МЕЖДУНАРОДНА КОНВЕНЦИЯ ЗА ЗАКРИЛА НА НОВИТЕ СОРТОВЕ РАСТЕНИЯ

Обн. ДВ. бр.49 от 29 Април 1998г.

Раздел I – Дефиниции

Член 1

По смисъла на този акт да се счита:

(i) „настоящата конвенция“: този акт (от 1991 г.) на Международната конвенция за закрила на новите сортове растения;

(ii) „актът от 1961/1972 г.“: Международната конвенция за закрила на новите сортове растения от 2 декември 1961 г., изменена с допълнителния акт от 10 ноември 1972 г.;

(iii) „актът от 1978 г“: актът от 23 октомври 1978 г. на Международната конвенция за закрила на новите сортове растения;

(iv) „селекционер“:

лицето, създало или открило и разработило сорт;

лицето, което е работодател или възложител на горепосоченото лице, когато законодателството на въпросната договорна страна предвижда това, или правоприемникът на първото или второто горепосочено лице;

(v) „право на селекционера“: предвиденото в настоящата конвенция право на селекционера;

(vi) „сорт“: растителна съвкупност в рамките на отделен ботанически таксон от най-ниската известна степен, която, независимо от това, дали тя напълно отговаря на условията за предоставяне на право на селекционера, може: да бъде дефинирана чрез получаващото се от един определен генотип или комбинация от генотипове изразяване на белези; да бъде различавана от всяка друга растителна съвкупност чрез изразяването на поне един от посочените белези, и да бъде разглеждана като единица предвид нейната годност да се размножава в непроменен вид;

(vii) „договорна страна“: държава или междуправителствена организация, която е член на тази конвенция;

(viii) „територия“ по отношение на член на конвенцията: ако е държава – територията на тази държава, а ако е междуправителствена организация – територията, на която се прилага договорът, основаващ тази междуправителствена организация;

(ix) „орган“: посоченият в чл. 30(1) (ii) орган;

(х) „съюз“: основаният с акта от 1961 г. и споменат в акта от 1972 г., акта от 1978 г. и в тази конвенция – Международен съюз за закрила на новите сортове растения;

(xi) „член на съюза“: страна, подписала акта от 1961/1972 г. или акта от 1978 г., както и договаряща страна.

Раздел II – Общи задължения на договарящите страни

Основно задължение на договарящите страни

Член 2

Всяка страна предоставя и закриля правата на селекционера.

Родове и видове, които трябва да бъдат закриляни

Член 3

(1) [Държави, които вече са членки на съюза] Всяка страна по договора, обвързана с акта от 1961/1972 г. или с акта от 1978 г., прилага разпоредбите на тази конвенция:

(i) от датата, на която се обвърже с тази конвенция – спрямо всички растителни родове и видове, по отношение на които тя в този момент прилага акта от 1961/1972 г. или акта от 1978 г., и

(ii) най-късно при изтичане – на срок от 5 години след тази дата – по отношение на всички растителни родове и видове.

(2) [Нови членове на съюза] Всяка страна по договора, която не е обвързана с акта от 1961/ 1972 г. или с акта от 1978 г., прилага тази конвенция:

(i) от датата, на която тя се обвърже с тази конвенция – спрямо минимум 15 растителни родове и видове, и

(ii) най-късно при изтичане на срок от 10 години след тази дата – спрямо всички растителни родове и видове.

Национален режим

Член 4

(1) [Режим] Без да се накърняват правата, определени в тази конвенция, граждани на една договорна страна, както и физическите лица, живеещи, и юридическите лица, чиито регистрирани седалища се намират на територията една договорна страна, получават на територията на всяка друга договорна страна по отношение на предоставянето и закрилата на правата на селекционерите същото третиране, което съответства или може оттук нататък да съответства на законите на всяка друга такава договорна страна, каквото и техните собствени граждани при условие, че посочените граждани – физически или юридически лица, изпълняват условията и формалностите, наложени на гражданите от посочената друга договорна страна.

(2) [„Граждани“] В смисъла на предходната алинея под граждани се разбира: когато договорната страна е държава – гражданите на тази държава, а когато договорната страна е междуправителствена организация – гражданите на държавите, членуващи в тази организация.

Раздел III – Условия за предоставяне на право на селекционера

Условия за закрила

Член 5

(1) [Критерии, които трябва да бъдат изпълнени] Правото на селекционера се предоставя, когато сортът е:

(i) нов;

(ii) различим;

(iii) хомогенен, и

(iv) устойчив.

(2) [Други условия] Предоставянето на правото на селекционера не е предмет на допълнителни или различни условия при положение, че сортът е обозначен с име съгласно разпоредбите на чл. 20, че заявителят изпълнява формалностите, предвидени в законодателството на договорната страна, в чийто орган е подадена заявката, и че плаща определените такси.

