Според евродепутатите използването на защитени произведения за обучение на системи за генеративен изкуствен интелект трябва да бъде обвързано със задължително възнаграждение и пълна прозрачност относно използваното съдържание.

Законодателите настояват разработчиците на ИИ да предоставят подробна информация за всички защитени произведения, използвани при обучението на моделите, като липсата на такава информация може да се третира като нарушение на авторското право и да доведе до правни последици.

Предлага се също създаване на нов лицензионен пазар, който да позволява на автори и малки предприятия да предоставят или изключват своите произведения от използване в обучението на ИИ системи.

Особен акцент е поставен върху медийния сектор, който според евродепутатите трябва да бъде защитен от загуба на приходи и трафик, причинени от системи с изкуствен интелект.

Докладчикът по темата подчерта, че ясните правила ще осигурят правна сигурност за разработчиците и справедливо възнаграждение за създателите на съдържание.

Материалът Европейският парламент затяга правилата за изкуствения интелект и авторските права е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Проектът анализира тенденциите и ключовите участници в областта на кръговата икономика на батериите – сектор, който ще бъде изправен пред нарастващи обеми отпадъчни батерии от електрически превозни средства през следващите десетилетия. Същевременно той има значителен потенциал да намали зависимостта от определени критични суровини, чрез рециклиране и повторна употреба.

Инициативата включва три основни резултата:

• – Доклад за технологичните тенденции, изготвен съвместно с Международната агенция по енергетика и в сътрудничество с национални патентни ведомства, включително патентния офис на Австралия. Докладът обхваща развитието на иновациите в сектора през последните две десетилетия;
• – Специализирана технологична платформа, част от по-широката платформа за чиста енергия, която позволява на изследователи да проследяват в реално време патентната активност в областта;
• – Филтър в Deep Tech Finder, представящ профилите на 99 европейски стартиращи компании, университети и научни организации, активни в рециклирането и повторната употреба на батерии, включително информация за финансиране и патентни портфейли.

Основните изводи от анализа показват:

• – От 2017 г. насам иновациите в областта на кръговата икономика на батериите отбелязват бурен растеж със средногодишен темп от 42% – значително над средния ръст от 2% в сравнение със средния темп на иновациите от 2% за всички технологии и 16% за сектора на батериите;
• – Азиатските компании са водещи по цялата верига на рециклиране, като Китай е най-големият заявител на патенти както на национално, така и на международно ниво;
• – Европа запазва силни позиции в събирането, предварителната обработка и химическата трансформация на батерии, и разполага с развита иновационна екосистема, включваща големи компании, МСП, университети и научни организации.

Новите информационни ресурси подчертават ангажимента на Европейското патентно ведомство към справянето с нарастващите отпадъци от батерии и към развитието на устойчиви източници на критични материали.

Observatory on Patents and Technology

Материалът Стартира проект за кръговата икономика в сектора на батериите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През 2025 г. страната ни е демонстрирала сериозен ангажимент към защитата на интелектуалната собственост, предприемайки конкретни мерки за засилване на контрола и прилагането на закона в тази област, се посочва в документа.

В началото на 2026 г. българските правоприлагащи органи проведоха мащабна операция, при която бяха свалени пет от най-посещаваните български пиратски домейни, като един от тях редовно е попадал сред десетте най-популярни сайтове в страната.

Принос за постигнатите добри резултати има и Патентно ведомство на Република България. През 2025 г., в рамките на своите правомощия по административнонаказателна дейност, Ведомството е извършило 479 проверки, в т.ч. и със съдействието на органите на МВР. Издадени са и са сключени общо 323 броя постановления и споразумения, с които са наложени глоби и имуществени санкции в общ размер на около 220 300 лева. Отнети са в полза на държавата общо 39 047 броя стоки/продукти, които подлежат на унищожаване.

В Закона за марките и географските означения беше въведена възможност за премахване на незаконно цифрово съдържание при нарушение, извършено в онлайн среда, както от Съда така и от председателя на Патентното ведомство.

В началото на 2026 г. Ведомството подписа Меморандум за сътрудничество с Прокуратурата на Република България, по чиято линия следва да се осъществяват редица дейности като изготвяне на съвместни анализи и методически документи и др., насочени към внедряване/развиване на добри практики за повишаване ефективността на административно-наказателната и наказателно-правната защита на обектите на индустриална собственост. През м. март 2026 г. в рамките на меморандума беше проведено и първото обучение с представители на Прокуратурата.

Материалът България беше извадена от списъка за наблюдение в годишния доклад на САЩ за защита на интелектуалната собственост е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По инициатива на българския евродепутат от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев евродепутати отправиха въпроси към Европейската комисия за пропуски в контрола върху храните и вноса в ЕС. Поводът са сигналите за храни с изтекъл срок на годност, неясен произход и завишени нива на пестициди, достигнали до европейския пазар. Според евродепутатите това налага необходимостта от по-ефективна превенция и настояват за оценка на действащите механизми за проследимост и контрол върху вноса на храни от трети държави.

Въпросите са подкрепени от представители на различни политически семейства, включително членове на Европейския парламент, ангажирани със законодателния пакет „Омнибус Х“ за безопасност на храните и фуражите.

