РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 479/2008 НА СЪВЕТА от 29 април 2008 година относно общата организация на пазара на вино, за изменение на регламенти (ЕО) № 1493/1999, (ЕО) № 1782/2003, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 3/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2392/86 и (ЕО) № 1439/1999

СЪДЪРЖАНИЕ

ДЯЛ I УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ II МЕРКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ

Глава I Програми за подпомагане

Раздел 1 Уводни разпоредби

Раздел 2 Представяне и съдържание на програмите за подпомагане

Раздел 3 Специални мерки за подпомагане

Раздел 4 Общи разпоредби

Глава II Прехвърляне на финансови средства

ДЯЛ III РЕГУЛАТОРНИ МЕРКИ

Глава I Общи правила

Глава II Енологични практики и ограничения

Глава III Наименования за произход, географски указания и традиционни наименования

Глава IV Наименования за произход и географски указания

Раздел 1 Определения

Раздел 2 Заявление за предоставяне на правна закрила

Раздел 3 Процедура по предоставяне на правна закрила

Раздел 4 Специални случаи

Раздел 5 Закрила и контрол

Раздел 6 Общи разпоредби

Глава V Традиционни наименования

Глава VI Етикетиране и представяне

Глава VII Организации на производителите и междубраншови организации

ДЯЛ IV ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

Глава I Общи разпоредби

Глава II Лицензи за внос и износ

Глава III Защитни мерки и активно и пасивно усъвършенстване

Глава IV Правила, приложими за вноса

ДЯЛ V ПРОИЗВОДСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ

Глава I Незаконни насаждения

Глава II Преходен режим на правата на засаждане

Глава III Схема за изкореняване

ДЯЛ VI ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

ДЯЛ VII ИЗМЕНЕНИЯ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава I Изменения

Глава II Преходни и заключителни разпоредби


СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за създаване на Европейската общност, и по-специално членове 36 и 37 от него,

като взе предвид предложението на Комисията,

като взе предвид становището на Европейския парламент (1),

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет (2),

като има предвид, че:

(1) Прилаганият спрямо лозаро-винарския сектор общностен режим е уреден с Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета от 17 май 1999 г. относно общата организация на пазара на вино (3) и регламентите за прилагането му.

(2) Потреблението на вино в Общността бележи постоянен спад, а количеството изнесено вино от Общността от 1996 г. насам нараства с далеч по-бавен темп от внесените количества. Това доведе до влошаване на равновесието между търсенето и предлагането, което от своя страна дава силно отражение върху цените и доходите на производителите.

(3) Не всички инструменти, предвидени понастоящем в Регламент (ЕО) № 1493/1999, се оказаха ефективни при насочването на лозаро-винарския сектор към конкурентоспособно и устойчиво развитие. Мерките, свързани с пазарните механизми, често пъти се оказваха слабо резултатни в икономическо отношение, доколкото насърчаваха структурните излишъци, без да наложат изискване за структурни подобрения. Освен това някои от съществуващите регулаторни мерки неоправдано ограничиха дейностите на конкурентоспособните производители.

(4) Така изглежда, че сегашната правна рамка не способства за постигане по устойчив начин на целите, определени в член 33 от Договора, в частност за стабилизиране на пазара на вино и осигуряване на справедлив жизнен стандарт на съответната земеделска общност.

(5) Предвид натрупания опит следователно е целесъобразно основно да се промени режимът на Общността, прилаган по отношение на лозаро-винарския сектор, с оглед постигане на следните цели: повишаване на конкурентоспособността на винопроизводителите от Общността; повишаване на репутацията на качествените вина от Общността като най- добри в света; възвръщане на старите пазари и спечелване на нови в рамките на Общността и навсякъде по света; създаване на лозаро-винарски режим, почиващ на ясни, прости и ефикасни правила, подсигуряващи равновесие между търсенето и предлагането; създаване на лозаровинарски режим, който да съхрани най-добрите традиции на винопроизводството в Общността, да заздрави социалната тъкан в много селски райони и да гарантира, че производството като цяло зачита околната среда. Поради това е целесъобразно да се отмени Регламент (ЕО) № 1493/ 1999, като той бъде заменен от настоящия регламент.

(6) Настоящият регламент бе предшестван от процес на оценка и консултации с оглед на по-точното определяне и насочване към нуждите на лозаро-винарския сектор. Възложено бе изготвянето на външен доклад за оценка, който бе публикуван през ноември 2004 г. На 16 февруари 2006 г. Комисията организира семинар, за да даде възможност на заинтересованите страни да изразят становищата си. На 22 юни 2006 г. бе публикувано съобщение на Комисията със заглавие „Към устойчив европейски лозаро-винарски сектор“ заедно с оценка на въздействието, в която се изброяват няколко възможности за реформа в лозаро-винарския сектор.

(7) От юли до ноември 2006 г. се проведоха дискусии на равнище Съвет. През декември 2006 г. Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите приеха доклади по предложените възможности за реформа в лозаро-винарския сектор, съгласно изложеното в съобщението на Комисията. На 15 февруари 2007 г. Европейският парламент прие по своя инициатива доклад относно съобщението, като направените заключенията са взети предвид в настоящия регламент.

(8) Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 г. за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специални разпоредби за някои земеделски продукти („общ регламент за ООП“) (4) следва в крайна сметка да обхване и лозаро-винарския сектор. Общият регламент за ООП съдържа хоризонтални разпоредби, в частност относно търговията с трети държави, правилата за конкуренция, мерките за контрол и санкциите, както и за обмена на информация между Комисията и държавите-членки. За да се улесни бъдещото им включване в общия регламент за ООП, разпоредбите на настоящия регламент относно посочените по-горе хоризонтални въпроси следва да бъдат съобразени във възможно най- висока степен с разпоредбите на общия регламент за ООП.

(9) Важно е да се предвидят мерки за подпомагане, които могат да укрепят конкурентните структури. Въпреки че тези мерки следва да се финансират и определят от Общността, на държавите-членки следва да се предостави свободата да изберат подходящия набор от мерки, за да отговорят на нуждите на своите регионални структури, като при необходимост отчитат техните особености, както и да ги включат в национални програми за подпомагане. Държавите-членки следва да отговарят за изпълнението на тези програми.

(10) Ключът към разпределяне между държавите-членки на финансовите средства за националните програми за подпомагане следва да бъде свързан с дела на бюджета на лозаро-винарския сектор в исторически аспект като главен критерий, както и с общата площ, засадена с лозя, и с производството в исторически план. Въпреки това, този метод следва да се пригоди към ситуациите, в които използването като основен критерий на дела на бюджета на лозаро-винарския сектор в исторически аспект би довело до неравномерно разпределение на средствата.

(11) Една от основните мерки, допустими по националните програми за подпомагане, следва да бъде популяризирането и предлагането на пазара в трети държави на вината от Общността. Следва да продължи подпомагането за дейностите по преструктуриране и конверсия предвид тяхното благоприятно структурно въздействие върху лозаро-винарския сектор. Също така следва да се предостави помощ за инвестиции в лозаро-винарския сектор, насочени към подобряване на икономическите показатели на самите предприятия. Подпомагането на дестилацията на вторичните продукти следва да е достъпна мярка за онези държави- членки, които желаят да използват подобен инструмент, за да осигурят качеството на виното, като същевременно опазват околната среда.

(12) Предпазни инструменти като застраховане на реколтата, взаимоспомагателни фондове и събиране на реколтата на зелено следва да мога да кандидатстват за подпомагане по линия на програмите за подпомагане с цел насърчаване възприемането на отговорен подход към кризисните ситуации.

(13) Оправдано е запазването на някои традиционни мерки по време на преходен период, за да се облекчи иначе рязкото преустановяване на обичайните пазарни мерки, които досега бяха финансирани от фондове на Общността. Въпросните мерки засягат подпомагане на получаването на спиртни напитки чрез дестилация, подпомагане на кризисната дестилация и подпомагане на използването на концентрирана гроздова мъст.

(14) И в заключение, по различни причини държавите-членки могат да предпочетат да предоставят отделна от производството помощ на земеделските производители в рамките на схемата за единно плащане. Следователно тази възможност следва да е отворена за държавите-членки и, поради особеностите на схемата за единно плащане, подобно прехвърляне на средства следва да е необратимо и да намали съответно наличния бюджет за националните програми за подпомагане през следващите години.

(15) Финансирането от Общността на мерките, които отговарят на условията за това, следва, когато това е осъществимо, да зависи от спазването от страна на съответните производители на някои действащи правила в областта на опазването на околната среда. Всяко установено неизпълнение следва да води до съответно намаляване на плащанията

(16) Подпомагането на лозаро-винарския сектор следва да произтича и от структурните мерки, посочени в Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета от 20 септември 2005 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (5).

(17) Следните мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 1698/ 2005, могат да представляват интерес за лозаро-винарския сектор: установяване на млади земеделски производители и инвестиции в технически съоръжения и подобрения за целите на предлагането на пазара; професионално обучение, подкрепа при информирането и популяризирането в полза на организациите на производителите, след включването им в схема за гарантиране на качеството, подпомагане на агроекология, осигуряване на ранно пенсиониране на онези земеделски производители, които решат да прекратят всякаква търговска земеделска дейност с цел прехвърляне на стопанството на други земеделски производители.

(18) За да се увеличат финансовите средства, налични съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005, следва да се организира постепенно прехвърляне на финансови средства към бюджета по същия регламент, когато съответните суми са достатъчно значителни.

(19) По отношение на лозаро-винарския сектор следва да се прилагат определени мерки за регулиране, в частност поради съображения, свързани със здравето, качеството и очакванията на потребителите.

(20) Държавите-членки, произвеждащи повече от 50 000 хектолитра годишно, следва да продължат да отговарят за класифицирането на винените сортове лози, от които може да се произвежда вино на тяхна територия. Следва да се изключат някои винени сортове лози.

(21) Предлагането на пазара в Общността на някои продукти, обхванати от настоящия регламент, следва да се извършва в съответствие със специална класификация на лозаро-винарски продукти и на съответните спецификации.

(22) Обхванатите от настоящия регламент продукти следва да се произвеждат в съответствие с определени правила относно енологичните практики и ограничения, които да гарантират, че се отговаря на съображенията, свързани с общественото здраве, и на очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи. От съображения за гъвкавост, обновяването на тези практики и одобряването на нови такива следва да се уреди на ниво мерки за прилагане с изключение на чувствителните в политически план области на обогатяване и повишаване на киселинното съдържание, по отношение на които Съветът следва да запази компетентността си във връзка с измененията.

(23) Повишаването на алкохолното съдържание на виното следва да се подчини на някои ограничения и, когато се прилага, да се извършва чрез добавяне във виното на концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст или захароза, в случаите, в които това е било разрешено. Ограниченията по отношение на допустимото обогатяване следва да станат по-строги, отколкото са били досега.

(24) Предвид лошото качество на виното, получено чрез свръхпресоване, тази практика следва да се забрани.

(25) За да се съобрази с международните стандарти в тази област, Комисията следва по правило да се опре на енологичните практики, препоръчани от Международната организация по лозарство и винарство (OIV).

(26) Следва да продължи забраната в Общността за купажиране на вино с произход от трета държава с вино, произведено в Общността, както и купажирането между вина с произход от трети държави. Също така, на територията на Общността следва да не се позволява превръщането във вино или добавянето към вино на някои видове гроздова мъст, гроздов сок и прясно грозде с произход от трети държави.

(27) В Общността понятието за качествени вина се основава inter alia на специфичните характеристики, които се приписват на географския произход на виното. Тези вина се разпознават от потребителите посредством защитени наименования за произход и защитени географски указания, въпреки че в това отношение съществуващата система не е напълно развита. За да се осигури прозрачна и по-съвършена рамка в подкрепа на изискването за качество от съответните продукти, следва да се въведе режим, според който заявленията относно наименование за произход или географско указание се разглеждат в съответствие с подхода, възприет в рамките на хоризонталната политика на Общността в областта на качеството по отношение на хранителни продукти, различни от виното и спиртните напитки, в Регламент (ЕО) № 510/2006 на Съвета от 20 март 2006 г. относно закрилата на географски указания и наименования за произход на земеделски продукти и храни (6).

(28) За да се съхранят специфичните качествени характеристики на вината с наименование за произход или географско указание, на държавите-членки следва да се разреши да прилагат по-строги правила в това отношение.

(29) За да се ползват със закрила в Общността, наименованията за произход и географските указания следва да бъдат признати и регистрирани на общностно равнище. За да се гарантира, че съответните означения отговарят на установените с настоящия регламент условия, заявленията следва да се разглеждат от националните органи на съответната държава-членка, при спазване на минималните общи разпоредби, включително на националната процедура за предявяване на възражения. Впоследствие Комисията следва да пристъпи към внимателен преглед на тези решения, за да гарантира, че заявленията отговарят на определените в настоящия регламент условия и че подходът е еднообразен във всички държави-членки.

(30) Следва да се даде възможност за закрила на наименованията за произход и географските указания с произход от трети държави, когато те са защитени в държавата им на произход.

(31) Процедурата за регистриране следва да позволява на всяко физическо или юридическо лице, което има законен интерес в държава-членка или в трета държава, да упражнява правата си, като предяви възраженията си.

(32) Регистрираните наименования за произход и географски указания следва да се ползват със закрила срещу използване, което представлява злоупотреба с репутацията на продукти, които спазват изискванията. За да се насърчи лоялната конкуренция и да не се въвеждат в заблуждение потребителите, тази закрила следва да се разпростре и за продукти и услуги, които не са обхванати от настоящия регламент, включително онези, които не са посочени в приложение I към Договора.

(33) Следва да се предвидят процедури, които да дават възможност за изменение на спецификациите на продуктите след предоставяне на закрила, както и за отмяна на наименованието за произход или географското указание, по-специално ако вече не се гарантира спазването на съответната спецификация на продукта.

(34) Наименованията за произход и географските указания, които са защитени на територията на Общността, следва да подлежат на контрол, при възможност спазващ изискванията на Регламент (ЕО) № 882/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно официалния контрол, провеждан с цел осигуряване на проверка на спазването на законодателството в областта на фуражите и храните и правилата за опазване здравето на животните и хуманното отношение към животните (7), което да включва система от проверки за осигуряване на спазването на продуктовите спецификации на въпросните вина.

(35) На държавите-членки следва да се разреши да събират такса за покриване на направените разходи, включително понесените във връзка с разглеждането на заявления за закрила, предявени възражения, заявления за изменение и искания за отмяна по настоящия регламент.