Новост

Член 6

(1) [Критерии] Сортът се разглежда като нов, ако в деня на подаване на заявката за предоставяне на селекционно право размножителен или реколтен материал от сорта не е бил продаден или по друг начин предоставен на други от селекционера или с негово съгласие с цел експлоатация на сорта;

(i) на територията на договорната страна, в която е била подадена заявката – поне една година преди тази дата; и

(ii) на територия, различна от тази на договорната страна, в която е била подадена заявката – поне четири години или в случай, че се касае за дървета и лози – поне шест години преди посочената дата.

(2) [Наскоро създадени сортове] Когато една договорна страна прилага тази конвенция върху растителен род или вид, върху който преди не е прилагана тази конвенция или по-ранен акт, то тя може да приеме, че един наскоро създаден сорт, съществуваващ към датата на такова разширяване на закрилата, удовлетворява условието за новост, определено в ал. 1, дори когато посочената в същата алинея продажба или предоставяне е станало преди определените в тази алинея временни ограничения.

(3) [„Територия“ в определени случаи] По смисъла на ал. 1 всички договорни страни, които са държави – членки на една и съща междуправителствена организация, могат да действат заедно, когато уставът на тази организация изисква това, за да приравнят действията, извършвани на териториите на държавите – членки на тази организация, с действията, извършвани на тяхната собствена територия, при което те трябва съответно да уведомят за това генералния секретар.

Различимост

Член 7

Сортът се счита за различим, когато е ясно отличим от всеки друг сорт, чието съществуване е предмет на обща известност по времето на подаване на заявката. По-специално подаването на заявка за предоставяне на едно селекционно право или за включване на друг сорт в официален сортов регистър във всяка страна се счита, че прави този друг сорт предмет на обща известност от датата на заявката при условие, че тази заявка води според случая, до предоставяне на селекционно право или до вписване на този друг сорт в официалния сортов регистър.

Хомогенност

Член 8

Сортът се смята за хомогенен, ако е достатъчно единен в съответните си белези, независимо от отклоненията, които могат да се очакват предвид характерните особености на неговото размножаване.

Устойчивост

Член 9

Сортът се смята за устойчив, ако съответните му белези останат непроменени след нееднократно размножаване или в случай на особен размножителен цикъл – в края на всеки такъв цикъл.

Раздел IV – Заявка за предоставяне на право на селекционера

Подаване на заявки

Член 10

(1) [Място на първа заявка] Селекционерът може да избере договорната страна, пред чийто орган желае да подаде първата си заявка за предоставяне на правото на селекционера.

(2) [Време за подаване на последващи заявки] Селекционерът може да подаде заявка за предоставяне на селекционно право пред органите на други договорни страни, без да изчаква предоставянето на селекционно право от органа на договорната страна, пред които е подал първата заявка.

(3) [Независимост на закрилата] Никоя договорна страна не може да отказва предоставянето на право на селекционер или да ограничава продължителността му с мотив, че заявка за закрила на същия сорт не е била подавана, била е отказана или е била изтекла в някоя друга държава или в междуправителствена организация.

Право на приоритет

Член 11

(1) [Правото; неговата продължителност] Всеки селекционер, който е подал по съответния ред заявка за закрила на даден сорт в една от договорните страни („първа заявка“), се ползва при подаване на заявка за получаване на селекционно право за същия сорт пред органа на всяка друга договорна страна („последваща заявка“) с право на приоритет за срок от 12 месеца. Този срок започва да тече от деня на подаване на първата заявка. Денят на подаване на заявката не се включва.

(2) [Предявяване на претенции за правото] За да се възползва от правото на приоритет, селекционерът е длъжен да заяви в следващата си заявка приоритета на първата заявка. Органът, пред който селекционерът е подал последващата заявка, може да изиска от селекционера да предостави в рамките на един срок не по-кратък от 3 месеца от подаването на последващата заявка копие от документите, съставляващи първата заявка, заверени от органа, пред – който тази заявка е била подадена, както и образци или други доказателства за това, че същият сорт е предмет и на двете заявки.

(3) [Документи и материал] На селекционера е предоставен срок от 2 години след изтичане на приоритетния период или когато първата молба е била отхвърлена или оттеглена – подходящ срок след такова отхвърляне или оттегляне, в който да предостави на органа на договорната страна, пред който е подал последващата заявка, всяка необходима информация, документ или материал, който се изискват по чл. 12 за целите на експертизата съгласно законите на тази договорна страна.

(4) [Събития, настъпващи през периода] Събития, настъпващи в рамките на период а по ал. 1, като подаването на друга заявка или публикацията или употребата на сорта, предмет на първата заявка, не са причина за отхвърляне на последващата заявка. Такива събития не пораждат и каквото и да е право в полза на трета страна.

