„Две години след приемането на мащабната законодателна реформа, новият орган вече е изградил основните си управленски структури и поставя основите на бъдещата си надзорна дейност. Но най-важната фаза тепърва предстои, тъй като създадохме AMLA не за да има още една административна структура, а за да укрепим доверието в европейската финансова система след поредицата от тежки скандали, разкрили сериозни пропуски в националния надзор и координацията между държавите членки“, коментира в рамките на заседанието българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев. Той бе докладчик на ЕП по Регламента за създаването на европейския надзорен орган.

В отговор на въпросите на българския евродепутат относно кадровото обезпечаване на AMLA Бруна Сего информира, че в момента на щат са назначени 157 души, а догодина в агенцията трябва да заработят 432 души. „Търсим специалисти с разнообразен набор от умения – статистици, математици, IT експерти, хора с познания в областта на криптоактивите“, обясни Сего. Тя уточни, че предстои назначаването на 200 служители за изпълнение на дейностите по пряк надзор, за които ще се разчита и на националните надзорни органи.

Като най-големи предизвикателства пред агенцията бяха посочени необходимостта от реално сближаване на националните практики и изграждането на технически капацитет за ефективен надзор, който да отговори на новите рискове, свързани с цифровизацията, криптоактивите и сложните трансгранични финансови схеми.

По думите на председателя на AMLA в момента се разработва обща методология, която да определи високорисковите финансови институции, опериращи на територията на повече от 6 държави членки, които да попаднат под пряк надзор. Първият подбор на тези субекти ще започне на 1 юли 2027 г., а реалния надзор се очаква от 2028 г. От следващата година AMLA ще подпомага и Европейската комисия в изготвянето на списъка на високорисковите трети страни и за целта също изготвя собствена методология. В контекста на сложната геополитическа среда агенцията разглежда и ефективното прилагане на целевите финансови санкции, което е важно за сигурността на ЕС.

Евродепутатите обърнаха специално внимание на пазара на недвижими имоти, който бе определен като един от най-рисковите. По този повод Бруна Сего заяви, че агенциите за недвижими имоти ще бъдат включени в обхвата на надзора на нефинансовия сектор наред с нотариуси, счетоводители, търговци на автомобили, спортни агенти и др. Във връзка с надзора в сектора на криптоактивите AMLA вече развива експертиза за проследяване на блокчейн операции и анализ на рисковете на този пазар.

В отговор на опасенията на евродепутати за прекомерна административна тежест за малките и средни предприятия Бруна Сего отбеляза, че се подготвят разяснителни материали с конкретни насоки за тях. Целта е новите правила да бъдат практически приложими, отчитайки реалните заплахи, но и принципа за пропорционалност.

„В крайна сметка критерият за успех няма да бъде броят на приетите вътрешни правила или проведените заседания. Истинската оценка за ефективността на AMLA ще се определя от способността ѝ да осигури еднакво прилагане на правилата във всички държави членки и да гарантира, че престъпните капитали няма да намират най-слабата брънка в европейската финансова система“, категоричен бе в изказването си Емил Радев.

Материалът Емил Радев: До 2028 г. новият европейски орган за борба с изпирането на пари трябва да заработи с пълен капацитет е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Цени на торовете: Евродепутатите одобриха подкрепата за земеделските стопани е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Новите разпоредби въвеждат по-ясни правила кой плаща социалните обезщетения, когато човек работи извън родината си, както и по-добра защита срещу злоупотреби и фиктивни фирми.

Какво се променя?

Една от най-важните промени е свързана с обезщетенията за безработица. Хората, които заминават в друга държава от ЕС, за да си търсят работа, ще могат да получават обезщетението си за безработица от държавата, която са напуснали, до шест месеца, като при определени условия този срок може да бъде удължен.

За трансграничните работници, които живеят в една държава, а работят в друга, също се въвеждат ясни правила. Ако човек е работил поне 22 седмици в държавата, в която е нает, именно тя ще изплаща обезщетението при безработица.

По-добра защита за командированите работници

Новите правила засягат и командированите служители. Те ще продължат да бъдат социално осигурени в държавата, от която са изпратени, но само ако преди това са били осигурявани там най-малко три месеца.

Въвежда се и задължително предварително уведомяване на институциите при командироване, което цели да ограничи злоупотребите с фиктивни фирми.

