ДОГОВОР ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Глава V „Дружествено право“, част „Индустриална собственост“

І. Търговска марка на Общността (СТМ)

1. Съгласно договора за присъединяване на Р България към Европейския съюз всички регистрирани или заявени СТМ към момента на присъединяването на Р България ще разпрострат действието си на територията на Р България автоматично, без за това да е необходимо техните заявители или притежатели да правят каквито и да било постъпки пред Патентното ведомство на Р България /чл.159а (1) от Регламент № 40/94 за марката на Общността/. По този начин ще се осигури закрила на територията на Р България, считано от датата на присъединяване, като това ще се отнася и към подадени след тази дата заявки, които претендират приоритет от преди присъединяването. Автоматично разширените СТМ следва да бъдат цитирани като по-ранни, да съставляват основания за отказ, да бъдат допускани като основание за опозиция и като основание за заличаване.

2. Автоматичното разширение на СТМ и на заявките за СТМ може да доведе до конфликти с по-ранни права в страната ни – чл.8 или чл.52 от Регламента. Тези права могат да произтичат от: национални регистрации и заявки за регистрация на търговски марки с по-ранен приоритет, ако те бъдат регистрирани; регистрации по реда на Мадридската спогодба и Протокола към нея; общоизвестни марки; марки, ползващи се с известност и репутация; други по-ранни права, като: право на име и портрет, авторски права, промишлени дизайни, фирмени наименования и други права на индустриална собственост. По-ранни права, действащи в Р България, са налице тогава, когато марката е регистрирана или е подадена заявка за регистрация преди ефективната дата на присъединяване (няма значение дали СТМ е с по-ранна дата на подаване или не), като в това число влизат и тези заявки, които претендират за приоритет, предхождащ датата на присъединяване. Други по-ранни права са налице, когато марката, чрез употребата си преди датата на присъединяване, се е наложила на пазара.

3. За да се запазят правата на притежателите на национални марки в Р България е решено, че те биха могли да забранят използването на разширената СТМ на нашата територия, при условие, че правата върху националните марки са придобити добросъвестно.

4. За ефективното прилагане на по-ранните права притежателите им имат следните възможности по отношение на автоматично получилите разширение СТМ:

– съгласно чл. 106 и чл. 107 от Регламент № 40/94 да забранят използването на автоматично разширените СТМ – т.е. да се обърнат към съда (до този момент не е посочено кой ще е този съд в България) и да поискат преустановяване използването на СТМ на територията на страната ни;

– в случай, че е налице заявка за регистрация на СТМ, чийто приоритет е не по-късно от 6 месеца преди датата на присъединяване – да подадат опозиция във Ведомството за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM), основаваща се на по-ранните им права. В този случай също важи изключението за недобросъвестно придобити права.

ІІ. Дизайн на Общността

От датата на присъединяване на Р България към ЕС всички дизайни на Общността, които са заявени или защитени преди тази дата, автоматично ще разпрострат своето действие на територията на страната ни, без за това да е необходимо техните заявители или притежатели да правят каквито и да са постъпки пред Патентното ведомство на Р България. /чл.110а (1) от Регламент №2/2002 г. за дизайна на Общността/

ІІІ. Сертификати за допълнителна защита (SPC)

За всеки лекарствен продукт или продукт за растителна защита, защитен с действащ основен патент, за който първото разрешение за пускането му на пазара като такъв продукт е получено след 1 януари 2000 г., може да бъде издаден сертификат в България при условие, че молбата за издаване на такъв сертификат е подадена в 6-месечен срок от датата на присъединяване. /чл.19а (к) от Регламент №1768/92 г. за сертификат за допълнителна защита за лекарствените продукти и чл.19а (к) от Регламент № 1610/96 г. за сертификат за допълнителна защита за продуктите за растителна защита/.

Специфичен механизъм

1. Притежателят или ползвателят на патент или на сертификат за допълнителна защита за фармацевтичен продукт, за които е подадена заявка в държава членка на ЕС към момента, когато такава защита не би могла да бъда получена за този продукт в Р България, може да се позове на правата, предоставени чрез този патент или сертификат за допълнителна защита, за да предотврати вноса и разпространението на този продукт в държава членка или в държавите, в които въпросният продукт се ползва с патентна или допълнителна защита, дори ако продуктът е бил пуснат за първи път на пазара в България от него или с негово съгласие.

2. Всяко лице, което има намерение да внесе или да разпространява фармацевтичен продукт, попадащ в обхвата на т.1, в държава членка, в която този продукт се ползва с патентна или допълнителна защита, трябва да докаже пред компетентните органи в искането за внос, че е отправено едномесечно предизвестие до притежателя или ползвателя на тази защита.