Експертиза на заявката

Член 12

Всяко решение за предоставяне на селекционно право изисква експертиза за съгласуваност с условията по чл. от 5 до 9. По време на експертизата органът може да отгледа сорта или да извърши други необходими тестове, да нареди отглеждането на сорта или извършването на други необходими тестове, или да вземе под внимание резултатите от вече извършени тестове при отглеждането или от други изпитания. За целите на експертизата органът може да изиска от селекционера да предостави цялата необходима информация, документи или материал.

Временна закрила

Член 13

Всяка договорна страна взема мерки за защита интересите на селекционера през периода между подаването или публикуването на заявката за предоставяне на право на селекционера и самото предоставяне на това право. Тези мерки трябва да имат такъв ефект, че притежателят на селекционното право да може да получи поне правото на справедливо обезщетение от всяко лице, което в посочения период е извършило действия, които веднага след предоставянето на селекционното право изискват съгласието на селекционера, както е посочено в чл. 14. Една договорна страна може да предвиди, че тези мерки са действени само по отношение на лица, които селекционерът е уведомил за подаването на заявката.

Раздел V – Права на селекционера

Обхват на правото на селекционера

Член 14

(1) [Действия по отношение на размножителния материал]:

а) при условията на чл. 15 и 16 следните действия по отношение на размножителния материал на закриляния сорт изискват съгласието на селекционера:

(i) производство или репродукция (размножаване);

(ii) поставяне при подходящи условия с цел размножаване;

(iii) предлагане за продан;

(iv) продажба или друг вид търговия;

(v) износ;

(vi) внос;

(vii) съхраняване за една от споменатите под букви от i до vi цели;

b) селекционерът може да даде одобрението си, което е предмет на условия и ограничения.

(2) [Действия по отношение на материала от реколтата] При условията на чл. 15 и 16, посочените от i до vii действия в предходната ал. 1, буква „а“ по отношение на материала от реколтата, включително цели растения и части от растения, получен чрез неоторизирано използване на размножителен материал от закриляния сорт, изискват съгласието на селекционера, освен когато селекционерът е имал съответната възможност да упражни своето право по отношение на споменатия размножителен материал.

(3) [Действия по отношение на определени продукти] Всяка договорна страна може да предвиди, при условията на чл. 15 и 16, че посочените от i до vii действия в ал. 1, буква „а“ по отношение на продукти, произведени директно от реколтен материал на закриляния сорт при условията на ал. 2 чрез неразрешено използване на споменатия реколтен материал, изисква одобрението на селекционера, освен когато селекционерът е имал достатъчна възможност да упражни своето право по отношение на посочения реколтен материал.

(4) [Възможни допълнителни действия] Всяка договорна страна може да предвиди при условията на чл. 15 и 16, че действия, различни от посочените в ал. 1, буква „а“ от i до vii действия, изискват също одобрението на селекционера.

(5) [Производни по същество и определено други сортове]:

(а) разпоредбите на ал. от 1 до 4 се прилагат също и по отношение на:

(i) сортове, които по същество са производни на закриляния сорт, когато самият закрилян сорт не е по същество производен;

(ii) сортове, които не са ясно отличими, съгласно чл. 7, от закриляния сорт; и

(iii) сортове, чието производство изисква многократна употреба на закриляния сорт;

b) по смисъла на буква „а“, (i) един сорт се счита за производен по същество на друг сорт („първоначален сорт“), когато:

(1) е преобладаващо производен на първоначалния сорт или на сорт, който сам е производен преобладаващо на първоначалния сорт, при запазване изразителността на съществените характерни белези, които се получават от генотипа или от комбинацията от генотипове на първоначалния сорт;

(ii) е ясно отличим от първоначалния сорт; и

(iii) независимо от различията в резултат от действието на деривацията, той отговаря на първоначалния сорт по изразителността на съществените характерни белези, които се получават от генотипа или от комбинацията от генотипове на първоначалния сорт;

(с) производни по същество сортове могат да бъдат получени например чрез селекцията на естествен или предизвикан мутант или на самоклонално отклонение чрез селекцията на вариантен индивид от растения от първоначалния сорт, чрез обратно кръстосване или чрез генно-техническа трансформация.

Изключения от правото на селекционера

Член 15

(1) [Задължителни изключения] Правото на селекционера не се разпростира върху:

(i) действия, извършени лично и за нетърговски цели;

(ii) действия, извършени с опитна цел; и

(iii) действия, извършени с цел отглеждане на други сортове, и освен когато разпоредбите на чл. 14, ал. 5 се прилагат – действия, посочени в чл. 14, ал. от 1 до 4, по отношение на тези други сортове.

(2) [Незадължително изключение] Въпреки чл. 14 всяка договорна страна може в подобаващи рамки и при гарантиране правните интереси на селекционера да ограничи правото на селекционера по отношение на всеки сорт, за да позволи на фермерите да използват за размножителни цели в собствените си парцели земя продукта от реколта, която са получили при отглеждане на закриляния сорт или на някой от споменатите в чл. 14, ал. 5, буква „а“, (i) или (ii) сортове.