(36) От съображения за правна сигурност от приложното поле на новата процедура за преглед следва да се изключат съществуващите в Общността наименования за произход и географски указания. Съответните държави-членки следва обаче да предоставят на Комисията основната информация и документите, въз основа на които тези наименования за произход и географски указания са били признати на национално равнище, като в противен случай те следва да загубят закрилата като наименования за произход или географски указания. От съображения за правна сигурност следва да се ограничат възможностите за отмяна на съществуващи наименования за произход и географски указания.

(37) Политиката по качество се регулира на национално равнище в някои държави-членки в съответствие с национални разпоредби и практики. Тези разпоредби и практики могат да продължат да се прилагат.

(38) Някои наименования се използват традиционно в Общността и предоставят на потребителите информация относно характеристиките и качеството на вината, която допълва информацията, дадена от наименованията за произход и географските указания. За да се осигури функционирането на вътрешния пазар и лоялната конкуренция, както и за да не се въвеждат в заблуждение потребителите, тези традиционни наименования следва да имат възможността да се ползват от правна закрила в Общността.

(39) Описанието, означаването и търговското представяне на обхванатите от настоящия регламент продукти могат да имат важни последствия за предлагането им на пазара. Различията между законодателствата на държавите-членки относно етикетирането на продуктите от вино могат да поставят пречки пред гладкото функциониране на вътрешния пазар.

(40) Ето защо следва да се установят правила, които да отчитат законните интереси на потребителите и на производителите. Поради тази причина е целесъобразно да съществуват правила на Общността в областта на етикетирането.

(41) Тези правила трябва да предвидят задължителна употреба на някои изрази, така че да се идентифицира продуктът в зависимост от търговската категория и да се предоставят на потребителите определени важни данни. Използването на други данни, имащи незадължителен характер, също трябва да се уреди на общностно ниво.

(42) Освен ако не е предвидено друго, правилата за етикетиране в лозаро-винарския сектор следва да допълват установените в Директива 2000/13/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 март 2000 г. за сближаване на законодателството на държавите-членки относно етикетирането, представянето и рекламата на храните (8), които се прилагат в хоризонтален план. Опитът показва, че често пъти не е целесъобразно да има различия в правилата за етикетиране в зависимост от категорията на продуктите от вино. Поради това правилата следва да се прилагат по принцип спрямо всички различни категории вино, включително продуктите от внос. По-специално, за вината без наименование за произход или географско указание следва да се позволи обозначаването на винения сорт лоза и на годината на реколтата, като се отчитат изискванията и изключенията, свързани с достоверността на етикета и съответния контрол, както и рискът от заблуждаване на потребителите.

(43) Съществуването и създаването на организации на производителите все още може да допринася за удовлетворяване на нуждите на лозаро-винарския сектор, както са определени на равнището на Общността. Ползата от тези организации следва да се изразява в обхвата и ефикасността на услугите, които те предлагат на членовете си. Същото се отнася и за междубраншовите организации. Ето защо държавите-членки следва да признаят организациите, които отговарят на определени изисквания, установени на общностно равнище.

(44) За да се подобри функционирането на пазара на вина, държавите-членки следва да имат възможността да прилагат решения, взети от междубраншовите организации. От обхвата на подобни решения обаче следва да се изключат практики, които биха могли да доведат до нарушаване на конкуренцията.

(45) Създаването на единен пазар на Общността предполага въвеждането на система за търговия по външните граници на Общността. Тя следва да включва вносни мита и по принцип да стабилизира пазара на Общността. Тази система за търговия следва да се основава на международните задължения на Общността, по-специално на онези от тях, които произтичат от споразуменията, сключени в рамките на Световната търговска организация (СТО).

(46) Наблюдението на търговските потоци е преди всичко въпрос на управление, който следва да се разглежда по гъвкав начин. Ето защо Комисията следва да вземе решение за въвеждане на изисквания по отношение на лицензите, като се отчита необходимостта от лицензи за внос и износ с цел управление на съответните пазари, и по-специално за контрол на вноса на съответните продукти. Независимо от това, с настоящия регламент следва да се установят общи условия по отношение на тези лицензи.

(47) Когато се предвиждат лицензи за внос и износ, следва да се изисква представянето на гаранция за осъществяването на операциите, за които са издадени лицензите.

(48) Системата на вносни мита позволява да отпаднат всякакви други защитни мерки по външните граници на Общността. При изключителни обстоятелства вътрешният пазар и митническият механизъм биха могли да се окажат неподходящи. В такива случаи, за да не остане пазарът на Общността незащитен срещу възможни смущения, Общността следва да може да вземе незабавно всички необходими мерки. Тези мерки следва да съответстват на международните ангажименти на Общността.

(49) За да се предотврати или противодейства на неблагоприятните въздействия върху пазара на Общността, които могат да бъдат резултат по-специално от вноса на гроздов сок и на продукти на основата на гроздова мъст, този внос следва да се обвърже със заплащането на допълнително мито, ако са изпълнени определени условия.

(50) За да се осигури правилното функциониране на пазара на вино и, по-специално, за да се избегнат смущенията на пазара, следва да се предвиди възможността за забрана на прибягването до режима на активно и пасивно усъвършенстване. За да може този инструмент за управление на пазара да работи успешно, по правило е необходимо той да бъде въведен без съществено забавяне. Поради тази причина на Комисията следва да се предоставят съответните правомощия.

(51) Продуктите, внесени от трети държави, следва да се подчиняват на правилата на Общността за категориите продукти, етикетирането и обозначенията на наименованията за произход и географските указания. Те следва да се съпровождат от доклад за извършен анализ.

(52) При определени условия е целесъобразно на Комисията да се предостави правомощието да определя и управлява тарифни квоти, произтичащи от международни споразумения, които са сключени в съответствие с Договора, или от актове на Съвета.

(53) Положението със свръхпроизводството на вино в Общността беше утежнено още повече в резултат на случаите на нарушаване на временната забрана на нови насаждения. В Общността съществуват голям брой незаконни насаждения, което представлява източник на нелоялна конкуренция и задълбочава проблемите в лозаро-винарския сектор.

(54) Следва да се прави разграничение между площите с незаконни насаждения, засадени преди 31 август 1998 г., и онези, засадени след тази дата, доколкото това засяга задълженията на производителите по отношение на съответните площи. Следва да се предостави последна възможност за узаконяване на незаконните насаждения от площите, засадени преди 1 септември 1998 г., съгласно условията по член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999. Съответно, приложимата разпоредба от настоящия регламент следва да има обратно действие.

(55) Към настоящия момент не съществува задължение за изкореняване на незаконните насаждения от площите, засадени преди 1 септември 1998 г. Съответните производители следва да бъдат задължени да ги узаконят, като заплатят определена такса. В случай че съответните площи не бъдат узаконени до 31 декември 2009 г., производителите следва да бъдат задължени да ги изкоренят за своя сметка. Неизпълнението на задължението за изкореняване следва да води до налагане на имуществени санкции.

(56) Площите, които са били засадени след 31 август 1998 г. в нарушение на съответната забрана, следва да бъдат изкоренени, в изпълнение на санкцията, предвидена в Регламент (ЕО) № 1493/1999. Неизпълнението на задължението за изкореняване следва да води до налагане на имуществени санкции.

(57) До прилагането на мерките за узаконяване и изкореняване, виното от площите, засадени в нарушение на забраната, които не са узаконени в съответствие с Регламент (ЕО) № 1493/1999, следва да не се допуска на пазара за цели, различни от дестилацията за сметка на съответния производител. Представянето от производителите на договори за дестилация следва да осигури по-добър от досегашния контрол върху спазването на това правило.

(58) Макар временната забрана на нови насаждения да оказа известно въздействие върху равновесието между търсенето и предлагането на пазара на вино, едновременно с това тя създаде пречка за онези конкурентоспособни производители, които желаят да реагират гъвкаво на нарасналото търсене.

(59) Тъй като все още не е постигнато пазарно равновесие, и тъй като е необходимо време за проявяване на последиците от съпътстващи мерки като схемата за изкореняване, е целесъобразно забраната на нови насаждения да се запази до 31 декември 2015 г., когато все пак тя следва да бъде окончателно вдигната, за да се позволи на конкурентоспособните производители да отговорят свободно на пазарните условия. На държавите-членки обаче следва да се предостави възможност да удължат забраната по отношение на тяхната територия до 31 декември 2018 г., ако сметнат това за необходимо.

(60) Установено бе, че съществуващото разрешение за ново засаждане на площи, предназначени за лозов посадъчен материал, комасация и отчуждаване, както и за провеждане на експериментална дейност в лозарството, не води до необосновани смущения на пазара на вино и следователно то следва да продължи да се прилага, при условие че се упражнява необходимият контрол.

(61) Следва да продължи практиката да се предоставят права на презасаждане, когато производителите поемат ангажимента да изкоренят еднакви по размер площи, засадени с лозя, тъй като нетното въздействие на подобни насаждения върху производството клони към нулата.

(62) Освен това, държавите-членки следва да имат възможността да разрешат прехвърлянето на права на презасаждане към друго стопанство, при строг контрол и ако това прехвърляне цели постигането на по-високо качество, засяга площи, предназначени за лозов посадъчен материал, или е свързано с прехвърлянето на част от стопанството. Тези прехвърляния следва да се провеждат в рамките на територията на съответната държава-членка.

(63) За да се подобри управлението на лозаро-винарския потенциал и да се насърчи ефикасното използване на правата на засаждане, като по този начин се смекчи допълнително ефектът от временното ограничаване на насажденията, следва да се запазят съществуващите системи от национални или регионални резерви.

(64) Държавите-членки следва да запазят голяма свобода на действие в управлението на резервите, при условие че се упражнява необходимият контрол, което да им позволи по- добре да съобразят използването на правата на засаждане от тези резерви с местните нужди. Тази свобода на действие следва да включва възможността за закупуване на права на засаждане, за попълване на резерва, както и за продаване на права на засаждане от резерва. За тази цел държавитечленки следва да продължат да имат възможността да не прилагат системата за резерв, при условие че могат да докажат, че вече разполагат с ефикасна система за управление на правата на засаждане.

(65) Предоставянето на специални привилегии на младите винопроизводители може да улесни не само тяхното установяване, но също и структурното приспособяване на техните стопанства след първоначалното им установяване, като поради тази причина тези производители следва да могат да получат безплатно предоставяне на права от резервите.

(66) За да се гарантира оптималното използване на ресурсите и по-добро съответствие между търсенето и предлагането, е необходимо притежателите на права на засаждане да ги използват в разумен срок. В противен случай тези права следва да бъдат разпределени или преразпределени към резервите. По същите причини правата от резервите следва да се предоставят в разумен срок.

(67) Държавите-членки, в които режимът на право на засаждане не се е прилагал до 31 декември 2007 г., следва да бъдат освободени от задължението да прилагат временната забрана за нови насаждения.

(68) Следва да се въведе схема за изкореняване като допълнителна съпътстваща мярка, целяща създаването на приспособен към пазарните условия лозаро-винарски сектор. Когато производителите са на мнение, че определени площи не предлагат условия, благоприятни за едно жизнеспособно производство, те следва да могат да намалят разходите си и окончателно да се откажат от производството на вино на тези площи, като им се позволи или да извършват алтернативни дейности на съответната площ, или да се оттеглят напълно от земеделско производство.

(69) Опитът показва, че ако държавите-членки разполагат с инициативата да разрешават изкореняването срещу изплащане на премия, съществува опасност както мярката, така и свързаните с нея последствия за предлагането да бъдат неефективни. Поради това, в отличие от действащия режим, производителите като правило следва да могат да бъдат допускани до участие в схемата за изкореняване и да имат правото сами да решат дали да кандидатстват за участие в нея. Срещу това следва да им бъде отпускана премия за всеки хектар изкоренени лозя. Държавите-членки обаче, в които производството на вино не надхвърля 50 000 хектолитра годишно, следва да нямат достъп до схемата за изкореняване, тъй като не оказват съществено влияние върху производството в Общността.

(70) Държавите-членки следва да имат възможността да определят, въз основа на обективни критерии, конкретните нива на премията за изкореняване, в рамките на определени размери, установени от Комисията.

(71) За да се гарантира един отговорен подход към изкоренените площи, правото на премия следва да зависи от спазването от страна на съответните производители на приложимите екологични правила. Всяко установено неизпълнение следва да води до съразмерно намаление на премията за изкореняване.

(72) За да се предотвратят екологични проблеми, държавите- членки следва да имат възможността да изключат изкореняването като мярка в планинските райони, в районите със стръмни склонове и в някои малки островни райони, както и в случай на рискове за околната среда, в съответствие с конкретните условия. В съответствие с политиката по отношение на най-отдалечените райони на Общността, схемата за изкореняване не се прилага за Азорските острови, островите Мадейра и Канарските острови. На държавите- членки следва да се предостави възможност да преустановят изкореняването, когато общата изкоренена площ достигне 8 % от площите, засадени с лозя (10 % на регионално равнище).

(73) Когато в държава-членка изкоренената площ надхвърли 15 % от общата площ, засадена с лозя, следва да бъде възможно изкореняването в тази държава-членка да бъде ограничено до 15 % с цел избягване на несъразмерно концентриране на средствата за изкореняване за сметка на други държави-членки. В допълнение, следва да бъде възможно да се преустанови изкореняването през определена година, когато изкоренената площ през тази година достигне 6 % от общата площ, засадена с лозя.

(74) След изкореняването земеделските площи, които преди това са били използвани за отглеждане на лозови насаждения, следва да могат да претендират за статут на райони, имащи право да бъдат включени в схемата за единно плащане, и да получат средния размер на заделената регионална пряка помощ, отделна от производството, която по бюджетни съображения не следва да надвишава определена сума.

(75) Безсистемното отпускане на национални помощи би могло да застраши нормалното функциониране на единния пазар. Поради тази причина разпоредбите на Договора, които уреждат държавните помощи, следва да се прилагат по принцип за продуктите, обхванати от общата организация на пазара на вино. Независимо от това, разпоредбите относно премията за изкореняване и определени мерки по линия на програмите за подпомагане не следва сами по себе си да съставляват пречка за отпускането на национална помощ за същите цели.

(76) За по-добро управление на лозаро-винарския потенциал е желателно държавите-членки да представят на Комисията опис на своя производствен потенциал. Съдържащата се в него информация следва да се основава на информацията в лозарския регистър, който следва да се запази и редовно актуализира. Подробностите относно този регистър следва да бъдат определени в регламент на Комисията за прилагане. Ето защо следва да се отмени Регламент (ЕИО) № 2392/86 на Съвета от 24 юли 1986 г. относно създаване на лозарски регистър на Общността (9). За да се насърчат държавите- членки да представят този опис, подпомагането на преструктурирането и конверсията следва да се ограничи до онези държави-членки, които са предали такъв опис.

