Увод

Днес е изключително трудно един автор сам да защитава своите авторски права и да следи за нарушаването им. Нелека е задачата и да сключва договори с всеки един ползвател на неговите произведения. От друга страна за самите ползватели понякога е дори невъзможно да намерят авторите на всички произведения, които искат да използват по определен начин. Това може да се дължи на териториални, финансови бариери и други обективни причини като смърт на авторите и други.

Ето защо ключова роля днес имат именно организациите за колективно управление на права, които са посредници между двете страни. След измененията на Закона за авторското право и сродните права, контролът върху тези организации е много по-строг, изискванията за регистрацията им са ясно регламентирани, което довежда до значително редуциране на броя им.

Избрах да представя тази тема и по-конкретно една от организациите – МУЗИКАУТОР, заради необходимостта от запознаване на обществото с важността на авторското право и защитата му. Оказва се, че голяма част от ползвателите не знаят или изцяло пренебрегват задълженията си при уреждане на правата да използват определени авторски произведения. Борбата на МУЗИКАУТОР в последните години дава резултат и ползвателите разбират важността на това да сключват договори с тях, с които да си осигурят разрешено използване на почти целия световен репертоар.

История на възникването и същност на организациите за колективно управление на права

 

Първото авторско дружество с функции на организация за колективно управление на права е френското, което е основано през 1850г. и е предшественик на днешното SACEM.  Днес броят на тези дружества в света е над 100.

Първата организация за колективно управление на сродни права е създадена много по-късно, а именно през 1934г. Това е английското дружество Phonographic Performance Limited.

Новият закон за авторското право и сродните на него права дава възможност на авторите, ако желаят да образуват организации за колективно управление на права. Авторите могат да отстъпят на тези организации правото да договарят използването на произведението, а също и да събират дължимите възнаграждения.

Тези организации са с нестопанска цел, тоест трябва да разпределят всички получени суми между членовете си, като удържат само необходимото за своята издръжка. Основната им задача е да сключват договори с ползвателите или да посредничат при сключването на такива. Следователно тези организации трябва да отговарят на 2 условия :

1. Да са получили от членовете си (носителите на права) правото да договарят с ползватели относно използването на произведенията им.
2. Да събират и разпределят между членовете си възнагражденията, които са получили.

Членовете на тези организации могат да бъдат само лица, които са автори и други носители на права по ЗАПСП.

Организациите за колективно управление на права сключват два вида договори :

1. Със своите членове
2. С ползвателите

Характерното е, че условията на договорите се договарят с всеки член и всеки ползвател по отделно. Въз онсова на това възникват две групи правоотношения :

1. „Първата група се базира на 3 различни договорености, обединени в един договор. Първата е за членство в дружеството.  Втората се свежда до поръчка(мандат) по смисъла на член 280 и сл. ЗЗД. Третата договореност е за представителство по смисъла на член 36 и сл. ЗЗД“[1]
2. Вторият вид договори са тези, които организациите сключват с ползвателите

Според измененията в закона от 2011 година организацията, която управлява съответните права, действа и от името на автори, които не са нейни членове, но е длъжна да уреди отношенията си с тях по същия начин, както и със своите членове (член 40 Ал 8)

Организациите за колективно управление на права сключват договори за взаимно представителство със сродни на тях организацииот други държави. С тях организациите си предоставят една на друга представителство и мандат за действие от името на своите членове. Това дава възможност на МУЗИКАУТОР, например да представлява в България авторите на музикални произведения от около 100 държави.

Последните изменения и допълнения в ЗАПСП от 2011година променят коренно начина на регистриране и функциониране на организациите за колективно управление на права. До тогава носителите  на права са имали пълната свобода да се сдружават в колкото дружества пожелаят, като същевременно контрол от страна на държавата почти не е бил упражняван. Характерното за този период е било, че размерът на възнагражденията е бил уговарян напълно свободно. В следствие на това към декември 2010г. общият брой на регистрираните организации е достигнал 34.

След нововъведенията от 2011.г се запазва досегашното изискване за регистрация първо в Съда по реда на закона за юридическите лица с нестопанска цел, а след това и в Министерство на културата. Новият момент е, че всички съществуващи организации и организациите кандидати е трябвало да отговарят на редица условия, част от тях са :

–          Да ползва административен офис и да има служители, наети по трудов договор, които са необходими, за да се управляват правата.

–          Да разполага с компютърно оборудване и бази данни за носителите на права и на произведенията и другите обекти на закрила.

–          Да е упълномощена чрез писмени договори от всеки от членовете си за управление на техни конкретни права, като събира дължимите възнаграждения.

Нововъведенията в закона изискват, също така в устава да се гарантира, че :

–          Управлението на правата няма да се извършва с цел печалба

–          Отношенията с правоносителите, които не са нейни членове ще се уреждат по същия начин, както и със собствените членове

–          Всички лица, които са носители на права, които организацията възнамерява да управлява, могат да станат нейни членове.