Изчерпване на правото на селекционера

Член 16

(1) [Изчерпване на правото] Правото на селекционера не се разпростира върху действия по отношение на материал от закриляния сорт или от сорт, предмет на разпоредбите в чл. 14, ал. 5, който е бил продаден или по друг начин изтъргуван от селекционера или с негово съгласие на територията на съответната договорна страна, или по отношение на производен нему материал, освен ако такива действия:

(i) са свързани с допълнително размножаване на въпросния сорт; или

(ii) са свързани с износ на материал от сорта, който дава възможност за размножаване на сорта в страна, която не закриля сортовете от растителния род или вид, към които принадлежи сортът, освен когато изнесеният материал е предназначен за окончателна употреба.

(2) [Значение на „материал“] По смисъла на ал. 1 материал по отношение на даден сорт означава:

(i) размножителен материал от всякакъв вид;

(ii) реколтен материал, включително цели растения или части от растения; и

(iii) всеки продукт, произведен непосредствено от реколтния материал.

(3) [„Територия“ в определени случаи] По смисъла на ал. 1 всички договорни страни, които са държави – членки на една и съща междуправителствена организация, могат да действат съвместно, когато това се изисква от устава на тази организация, за уеднаквяване на действията на територията на държавите – членки на тази организация, с действията на тяхната собствена територия, като при това те трябва съответно да уведомят генералния секретар.

Ограничения при упражняване на правото на селекционера

Член 17

(1) [Обществен интерес] Нито една договорна страна не може да ограничи свободното упражняване на право на селекционер по причини, които не са от обществен интерес, освен когато това е изрично предвидено в тази конвенция.

(2) [Справедливо обезщетение] Когато някакво такова ограничение има ефекта на разрешаване на една трета страна да извърши някакво действие, за което се изисква одобрение от селекционера, то съответната договорна страна трябва да вземе всички мерки, които са необходими, за да се обезпечи получаването от селекционера на справедливо обезщетение.

Мерки за регулиране на търговията

Член 18

Правото на селекционера е независимо от всяка мярка, взета от една договорна страна, за регулиране в рамките на своята територия на производството, освидетелстването и маркетинга на сортов материал, както и на вноса и износа на такъв материал. Във всеки случай такива мерки не могат да повлияят върху прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

Продължителност на правото на селекционера

Член 19

(1) [Срок на закрила] Правото на селекционера се предоставя за определено време.

(2) [Минимален срок] Този срок не може да бъде по-кратък от 20 години от датата на предоставяне на правото на селекционера. За дървета и лози този срок не трябва да е по- кратък от 25 години от тази дата.

Раздел VI – Наименование на сорта

Член 20

(1) [Обозначаване на сорта чрез имена; употреба на наименованието]:

а) сортът се обозначава чрез наименование, което ще бъде неговото родово име;

b) всяка договорна страна предприема мерки в съответствие с ал. 4, щото никакви права по обозначаването, регистрирано като наименование на сорта, да не препятстват свободната употреба на името на сорта дори и след изтичане на срока на действие на правото на селекционера.

(2) [Характеристика на наименованието] Сортовото наименование трябва да дава възможност за идентификация на сорта. То не може да бъде съставено само от числа, освен в случаите, когато това е установена практика за наименуване на сортове. То не трябва да дава възможност за подвеждане или причиняване на объркване по отношение на характерните белези, значението или идентичността на сорта или идентичността на селекционера. То трябва да се отличава, по-специално, от всяко сортово наименование, с което е обозначен на територията на всяка договорна страна един съществуващ сорт от същия растителен вид или от близък сроден вид.

(3) [Регистриране на наименованието] Сортовото наименование се предлага на органа от селекционера. Ако се прецени, че това наименование не отговаря на изискванията на ал. 2, органът отказва вписването и изисква от селекционера да предложи друго наименование на сорта в рамките на един установен срок. Сортовото наименование се вписва от органа в същото време, когато се предоставя и правото на селекционера.

(4) [Предшестващи права на трети лица] По-рано придобитите права от трети лица няма да бъдат засегнати. Ако въз основа на едно предшестващо право използването нададено сортово наименование се забрани на лице, което по силата на ал. 7 е задължено да го използва, то органът изисква от селекционера да предложи друго наименование за сорта.

(5) [Еднаквост на наименованието във всички договорни страни] Един сорт трябва да бъде представен във всички договорни страни под едно и също наименование. Органът на всяка договорна страна вписва така предложеното наименование, освен ако не счита, че наименованието е неподходящо за нейната територия. В последния случай той изисква от селекционера да предостави друго наименование.

(6) [Взаимна информация между органите на договорните страни] Органът на една договорна страна осигурява информирането на органите на другите договорни страни по въпроси, засягащи сортовите наименования, в частност заявяването, регистрацията и заличаването на наименования. Всеки орган може да изпраща забележките си, ако има такива, по вписването на едно наименование до органа, който е оповестил това наименование.