(77) За да може да се осигури необходимата информация за вземане на съответните политически и административни решения, производителите на грозде за винопроизводство, на мъст и на вино следва да представят декларации за реколтата. Държавите-членки следва също така да имат възможността да изискат от търговците на грозде за винопроизводство да декларират всяка година предложените на пазара количества от последната реколта. Производителите на мъст и вино и останалите търговци, без търговците на дребно, следва да декларират наличните си запаси от гроздова мъст и вино.

(78) За да се осигури задоволително ниво на проследяване на въпросните продукти, което по-специално е в интерес на защитата на потребителите, следва да се предвиди разпоредба, според която всички продукти, обхванати от настоящия регламент, следва да бъдат снабдени с придружаващ документ, когато се разпространяват в рамките на Общността.

(79) За да може да се реагира при оправдани кризисни случаи след края на временната мярка за подпомагане при кризисна дестилация, предвидена в програмите за подпомагане през 2012 г., държавите-членки следва да могат да предоставят помощ за кризисна дестилация в рамките на цялостно бюджетно ограничение от 15 % от съответната стойност от годишния бюджет на държавата-членка за националната програма за подпомагане. Преди да бъде предоставена подобна помощ, тя следва да се нотифицира пред Комисията и одобри съгласно настоящия регламент.

(80) Мерките, необходими за прилагане на настоящия регламент, следва да се приемат в съответствие с Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (10).

(81) Разходите, понесени от държавите-членки в рамките на задълженията по прилагане на настоящия регламент, следва да се финансират от Общността в съответствие с Регламент (ЕО) № 1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 г. относно финансирането на Общата селскостопанска политика (11).

(82) Държавите-членки и Комисията следва да си предоставят взаимно информацията, необходима за прилагане на настоящия регламент.

(83) За да се гарантира спазването на установените с настоящия регламент задължения, са необходими мерки за контрол и налагане на санкции в случай на неизпълнение на тези задължения. Поради тази причина на Комисията следва да се предостави правомощието да установява съответните правила, включително тези относно възстановяването на недължими плащания и до задълженията на държавите- членки за представяне на доклади.

(84) Органите на държавите-членки следва да отговарят за спазването на настоящия регламент, като същевременно следва да се предприемат мерки, които да позволят на Комисията да контролира и гарантира това спазване.

(85) За да се позволи включването на лозаро-винарския сектор в схемата за единно плащане, всички активно култивирани лозарски площи следва да получат право на достъп до схемата за единно плащане, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29 септември 2003 г. относно установяване на общи правила за схеми за директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски производители (12).

(86) Лозарите от България, Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия следва да се ползват от въвеждането на компонента „вино“ в схемата за единно плащане при същите условия, както и лозарите в Общността в състава ѝ на 30 април 2004 г. Ето защо компонентът „вино“ в схемата за единно плащане следва да не зависи от прилагането на схемата на нарастване, предвидена в член 143а от Регламент (ЕО) № 1782/2003.

(87) Регламент (ЕО) № 1782/2003 и Регламент (ЕО) № 3/2008 на Съвета от 17 декември 2008 г. относно действията за информиране и насърчаване, свързани със селскостопанските продукти на вътрешния пазар и в трети страни (13) следва да бъдат съответно изменени.

(88) Преходът от мерките, предвидени в Регламент (ЕО) № 1493/ 1999 и останалите регламенти по отношение на лозаро- винарския сектор, към предвидените в настоящия регламент може да създаде затруднения, които са извън предмета на настоящия регламент. За да се намери подходящо решение на този случай, следва да се предвиди разпоредба, позволяваща на Комисията да приеме необходимите преходни мерки. На Комисията следва да бъде също така предоставено правомощието да решава определени практически проблеми,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I

УВОДНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1

Предмет и приложно поле

1. Настоящият регламент определя специални правила за производството и предлагането на пазара на продуктите, посочени в част ХII от приложение I към Регламент (ЕО) № 1234/2007.

2. По отношение на посочените в параграф 1 продукти настоящият регламент предвижда:

а) мерки за подпомагане;

б) регулаторни мерки;

в) правила за търговията с трети държави;

г) правила, уреждащи производствения потенциал.

Член 2

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, изложени в приложение I.

ДЯЛ II

МЕРКИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ

ГЛАВА I

Програми за подпомагане

Р а з д е л 1

У в о д н и р а з п о р е д б и

Член 3

Приложно поле

Настоящата глава определя правилата, уреждащи предоставянето на средства от Общността на държавите-членки и използването на тези средства от държавите-членки в рамките на национални програми за подпомагане (наричани по-долу „програми за подпомагане“) с цел финансиране на специални мерки за подпомагане в подкрепа на лозаро-винарския сектор.

Член 4

Съвместимост и съгласуваност

1. Програмите за подпомагане са съвместими със законодателството на Общността и са съгласувани с дейностите, политиките и приоритетите на Общността.

2. Държавите-членки отговарят за програмите за подпомагане и следят за това те да са вътрешно последователни, както и да са изготвени и да се прилагат по обективен начин, като се отчита икономическото положение на съответните производители и необходимостта от избягване на необосновано неравенство в третирането на производителите. Държавите-членки отговарят за предвиждане и провеждане на необходимите проверки и налагането на санкции в случай на неизпълнение на програмите за подпомагане.

3. Не се предоставя подпомагане в следните случаи:

а) за научноизследователски проекти и мерки в подкрепа на научноизследователски проекти;

б) за мерки, съдържащи се в програмите на държавите-членки за развитие на селските райони, съгласно Регламент (ЕО) № 1698/2005.

Р а з д е л 2

П р е д с т а в я н е и с ъ д ъ р ж а н и е н а п р о г р а м и т е з а п о д п о м а г а н е

Член 5

Представяне на програмите за подпомагане

1. Всяка държава-членка производителка, посочена в приложение II, представя на Комисията, за първи път до 30 юни 2008 г., проект за петгодишна програма за подпомагане, включваща мерки в съответствие с разпоредбите на настоящата глава. Мерките за подпомагане в рамките на програмите за подпомагане се изготвят на географското равнище, което държавите-членки считат за най-подходящо. Преди да бъде представена на Комисията, програмата за подпомагане е предмет на консултации с компетентните органи и организации на подходящото териториално равнище. Всяка държава-членка представя само един проект за програма за подпомагане, който може да отчита определени регионални особености.

2. Програмите за подпомагане стават приложими три месеца след представянето им на Комисията. Ако обаче в представената програма за подпомагане не са спазени условията, установени в настоящата глава, Комисията уведомява за това държавата-членка. В такъв случай държавата-членка представя на Комисията преразгледана програма за подпомагане. Преразгледаната програма за подпомагане става приложима два месеца след датата на нотификацията, освен ако не бъде установена продължаващо неспазване, в който случай се прилага настоящата алинея.

3. Параграф 2 се прилага mutatis mutandis за промени в представени от държавите-членки програми за подпомагане. 4. Член 6 не се прилага в случаите, когато единствената мярка на държава-членка в съответната програма за подпомагане се състои в прехвърляне към схемата за единно плащане, посочена в член 9. Член 21 се прилага в този случай само по отношение на параграф 1 от него и във връзка с годината, през която се осъществява прехвърлянето.

Член 6

Съдържание на програмите за подпомагане

Програмите за подпомагане съдържат следните компоненти:

а) подробно описание на предложените мерки, както и на техните количествени цели;

б) резултатите от проведените консултации;

в) оценка за очакваното въздействие в технически, икономически, екологичен и социален план;

г) график за прилагане на мерките;

д) обща таблица за финансиране, представяща средствата, които ще се използват, и тяхното индикативно разпределение за отделните мерки в съответствие с установените в приложение II тавани;

е) критериите и количествените показатели, които следва да се използват при контрола и оценката, както и предприетите мерки за осигуряване на правилното и ефективно прилагане на програмите за подпомагане;

ж) посочване на компетентните органи и на структурите, които отговарят за изпълнение на програмата за подпомагане.

Член 7

Мерки, отговарящи на условията за финансиране

1. Програмите за подпомагане включват една или повече от следните мерки:

а) подпомагане по единната схема за плащане съгласно член 9;

б) популяризиране в съответствие с член 10;

в) преструктуриране и конверсия на лозя в съответствие с член 11;

г) събиране на реколтата на зелено в съответствие с член 12;

д) взаимоспомагателни фондове в съответствие с член 13;

е) застраховане на реколтата в съответствие с член 14;

ж) инвестиции в съответствие с член 15;

з) дестилация на вторични продукти в съответствие с член 16;

и) получаване на спиртни напитки чрез дестилация в съответствие с член 17;

й) кризисна дестилация в съответствие с член 18;

к) използване на концентрирана гроздова мъст в съответствие с член 19.

2. Програмите за подпомагане не съдържат други мерки освен изброените в членове 9—19.

Член 8

Общи правила относно програмите за подпомагане

1. Разпределението на наличните финансови средства на Общността, както и бюджетните ограничения, са посочени в приложение II.

2. Подпомагането от Общността се отнася единствено за онези от разходите, които отговарят на условията за финансиране и са направени след представянето на съответната програма за подпомагане по член 5, параграф 1.

3. Държавите-членки не участват в покриването на разходите за мерките, финансирани от Общността по линия на програмите за подпомагане.

4. Чрез дерогация от параграф 3 държавите-членки могат да предоставят национална помощ за мерките по членове 10, 14 и 15, при спазване на съответните правила на Общността за държавните помощи. Максималният размер на помощта, определен в съответните правила на Общността за държавните помощи, се прилага по отношение на общото публично финансиране, което включва както средства от Общността, така и национални такива.

Р а з д е л 3

С п е ц и а л н и м е р к и з а п о д п о м а г а н е

Член 9

Схема за единно плащане и подпомагане за лозари

1. Държавите-членки подпомагат лозарите, като разпределят права на получаване на плащания по смисъла на дял III, глава 3 от Регламент (ЕО) № 1782/2003 в съответствие с бчква О от приложение VII към същия регламент.

2. Държавите-членки, които възнамеряват да се възползват от посочената в параграф 1 възможност, предвиждат този вид подпомагане в програмите си за подпомагане, включително що се отнася до последващото прехвърляне на средства към схемата за единно плащане, чрез промени в тези програми съгласно член 5, параграф 3.

3. След като бъде отпуснато, посоченото в параграф 1 подпомагане:

а) остава в схемата за единно плащане и вече не е налично или няма да бъде предоставяно по член 5, параграф 3 за мерките, изброени в членове 10—19 през следващите години на действие на програмите за подпомагане;

б) пропорционално намалява размера на средствата, предназначени за мерките, изброени в членове 10—19, в програмите за подпомагане.

Член 10

Популяризиране на пазарите на трети държави

1. По смисъла на настоящия член подпомагането обхваща мерки за информиране или популяризиране на вината на Общността в трети държави, целящи повишаване на конкурентоспособността на вината в тези държави.

2. Мерките по параграф 1 засягат вината със защитено наименование за произход или географско указание или вината с означение на винения сорт лоза.

3. Мерките по параграф 1 могат да включват единствено:

а) връзки с обществеността, мерки за популяризиране или реклама, по-специално които изтъкват предимствата на продуктите от Общността, най-вече от гледна точка на качеството, безопасността на храните или грижата за околната среда;

б) участие в мероприятия, панаири или изложения с международна значимост;

в) информационни кампании, по-специално относно режимите на Общността, отнасящи се до наименованията за произход, географските указания и биологичното производство;

г) проучвания на нови пазари, необходими за разширяване на възможностите за реализация на пазара;

д) проучвания с цел оценка на резултатите от действията по мерките за популяризиране и информиране.

4. Делът, с който Общността участва в дейностите за популяризиране, не надвишава 50 % от разходите, които отговарят на условията за финансиране.

Член 11

Преструктуриране и конверсия на лозя

1. Целта на мерките за преструктуриране и конверсия на лозя е да се повиши конкурентоспособността на винопроизводителите.

2. Преструктурирането и конверсията на лозя се подпомагат в съответствие с настоящия член само ако държавите-членки представят опис на своя производствен потенциал в съответствие с член 109.

3. Подпомагането на преструктурирането и конверсията на лозя може да обхваща единствено една или повече от следните дейности:

а) конверсия на сортовете, включително и чрез повторно присаждане;

б) промяна на местонахождението на лозя;

в) подобряване на техниките за управление на лозята.

Подпомагането не обхваща обичайното обновяване на лозя, които са приключили естествения си жизнен цикъл.

4. Подпомагането на преструктурирането и конверсията на лозя може да се осъществява единствено в следните форми:

а) обезщетение на производителите за загуба на доход вследствие прилагането на мярката;

б) помощ за покриване на разходите по преструктуриране и конверсия.

5. Посоченото в параграф 4, буква а) обезщетение на производителите за загуба на доход може да покрие до 100 % от съответните загуби и да приеме една от следните форми:

а) независимо от разпоредбите на глава II от дял V — разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лозови насаждения за определен период от време, който не надвишава три години, до края на преходния режим за правата на засаждане;

б) парично обезщетение.

6. Участието на Общността в покриването на действителните разходи за преструктуриране и конверсия на лозя не надвишава 50 % от тези разходи. В райони, класифицирани като региони за сближаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1083/2006 (14), участието на Общността в покриването на разходите за преструктуриране и конверсия не надвишава 75 %.

Член 12

Събиране на реколтата на зелено

1. За целите на настоящия член събиране на реколтата на зелено означава пълното унищожаване или отстраняване на гроздовете, докато все още не са узрели, като по този начин добивът от съответната площ се намалява до нула.

2. Подпомагането на събирането на реколтата на зелено допринася за възстановяване на равновесието между търсенето и предлагането на пазара на вино в Общността, с оглед предотвратяването на пазарни кризи.

3. Подпомагането на събирането на реколтата на зелено може да се предоставя като обезщетение под формата на плащане с фиксиран размер за хектар, който се определя от съответната държава-членка. Изплатената сума не надвишава 50 % от сумата на преките разходи за унищожаване или отстраняване на гроздовете и от загубата на приходи, произтичаща от унищожаването или отстраняването на гроздовете.

4. Заинтересованите държави-членки въвеждат система, почиваща на обективни критерии, за да гарантират, че мярката за събиране на реколтата на зелено не води до обезщетения за отделни винопроизводители над тавана по параграф 3, втора алинея.

Член 13

Взаимоспомагателни фондове

1. Подпомагането на създаването на взаимоспомагателни фондове представлява помощ за онези производители, които желаят да се застраховат срещу колебанията на пазара.

2. Подпомагането на създаването на взаимоспомагателни фондове може да се предостави под формата на временна и постепенно намаляваща помощ за покриване на административните разходи на тези фондове.

Член 14

Застраховане на реколтата

1. Подпомагането на застраховането на реколтата съдейства за запазване на доходите на производителите, когато същите са засегнати от природни бедствия, неблагоприятни климатични условия, болести или нашествия от вредители.