По-ясни правила за семейните помощи

Промените улесняват и получаването на семейни обезщетения, когато родителите работят в различни държави от ЕС. За първи път европейското законодателство въвежда и общи правила за обезщетенията при дългосрочни грижи, което ще осигури по-голяма правна сигурност за хората, които се грижат за свои близки.

По-силен контрол срещу измами

Държавите членки ще обменят информация много по-бързо, за да предотвратяват измами със социални плащания и използването на т.нар. „фирми пощенски кутии“, които съществуват само формално, за да заобикалят законите.

Защо това е важно?

В момента около 16 милиона европейци живеят или работят в държава от ЕС, различна от собствената си. Новите правила ще направят по-лесно определянето коя държава носи отговорност за социалното осигуряване и ще гарантират, че хората няма да губят социалните си права, когато се местят или работят зад граница.

Материалът По-ясни правила за социалните обезщетения на българите, работещи в ЕС е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Новите правила, приети от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), целят да направят системата по-модерна, по-гъвкава и съобразена с бързо развиващите се технологии и дигиталната икономика.

По-широка защита за съвременния дизайн

Една от най-значимите промени е, че европейската защита вече обхваща не само физически продукти, но и дигитални дизайни, включително графични потребителски интерфейси, анимации, движения и преходи между изображения.

Новата система позволява представянето на дизайни чрез 3D модели, видеофайлове и анимирани изображения, което значително улеснява защитата на съвременните продукти и цифровите разработки.

По-лесни процедури

Реформата въвежда изцяло електронна комуникация с EUIPO, като процедурите по регистрация стават по-бързи и значително опростени.

Сред новите възможности са:

• подаване на до 50 дизайна в една обща заявка;
• отпадане на част от административните такси;
• по-ясни правила при регистрация, подновяване и оспорване на дизайни;
• по-голяма правна сигурност за авторите и бизнеса.

По-силна защита срещу нарушения

Новите европейски правила разширяват правата на притежателите на регистрирани дизайни.

За първи път защитата изрично обхваща 3D принтирането, като незаконното копиране и разпространение на продукти чрез триизмерен печат вече попада под действието на европейското законодателство.

Разширяват се и възможностите за предприемане на мерки срещу фалшиви стоки, преминаващи транзитно през територията на Европейския съюз.

Нов символ за защитен дизайн

EUIPO въвежда и нов официален знак Ⓓ, който притежателите на регистрирани европейски дизайни могат да поставят върху своите продукти като обозначение, че дизайнът им е защитен.

Очаква се символът да улесни разпознаването на защитените изделия и да възпрепятства нарушенията на правата върху индустриалния дизайн.

В подкрепа на иновациите

С реформата Европейският съюз прави още една крачка към изграждането на по-конкурентна и иновативна икономика, като адаптира законодателството към нуждите на съвременния бизнес, дигиталните технологии и новите форми на творчество.

Новите правила ще бъдат особено полезни за дизайнери, производители, технологични компании, модната индустрия, мебелния сектор, автомобилостроенето и всички предприятия, които създават оригинални продукти и желаят да защитят своите идеи на европейския пазар.

Материалът Нова ера в защитата на индустриалния дизайн в Европейския съюз е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Генералната асамблея на СОИС се провежда от 7 до 15 юли 2026 г. в централата на организацията в Женева и събира делегати и дипломати от постоянните представителства на държавите членки. Форумът предоставя възможност за обмен на добри практики, представяне на постигнатите резултати и обсъждане на нови стратегии за развитие на глобалната система за интелектуална собственост, включително чрез използването на инструменти, базирани на изкуствен интелект.

Генералният директор на СОИС призова държавите членки за по-тясно международно сътрудничество, за да бъдат използвани в максимална степен ползите от интелектуалната собственост в условията на нарастваща геополитическа, икономическа и технологична несигурност.

В обръщението си той подчерта, че интелектуалната собственост остава ключов двигател на иновациите, творчеството, инвестициите и икономическия растеж. По думите му глобалните инвестиции в нематериални активи са надхвърлили 10 трилиона щатски долара през последната година, а търговията с права върху интелектуална собственост е достигнала 1,2 трилиона долара.

Отчитайки резултатите през последните шест години, генералният директор посочи, че СОИС е допринесла за международната закрила на близо два милиона патента, търговски марки и дизайни, като същевременно е разширила достъпа до услуги, обучение и подкрепа за предприемачи и иноватори по целия свят.