(7) [Задължение за използване на наименованието] Всяко лице, което предлага за продан или търгува на територията на една от договорните страни с размножителен материал, закрилян в рамките на посочената територия, е длъжно да използва наименованието на този сорт дори и след изтичането на селекционното право по този сорт, освен когато съгласно разпоредбите на ал. 4 предшестващи права пречат на това използване.

(8) [Данни, добавени към наименованието] Когато един сорт е предложен за продан или за търговия, към неговото регистрирано сортово наименование може да се добави търговска марка, търговско име или друго подобно указание. Въпреки добавянето на такова указание сортовото наименование трябва да е лесно различимо.

Раздел VII – Недействителност и анулиране на правото на селекционера

Недействителност на правото на селекционера

Член 21 (1) [Основания за недействителност] Всяка договорна страна обявява за недействително и невалидно едно предоставено от нея право на селекционер, ако се констатира:

(i) че утвърдените в чл. 6 и 7 условия не са били изпълнени в момента на предоставяне на правото на селекционера;

(ii) че когато е било предоставено селекционното право, базирано по същество на представена от селекционера информация и документи, заложените в чл. 8 и 9 условия не са били изпълнени в момента на предоставяне на правото на селекционера, или

(iii) че правото на селекционера е било предоставено на лице, което няма право на това, освен ако не е прехвърлено на правоимащо лице.

(2) [Изключване по други причини] Нито едно право на селекционер не може да бъде обявено за недействително и невалидно по причини, различни от посочените в ал. 1.

Анулиране на правото на селекционера

Член 22 (1) [Основания за анулиране]:

(а) всяка договорна страна може да отмени предоставеното от нея селекционно право, ако се установи, че заложените в чл. 8 и 9 условия вече не са изпълнени;

(b) всяка договорна страна може освен това да отмени предоставено от нея право на селекционер, ако след като е била помолена да прави това и в рамките на един определен срок:

(i) селекционерът не предостави на органа информацията, документите или материала, които се считат за необходими за потвърждаване поддържането на сорта;

(ii) селекционерът не заплати таксите, които може би дължи, за да поддържа правото си в сила, или

(iii) селекционерът не предложи друго подходящо наименование, когато сортовото наименование е било заличено след предоставянето на правото.

(2) [Изключване по друга причини] Нито едно право на селекционер не може да бъде отменяно по причини, различни от посочените в ал. 1.

Раздел VIII – Съюзът

Членове

Член 23

Договорните страни са членове на Съюза.

Правен статут и седалище

Член 24

(1) [Юридическа личност] Съюзът е юридическа личност.

(2) [Юридическа компетенция] На територията на всяка договорна страна Съюзът се ползва съгласно действащите на тази територия закони с такава юридическа компетенция, каквато може да му бъде необходима за постигане на целите на Съюза и за изпълнение на функциите му.

(3) [Седалище] Седалището на Съюза и на неговите постоянни органи е в Женева.

(4) [Споразумение за главна квартира] Съюзът има споразумение за главна квартира с Швейцарската конфедерация.

Органи

Член 25

Постоянните органи на Съюза са Съветът и Бюрото на Съюза.

Съветът

Член 26

(1) [Състав] Съветът се състои от представители на членовете на Съюза. Всеки член на Съюза посочва един представител за Съвета и един заместник. Представителите или заместниците могат да имат сътрудници или съветници.

(2) [Ръководство] Съветът избира измежду своите членове президент и първи вицепрезидент. Той (Съветът) може да избере и други вицепрезиденти. Първият вицепрезидент замества президента, ако последният не може да изпълнява задълженията си. Мандатът на президента възлиза на 3 години.

(3) [Сесии] Съветът се събира след свикване от своя президент. Веднъж годишно той провежда редовно заседание. Освен това президентът може да свика Съвета по свое усмотрение; той го свиква в срок от 3 месеца и ако една трета от членовете на Съюза изискат това.

(4) [Наблюдатели] Държави, които не са членки на Съюза, могат да бъдат поканени като наблюдатели на заседанията на Съвета. На тези заседания могат да бъдат поканени и други наблюдатели, както и експерти.

(5) [Задачи] Задачите на Съвета са:

(i) да търси подходящи мерки за защита на интересите на Съюза и за стимулиране на развитието му;

(ii) да установява свои процедурни правила;

(iii) да назначава генерален секретар и ако сметне това за необходимо – заместник генерален секретар, определяйки сроковете за назначение на всеки от тях;

(iv) да обсъжда годишния доклад за дейността на Сюъза и съставя програмата за бъдещата му работа;

(v) да дава всички необходими указания на генералния секретар за изпълнение на задачите на Съюза;

(vi) да определя административните и финансовите правила на Съюза;

(vii) да проучва и одобрява бюджета на Съюза и определя размера на вноските на всеки съюзен член;

(viii) да проучва и одобрява представените от генералния секретар сметни отчети;

(ix) да определя времето и мястото на предвидените в чл. 38 конференции и да взема необходимите за тяхната подготовка мерки;

(х) най-общо, да взема всички необходими решения за осигуряване на успешната дейност на Съюза.