2. Подпомагането на застраховането на реколтата може да се предостави под формата на финансова вноска на Общността, която не бива да надвишава:

а) 80 % от разходите за застрахователна премия, заплатена от производителите за застраховане срещу щети, причинени от неблагоприятни климатични условия, които могат да бъдат приравнени към природни бедствия;

б) 50 % от разходите за застрахователни премии, заплатени от производителите за застраховане срещу:

i) щети по буква а) и срещу други щети, причинени от неблагоприятни климатични условия;

ii) щети, причинени от животни, болести по растенията или нашествия от вредители.

3. Подпомагането на застраховането на реколтата може да се предостави само ако съответните застрахователни плащания не обезщетяват производителите в размер, по-висок от 100 % от претърпяната загуба на доход, като се отчитат всички обезщетения, които производителите може да са получили по други схеми за подпомагане, свързани със застрахования риск.

4. Подпомагането на застраховането на реколтата не нарушава по никакъв начин конкуренцията на застрахователния пазар.

Член 15

Инвестиции

1. Може да се предоставя подпомагане за инвестиране в материални или нематериални активи в рамките на съоръженията за преработка, инфраструктурата на лозаро-винарския сектор и предлагането на пазара на вино, които подобряват цялостно показателите на предприятието и засягат едни или повече от следните дейности:

а) производството или предлагането на пазара на продуктите, посочени в приложение IV;

б) разработването на нови продукти, процеси и технологии, свързани с продуктите, посочени в приложение IV.

2. Подпомагането по параграф 1 в неговия максимален размер се ограничава до микро-, малки и средни предприятия по смисъла на Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (15). За териториите на Азорските острови, островите Мадейра, Канарските острови, по-малките острови в Егейско море, по смисъла на Регламент (ЕО) № 1405/2006 на Съвета от 18 септември 2006 г. относно приемането на специфични мерки в областта на земеделието по отношение на малките острови в Егейско море (16) и френските отвъдморски департаменти не се прилагат никакви ограничения за максималния размер. За предприятия, които не са обхванати от член 2, параграф 1 от дял I от приложението към Препоръка 2003/361/ЕО, с по-малко от 750 служители или оборот, по-малък от 200 милиона евро, максималната сума за помощ се съкращава наполовина. Подпомагане не се предоставя на предприятия в затруднение по смисъла на насоките на Общността за държавни помощи за спасяване и преструктуриране на предприятия в затруднение.

3. Разходите, които отговарят на условията за финансиране, изключват елементите, посочени в член 71, параграф 3, букви а) —в) от Регламент (ЕО) № 1698/2005.

4. Към участието на Общността се прилагат следните максимални размери на помощта за разходите, които отговарят на условията за финансиране:

а) 50 % в райони, класифицирани като региони за сближаване в съответствие с Регламент (ЕО) № 1083/2006;

б) 40 % в райони, различни от регионите за сближаване;

в) 75 % в най-отдалечените райони в съответствие с Регламент (ЕО) № 247/2006 на Съвета от 30 януари 2006 г. за определяне на специфични мерки за селското стопанство в най-отдалечените райони на Съюза (17);

г) 65 % в по-малките острови в Егейско море по смисъла на Регламент (ЕО) № 1405/2006.

5. Член 72 от Регламент (ЕО) № 1698/2005 се прилага mutatis mutandis за посоченото в параграф 1 подпомагане.

Член 16

Дестилация на вторични продукти

1. Може да се предоставя подпомагане за доброволната или задължителна дестилация на вторични продукти от производството на вино, извършена съгласно условията, посочени в бчква Г на приложение VI. Размерът на помощите се определя на обемен процент и на хектолитър произведен алкохол. Не се изплаща помощ за алкохолния обем, съдържащ се в подлежащите на дестилиране вторични продукти, който надвишава 10 % по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино.

2. Максимално приложимите равнища на помощите се основават на разходите за събиране и преработване и се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

3. Алкохолът, получен от посочената в параграф 1 дестилация, за която е предоставено подпомагане, се използва изключително за промишлени или енергийни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

Член 17

Получаване на спиртни напитки чрез дестилация

1. До 31 юли 2012 г. може да се предоставя подпомагане на производители под формата на помощи за хектар за вино, което се дестилира за спиртни напитки.

2. Съответните договори за дестилацията на вино, както и доказателства за доставка с цел дестилация, се представят преди отпускането на помощта.

Член 18

Кризисна дестилация

1. До 31 юли 2012 г. може да се предоставя подпомагане за доброволна или задължителна дестилация на излишъците от вино в оправдани кризисни ситуации по преценка на държавите- членки, за да се намали или премахне излишното количество и същевременно се осигури непрекъснатост на предлагането от една реколта до следващата.

2. Максимално приложимите равнища на помощите се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

3. Алкохолът, получен от посочената в параграф 1 дестилация, за която е предоставено подпомагане, се използва изключително за промишлени или енергийни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

4. Делът от наличния бюджет, използван за кризисна дестилация, не надхвърля следните процентни дялове, изчислени спрямо общите налични средства за всяка държава-членка за съответната бюджетна година, предвидени в приложение II:

— 20 % през 2009 г.,

— 15 % през 2010 г.,

— 10 % през 2011 г.,

— 5 % през 2012 г.

5. Държавите-членки може да увеличат наличните средства за кризисна дестилация над предвидените в параграф 4 годишни тавани, като предоставят национални средства в съответствие със следните ограничения (изразени като процент от съответния годишен таван, посочен в параграф 4):

— 5 % за лозарската 2010 година,

— 10 % за лозарската 2011 година,

— 15 % за лозарската 2012 година.

Държавите-членки, когато това е целесъобразно, нотифицират Комисията относно добавянето на посочените в първа алинея национални средства, а Комисията одобрява операцията преди предоставянето на такива средства.

Член 19

Използване на концентрирана гроздова мъст

1. До 31 юли 2012 г. може да се предоставя подпомагане на винопроизводители, които използват концентрирана гроздова мъст, включително концентрирана ректифицирана гроздова мъст, с цел увеличаване на естественото алкохолно съдържание на продуктите в съответствие с предвидените в приложение V условия.

2. Размерът на помощта се определя на обемен процент потенциално алкохолно съдържание и на хектолитър мъст, използвана за обогатяване.

3. Максимално приложимите равнища на помощите за тази мярка в различните лозарски зони се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

Член 20

Кръстосано спазване

Когато бъде установено, че земеделските производители не са привели своето стопанство в съответствие със законоустановените изисквания за управление и условията за добро селскостопанско и екологично състояние, посочени в членове 3—7 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в течение на период от три години от плащането по програмите за подпомагане на преструктурирането и конверсията, или в течение на една година след плащането по програмите за подпомагане на събирането на реколтата на зелено, размерът на плащането се намалява или то се отменя частично или изцяло в зависимост от сериозността, степента, продължителността и системността на неизпълнението, когато то е резултат от действие или пропуск, за който земеделският производител е пряко отговорен, като от земеделския производител, където е целесъобразно, се изисква да възстанови изплатената сума в съответствие с условията, определени в тези разпоредби.

Р а з д е л 4

О б щ и р а з п о р е д б и

Член 21

Докладване и оценка

1. Всяка година и за първи път до 1 март 2010 г. държавите- членки представят на Комисията до 1 март доклад за изпълнението през предходната финансова година на мерките, предвидени в техните програми за подпомагане. В тези доклади се изброяват и описват мерките, за които е предоставена помощ от Общността по линия на програмите за подпомагане, като по-специално се предоставят подробни данни относно изпълнението на мерките за популяризиране по член 10.

2. В срок до 1 март 2011 г. и за втори път — до 1 март 2014 г., държавите-членки представят на Комисията оценка за разходите и ползите от програмите за подпомагане, като посочват и начина за подобряване на тяхната ефективност. В срок до 31 декември 2011 г. Комисията представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно изпълнението на мерките за популяризиране по член 10.

Член 22

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) начина на представяне на програмите за подпомагане;

б) правила за изменение на програмите за подпомагане, след като те станат приложими;

в) подробни правила относно прилагането на мерките по членове 10—19;

г) условията, при които ще се съобщава и публикува информацията относно помощта, финансирана със средства на Общността;

д) подробности относно представянето на доклади.

ГЛАВА II

Прехвърляне на финансови средства

Член 23

Прехвърляне на финансови средства за развитие на селските райони

1. Считано от бюджетната 2009 година, сумите, определени в параграф 2 въз основа на данните за разходите в исторически план съгласно Регламент (ЕО) № 1493/1999, предназначени за интервенционни мерки с цел регулиране на селскостопанските пазари, съгласно посоченото в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1290/2005, се отпускат като допълнителни финансови средства от Общността за мерки във винопроизводителни райони по линия на програмите за развитие на селските райони, финансирани по реда на Регламент (ЕО) № 1698/2005.

2. Предоставят се следните суми по календарни години:

— 2009 г. — 40,5 милиона евро,

— 2010 г. — 80,9 милиона евро,

— 2011 г. и следващите — 121,4 милиона евро.

3. Сумите по параграф 2 се разпределят между държавите- членки в съответствие с приложение III. Държавите-членки, за които в таблицата в приложение III не са въведени никакви суми поради малките стойности, получени вследствие прилагането на финансовия ключ, който се използва за определяне на сумите по приложение III (суми под 2,5 милиона евро да се прехвърлят за 2009 г.), могат да решат да прехвърлят изцяло или частично в приложение III тези суми, които понастоящем са въведени в приложение II, за да бъдат използвани в съответните им програми за развитие на селските райони. В такъв случай съответните държави-членки нотифицират Комисията за това прехвърляне най-късно до 30 юни 2008 г., а Комисията изменя съответно параграф 2, както и приложения II и III.

ДЯЛ III

РЕГУЛАТОРНИ МЕРКИ

ГЛАВА I

Общи правила

Член 24

Класифициране на винените сортове лози

1. При спазване на разпоредбите на параграф 2 държавите- членки изготвят класификация на винените сортове лози, които могат да се засаждат, презасаждат или присаждат на тяхна територия за целите на винопроизводството. Държавите-членки могат да класифицират единствено винените сортове лози, които отговарят на следните условия:

а) сортът принадлежи към вида Vitis vinifera или произхожда от кръстоска на вида Vitis vinifera и други видове от рода Vitis;

б) сортът не е един от следните: Noah, Othello, Isabelle, Jacquez, Clinton и Herbemont.

При заличаване на винен сорт лоза от класификацията по първа алинея изкореняването му се извършва в срок от 15 години от заличаването.

2. Държави-членки, чието винопроизводство не надвишава 50 000 хектолитра за лозарска година, изчислено на база средно производство за петте последни лозарски години, се освобождават от посоченото в параграф 1 задължение за класификация. Въпреки това, и в посочените в първа алинея държави-членки могат да се засаждат, презасаждат и присаждат за целите на винопроизводството само винените сортове лози, спазващи изискванията на параграф 1, букви а) и б).

3. Чрез дерогация от параграф 1, първа и втора алинея и параграф 2, втора алинея, се разрешава засаждане, презасаждане или присаждане на следните винени сортове лози за научни изследвания и експериментална дейност:

а) винени сортове лози, които не са класифицирани, доколкото са засегнати посочените в параграф 1 държави-членки;

б) винени сортове лози, които не спазват изискванията по параграф 1, букви а) и б), доколкото са засегнати посочените в параграф 2 държави-членки.

4. Площи, засадени с винени сортове лози за целите на винопроизводството в нарушение на разпоредбите на параграфи 1—3, подлежат на изкореняване. Въпреки това, няма задължение за изкореняване на тези площи, когато продукцията е предназначена единствено за консумация от домакинствата на винопроизводителите.

5. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да проверят спазването от страна на производителите на разпоредбите на параграфи 1—4.

Член 25

Производство и предлагане на пазара

1. Продуктите, изброени в приложение IV и произведени в Общността, се произвеждат от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 24, параграф 1.

2. Наименование на категория лозаро-винарски продукти, посочена в приложение IV, може да се използва в Общността единствено за предлагането на пазара на продукт, който отговаря на посочените в същото приложение условия. Въпреки това, независимо от разпоредбите на член 59, параграф 1, буква а), държавите-членки могат да разрешат използването на думата „вино“, ако:

а) се придружава от името на плод под формата на съставно наименование с оглед предлагането на пазара на продукти, получени от ферментацията на плодове, различни от гроздето, или

б) е част от съставно наименование.

Следва да се избягва всякакво объркване с продукти, съответстващи на посочените в приложение IV категории вино.

3. Категориите лозаро-винарски продукти, изброени в приложение IV, могат да бъдат променени в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2.

4. С изключение на бутилираното вино, за което има доказателства, че бутилирането е извършено преди 1 септември 1971 г., вино, произведено от винени сортове лози, които са включени в изготвените в съответствие с член 24, параграф 1, първа алинея класификации, но не отговарят на нито една от посочените в приложение IV категории, се използват единствено за консумация от домакинствата на отделните винопроизводители, за производството на винен оцет или за дестилация.

ГЛАВА II

Енологични практики и ограничения

Член 26

Приложно поле

Настоящата глава обхваща разрешените енологични практики и ограничения, приложими спрямо производството и предлагането на пазара на продуктите, обхванати от настоящия регламент, както и процедурата за вземане на решения относно тези практики и ограничения.

Член 27

Енологични практики и ограничения

1. Само енологични практики, разрешени съгласно правото на Общността, които са посочени в приложение V или са определени в съответствие с членове 28 и 29, се използват за производство и съхраняване в Общността на продуктите, обхванати от настоящия регламент.

Първата алинея не се прилага за:

а) гроздов сок и концентриран гроздов сок;

б) гроздова мъст и концентрирана гроздова мъст, предназначена за приготвяне на гроздов сок.

2. Разрешените енологични практики се използват единствено за осигуряване на правилната винификация, правилното съхраняване или правилното пречистване на продукта.

3. Продуктите, обхванати от настоящия регламент, се произвеждат в Общността в съответствие със съответните ограничения, установени в приложение VI.

4. Продуктите, обхванати от настоящия регламент, които са приготвени чрез използване на неразрешени общностни енологични практики или, когато това е приложимо, неразрешени национални енологични практики, или които са в нарушение на установените в приложение VI ограничения, не могат да бъдат предлагани на пазара в Общността.

Член 28

По-строги правила, налагани от държавите-членки

Държавите-членки могат да ограничат или изключат използването на определени енологични практики и да предвидят по- строги ограничения за вина, разрешени съгласно правото на Общността, и които са произведени на тяхна територия, с цел по- добро запазване на основните характеристики на вината със защитено наименование за произход или географско указание и на пенливите вина и ликьорните вина. Държавите-членки уведомяват Комисията за тези ограничения и изключения, която от своя страна довежда тази информация до знанието на останалите държави-членки.

