали в местообитанията има промяна в микробиологичния състав. Когато дадена популация се проследява години наред, може да се направи такъв извод. Но от друга страна, новите местообитания също представляват научен интерес.

Активният сезон на българската база на о. Ливингстън е по време на антарктическото лято. И д-р Русинова отива в края на лятото, когато има повече разкрития от снега, за да може да стигне до почва.

„Когато избирам да отида в края на сезона, това, разбира се, е съобразено и с логистиката, която е доста сложна. Всъщност, когато пристигаме в края на януари, се оказва, че есента напомня за идването си и става по-студено, ветровете са по-силни, бурите са по-чести. Времето беше нестабилно и трудно предвидимо за работа на терен“, разказва изследователката.

А от метеорологичната обстановка зависи и как ще се върнат членовете на експедицията. И понякога дните на терен се скъсяват, тъй като капитанът на българския полярен кораб следи прогнозите за времето, за да може да ги транспортира до цивилизацията безопасно, тъй като се отваря коридор от хубаво време за преминаване през протока Дрейк.

Така че престоят на учените зависи от много неща. Но винаги се работи много интензивно и буквално всеки помага на всекиго, защото не се знае още колко дни метеорологичните условия ще позволяват работа на открито. Учените, които са свършили работата си и имат някакво време, помагат в кухнята и където другаде е необходимо.

„Нашата работа е до късно вечер. И успяваме, тъй като има много дълги светли часове. Там сигурно деветнадесет часа от денонощието са светли и почти успяваме през цялата светла част да работим, когато е хубаво времето. Ако вали, изчакваме да спре, и отново излизаме. Така че успяваме горе-долу да се вместим в графика“, подчертава д-р  Русинова.

В Пловдивския филиал на Института по микробиология на БАН поддържат колекция от мезофилни дрожди, но те са по-скоро за по-стандартна биотехнология, пивоварство и други. Докато антарктическите дрожди, с които работи д-р  Русинова, не могат да провеждат ферментация, като алкохолната например.

„Затова пък ги използваме в други направления за изследвания. Дори в екологична посока, когато опитахме да абсорбираме тежки метали от водни разтвори върху клетки на дрожди, както се прави в пречиствателните станции, установихме, че 12% от повърхността на клетката може да бъде заета с такива йони, т.е. да се очисти разтворът“, подчертава тя.

Разбира се, всичко това подлежи на различни оптимизации и ако човек се захване подробно да изследва процесите, може да се направи наистина добър модел чрез антарктически дрожди, които се оказват добри адсорбенти на тежки метали. Тоест има много поле за развитие в различни посоки. Затова и антарктическите дрожди представляват интерес и от научна, и от практическа гледна точка.

Още при първото пътуване до Ледения континент д-р Русинова е завладяна от магията на Антарктида. Сравнявайки двете си пътувания до другия край на света, тя наблюдава интересен феномен. При  второто заливите, които помни от първото си посещение, сякаш са доста различни. Очевидно природата със замах е променила контура на бреговете и затова те не са същите като тези, които си спомня отпреди три години.

„Когато стъпих за втори път на о. Ливингстън, веднага забелязах огромната разлика в бреговата линия. Явно природата не се е церемонила много. Бяха се образували и нови ледникови езера. Това ми направи силно впечатление, тъй като не очаквах подобно нещо. Всички промени показваха как океанът е отнел част от сушата“, казва д-р Русинова.

Отбелязва, че много интересна е и бързата промяна на времето. На Антарктида се редуват облачно, дъжд, сняг, слънце, пак облачно и т.н. Другата зашеметяваща гледка е слънцето, прокрадващо се между облаците. В един момент то огрява едната част от залива, в който е българската база, и пейзажът изглежда по един начин. След малко слънцето огрява от друга страна и пейзажът вече е друг. Истинска магия!

„А когато се изчистят облаците, много рядко се случва, но се появява наситено синьо небе, което наистина ме впечатли и мисля, че само на Антарктика то може да бъде толкова синьо. Другото ярко преживяване е срещата ни с леопардов тюлен, който си лежеше на един айсберг и ние леко се приближихме, за да огледаме наистина ли е такъв. Тогава за първи път го видях отблизо и ми беше наистина интересно, тъй като той е единственият хищник там“, казва д-р Русинова.

Автор: Зина Соколова

Снимки: Аз-буки

Материалът Родни учени изследват уникални антарктически дрожди е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Полицейската операция стартирала в петък, след придобитата информация, че на територията на асеновградското село Богданица се осъществява незаконна дейност по линия на здравеопазването. При претърсване в помещение, обособено като производствен цех, служителите открили пълначна машина за капсулни хапчета и голямо количество готова продукция. Част от нея била в насипно състояние в чували, а другата – пакетирана в блистери и в кашони. Иззето е и прахообразно вещество, както и различни заготовки и други доказателства. На този етап от разследването е изяснено, че става дума за медикамент, предназначен за неврологично заболяване. Опаковките и лекарствата са били обозначени с търговската марка на световно известна фармацевтична корпорация, без да има необходимите разрешителни документи от правопритежателя. Като заподозрени за незаконното производство и съхранение на медикаментите с полицейски заповеди са били задържани двама чешки граждани, на 52 и 35 години. По случая е образувано досъдебно производство, а с постановление на наблюдаващия прокурор от Районна прокуратура – Пловдив мъжете са привлечени като обвиняеми за престъпление по чл. 172б от НК. Продължава работата по определяне на точното количество иззети лекарства, както и придобиване на данни дали те са били разпространени в търговската мрежа в страната или чужбина.