(6) [Гласуване]

(а) всеки член на Съюза, представляващ държава, има един глас в Съвета;

(b) всяка договорна страна, която е междуправителствена организация, може по въпроси, по които е компетентна, да упражни правото на глас на своите държави членки, които са членове на Съюза. Такава междуправителствена организация не може да упражни правото на глас на своите държави членки, ако нейните държави членки сами упражнят право си на глас и обратно.

(7) [Мнозинство] Всяко решение на Съвета изисква просто мнозинство от подадените гласове; при все това всяко решение на Съвета по ал. 5 (ii), (vi) и (vii), чл. 28, ал. 3, чл. 29, ал. 5, буква „b“ и чл. 38, ал. 1 изисква мнозинство от 3/4 от подадените гласове. Въздържалите се не се считат за гласове.

Бюро на Съюза

Член 27

(1) [Задачи и ръководство на Бюрото] Бюрото на Съюза изпълнява всички задължения и задачи, възложени му от Съвета. То е под ръководството на генералния секретар.

(2) [Задължения на генералния секретар] Генералният секретар е отговорен пред Съвета; той отговаря за изпълнение решенията на Съвета. Той представя бюджета на Съюза за одобрение от Съвета и следи за неговото изпълнение. Той се отчита пред Съвета за управлението и дейността си, както и за финансовото положение на Съюза.

(3) [Персонал] При спазване на разпоредбите на чл. 26, ал. 5, (iii) се определят условията в административните и финансовите правилници за назначаване и наемане на персонал, необходим за ефективното изпълняване на задачите на Бюрото на Съюза.

Езици

Член 28

(1) [Езици на Бюрото] При изпълнение на своите задължения Бюрото на Съюза ползва английски, френски, немски и испански език.

(2) [Езици на определени заседания] Заседанията на Съвета и ревизионните конференции се провеждат на четирите езика.

(3) [Допълнителни езици] Съветът може да вземе решение за използването и на други езици.

Финанси

Член 29

(1) [Приходи] Разходите на Съюза се покриват от:

(i) годишните вноски на държавите членки на Съюза;

(ii) постъпления, получени от извършени услуги;

(iii) други постъпления.

(2) [Членски внос: единици]:

(а) делът на всяка държава – членка на Съюза, в общата сума на годишните вноски се определя чрез отнасяне на общите разходи, които трябва да се покрият от вноските на държавите – членки на Съюза, към броя на полагащите й се съгласно ал. 3 дялови единици. Този дял се изчислява съгласно ал. 4;

(b) броят на дяловите единици се изразява в цели или дробни величини, при което дробните величини не могат да бъдат по-малки от 1/5.

(3) [Членски внос: дял на всеки член]:

(а) броят на дяловите единици, полагащи се на всеки член на Съюза, който е страна по Акта от 1961/1972 г. или по Акта от 1978 г. на датата, на която се обвързва с тази конвенция, е същият, както и броят, полагащ му се непосредствено преди споменатата дата;

(b) всяка друга държава – членка на Съюза, посочва при присъединяването си към Съюза, в адресирана до генералния секретар декларация, подходящия за нея брой дялови единици;

(с) всяка държава – членка на Съюза, може по всяко време да посочи в декларация, адресирана до генералния секрета, брой дялови единици, различен от броя, полагащ и се съгласно букви „а“ и „b“. Такава декларация, ако е подадена през първите шест месеца на календарната година, влиза в сила от началото на следващата календарна година; в противен случай тя влиза в сила от началото на втората календарна година, която следва годината, в която е била подадена декларацията.

(4) [Членски внос: изчисляване на дялове]:

(а) за всеки бюджетен период сумата, съответстваща на една дялова единица, се получава, като общата сума на разходите, които следва да бъдат посрещнати през този период от вноските на държавите – членки на Съюза, се раздели на общия брой дялови единици, посочени от тези държави – членки на Съюза;

(b) размерът на вноската на всяка държава – членка на Съюза, се получава чрез умножаване на стойността на една дялова единица с броя на дяловите единици, определени за тази държава- членки на Съюза

(5) [Изостанали вноски]:

(а) държава-членка на Съюза, изостанала в изплащането на вноските си, не може при условията на буква „b“ да упражнява правото си на глас в Съвета, ако размерът на дълга й е равен или превишава дължимата от нея вноска за пълната предходна година. Лишаването от право на глас не освобождава такава държава-членка на Съюза, от задълженията й по тази конвенция и нея лишава от някакви други, произтичащи от настоящата конвенция, права;

(b) Съветът може да разреши на гореспоменатата държава – членка на Съюза, да продължи да упражнява правото си на глас, ако и стига Съветът да е убеден, че забавянето на плащането се дължи на изключителни и неизбежни обстоятелства.