Член 29

Разрешаване на енологични практики и ограничения

1. Освен в случаите на енологични практики на обогатяване, повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание, които са предвидени в приложение V по отношение на посочените в него конкретни продукти, както и изброените в приложение VI ограничения, разрешението за енологични практики и ограничения по отношение на производството и съхраняването на продукти, обхванати от настоящия регламент, се дава в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2.

2. Държавите-членки могат да разрешат експерименталното използване на неразрешени енологични практики при условия, които следва да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2.

Член 30

Критерии за предоставяне на разрешение

Когато дава разрешение за енологични практики в съответствие с процедурата по член 113, параграф 2, Комисията:

а) се основава на енологичните практики, препоръчани и публикувани от Международната организация по лозарството и винарството (OIV), както и на резултатите от експерименталното използване на все още неразрешени енологични практики;

б) взема под внимание въпроса за опазването на човешкото здраве;

в) взема под внимание възможните рискове от въвеждане в заблуда на потребителите поради техните установени очаквания и възприятия, като се отчитат наличието и възможностите за използване на информационни средства с цел изключване на подобни рискове;

г) следи за запазването на естествените и съществени характеристики на виното и за това в състава на съответния продукт да не бъдат извършени сериозни промени;

д) осигурява допустимо минимално ниво на грижа за околната среда;

е) спазва общите правила относно енологичните практики и ограниченията, установени съответно в приложения V и VI.

Член 31

Методи на анализ

Методите на анализ за определяне състава на продуктите, обхванати от настоящия регламент, и правилата, по които може да се установи дали тези продукти са преминали през обработки, които противоречат на разрешените енологични практики, съответстват на препоръчаните и публикувани от OIV. Когато липсват методи и правила, препоръчани и публикувани от OIV, съответните методи и правила се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2. До приемането на такива правила се използват методите и правилата, разрешени от съответната държава-членка.

Член 32

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава и на приложения V и VI, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, освен ако в тези приложения не е предвидено друго. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) разпоредби, като последица от които екологичните практики на Общността, изброени в приложение IV към Регламент (ЕО) № 1493/1999, се считат за разрешени екологични практики.

б) разрешени енологични практики и ограничения, в това число обогатяване, повишаване и намаляване на киселинното съдържание на пенливи вина, висококачествени пенливи вина и пенливи ароматизирани вина;

в) разрешени енологични практики и ограничения относно ликьорните вина;

г) при спазване на разпоредбите на буква В от приложение VI — разпоредбите относно смесването и купажирането на гроздова мъст и вина;

д) когато не съществуват правила на Общността по тези въпроси, спецификациите за чистота и идентичност на веществата, използвани в енологичните практики;

е) административни правила за осъществяване на разрешените енологични практики;

ж) условията, на които се подчинява държането, разпространението и използването на продукти, които не спазват разпоредбите на член 27 и възможните изключения от изискванията на този член, както и установяването на критерии с цел избягване на затруднения в отделни случаи;

з) условията, при които държавите-членки могат да разрешат държането, разпространението и използването на продукти, които не спазват разпоредбите на настоящата глава, извън тези по член 27, или на разпоредбите за прилагане на настоящата глава.

ГЛАВА III

Наименования за произход, географски указания и традиционни наименования

Член 33

Приложно поле

1. Правилата относно наименованията за произход, географските указания и традиционните наименования, изложени в глави IV и V, се прилагат за продуктите, посочени в параграфи 1, 3—6, 8, 9, 11, 15 и 16 от приложение IV.

2. Посочените в параграф 1 правила се основават на:

а) защитата на законните интереси на:

i) потребителите и

ii) производителите;

б) осигуряване на правилното функциониране на общия пазар за съответните продукти;

в) насърчаване на производството на качествени продукти, като се допускат и национални мерки, свързани с политиката по качеството.

ГЛАВА IV

Наименования за произход и географски указания

Р а з д е л 1

О п р е д е л е н и я

Член 34

Определения

1. За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

а) „наименование за произход“ означава наименование на район, определена местност или, по изключение, наименование на държава, което се използва за описание на продукт, посочен в член 33, параграф 1, за който са спазени следните изисквания:

i) неговото качество и характеристики се дължат основно или изключително на специфична географска среда с присъщите ѝ природни и човешки фактори;

ii) гроздето, от което се произвежда, произхожда изключително от този географски район;

iii) производството му се извършва в този географски район;

iv) получено е от винени сортове от вида Vitis vinifera;

б) „географско указание“ означава указание, отнасящо се за район, определена местност или, по изключение, държава, което се използва за описание на продукт, посочен в член 33, параграф 1, за който са спазени следните изисквания:

i) притежава специфично качество, известност или други характеристики, които могат да се припишат на този географски произход;

ii) най-малко 85 % от гроздето, използвано за неговото производство, произхожда изключително от този географски район;

iii) производството му се извършва в този географски район;

iv) получено е от винени сортове, принадлежащи към вида Vitis vinifera или произхождащи от кръстоска на вида Vitis vinifera и други видове от рода Vitis.

2. Някои традиционно използвани наименования представляват наименование за произход, когато:

а) обозначават вино;

б) препращат към географско наименование;

в) отговарят на изискванията, посочени в параграф 1, буква а), подточки i)—iv);

г) за тях се прилага процедурата за предоставяне на правна закрила на наименования за произход и на географски указания, предвидена в настоящата глава.

3. Наименованията за произход и географските указания, включително свързаните с географски райони в трети държави, могат да се ползват със закрила в рамките на Общността в съответствие с правилата, установени в настоящата глава.

Р а з д е л 2

З а я в л е н и е з а п р е д о с т а в я н е н а п р а в н а з а к р и л а

Член 35

Съдържание на заявленията за предоставяне на правна закрила

1. Заявленията за предоставяне на правна закрила на означения на наименования за произход или географски указания включват техническо досие, което съдържа:

а) наименованието, което подлежи на закрила;

б) име и адрес на заявителя;

в) спецификация на продукта съгласно посоченото в параграф 2;

г) единен документ, съдържащ обобщение на спецификацията на продукта, съгласно посоченото в параграф 2.

2. Спецификацията на продукта дава възможност на заинтересованите страни да проверят дали са спазени съответните условия за производство, с които се свързват наименованието за произход или географското указание. Тя включва най-малко:

а) наименованието, което подлежи на закрила;

б) описание на виното(ата):

i) при вина с указание на произхода, неговите(техните) аналитични и органолептични характеристики;

ii) при вина с географско указание, неговите(техните) основни аналитични характеристики, както и оценка или посочване на неговите(техните) органолептични характеристики;

в) където е приложимо — специфичните енологични практики, използвани за производството на виното(ата), както и съответните ограничения върху производството на виното(ата);

г) очертаване на границите на съответния географски район;

д) максималния добив от хектар;

е) посочване на винения сорт или сортовете лози, от които е/са получено(и) виното(ата);

ж) данни за връзката, посочена в член 34, параграф 1, буква а), подточка i), или, в зависимост от случая — в член 34, параграф 1, буква б), подточка i);

з) приложими изисквания, установени в общностни или национални разпоредби или, когато това е предвидено от държавите-членки, от организация, която управлява защитеното наименование за произход или защитеното географско указание, като се отчита обстоятелството, че тези изисквания следва да са обективни, недискриминационни и съвместими със законодателството на Общността;

и) наименованието и адреса на органите или структурите, които проверяват спазването на разпоредбите за спецификация на продукта, заедно с описание на техните задачи.

Член 36

Заявление за предоставяне на правна закрила, свързана с географски район в трета държава

1. Когато заявлението за предоставяне на правна закрила засяга географски район в трета държава, то съдържа, освен предвидените в член 35 данни, и доказателство, че съответното означение е защитено в неговата държава на произход.

2. Заявлението се изпраща на Комисията или директно от заявителя, или чрез органите на съответната трета държава.

3. Заявлението за предоставяне на правна закрила се подава на един от официалните езици на Общността или се придружава от заверен превод на един от тези езици.

Член 37

Заявители

1. Всяка заинтересована група производители или, по изключение, отделен производител, може да подаде заявление за предоставяне на правна закрила на наименование за произход или географско указание. В заявлението могат да участват и други заинтересовани страни.

2. Производителите могат да подават заявления за предоставяне на правна закрила само за произвеждани от тях вина.

3. Може да се подаде общо заявление в случаите на наименование, обозначаващо трансграничен географски район, или на традиционно наименование, свързано с трансграничен географски район.

Р а з д е л 3

П р о ц е д у р а п о п р е д о с т а в я н е н а п р а в н а з а к р и л а

Член 38

Предварителна национална процедура

1. Заявленията за предоставяне на правна закрила на наименование за произход или географско указание, в съответствие с член 34, на вина с произход от Общността подлежат на предварителна национална процедура в съответствие с настоящия

член.

2. Заявлението за предоставяне на правна закрила се подава в държавата-членка, от чиято територия произхожда наименованието за произход или географското указание.

3. Държавата-членка разглежда заявлението за предоставяне на правна закрила, за да установи дали то отговаря на установените в настоящата глава условия. Държавата-членка провежда национална процедура, която гарантира съответно публикуване на заявлението и предвижда срок от не по-малко от два месеца от датата на публикуване, в който всяко физическо или юридическо лица, имащо законен интерес и установено или пребиваващо на нейна територия, може да възрази срещу предложената закрила, като представи пред държавата-членка надлежно обосновано изложение.

4. В случай че държавата-членка прецени, че наименованието за произход или географското указание не отговарят на съответните изисквания, което включва възможността то да е несъвместимо със законодателството на Общността като цяло, държавата-членка отхвърля заявлението.

5. Ако държава-членка прецени, че са спазени съответните изисквания, тя:

а) публикува единния документ и спецификацията на продукта най-малко в интернет; и

б) препраща до Комисията заявлението за предоставяне на правна закрила, което съдържа следната информация:

i) име и адрес на заявителя;

ii) единния документ, посочен в член 35, параграф 1, буква г);

iii) декларация от държавата-членка, че според нея заявлението, подадено от заявителя, отговаря на условията на настоящия регламент;

iv) данни за публикуването, посочено в буква а). Тази информация се изпраща на един от официалните езици на Общността или се придружават от заверен превод на един от тези

езици.

6. В срок до 1 август 2009 г. държавите-членки въвеждат необходимите законови, подзаконови или административни разпоредби, за да се съобразят с разпоредбите на настоящия член.

7. В случай че държава-членка не притежава национално законодателство в областта на правната закрила на наименованията за произход и на географските указания, тя може, единствено като преходна мярка, да предостави закрила на наименованието на национално равнище в съответствие с разпоредбите на настоящата глава, като закрилата се предоставя от деня на подаване на заявлението в Комисията. Тази преходна национална закрила се прекратява в деня, в който бъде взето решение за регистрация или отказ на такава съгласно настоящата глава.

Член 39

Контрол от страна на Комисията

1. Комисията публично оповестява датата, на която е подадено заявлението за предоставяне на правна закрила на наименование за произход или географското указание.

2. Комисията проверява дали заявленията за предоставяне на правна закрила по член 38, параграф 5 отговарят на условията, установени в настоящата глава.

3. В случай че Комисията прецени, че са изпълнени установените в настоящата глава условия, тя публикува в Официален вестник на Европейския съюз единния документ, посочен в член 35, параграф 1, буква г), както и данните за публикуването на спецификацията на продукта по член 38, параграф 5. В противен случай се взема решение за отхвърляне на заявлението в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2.

Член 40

Процедура за предявяване на възражения

В срок от два месеца от датата на публикуване по член 39, параграф 3, първа алинея, всяка държава-членка или трета държава, или всяко физическо или юридическо лице, имащо законен интерес, установено или пребиваващо в държава-членка, различна от поискалата закрилата, или в трета държава, може да възрази срещу предложената закрила, като подаде до Комисията надлежно обосновано изложение относно условията за предоставяне на закрила, установени в настоящата глава. В случай на физически или юридически лица, установени или пребиваващи в трета държава, това искане се подава директно или чрез органите на съответната трета държава в двумесечния срок по първата алинея.

Член 41

Решение по заявлението за предоставяне на закрила Въз основа на информацията, с която разполага Комисията, се взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, или за предоставяне на закрила на наименованието за произход или географското указание, което отговаря на установените в настоящата глава условия и е съвместимо с правото на Общността, или за отхвърляне на заявлението, ако тези условия не са изпълнени.

Р а з д е л 4

С п е ц и а л н и с л у ч а и

Член 42

Омоними

1. Наименование, за което е подадено заявление и което изцяло или частично е омоним с наименование, което вече е регистрирано съгласно настоящия регламент, се регистрира, като се спазва местното и традиционно използване и се отчита рискът от въвеждане в заблуждение. Омонимно наименование, което въвежда в заблуждение потребителя, като му внушава, че продуктите идват от друга територия, не се регистрира, дори ако наименованието е точно по отношение на действителната територия, район или място на произход на съответните продукти. Използването на регистрирано омонимно наименование зависи от наличието на достатъчно отличия в практиката между омонима, регистриран впоследствие, и вече регистрираното наименование, като се взема предвид необходимостта от равнопоставено третиране на заинтересованите производители и от това потребителите не се въвеждат в заблуждение.

2. Параграф 1 се прилага mutatis mutandis, ако наименование, за което е подадено заявление, е изцяло или частично омоним с географско указание, което е защитено като такова съгласно законодателството на държавите-членки. Държавите-членки не следва да регистрират неидентични географски указания с оглед правна закрила съгласно съответното им законодателство в областта на географските указания, ако определено наименование за произход или географско указание е обект на закрила в Общността съгласно общностно законодателство, приложимо към наименованията за произход и географските указания.

3. Освен ако не е предвидено друго в мерките за прилагане на Комисията, когато наименованието на винен сорт лоза съдържа или се състои от защитено наименование за произход или защитено географско указание, то това наименование не се използва при етикетирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент.

4. Закрилата на наименованията за произход и на географските указания при продуктите по член 34 се осъществява, без да се засягат защитените географски указания, приложими към спиртните напитки по смисъла на Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки (18) и обратното.

Член 43

Основания за отказ на закрила

1. Наименованията, които са станали родови, не могат да се ползват със закрила като наименования за произход или географски указания. За целите на настоящата глава „наименование, които е станало родово“ означава наименованието на вино, което, въпреки че е свързано с местността или района, където този продукт първоначално е бил произведен или се е предлагал на пазара, се е превърнало в традиционно наименование на вино в Общността. За да се установи дали едно наименование се е превърнало в родово или не, се вземат предвид всички фактори, и по- специално:

а) съществуващото положение в Общността, по-специално в сферите на потреблението;

б) съответните разпоредби от националното или общностното законодателство.