В мотивите си евродепутатите посочват, че месечно се регистрират стотици сигнали чрез Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF), която подпомага обмена на информация между държавите членки и бързата реакция на органите при риск за общественото здраве.

„Непрекъснато постъпват сигнали, свързани със съмнения за хранителни измами, проблеми с проследимостта, произхода, неправомерно удължаване на срока на годност, както и  превишени нива на пестициди във вносни продукти“, коментира Емил Радев. По думите му това поражда съмнения дали всички потребители в ЕС се ползват от еднакво ниво на защита, затова във въпросите си към ЕК евродепутатите настояват за допълнителни гаранции за равни стандарти в рамките на единния пазар.

В питането си те поставят акцент и върху новите AI инструменти в контрола върху храните, като подчертават, че освен реакцията при установени нарушения, трябва да се засили и превенцията.

„Новите технологии, включително системи с изкуствен интелект, дават възможност за автоматизиран и по-бърз анализ, за по-добра проследимост и навременно предупреждение, така че проблемите да бъдат констатирани, преди да стигнат до потребителите“, изтъкна Емил Радев. Той припомни, че на 10 март Европейската комисия представи нова платформа с изкуствен интелект – TraceMap, която има за цел да ускори откриването на хранителни измами, замърсени храни и огнища на болести, предавани чрез храната, в целия ЕС.

„Когато потребителите купуват храна, те разчитат, че тя е проверена и отговаря на ясни стандарти, независимо от произхода ѝ. Именно това доверие е в основата на функционирането на единния европейски пазар, който трябва да гарантира не само свободно движение на стоки, а и безкомпромисна безопасност за хората. Поддържането на високи и еднакво прилагани стандарти трябва да остане абсолютен приоритет за ЕС“, категоричен е Емил Радев.

Материалът По инициатива на Емил Радев евродепутати питат ЕК за пропуски в контрола върху храните и вноса е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Със заповедта можете да се запознаете ТУК.

Материалът До 29 май 2026 г. се удължава срокът за вписване на тютюнопроизводителите в регистъра е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

През настоящата 2026 г. риболовът на карагьоз (Дунавска скумрия) в българския участък на река Дунав се забранява от 01 до 31 май 2026 г., включително, на попчета  във водите на Черно море с мрежени риболовни уреди – от 15 април до 15 май 2026 г., включително.

За калкан тя е от 15 април до 15 юни 2026 г., включително. В този период всички риболовни дейности, както и задържането на борда, разтоварването и първата продажба на уловен калкан е ограничен.

За всички останали пролетно-лятно размножаващи се риби забраната за риболов е в зависимост от надморската височина на водните обекти – от 15 април до 31 май 2026 г. са за тези, които се намират на надморска височина до 500 м и от 01 май до 15 юни 2026 г. за обектите на над 500 м.

Със заповедта до 31 май 2026 г., включително, се удължава и забраната за улов на бяла риба, щука и распер с мрежени риболовни уреди в българския участък на река Дунав.

В документа се определят и водоемите, в които любителският риболов е разрешен в периода на забраната. Списък със свободните за риболов водни обекти по области може да откриете тук.

С текста на заповедта може да се запознаете ТУК.

Материалът Влиза в сила забраната за улов на риба и други водни организми е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Европейската комисия подчертава, че тези заплахи могат да подкопаят демократичните процеси и институции, поради което усилията са насочени към повишаване на обществената осведоменост и насърчаване на критичното мислене.

Фокус върху информираността и превенцията

Като част от своя подход Комисията разработва различни инструменти и инициативи, които помагат на гражданите да разпознават манипулативни техники – от фалшиви уебсайтове до манипулирани аудио- и видеоматериали. Сред тях са визуални и видео материали с практически съвети за безопасно поведение онлайн.

Специално внимание се отделя на разясняването на най-често използваните методи за манипулация, включително емоционално въздействие и разпространение на подвеждащи новини. Предоставят се насоки как да се проверяват източници и как да се избягва неволното разпространение на невярна информация.

Кампании и действия на европейско ниво

В навечерието на изборите за Европейски парламент през 2024 г. Европейската комисия, съвместно с Групата на европейските регулатори за аудио-визуални медийни услуги, реализира мащабна информационна кампания. Тя обхвана всички държави членки чрез социални мрежи, телевизия и радио и беше достъпна на всички официални езици на ЕС.

Целта на инициативата беше да насърчи гражданите да мислят критично и да разпознават манипулирано съдържание в онлайн пространството.

Ключова роля на образованието и медийната грамотност

Цифровата и медийната грамотност са в основата на дългосрочната устойчивост на обществото. Според Комисията способността за критично разбиране и анализ на медийното съдържание е от решаващо значение за информирания избор на гражданите.

Особено важно е тези умения да се изграждат от ранна възраст, като образованието играе централна роля. В тази връзка преразгледаната Директива за аудио-визуалните медийни услуги изисква от държавите членки да развиват и насърчават медийната грамотност и да докладват за предприетите мерки.

Европейската комисия предоставя и допълнителни ресурси за подкрепа на образователни институции, обучители и организации, ангажирани в борбата с дезинформацията.

Материалът ЕС засилва мерките срещу манипулацията на информация и външната намеса е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.