Когато една такава организация получи регистрация по новия режим в Министерството на културата, има право да функционира като организация за колективно управление на права. Всяка такава организация подлежи на контрол от Министерство на културата. За тази цел всяка година всички такива организации трябва да изпратят до Министъра на културата заверено копие от годишния си финансов отчет и доклад за дейността си през изтеклата календарна година най-късно до 31 юли на следващата година. За разлика от режима преди 2011г. Министерството на културата вече има правомощието да утвърждава размера на възнагражденията, които една огранизация може да събира от ползвателите.
Новата регламентация, също така предвижда, че при констатирани нарушения на ЗАПСП Министърът на културата дава указания за отстраняването им. Ако тези указания не се изпълнят може да се стигне до заличаване на регистрацията.

След въвеждането на новия режим заявления за регистрация са подали 8 организации от общо 34 съществуващи. От тези 8, 7 са получили регистрация, а по-късно е регистрирана още една.

МУЗИКАУТОР

 

Това е една от тези организации, които са съществували преди измененията на закона от 2011 година и  са променили устава си, за да продължат да осъществяват своята дейност.

МУЗИКАУТОР е сдружение за колективно управление на авторски права на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели. Мисията на МУЗИКАУТОР е да насърчава и защитава авторите, като внедрява иновативни практики за повишаване на приходите при използване на техните произведения. Организацията се стреми чрез дейността си да осигури интегриране, утвърждаване и реализация на авторското право в ценностната система на българското общество. Главните цели на МУЗИКАУТОР са :

–          Защита на авторски права върху музикални произведения

–          Осигуряване на справедливо възнаграждение и повишаване на приходите

–          Повишаване познанията на авторите относно техните права и начина им на управление

–          Утвърждаването на авторското право в ценностната система на обществото

МУЗИКАУТОР е член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC) от 1993 година, а от 1996 година е член и на Международното бюро на авторските дружества, управляващи правата за механичен запис и възпроизвеждане.

МУЗИКАУТОР представлява над 2400 български автори. Както вече споменах огранизациите за колективно управление на права могат да сключват договори за взимно представителство с такива дружества от други страни. МУЗИКАУТОР представлява и същевременно е представлявана от 60 чуждестранни авторски дружества, като фактически на база на тези договори организацията представлява автори от близо 100 страни в света. По силата на тези договори МУЗИКАУТОР представлява над 2 милиона автори с над 10 милиона произведения. Важно е да се отбележи, че МУЗИКАУТОР представлява авторите на музикални произведения, но не и продуцентите на самите звукозаписи и изпълнителите или така наречените носители на сродни права. Тази категория правоносители се представлява у нас от друга организация за колективно управление на права – ПРОФОН.

Подписването на договор с МУЗИКАУТОР гарантира на ползвателите легалното ползване на музика с уредени авторски права на над 95 % от световния репертоар.

Съгласно законите за защита на авторски права в цял свят е необходимо разрешение за всяко ползване на произведенията на авторите, като за това ползване се дължат съответни възнаграждения. На практика обаче е невъзможно да се иска разрешение от всеки един автор, за да се улесни тази процедура това разрешение от авторите може да се получи чрез сключване на договор с огранизация за колективно управление на права, която също така събира и разпределя възнагражденията между авторите. МУЗИКАУТОР е сдружение с нестопанска цел, което по закон няма право на печалба и не формира такава. Всички средства, които организация събира тя разпределя между авторите правоносители в България и на тези, които представлява от други страни. Евентуални удръжки са допустими само за покриване на разходите за дейността на организацията.

През октомври 2011 година на сдружението МУЗИКАУТОР се издава удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права на следните категории права :

–           Възпроизвеждане на музикални произведения и на литературни произведения свързани с музика

–          Разпространение на записи съдържащи такива произведения

–          Публично изпълнения на такива произведения

–          Излъчване на такива произведения по безжичен път

–          Предаване и препредаване на такива произведения по кабел или друга електронна съобщителна мрежа

–          Предлагане по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до такива произведения по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрано от всеки от тях

–          Преработка на музикални произведения и синхронизирането им с други произведения

–          Разпределяне на компенсационни възнаграждения, дължими на нейни членове за възпроизвеждане на произведения от физически лица за лично ползване

Според ЗАПСП, когато едно лице извършва публично изпълнение на музика то е длъжно да поиска разрешение от автора и да заплати съответното възнаграждение. Това лице може да бъде собственик на – магазин, търговски център, бар, дискотека, хотел, мотел, пансион, кафене, ресторант, пицария, финтес зала, танцова зала, спортна зала, казино, музей и други подобни.

Сключването на договор с МУЗИКАУТОР значително би улеснило тази процедура. На самата страница на организацията е дадена възможност чрез използването на така наречения тарифен калкулатор всеки да изчисли какво възнаграждение би дължал на годишна база.

След попълването на обстоятелствата на обекта, калкулаторът изчислява дължимите годишни авторски възнаграждения за съответния обект. Калкулаторът след това предоставя възможност да се изпрати заявка за сключване на договор и получаване на лиценз.