2. Едно наименование не може да се ползва със закрила като наименование за произход или географско указание, когато в светлината на репутацията и известността на търговската марка тази закрила може да въведе потребителите в заблуждение по отношение на истинската идентичност на виното.

Член 44

Връзка с търговските марки

1. Когато наименование за произход или географско указание е защитено съгласно настоящия регламент, регистрацията на търговска марка, съответстваща на една от хипотезите по член 45, параграф 2 и свързана с продукт, попадащ в една от изброените в приложение IV категории, се отказва, ако заявлението за регистрация на търговската марка е подадено след датата на представяне в Комисията на заявлението за предоставяне на правна закрила на наименованието за произход или географското указание и впоследствие наименованието за произход или географското указание е получило закрила. Търговски марки, регистрирани в нарушение на първа алинея, се обявяват за недействителни.

2. Без да се засягат разпоредбите на член 43, параграф 2, търговска марка, чието използване съответства на една от хипотезите по член 45, параграф 2 и за която има подадено заявление, или която е регистрирана, или, ако такава възможност е предвидена в съответното законодателство, е установена в резултат на употреба на територията на Общността преди датата, на която е представено пред Комисията заявлението за предоставяне на правна закрила на наименованието за произход или географското указание, може да продължи да се използва и подновява независимо от закрилата на наименование за произход или географското указание, при условие че не са налице основания за обявяване на недействителност или отмяна на търговската марка, посочени в Първа директива на Съвета 89/ 104/ЕИО от 21 декември 1988 г. за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (19) или Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността (20). В подобни случаи се разрешава използването на наименованието за произход или на географското указание успоредно със съответните търговски марки.

Р а з д е л 5

З а к р и л а и к о н т р о л

Член 45

Закрила

1. Защитените наименования за произход и географски указания могат да се използват от всеки оператор, търгуващ с вино, което е било произведено в съответствие със съответната спецификация на продукта.

2. Защитените наименования за произход и географски указания и вината, използващи тези защитени наименования в съответствие със спецификацията на продукта, са защитени срещу:

а) всяка пряка или непряка търговска употреба на защитено наименование:

i) от сходни продукти, за които не е спазена спецификацията на продукта на защитеното наименование, или

ii) доколкото подобно използване води до облагодетелстване — репутацията на наименованието за произход или географското указание;

б) всякаква злоупотреба, имитация или позоваване, дори ако е посочен истинският произход на продукта или услугата или ако защитеното наименование е преведено или придружено от израз, като „стил“, „тип“, „метод“, „както е произведено в“, „имитация“, „с аромат на“, „като“ или друг подобен израз;

в) всяко друго невярно или въвеждащо в заблуждение означение на мястото, откъдето произхожда продуктът, произхода, естеството или основни свойства на продукта, върху вътрешната или външната опаковка, рекламни материали или документи, свързани със съответния продукт от вино, както и опаковането на продукта в контейнер по начин, който може да създаде невярна представа за неговия произход;

г) всяка друга практика, която би могла да въведе в заблуждение потребителите относно истинския произход на продукта.

3. Защитените наименования за произход или защитените географски указания не стават родови в Общността по смисъла на член 43, параграф 1.

4. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да преустановят незаконното използване на защитени наименования за произход и защитени географски указания, съгласно посоченото в параграф 2.

Член 46

Регистър

Комисията създава и поддържа електронен регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания на вина, до който се предоставя публичен достъп.

Член 47

Посочване на компетентни контролни органи

1. Държавите-членки посочват компетентния орган или органи, отговарящ(и) за контрола върху спазването на установените в настоящата глава задължения, в съответствие с критериите, предвидени в член 4 от Регламент (ЕО) № 882/2004.

2. Държавите-членки следят всеки оператор, спазващ разпоредбите на настоящата глава, да има право да бъде обхванат от система на проверки.

3. Държавите-членки уведомяват Комисията за компетентния органи или органи по параграф 1. Комисията осигурява публикуването на техните наименования и адреси, както и периодичната им актуализация.

Член 48

Проверка на спазването на спецификациите

1. По отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, свързани с географски район в Общността, се осигурява годишна проверка на спазването на спецификацията на продукта по време на производството на вино, както и по време на или след опаковането му, която се извършва от:

а) компетентния(ите) орган(и) по член 47, параграф 1, или

б) един или повече контролни органи по смисъла на член 2, втора алинея, точка 5 от Регламент (ЕО) № 882/2004, действащи като органи по сертифициране на продуктите в съответствие с критериите, предвидени в член 5 от посочения регламент.

Разходите за тези проверки са за сметка на проверяваните оператори.

2. По отношение на защитените наименования за произход и защитените географски указания, свързани с географски район в трета държава, се осигурява годишна проверка на спазването на спецификацията на продукта по време на производството, както и по време на или след опаковането на виното, която се извършва от:

а) един или повече публични органи, посочени от третата държава, или

б) един или повече органи по сертифициране.

3. Органите по сертифициране, посочени в параграф 1, буква б) и параграф 2, буква б), спазват европейския стандарт EN 45011 или ISO/IEC Guide 65 (Общи изисквания за органите, които извършват сертифициране на продукти), като от 1 май 2010 г. се акредитират в съответствие с тях.

4. Когато органът или органите, посочени в параграф 1, буква а) и параграф 2, буква а), проверяват спазването на спецификацията на продукта, те предоставят адекватни гаранции за обективност и безпристрастност и разполагат с необходимия квалифициран персонал и ресурси, необходими за изпълнение на техните задачи.

Член 49

Изменение на спецификациите на продуктите

1. Заявител, който отговаря на условията по член 37, може да подаде заявление за изменение на спецификацията на продукта на защитено наименование за произход или защитено географско указание, за да отчете по-специално развитието на научнотехническите знания или с оглед промяна на очертанията на географския район, посочено в член 35, параграф 2, втора алинея, буква г). В заявлението се описват исканите изменения и се излагат основанията за тях.

2. В случай че предлаганото изменение предполага едно или повече изменения в единния документ, посочен в член 35, параграф 1, буква г), членове 38—41 се прилагат mutatis mutandis спрямо заявлението за изменение. Ако предложеното изменение обаче е несъществено, се взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, дали заявлението да бъде одобрено, без да се следва процедурата, посочена в член 39, параграф 2 и член 40, като в случай че то бъде одобрено, Комисията публикува елементите, посочени в член 39, параграф 3.

3. В случай че от предложеното изменение не произтичат промени в единния документ, се прилагат следните правила:

а) когато географският район се намира в определена държавачленка, тази държава-членка изразява становището си по изменението, като, в случай че го одобрява, публикува изменената спецификация на продукта и уведомява Комисията за одобрените изменения и за основанията за тях;

б) когато географският район се намира в трета държава, Комисията решава дали да одобри предложеното изменение.

Член 50

Отмяна

В съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, по инициатива на Комисията или въз основа на надлежно обосновано искане от държава-членка, трета държава или физическо или юридическо лица, имащо законен интерес, е възможно да се вземе решение за отмяна на закрилата на определено наименование за произход или географско указание, ако вече не може да се гарантира спазването на съответната спецификация на продукта. Членове 38—41 се прилагат mutatis mutandis.

Член 51

Съществуващи защитени наименования на вино

1. Наименованията на вино, които са защитени в съответствие с членове 51 и 54 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и член 28 от Регламент (ЕО) № 753/2002, се ползват автоматично със закрила по настоящия регламент. Комисията ги вписва в регистъра, предвиден в член 46 от настоящия регламент.

2. По отношение на съществуващи защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, държавите-членки представят на Комисията:

а) техническите досиета, предвидени в член 35, параграф 1;

б) националните решения за одобряване.

3. Наименованията на вино по параграф 1, за които до 31 декември 2011 г. не е представена информацията по параграф 2, губят закрилата, предоставена съгласно настоящия регламент. Комисията предприема съответните официални стъпки за заличаване на тези наименования от регистъра, предвиден в член 46.

4. Член 50 не се прилага по отношение на съществуващи защитени наименования на вино, посочени в параграф 1. До 31 декември 2014 г., по инициатива на Комисията и в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, може да се вземе решение за отмяна на закрилата на съществуващи защитени наименования на вино, посочени в параграф 1, ако те не отговарят на условията, предвидени в член 34.

Р а з д е л 6

О б щ и р а з п о р е д б и

Член 52

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално дерогации от прилагането на предвидените в настоящата глава правила и изисквания:

а) доколкото касаят подадени заявления за закрила на наименования за произход или на географски указания;

б) доколкото касаят производството на някои вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание в географски район, намиращ се в близост до географския район, от който произхожда гроздето;

в) доколкото касаят традиционни практики за производство на някои вина със защитено наименование за произход.

Член 53

Такси

Държавите-членки могат да начисляват такса за покриване на разходите, включително на свързаните с разглеждането на заявленията за предоставяне на закрила, предявените възражения, заявленията за изменение и исканията за отмяна съгласно настоящия регламент.

ГЛАВА V

Традиционни наименования

Член 54

Определение

1. „Традиционно наименование“ означава наименование, което е традиционно използвано в държава-членка за продуктите, посочени в член 33, параграф 1, за да обозначи:

а) че продуктът има защитено наименование за произход или защитено географско указание съгласно законодателството на Общността или на държава-членка;

б) начина на производство или стареене, или качеството, цвета, типа местност, или конкретно историческо събитие на продукта със защитено наименование за произход или защитено географско указание.

2. Традиционните наименования се признават, определят и закрилят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

Член 55

Закрила

1. Защитено традиционно наименование може да се използва единствено за продукт, произведен в съответствие с определението по член 54, параграф 2. Традиционните наименования са защитени срещу неправомерно използване. Държавите-членки вземат необходимите мерки, за да спрат неправомерното използване на защитени традиционни наименования.

2. Традиционните наименования не стават родови в Общността.

Член 56

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, по-специално относно:

а) процедурата за предоставяне на закрила;

б) конкретното ниво на закрила.

ГЛАВА VI

Етикетиране и представяне

Член 57

Определения

За целите на настоящия регламент:

а) „етикетиране“ означава всички думи, знаци, търговски марки, маркови имена, картинни изображения или символи, поставени върху всякакъв вид опаковка, документ, листовка, етикет, карта или лента, придружаващи или позоваващи се на даден продукт;

б) „представяне“ означава всяка информация, предоставена на потребителите чрез опаковката на съответния продукт, включително формата и вида на бутилките.

Член 58

Условия за прилагането на хоризонталните правила

Освен ако не е предвидено друго от настоящия регламент, Директива 89/104/ЕИО, Директива 89/396/ЕИО на Съвета от 14 юни 1989 г. относно означенията или маркировките, идентифициращи партидата, към която принадлежи даден хранителен продукт (21), Директива 2000/13/ЕО и Директива 2007/45/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г. за определяне на правила за номиналните количества за предварително опаковани продукти (22) се прилагат при етикетирането и представянето на продуктите, попадащи в техните приложни полета.

Член 59

Задължителни данни

1. Етикетирането и представянето на продуктите по точки 1— 11, 13, 15 и 16 от приложение IV, които се предлагат на пазара в Общността или са предназначени за износ, съдържат следните задължителни означения:

а) обозначение на категорията лозаро-винарски продукт в

съответствие с приложение IV;

б) за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание:

i) означението „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“; и

ii) името на защитеното наименование за произход или на защитеното географско указание;

в) действителното алкохолно съдържание по обем;

г) обозначение на мястото, откъдето идва виното;

д) обозначение на бутилиращото предприятие или — за пенливото вино, газирано пенливо вино, висококачествено пенливо вино или висококачествено ароматизирано пенливо вино — наименованието на производителя или търговеца;

е) посочване на вносителя в случай на вина от внос;

ж) при пенливо вино, газирано пенливо вино, висококачествено пенливо вино или висококачествено ароматизирано пенливо вино, посочване на захарното съдържание.

2. Чрез дерогация от параграф 1, буква а) за вина, чиито етикети включват защитеното наименование за произход или защитеното географско указание, може да не се посочва категорията лозаро- винарски продукт.

3. Чрез дерогация от параграф 1, буква б) означенията „защитено наименование за произход“ или „защитено географско указание“ могат да не се посочват в следните случаи:

а) когато върху етикета е посочено традиционно наименование съгласно член 54, параграф 1, буква а);

б) когато, в изключителни случаи, които подлежат на определяне в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, върху етикета е посочено защитеното наименование за произход или защитеното географско указание.

Член 60

Незадължителни данни

1. Етикетите и представянето на продуктите по член 59, параграф 1 могат по-специално да съдържат следните незадължителни данни:

а) годината на реколтата;

б) наименованието на един или няколко винени сортове лози;

в) при вина, различни от посочените в член 59, параграф 1, буква ж) — посочване на захарното съдържание;

г) за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание — традиционни наименования, съгласно посоченото в член 54, параграф 1, буква б);

д) символа на Общността, указващ защитеното наименование за произход или защитеното географско указание;

е) изрази, свързани с определени производствени методи;

ж) за вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, наименованието на друга географска единица, която е по-малка или по-голяма от определения район, даващ наименованието за произход или географското указание.

2. Без да се засяга член 42, параграф 3 по отношение на използването на посочените в параграф 1, букви а) и б) данни, при вина, които не притежават защитено наименование за произход или географско указание:

а) държавите-членки въвеждат закони, подзаконови и административни разпоредби с оглед осигуряването на сертифициране, одобрение и контрол, така че да се гарантира верността на съответната информация;

б) държавите-членки могат, въз основа на недискриминационни и обективни критерии и при отчитане на изискването за лоялна конкуренция, да съставят списъци на изключени винени сортове лози за вина, произведени от винени сортове лози на тяхна територия, особено ако:

i) съществува риск от заблуждаване на потребителите по отношение на истинския произход на виното, дължащ се на факта, че съответният винен сорт лоза е неразделна част от съществуващо защитено наименование за произход или географско указание;

ii) необходимите проверки не биха били рентабилни от гледна точка на разходите, тъй като съответният винен сорт лозя представлява много малка част от лозята на държавата-членка.

в) смесването на вина от различни държави-членки не води до посочване на етикета на винения(ите) сорт(ове) лози, освен ако засегната държава-членка не даде съгласие за друго и не осигури възможност за провеждането на съответните процедури по сертифициране, одобрение и контрол.

Член 61

Езици

1. Когато са изразени с думи, задължителните и незадължителните данни съгласно членове 59 и 60 фигурират на един или повече от официалните езици на Общността.

2. Независимо от параграф 1 наименованието на защитеното наименование за произход или защитеното географско указание или традиционно наименование съгласно член 54, параграф 1, буква а) фигурира на етикета на езика или езиците, за които се прилага закрилата. Наименованието може да фигурира и на един или повече от официалните езици на Общността, в случай че защитените наименования за произход или защитените географски указания или специфичните национални наименования са изписани на азбука, различна от латиницата.