(6) [Ревизия на сметките] Ревизията на сметките на Съюза се извършва от една държава – членка на Съюза, съгласно разпоредбите на административния и финансовия правилник. Тази държава – членка на Съюза, се определя от Съвета с нейно съгласие.

(7) [Членски внос на междуправителствени организации] Договорна страна, която е междуправителствена организация, не е задължена да заплаща членски внос. Ако все пак тя предпочете да заплаща членски внос, се прилагат съответно разпоредбите на ал. от 1 до 4.

Раздел IX – Прилагане на конвенцията; други споразумения

Прилагане на конвенцията

Член 30

(1) [Мерки по прилагането] Всяка договорна страна взема всички мерки, необходими за прилагането на тази конвенция; тя трябва по-специално да:

(i) предвиди съответни правни средства за ефективно прилагане на правото на селекционера;

(ii) поддържа орган, натоварен със задачата по предоставяне на селекционни права или да възложи споменатата задача на орган, поддържан от друга договорна страна;

(iii) осигурява информирането на обществеността чрез редовно публикуване на информация относно: заявките за предоставяне и относно вече предоставени права на селекционери, и предложените и одобрени сортови наименования.

(2) [Съответствие на закони] Трябва да се разбере, че при депозиране на инструмента си за, според случая, ратификация, приемане, одобряване или присъединяване всяка държава или междуправителствена организация трябва да е в състояние в съгласие със своите закони да прилага разпоредбите на тази конвенция.

Отношения между договорни страни и обвързани по силата на по-ранни актове държави

Член 31

(1) [Отношения между държави, обвързани чрез настоящата конвенция] Между държави – членки на Съюза, обвързани както чрез тази конвенция, така и по силата на някой по-ранен акт на конвенцията, се прилага само тази конвенция.

(2) [Възможни отношения с държави, необвързани чрез тази конвенция] Всяка държава – членка на Съюза, която не е обвързана чрез тази конвенция, може да обяви чрез изпратено до генералния секретар уведомление, че в отношенията си с всеки обвързан само с тази конвенция член на Съюза ще прилага последния акт, чрез който е обвързана. През периода, започващ един месец от датата на това уведомяване и приключващ в момента, когато държавата – членка на Съюза, направила декларацията, бъде обвързана с тази конвенция, посоченият член на Съюза прилага последния акт, чрез който е обвързан, в отношенията си към всеки от членовете на Съюза, който е обвързан само с тази конвенция, докато последният прилага тази конвенция по отношение на първия.

Специални споразумения

Член 32

Членовете на съюза си запазват правото да сключват помежду си специални споразумения за закрила на сортове дотолкова, доколкото тези споразумения не противоречат на разпоредбите на тази конвенция.

Раздел X – Заключителни разпоредби

Подписване

Член 33

Тази конвенция е отворена за подпис от страна на всяка държава, която е член на Съюза, в деня на приемането й. Тя остава отворена за подпис до 31 март 1992 г.

Ратификация, приемане или одобряване; присъединяване

Член 34

(1) [Държави и определени междуправителствени организации]:

(а) всяка държава може, съгласно този член, да стане страна по тази конвенция;

(b) всяка междуправителствена организация може съгласно този член да стане страна по тази конвенция, ако:

(i) е компетентна по отношение на въпроси, уредени чрез тази конвенция;

(ii) разполага със собствено законодателство, обезпечаващо предоставянето и закрилата на правата на селекционерите, обвързващо всички нейни държави членки; и

(iii) е била редовно упълномощена в съответствие с вътрешните си процедури да се присъедини към тази конвенция.

(2) [Инструмент за присъединяване] Всяка държава, подписала тази конвенция, става страна по тази конвенция чрез депозиране на инструмент за ратификация, приемане или одобряване на тази конвенция. Всяка държава, която не е подписала тази конвенция, както и всяка междуправителствена организация, става страна по тази конвенция чрез депозиране на инструмент за присъединяване към нея. Инструментите за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване се депозират при генералния секретар.

(3) [Становище на Съвета] Всяка държава, която не е член на Съюза, както и всяка междуправителствена организация, се обръща преди депозиране на инструмента си за присъединяване към Съвета за становище по отношение на съответствието на законите и с разпоредбите на тази конвенция. Ако решението за становище е положително, то инструментът за присъединяване може да бъде депозиран.

Резерви

Член 35

(1) [Принцип] При условията на ал. 2 не се допускат никакви резерви спрямо тази конвенция.

(2) [Възможно изключение]:

(а) въпреки разпоредбите на чл. 3, ал. 1, всяка държава, която по времето, когато е станала страна по тази конвенция, е страна по акта от 1978 г. и която предвижда по отношение на безполово размножените сортове закрила чрез право по индустриална собственост, което е различно от правото на селекционера, има право да продължи да прави това, без да прилага тази конвенция спрямо тези сортове;

(b) всяка държава, която използва споменатото право, уведомява съответно генералния секретар в момента на депозиране на инструмента си за, според случая, ратифициране, приемане, одобряване или присъединяване към тази конвенция. Същата държава може по всяко време да оттегли споменатото известие.