Материалът Лекарствени продукти, произвеждани и съхранявани в нарушение на патентното право, са иззети при спецакция на ОДМВР – Пловдив е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По процедурата са подадени 135 проектни предложения от 43 общински администрации. След оценката 100 проекта са одобрени за финансиране, в съответствие със заложените индикатори по инвестиция C12.I7 „Развитие на амбулаторните грижи“.

Осем проектни предложения са отхвърлени като неотговарящи на изискванията, а 27 проекта са включени в списъка с резервните предложения.

Основната цел на процедурата е изграждане и оборудване на амбулатории за извънболнична медицинска помощ и консултативни медико-социални звена в трудно достъпни и отдалечени райони. Новите амбулатории ще бъдат предоставяни за безвъзмездно ползване от лекари и медицински сестри, чрез договори между съответните общини и медицинските специалисти.

С реализацията на проектите се очаква подобряване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ, както и по-добро териториално покритие на здравните услуги в страната.

Списъците с одобрените за финансиране предложения, резервните проекти и недопуснатите до финансиране могат да бъдат намерени в приложените документи по-долу.

Списък на предложените за финансиране предложения

публикуван на 29.01.2026

Материалът 43 общини получават финансиране за изграждане на 100 модерни амбулатории е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Това са: УСБАЛО „Проф. Иван Черноземски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, „Национална кардиологична болница“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД, гр. София, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен, „Комплексен онкологичен център – Русе“ ЕООД, гр. Русе.

Те ще получат финансиране по Компонент 3 „Извършване на СМР в седем лечебни заведения за болнична помощ във връзка с изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Процедурата предвижда 100% безвъзмездна финансова помощ, като общият размер на средствата е 20 273 686 евро, от които 16 894 738 евро финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост и 3 378 948 евро национално публично финансиране (невъзстановим данък добавена стойност).

Целта на процедурата е модернизиране на предоставяните медицински грижи в сферата на педиатрията и онкологията, чрез осигуряване на необходимата материална база за доставка, монтаж и инсталация на нова, високотехнологична медицинска апаратура в ключови лечебни заведения за болнична помощ, закупена в рамките на изпълнението на Компонент 1 и Компонент 2“ от Инвестиция С12.I1 „Модернизиране на болничните заведения“.

Кандидатстването от лечебните заведения се извършва изцяло онлайн чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС (ИСУН 2020), модул „НПВУ“. Поканата за кандидатстване и пакета документи към нея са публикувани тук, както и като прикачени файлове по-долу.

Крайният срок подаване на проектни предложения по тази процедура е 5 февруари 2026 г.

Материалът МЗ обяви процедура за директно финансиране за модернизация на базите по педиатрия и онкология в 7 болници е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Във връзка с данните, предоставени от НАП, е инициирана проверка от НЗОК. Паралелно с това институцията ще предприеме последващи контролни действия, в рамките на своите законови правомощия.

При констатиране на нарушения ще бъдат налагани санкции и възстановявани суми, съответно за неосъществени хоспитализации или за неспазване на алгоритмите на клиничните пътеки/процедури в лечебните заведения. При необходимост, в хода на проверките, ще бъдат уведомени и други компетентни институции, засегнати от подобни практики, с цел осигуряване на координиран, ефективен и навременен институционален отговор.

Съвместната работа между държавните органи показва своята ключова роля за разкриване и предотвратяване на злоупотреби, за засилване на контрола и за защита на публичния ресурс в здравната система.

Информация за резултатите от проверките и предприетите мерки ще бъде предоставена след тяхното приключване

Материалът НЗОК: Близо 3900 „хоспитализирани пациенти“ са били в игрални зали, вместо в болницата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

В хода на извършените проверки бяха намерени и иззети множество лекарствени продукти без издадено разрешение за употреба по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ/ и забранени на територията на страната, както такива, които се продават само след лекарско предписание.

Проверката установи и голямо количество хранителни добавки с неясен произход с възбрана за разпространение от страна на БАБХ. Съставени бяха Акт за установяване на административно нарушение на чл. 281 от ЗЛПХМ и констативни протоколи на собственика на обекта – 33-годишна жена. Работата по документиране на престъпната дейност продължава.

Материалът В спецоперация полицаи от отдел „Икономическа полиция“- СДВР иззеха лекарства, забранени за продажба в България е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.