Член 62

Привеждане в изпълнение

Компетентните органи на държавите-членки вземат необходимите мерки, за да се гарантира, че на пазара не се разпространява продукт, посочен в член 59, параграф 1, който не е етикетиран в съответствие с разпоредбите на настоящата глава, или за да се осигури изтеглянето му от пазара.

Член 63

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) по-подробна информация за мястото, откъдето идва съот-

ветния продукт;

б) условията за използване на незадължителните данни, изброени в член 60;

в) специални изисквания относно означения за годината на реколтата и винения сорт лоза, фигуриращи върху етикета, както е посочено в член 60, параграф 2;

г) нови дерогации в допълнение към посочените в член 59, параграф 2, съгласно които може да не се посочва категорията лозаро-винарски продукт;

д) правила относно закрилата, която следва да се предостави по отношение на представянето на даден продукт.

ГЛАВА VII

Организации на производителите и междубраншови организации

Член 64

Организации на производителите

1. Държавите-членки могат да признаят организации на производителите, които:

а) са съставени от производители на продукти, обхванати от настоящия регламент;

б) са учредени по инициатива на производителите;

в) преследват специфична цел, която може да е свързана по- конкретно с един или повече от следните елементи:

i) съвместно приспособяване на производството към изискванията на пазара и подобряване на продукта;

ii) насърчаване на концентрацията на предлагането и пускането на пазара на продукти, произведени от членове на организацията;

iii) насърчаване на рационализацията и подобряването на производството и преработвателната дейност;

iv) намаляване на производствените разходи и разходите за управление на пазара и стабилизиране на производствените цени;

v) насърчаване и предоставяне на техническа помощ за използването на практики за култивация и производствени техники, зачитащи околната среда;

vi) насърчаване на инициативи за управлението на вторични продукти от производството на вино и за управление на отпадъците, по-специално с цел опазване на качеството на водата, почвите и природата и запазване или насърчаване на биологичното разнообразие;

vii) проучване на устойчивите производствени методи и развитието на пазарите,

viii) принос за изпълнението на програмите за подпомагане, посочени в дял II, глава I;

г) прилагат устав, който изисква от техните членове по- специално:

i) да прилагат приетите от организацията на производители правила, свързани с отчитането на продукцията, производството, предлагането на пазара и опазването на околната среда;

ii) да предоставят информация, поискана от организацията на производителите за статистически цели, по- специално относно засадените площи и развитието на пазара;

iii) да заплащат санкции при неспазване на задължения, произтичащи от устава;

д) са подали пред съответната държава-членка заявление за

признаване като организация на производители, което съдържа следните елементи:

i) доказателства, че организацията отговаря на изискванията, определени в букви а)—г);

ii) доказателства, че има минимален брой членове, който се определя от съответната държава-членка;

iii) доказателства, че в района, в който работи, организацията има минимален обем продукция, годна за предлагане на пазара, който се определя от съответната държава-членка;

iv) доказателства, че може да осъществява правилно своята дейност както във времето, така и по отношение на ефективността и на концентрацията на предлагането;

v) доказателства, че дава на своите членове ефективна възможност да получат техническа помощ при използването на екологично чисти начини на обработка на земята.

2. Организациите на производителите, които са признати в съответствие с Регламент (ЕО) № 1493/1999, се считат за признати организации на производителите съгласно настоящия член.

Член 65

Междубраншови организации

1. Държавите-членки могат да признаят междубраншови организации, които:

а) са съставени от представители на икономически дейности в производството на, търговията със или обработката на продукти, обхванати от настоящия регламент;

б) са учредени по инициатива на всички или някои от представителите, посочени в буква а);

в) осъществяват една или повече от следните мерки в един или няколко района на Общността, като вземат под внимание общественото здраве и интереса на потребителите:

i) повишване на знанията и на прозрачността на производството и на пазара;

ii) подкрепа за подобряване на координацията между начините за предлагане на пазара на продуктите, по- специално чрез проучване и изследвания на пазара;

iii) изготвяне на типови договори в съответствие с правилата на Общността;

iv) по-добро използване на производствения потенциал;

v) предоставяне на информация и провеждане на проучванията, необходими за ориентиране на производството към продукти, които отговарят по-добре на пазарните изисквания и на вкусовете и очакванията на потребителите, най-вече по отношение на качеството на продуктите и опазването на околната среда;

vi) предоставяне на информация за специфични характеристики на виното със защитено наименование за произход или защитено географско указание;

vii) търсене на начини за ограничаване на използването на продукти за растителна защита и на други подобни материали, и гарантиране на качеството на продуктите и опазването на почвите и водите;

viii) насърчаване на интегрираното производство или на други екологично чисти производствени методи;

ix) насърчаване на умерената и отговорна консумация на вино и информирането за вредите, свързани с опасни модели на консумация;

x) провеждане на дейности за популяризиране на виното, особено в трети държави;

xi) разработване на методи и инструменти за подобряване на качеството на продуктите на всички етапи от производството, винификацията и предлагане за пазара,

xii) използване, защитаване и насърчаване на потенциала на биологичното земеделие;

xiii) използване, защитаване и популяризиране на етикетите за качество и на защитените наименования за произход и географските указания;

г) са подали пред съответната държава-членка заявление за признаване, което съдържа следните елементи:

i) доказателства, че организацията отговаря на изискванията, определени в букви а)—в);

ii) доказателства, че организацията осъществява дейности в един или няколко района на съответната територия;

iii) доказателства, че организацията представлява значителен дял от производството на или търговията с продукти, обхванати от настоящия регламент;

iv) доказателства, че организацията не участва в производството, преработката или предлагането на пазара на продукти, обхванати от настоящия регламент.

2. Организациите, които отговарят на условията по параграф 1 и които са признати от държавите-членки, се считат за междубраншови организации съгласно разпоредбите на настоящия член.

Член 66

Процедура за признаване

1. Заявленията за признаване като организация на производителите или като междубраншова организация се подават пред и се проверяват от държавата-членка, в която се намира седалището на организацията.

2. Държавите-членки решават дали да признаят или не организацията в срок от четири месеца от подаването на заявлението.

Член 67

Правила за предлагане на пазара

1. За да подобри и стабилизира работата на общия пазар на вина, включително грозде, гроздова мъст и вината, от които те са произведени, държавите-членки производителки, най-вече чрез изпълнение на решенията, взети от междубраншовите организации, могат да определят правила за предлагане на пазара с оглед регулиране на предлагането. Тези правила са съразмерни на преследваната цел и:

а) не са свързани с каквато и да било операция след първото предлагане на пазара на съответния продукт;

б) не позволяват фиксиране на цените, включително когато цените са установени като насока или препоръка;

в) не водят до непускане в обращение на значително количество от реколтата, което иначе би било налично;

г) не създават възможност за отказ да се издадат на национално и на общностно равнище сертификати, необходими за разпространението и предлагането на пазара на вина, когато предлагането на пазара е в съответствие с тези правила.

2. Правилата по параграф 1 трябва да бъдат сведени до знанието на операторите чрез публикуването им без съкращения в официално издание на съответната държава-членка.

Член 68

Наблюдение

Държавите-членки:

а) провеждат периодични проверки върху спазването от страна на организациите на производителите и на междубраншовите организации на посочените в членове 64 и 65 правила и условия за признаване;

б) оттеглят признаването, ако организация на производителите или междубраншова организация вече не спазва съответните изисквания, и налагат санкции на тези организации в случай на неспазване или нередности.

Член 69

Съобщения

До 1 март всяка година и за първи път до 1 март 2009 г. държавите-членки съобщават на Комисията решенията или действията, които са предприели в съответствие с членове 66, 67 и 68 през предходната календарна година.

ДЯЛ IV

ТЪРГОВИЯ С ТРЕТИ ДЪРЖАВИ

ГЛАВА I

Общи разпоредби

Член 70

Общи принципи

1. Освен ако не е предвидено друго в настоящия раздел, митническите ставки в Общата митническа тарифа се прилагат по отношение на продуктите, обхванати от настоящия регламент.

2. Освен ако не е предвидено друго в настоящия раздел или в разпоредбите, приети в съответствие с него, в търговията с трети държави се забранява:

а) събирането на такси с равностоен на митата ефект;

б) прилагането на количествени ограничения или мерки с равностоен ефект.

Член 71

Комбинирана номенклатура

Общите правила за тълкуване на Комбинираната номенклатура и специалните правила за нейното прилагане се прилагат за класирането на продуктите, обхванати от настоящия регламент. Тарифната номенклатура, изготвена в резултат от прилагането на настоящия регламент, включително, какъвто може да бъде случаят, определенията и категориите в приложения I и IV се включват в Общата митническа тарифа.

ГЛАВА II

Лицензи за внос и износ

Член 72

Лицензи за внос и износ

1. В съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, може да бъде решено, че вносът в Общността или износът от Общността на един или няколко от продуктите с код по КН 2009 61, 2009 69 и 2204 подлежат на представянето на лиценз за внос или износ.

2. При прилагането на параграф 1 се взема предвид необходимостта от лицензи за управление на съответните пазари и, по- специално, в случая на лицензите за внос — необходимостта от наблюдение на вноса на въпросните продукти.

Член 73

Издаване на лицензи

Лицензите за внос и износ се издават от държавите-членки на всеки заявител, независимо от мястото му на установяване в Общността, освен ако регламент на Съвета или друг акт на Съвета не предвижда друго, както и без да се засягат мерките, приети за прилагане на глава IV.

Член 74

Валидност на лицензите

Лицензите за внос и износ са валидни на цялата територия на Общността.

Член 75

Обезпечение

1. Освен ако не e предвидено друго в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, лицензите за внос и износ се издават в зависимост от представянето на обезпечение, гарантиращо, че продуктите са внесени или изнесени в рамките на срока на валидност на лиценза.

2. Освен в случаите на непреодолима сила обезпечението се задържа изцяло или частично, ако вносът или износът не е извършен, или ако е извършен само частично в срока на валидност на лиценза.

Член 76

Специално обезпечение

1. За соковете и гроздовата мъст с код по КН 2009 61, 2009 69 и 2204 30, за които прилагането на Общата митническа тарифа зависи от вносната цена на продукта, реалният размер на тази цена се проверява или чрез проверка на всяка партида, или с използване на фиксирана стойност при вноса, която се изчислява от Комисията въз основа на котировките на тези продукти в държавите на произход. В случай че декларираната входна цена на съответната партида надвишава фиксираната стойност при вноса, ако такава се прилага, увеличена с марж, приет в съответствие с посочената в член 113, параграф 1 процедура, който не може да надвишава фиксираната стойност с повече от 10 %, е необходимо представянето на обезпечение, което да е равно на вносните мита, определени въз основа на фиксираната стойност при вноса. Ако входната цена на съответната партида не е декларирана, прилагането на Общата митническа тарифа зависи от фиксираната стойност при вноса или от прилагането на съответните разпоредби на митническото законодателство при условия, които се определят съгласно посочената в член 113, параграф 1 процедура.

2. Ако дерогациите, предоставени от Съвета, предвидени в буква Б, точка 5 или буква В от приложение VI, се прилагат за вносни продукти, то вносителите представят обезпечение за тези продукти пред съответните митнически органи, определени в момента на допускането за свободно обращение. Обезпечението се освобождава при представяне от страна на вносителя на доказателство, прието от митническите органи на държавата- членка, в която продуктите се допускат за свободно обращение, че гроздовата мъст е преобразувана в гроздов сок, използван в други продукти извън лозаро-винарския сектор, или, ако е използвана за винификация, то етикетирането е подходящо.

Член 77

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) установяване на критерии за определяне на контролния метод, който ще се прилага;

б) факторите, които следва да бъдат включени в изчисляването на фиксираната стойност при вноса;

в) размера на обезпеченията, посочени в членове 75 и 76, и правилата за тяхното освобождаване;

г) по целесъобразност, списък на продуктите, за които се изискват лицензи за внос или износ;

д) по целесъобразност, условията, при които се издават лицензи за внос или износ и срока им на валидност.

ГЛАВА III

Защитни мерки и активно и пасивно усъвършенстване

Член 78

Защитни мерки

1. Без да се засягат разпоредбите на параграф 3 от настоящия член, Комисията взема защитни мерки срещу внос в Общността в съответствие с Регламент (ЕО) № 519/94 на Съвета от 7 март 1994 г. относно общия режим за внос от някои трети страни (23) и Регламент (ЕО) № 3285/94 на Съвета от 22 декември 1994 г. oтносно общите правила за внос (24).

2. Освен ако не е предвидено друго по силата на друг акт на Съвета, защитните мерки срещу вноса в Общността, предвидени в международни споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора, се предприемат от Комисията в съответствие с параграф 3 от настоящия член.

3. Комисията може да предприема посочените в параграфи 1 и 2 мерки по искане на държава-членка или по своя инициатива. Ако Комисията получи искане от държава-членка, тя взема решение по него в срок от пет работни дни след получаване на искането. Държавите-членки биват уведомявани за подобни мерки, които влизат в сила незабавно. Решенията, взети от Комисията съгласно параграфи 1 и 2, могат да бъдат отнесени до Съвета от всяка държава-членка в срок от пет работни дни от датата на нотифициране. Съветът незабавно провежда заседание. Той може с квалифицирано мнозинство да измени или отмени тези решения в срок от един месец от датата на внасянето им в Съвета.

4. Когато Комисията прецени, че някоя от защитните мерки, взети в съответствие с параграфи 1 или 2, следва да бъде отменена или изменена, тя спазва следната процедура:

а) ако мярката е била постановена от Съвета, Комисията предлага на Съвета тази мярка да бъде отменена или изменена. Съветът се произнася с квалифицирано мнозинство;

б) във всички останали случаи защитните мерки на Общността се отменят или изменят от Комисията.

Член 79

Допълнителни вносни мита

1. Допълнително вносно мито се прилага за вноса, облаган с митническата ставка по член 70, параграф 1, на гроздов сок и гроздова мъст, когато е придружен със специална защитна клауза в Споразумението за селското стопанство, сключено по време на многостранните търговски преговори от Уругвайския кръг, с цел предпазване от или противодействие на неблагоприятното влияние, което може да има този внос върху пазара на Общността, ако:

а) вносът е направен на цена под равнището, което Общността е обявила пред СТО, или

б) обемът на вноса през която и да било година надхвърля определено равнище.

Посоченият в буква б) обем се основава на възможностите за пазарен достъп, определени, където е приложимо, като внос, изразен в процент от съответното вътрешно потребление за предходните три години.