Съобщения относно законодателството и закриляните родове и видове; информация, която следва да се публикува

Член 36

(1) [Първоначално известие] При депозиране на инструмента си за, според случая, ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към тази конвенция всяка държава или междуправителствена организация уведомява генералния секретар за:

(i) законодателството си, регулиращо правата на селекционера; и

(ii) списъка на растителните родове и видове, за които ще се прилагат разпоредбите на тази конвенция, на датата, на която ще се обвърже с тази конвенция.

(2) [Известие за промени] Всяка договорна страна уведомява незабавно генералния секретар за:

(i) всички промени в нейното законодателство, регулиращо правата на селекционера; и

(ii) за всяко разширение на прилагането на тази конвенция върху други растителни родове и видове.

(3) [Публикуване на информацията] Генералният секретар публикува на базата на съобщения от всяка заинтересувана договорна страна информация за:

(i) законите, регулиращи правата на селекционера, както и за всички промени в тези закони; и

(ii) за споменатия в ал. 1 (ii) списък на растителните родове и видове и за всяко споменато в ал. 2 (ii) разширение.

Влизане в сила; затваряне за присъединяване на по-ранни актове

Член 37

(1) [Първоначално влизане в сила] Тази конвенция влиза в сила един месец след като пет държави са депозирали своите инструменти по, според случая, ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването с уговорката, че най-малко три от посочените инструменти са били депозирани от държави, страни по Акта от 1961/1972 г. или по Акта от 1978 г.

(2) [Последващо влизане в сила] Всяка държава, необхваната от ал. 1, или всяка междуправителствена организация се обвързва с тази конвенция един месец след датата, на която депозира инструмента си за, според случая, ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.

(3) [Затваряне на Акта от 1978 г. за присъединяване] Никакъв инструмент по присъединяване към Акта от 1978 г. не може да бъде депозиран след влизането в сила на тази конвенция съгласно ал. 1; все пак всяка държава, която съгласно утвърдената практика на Общото събрание на Обединените нации се счита за развиваща се страна, може да депозира такъв инструмент до 31 декември 1995 г., а всяка друга държава може да депозира такъв инструмент до 31 декември 1993 г., дори и ако тази конвенция влезе в сила преди тази дата.

Ревизия на конвенцията

Член 38

(1) [Конференция] Тази конвенция може да бъде ревизирана от конференция на членовете на Съюза. Свикването на такава конференция се решава от Съвета.

(2) [Кворум и мнозинство] Работата на дадена конференция е действителна, ако поне половината от държавите – членки на Съюза, са представени в нея. За приемането на всяка ревизирана редакция на конвенцията се изисква мнозинство от 3/4 от присъстващите и гласуващи на конференцията държави -членки на Съюза.

Денонсиране

Член 39

(1) [Известия] Всяка договорна страна може да денонсира тази конвенция чрез известие, адресирано до генералния секретар. Генералният секретар уведомява незабавно всички членове на Съюза за получаването на това известие.

(2) [По-ранни актове] Известието на денонсиране на тази конвенция се счита и като известие за денонсиране на всеки по-ранен акт, чрез който договорната страна, която денонсира тази конвенция, е обвързана.

(3) [Дата на влизане в действие] Денонсирането влиза в действие в края на календарната година, следваща годината, през която е било получено известието при генералния секретар.

(4) [Придобити права] Денонсирането не засяга правата върху даден сорт, придобити въз основа на тази конвенция или на някакъв по-ранен акт преди деня на влизане в сила на денонсирането.

Запазване на съществуващи права

Член 40

Тази конвенция не ограничава съществуващи права на селекционера, придобити съгласно законите на договорните страни или по силата на някой по-ранен акт или договор, освен тази конвенция, сключен между членовете на Съюза.

Оригинал и служебни текстове на конвенцията

Член 41

(1) [Оригинал] Тази конвенция се подписва в единичен оригинал на английски, френски и немски език, като френският текст е меродавен в случай на несъответствие между отделните текстове. Оригиналът се съхранява при генералния секретар.

(2) [Служебни текстове] Генералният секретар след консултации със заинтересуваните правителства въвежда служебни текстове на тази конвенция на арабски, холандски, италиански, японски и испански език, както и на такива други езици, каквито Съветът може да определи.

Задължения на съхранителя

Член 42

(1) [Изпращане на копия] Генералният секретар изпраща заверени копия от тази конвенция на всички държави и на всички междуправителствени организации, представени на дипломатическата конференция, приела тази конвенция, както и на всяка друга държава или междуправителствена организация при поискване от нейна страна.

(2) [Регистрация] Генералният секретар регистрира тази конвенция в Секретариата на Организацията на обединените нации.