Като приоритети за следващите шест години той очерта четири основни цели: превръщането на интелектуалната собственост в широко разпознаваем инструмент за развитие и конкурентоспособност, изграждането на по-приобщаваща глобална екосистема за ИС, подготовката на международната система за интелектуална собственост за ерата на изкуствения интелект и по-нататъшната модернизация на СОИС като дигитална, ефективна и ориентирана към резултатите организация.

В заключение генералният директор подчерта визията на СОИС за свят, в който интелектуалната собственост подкрепя иновациите и творчеството „за всички и навсякъде“.

Материалът В Женева бе открита 68-ата Генерална асамблея на Световната организация по интелектуална собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Акцията е реализирана от служители на отдел „Икономическа полиция“ при ОДМВР – Пловдив и ДАНС под надзора на Окръжна прокуратура – Пловдив. Разследването започва през ноември 2025 г. след постъпил сигнал за сключване на фиктивни договори между търговски дружества с цел документиране на несъществуващи сделки за строителни дейности и избягване на данъчни задължения.

На 1 юли т.г. по предварително утвърден план от изпълняващия длъжността главен секретар на МВР главен комисар Любомир Николов и изпълняващия функциите председател на ДАНС Станчо Станев са извършени 25 претърсвания и изземвания, както и лични обиски на адреси в Пловдив, Асеновград и София. Иззети са пет луксозни автомобила, около 7,5 кг сребърни кюлчета, над 70 грама инвестиционно злато, 32 000 евро в брой, както и касови апарати, счетоводни документи, печати, тефтери и други веществени доказателства.

По Закона за МВР са задържани шестима души, а с постановление на наблюдаващия прокурор задържането им е удължено до 72 часа. Според събраните данни от извършените данъчни проверки на част от дружествата, държавният бюджет е бил ощетен с над 1,5 милиона евро.

Действията по документиране на престъпната дейност продължават в рамките на досъдебно производство за престъпления по чл. 253 и чл. 321 от Наказателния кодекс под надзора на Окръжна прокуратура – Пловдив.

Материалът Неутрализирана е организирана престъпна група, занимавала се с данъчни престъпления и пране на пари е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Закриването на процедурата е значим успех за България и важен резултат от последователната работа на българските институции. То показва, че чрез активен, професионален и конструктивен диалог с Европейската комисия поставените въпроси могат да бъдат адресирани по убедителен начин, при запазване на националния модел за системна интеграция и при пълно зачитане на европейските правила.

В хода на процедурата българската страна поддържаше позицията, че действащият модел е съобразен с правото на ЕС. Същевременно бяха предоставени подробни разяснения относно начина, по който се планират, финансират, възлагат и контролират дейностите по системна интеграция за нуждите на държавната администрация. Особено внимание беше отделено на условията по чл. 12 от Директива 2014/24/ЕС, включително на изискванията за контрол върху дружеството, обема на дейностите, извършвани за публичния сектор, и липсата на частно участие, което да дава контролни или блокиращи права.

По поставените от Комисията въпроси бяха предприети конкретни действия. Българската страна предостави информация относно минималното частно участие в капитала на „Информационно обслужване“ АД, произтичащо от процесите на масова приватизация през 90-те години, както и за започналото обратно изкупуване на акциите, притежавани от частни лица. Предоставени бяха и финансови данни, от които е видно, че дейностите на дружеството за публичния сектор значително надхвърлят изискуемия праг от 80%, като през 2024 г. 96% от приходите на дружеството са от дейности, извършвани за публичния сектор.

В допълнение, по препоръка на Европейската комисия през 2025 г. бяха приети нови Насоки за уеднаквяване на практиката по определяне и прилагане на дейностите по системна интеграция, както и образци на договори, използвани от администрацията. С тях беше въведен тристранен модел на договаряне между Министерството на електронното управление – възложител, административен орган – бенефициер и „Информационно обслужване“ АД – изпълнител. Промените в Насоките, одобрени от Министерския съвет през януари 2026 г., осигуряват допълнителна яснота относно прилагането на правилата за обществени поръчки, включително при възлагане на дейности към трети лица. В резултат на предприетите мерки, предоставените разяснения и конструктивния диалог с Европейската комисия процедурата беше прекратена без преминаване към съдебна фаза. Това е важен положителен резултат за България и потвърждение за усилията на държавата да развива модерно, ефективно и законосъобразно електронно управление, основано на прозрачност, контрол и съответствие с европейските стандарти.

Материалът Европейската комисия закри процедурата за нарушение срещу България в областта на електронното управление е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.