През 2011 година, като резултат от активната кампания на организацията са сключени договори за озвучаване на общите части на моловете в цялата страна. Част от тази кампания на МУЗИКАУТОР е била насочена към сключването на договори и с фирмите, които стопанисват обекти и цели вериги в големите търговски центрове, а също и договори с големи хипермаркети.

И до днес най-трудно достъпният сегмент за сключване на договори за публично изпълнение остават нощните клубове. Поради малкия ресурс се търси съдействието на ГДБОП, когато се установява системно нарушаване на авторските права в тези обекти. След намесата ѝ са сключени няколко договора с нощни заведения, както в София така и в Смолян, но общият процент на такива с уредени права за използване  на музика е пренебрежимо малък.
За сметка на това концертите представляват секторът с най-висок ръст на приходите спрямо 2010 година – над 2,5 пъти, като общата им сума за 2010 възлиза на 450 300. През 2010 година МУЗИКАУТОР сключва договори с най-големите организатори на концерти – Болкан Ентъртейнмънт, SME и Жокер медия. Голям проблем остават, обаче просрочените задължения за стари събития и събития за които въобще не са сключвани договори. Друг проблем остава и до днес това, че организаторите масово изтъкват, като факт, че не са запознати, че трябва да събират сет листове от изпълнителите преди концертите. Ето защо една от стратегическите цели на МУЗИКАУТОР е да образова не само обществото като цяло, но и самите огранизатори и изпълнители по ЗАПСП.

Примери за събития, чиито организатори не са уредили отношенията си с МУЗИКАУТОР са концертите „Обичам 90те“ и този на Горан Брегович, които се състояха миналата година в София. В Министерство на културата през 2012 година е постъпил сигнал от организацията за колективно управление на права, че организаторите на този концерт, а именно Коко ейджънси не са изплатили авторските възнаграждения за песните, които са изпълнявани на тях. След извършената проверка на Министерството е съставен акт за нарушение.

До този момент МУЗИКАУТОР е уредила успешни и стабилни отношения с организаторите на концерти в рамките на Spirit of Burgas и със Sofia live club. До края на 2011 година МУЗИКАУТОР все още не е договорило отношенията си с Каварна Рок фест. Организация е подписала и договори с някои web радиа, което се дължи на нарастващото значение на дигиталното използване.

По данни на МУЗИКАУТОР към края на 2012 година организацията има сключени договори с ползвателите, както следва:

1. Организатори на концерти – Общо 150, сред които Болкан Ентъртейнмънт, НДК, 7/8 АД
2. Ползватели, сключили договори за разрешаване публично изпълнение в хотели, заведения, търговки, спортни и други обекти – Общо 484, сред които Брилянтин клуб ООД, Лукойл България ЕООД, Била България ЕООД
3. Ползватели, сключили договори за разрешаване ползване на музикални и литературни произведения в радио услуги – Общо 118
4. Ползватели на телевизионни канали – Общо 132, сред които БНТ и  Нова ТВ
5. Ползватели със сключени договори за кабелно препредаване – Общо 215

Освен договори, свързани с правата за публично изпълнение МУЗИКАУТОР сключва и такива за механични, дигитални права. Тук договорите са обособени в две групи :

1. Договори за изпълнение на музикални произведения чрез интернет – Общо 31 ползватели. В това използване се включва използването в интернет, радио, стрийминг и даунлоуд.
2. Договори за възпроизвеждане под формата на звукозаписи – Общо 117 ползватели, сред които и Югозападният университет

Заключение

Смятам, че промените в закона за авторското право и сродните му права са повишили донякъде ефективността на организациите за колективно управление на права. Те действат като посредник между авторите и ползвателите на техните произведения, като улесняват връзката между тях чрез сключването на различните видове договори, които споменах по-горе.

Функциите на тези организации за колективно управление на права включват и запознаване на обществото с важността на авторското право и неговата защита. Смятам, че горепосочените примери са доказателство за известния напредък на МУЗИКАУТОР през последните години, но се оказва, също така, че има области, в които дори намесата на ГДБОП се оказва недостатъчна. Актовете за установени нарушения в размер на 2 000 – 20 000 лева явно се оказват предпочитан вариант за редица ползватели независимо от претенциите им за неосведоменост и  неяснота при сключването на договори с организации като МУЗИКАУТОР.  Необходима е намеса и от страна на държавата по повод установени вече нарушения и системни такива. Вярвам, че сегашното положение и невъзможност на организацията да се справи с очевидни проблеми в конкретни области „ограбва“ авторите на произведенията не само от гледна точка на имуществените права, които тези автори имат, но и на неимуществените такива.

 Борис Николов Учи в УНСС, специалност „Интелектуална собственост” – последна година бакалавър. В момента се обучава и в курсове на Световната организация по интелектуална собственост. След дипломирането си възнамерява да кандидатства и за магистърска програма.

Източници:

1. Закон за авторското право и сродните му права
2. Саракинов, Г.;  Авторско право и сродните му права в Република България; седмо преработено и допълнено издание; изд. Сиби; 2013г
3. http://www.musicautor.org/