2. Не се налагат допълнителни вносни мита, когато е малко вероятно вносът да предизвика смущения на пазара на Общността или когато последиците биха били несъразмерни с поставената цел.

3. За целите на параграф 1, буква а) вносните цени се определят въз основа на вносните цени CIF на съответната пратка. Вносните цени CIF се проверяват въз основа на представителните цени за продукта на световния пазар или на пазара на внос на Общността за този продукт.

Член 80

Временно преустановяване на режима на активно или пасивно усъвършенстване

1. Когато равновесието на пазара на Общността е нарушено или застрашено заради режима на активно и пасивно усъвършенстване, може да бъде решено, по искане на държава-членка или по инициатива на Комисията и в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, да бъде спряно — изцяло или частично — използването на режима на активно или пасивно усъвършенстване за продуктите, обхванати от настоящия регламент. Ако в Комисията постъпи искане от държава-членка, тя взема решение по него в срок от пет работни дни след получаване на искането. Държавите-членки се нотифицират относно подобни мерки, които влизат в сила незабавно. Мерките, взети съгласно първа алинея, могат да бъдат отнесени до Съвета от всяка държава-членка в рамките на пет работни дни от датата на нотифицирането. Съветът незабавно провежда заседание. Той може с квалифицирано мнозинство да измени или отмени тези мерки в срок от един месец от датата на внасянето им в Съвета.

2. В съответствие с процедурата, предвидена в член 37, параграф 2 от Договора, Съветът може да забрани изцяло или частично използването на режима на активно или пасивно усъвършенстване за продукти, обхванати от настоящия регламент, в степента, необходима за правилното функциониране на общата организация на пазара на вино.

Член 81

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

ГЛАВА IV

Правила, приложими за вноса

Член 82

Изисквания за внос

1. Освен ако не е предвидено друго, по-специално в споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора, разпоредбите относно наименованията за произход и географските указания и етикетирането, установени, където е приложимо, в глави III и IV от дял III на настоящия регламент, както и в член 25, параграф 2 от настоящия регламент, се прилагат за продукти с кодове по КН 2009 61, 2009 69 и 2204, които са внесени в Общността.

2. Освен ако не е предвидено друго в споразуменията, сключени съгласно член 300 от Договора, продуктите, посочени в параграф 1 от настоящия член, се произвеждат в съответствие с енологичните практики, препоръчани и публикувани от OIV или разрешени от Общността в съответствие с настоящия регламент и мерките за неговото прилагане.

3. За вноса на продукти, посочени в параграф 1, е необходимо представянето на:

а) сертификат, че са спазени условията по параграфи 1 и 2, изготвен от компетентен орган, включен в списък, който ще се оповести публично от Комисията, в държавата, от която идва продуктът;

б) доклад за извършен анализ, изготвен от орган или отдел, определен от държавата, от която идва продуктът, дотолкова доколкото продуктът е предназначен за пряка консумация от човека.

Член 83

Тарифни квоти

1. Тарифните квоти за внос на продукти, обхванати от настоящия регламент, които произтичат от споразумения, сключени в съответствие с член 300 от Договора или от друг акт на Съвета, се откриват и управляват в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1 от настоящия регламент.

2. Тарифните квоти се управляват по начин, който да избягва каквато и да било дискриминация на засегнатите оператори, като се прилага един от следните методи или съчетание от тях, или друг подходящ метод:

а) метод, основан на хронологичния ред на подаване на заявления (на принципа „пръв пристигнал, пръв обслужен“);

б) метод на разпределение, което да бъде пропорционално на поисканите при подаване на заявленията количества (метод на „едновременно разглеждане“);

в) метод, основан на използването на традиционни търговски модели („традиционния метод/метода на новодошлия“).

3. По целесъобразност методът, одобрен за управление на митническите квоти, отдава дължимото значение на изискванията за предлагане на пазара на Общността и на необходимостта от поддържане на равновесието на този пазар.

Член 84

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) подробна информация относно изискванията за внос;

б) гаранции във връзка с естеството, мястото, от което пристига, и мястото на произход на продукта;

в) признаване на документа, използван за проверка на гаранциите, посочени в буква б).

ДЯЛ V

ПРОИЗВОДСТВЕН ПОТЕНЦИАЛ

ГЛАВА I

Незаконни насаждения

Член 85

Незаконни насаждения, засадени след 31 август 1998 г.

1. Производителите следва да изкоренят за своя сметка площите, засадени с лозя без съответното право на засаждане, където е приложимо, след 31 август 1998 г.

2. До извършване на изкореняването в съответствие с параграф 1, гроздето и продуктите, произведени от грозде, от посочени в този параграф площи, могат да бъдат пуснати в обращение само с цел дестилация изключително за сметка на производителя. Продуктите, получени от дестилацията, не могат да се използват за направата на алкохол с действително алкохолно съдържание по обем от 80 % или по-малко.

3. Без да се засягат, където е приложимо, предходни санкции, наложени от държавите-членки, държавите-членки налагат, считано от 31 декември 2008 г., санкции на онези производители, които не за спазили задължението за изкореняване, като тези санкции са съобразени със сериозността, степента и продължителността на неизпълнението.

4. До 1 март всяка година държавите-членки уведомяват Комисията за площите, засадени с лозя след 31 август 1998 г. без съответното право на засаждане, както и за площите, изкоренени в съответствие с параграф 1.

5. Изтичането на 31 декември 2015 г. на преходната забрана за нови насаждения, предвидена в член 90, параграф 1, не засяга задълженията по настоящия член.

Член 86

Задължително узаконяване на незаконните насаждения, засадени преди 1 септември 1998 г.

1. След заплащане на такса и не по-късно от 31 декември 2009 г. производителите узаконяват площите, засадени с лозя без съответното право на засаждане, когато е приложимо, преди 1 септември 1998 г. Без да се засягат процедурите по уравняване на сметките, първата алинея не се прилага за площите, които са узаконени въз основа на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999.

2. Посочената в параграф 1 такса се определя от държавата- членка. Тя се равнява на най-малко удвоената средна стойност на правото на засаждане в съответния район.

3. Подлежащите на узаконяване съгласно параграф 1 грозде и продукти, произведени от грозде, от посочени в този параграф площи могат да бъдат пуснати в обращение само с цел дестилация изключително за сметка на производителя. Продуктите не могат да се използват за направата на алкохол с действително алкохолно съдържание от 80 об. % или по-малко.

4. Посочените в параграф 1 площи с незаконни насаждения, които не са узаконени в съответствие с този параграф до 31 декември 2009 г., подлежат на изкореняване от съответните производители за тяхна сметка. Държавите-членки налагат на производителите, които не изпълняват задължението за изкореняване, санкции, съобразени със сериозността, степента и продължителността на неизпълнението. До извършване на изкореняването, посочено в първа алинея, параграф 3 се прилага mutatis mutandis.

5. До 1 март на всяка съответна година държавите-членки уведомяват Комисията относно:

а) площите, засадени с лозя без съответното право на засаждане преди 1 септември 1998 г.;

б) площите, които са узаконени в съответствие с параграф 1, таксите, предвидени в този параграф, както и средната стойност на регионалните права на засаждане съгласно предвиденото в параграф 2.

Държавите-членки уведомяват Комисията за площите с лозя, изкоренени в съответствие с първа алинея от параграф 4, за първи път до 1 март 2010 г.

6. Изтичането на 31 декември 2015 г. на преходната забрана за нови насаждения, съгласно посоченото в член 90, параграф 1, не засяга задълженията по параграфи 3, 4 и 5.

Член 87

Контрол върху непускане в обращение или дестилация

1. Във връзка с член 85, параграф 2 и член 86, параграфи 3 и 4, държавите-членки изискват доказателство за непускане в обращение на съответните продукти или, когато продуктите са дестилирани, представянето на договори за дестилация.

2. Държавите-членки проверяват непускането в обращение и дестилацията, посочени в параграф 1. Те налагат санкции в случай на неизпълнение.

3. Държавите-членки нотифицират Комисията за площите с лозя, предназначени за дестилация, и за съответните обеми алкохол.

Член 88

Съпътстващи мерки

Площите, посочени в член 86, параграф 1, първа алинея, които не са узаконени, и площите, посочени в член 85, параграф 1, не се ползват от национални или общностни мерки за подпомагане.

Член 89

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) подробна информация относно изискванията на държавите- членки за уведомяване, включително възможни намаления на бюджетните плащания, посочени в приложение II, в случай на неизпълнение;

б) подробности относно санкциите, които следва да се налагат от държавите-членки в случай на неизпълнение на задълженията по членове 85, 86 и 87.

ГЛАВА II

Преходен режим на правата на засаждане

Член 90

Преходна забрана на засаждане на лозя

1. Без да засягат разпоредбите на член 24, и по-специално на параграф 3 от него, засаждането на винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 24, параграф 1, се забранява до 31 декември 2015 г.

2. До 31 декември 2015 г. се забранява и повторното присаждане на винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 24, параграф 1, върху сортове, различни от винените сортове лози, посочени в този член.

3. Независимо от параграфи 1 и 2 се разрешава посоченото в тези параграфи засаждане и повторно присаждане, ако е обхванато от:

а) право на ново засаждане, по смисъла на член 91;

б) право на презасаждане, по смисъла на член 92;

в) право на засаждане, предоставено от резерв, както е предвидено в членове 93 и 94.

4. Посочените в параграф 3 права на засаждане се предоставят в хектари.

5. Членове 91—96 се прилагат до 31 декември 2015 г.

6. Държавите-членки могат да решат да запазят посочената в параграф 1 забрана на тяхната територия или на част от нея най- късно до 31 декември 2018 г. В такъв случай правилата, уреждащи преходния режим на правата на засаждане, определени в настоящата глава, включително настоящия член, се прилагат съответно в такава държава-членка.

Член 91

Права на ново засаждане

1. Държавите-членки могат да предоставят на производителите права на ново засаждане по отношение на площи, които:

а) са определени за нови насаждения в рамките на мерки за комасация на земята или на мерки, свързани с отчуждаване на имоти в обществен интерес, приети съгласно националното законодателство;

б) са предназначени за експериментални цели;

в) са определени за лозов посадъчен материал;

г) чието вино или лозаро-винарски продукти са предназначени единствено за консумация от домакинството на винопроизводителя.

2. Предоставените права на ново засаждане:

а) се упражняват от производителя, на когото са предоставени;

б) се използват преди края на втората лозарска година след годината, през която са предоставени;

в) се използват за целите, за които са предоставени.

Член 92

Право на презасаждане

1. Държавите-членки предоставят права на презасаждане на производители, които са изкоренили площи, засадени с лозя. Въпреки това не могат да се предоставят права на презасаждане за изкоренени площи, за които в съответствие с глава III е дадена премия за изкореняване.

2. Държавите-членки могат да предоставят права на презасаждане на производители, които се задължават да изкоренят определена площ, засадена с лозя. В такива случаи изкореняването на набелязаната площ се извършва най-късно в края на третата година след засаждането на нови лози, за които са предоставени права на презасаждане.

3. Правата на презасаждане са равностойни на изкоренената площ по отношение на чистата реколта.

4. Правата на презасаждане се упражняват в стопанството, по отношение на което са били предоставени. Държавите-членки могат освен това да предвидят, че подобни права на презасаждане могат да се упражняват единствено на площта, на която е било извършено изкореняването.

5. Чрез дерогация от параграф 4 държавите-членки могат да решат, че правата на презасаждане могат да се прехвърлят изцяло или частично на друго стопанство в същата държава-членка в следните случаи:

а) част от съответното стопанство се прехвърля на това друго стопанство;

б) площи от това друго стопанство са предназначени за:

i) производство на вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, или

ii) лозов посадъчен материал.

Държавите-членки гарантират, че прилагането на предвидените в първа алинея дерогации не водят до цялостно увеличаване на производствения потенциал на тяхна територия, по-специално в случаите, когато прехвърлянето става от площи без напоителни съоръжения към площи с такива съоръжения.

6. Параграфи 1—5 се прилагат mutatis mutandis за права, подобни на правата на презасаждане, придобити по силата на предходно общностно или национално законодателство.

7. Правата на презасаждане, предоставени съгласно член 4, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 1493/1999, се използват в рамките на предвидените в него срокове.

Член 93

Национални и регионални резерви от права на засаждане

1. За да се подобри управлението на производствения потенциал, държавите-членки създават национален резерв или регионален резерв от права на засаждане.

2. Държавите-членки, които са създали национални или регионални резерви от права на засаждане съгласно Регламент (ЕО) № 1493/1999, могат да ги поддържат дотогава, докато прилагат преходния режим на правата на засаждане в съответствие с настоящата глава.

3. Ако не са използвани в рамките на предвидения срок, в националните или регионалните резерви се включват следните права на засаждане:

а) права на ново засаждане;

б) права на презасаждане;

в) права на засаждане, предоставени от резерв.

4. Производителите могат да прехвърлят права на презасаждане към националните или регионалните резерви. Условията за подобно прехвърляне, при необходимост в замяна на плащане от национален източник, се определят от държавите-членки, като се отчитат законните интереси на страните.

5. Чрез дерогация от параграф 1 държавите-членки могат да решат да не прилагат система от резерви, ако могат да докажат, че на тяхната територия съществува ефективна алтернативна система за управление на правата на засаждане. Алтернативната система може, при необходимост, да се отклонява от съответните разпоредби на настоящата глава. Първа алинея се прилага и за държави-членки, които преустановяват дейността на националните или регионалните резерви по Регламент (ЕО) № 1493/1999.

Член 94

Предоставяне на права на засаждане от резерв

1. Държавите-членки могат да предоставят права от резерв:

а) без заплащане, на производители под 40-годишна възраст, притежаващи необходимите професионални умения и компетентност, които се установяват за първи път и ръководят стопанството;

б) срещу заплащане, в национални или, по целесъобразност, в регионални фондове, на производители, които възнамеряват да използват правата на засаждане на лозя и чиято продукция има осигурен пазар. Държавите-членки определят критериите за установяване на размера за плащанията по буква б), които могат да варират в зависимост от крайния целеви продукт от съответните винени лозя и от остатъчния преходен период, през който е в сила забраната за нови насаждения, съгласно предвиденото в член 90, параграфи 1 и 2.

2. Когато се използват правата на засаждане, предоставени от резерв, държавите-членки гарантират, че:

а) местонахождението, използваните сортове и техниките за обработка гарантират, че последващото производство съответства на пазарното търсене;

б) добивите са типични за средната стойност в района, поспециално там, където правата на засаждане, произтичащи от площи без напоителни съоръжения, се използват за площи с напоителни съоръжения.

3. Предоставените от резерв права на засаждане, които не се използват преди края на втората лозарска година след годината на предоставяне, се губят и връщат към резерва.

4. Погасяват се правата на засаждане в резерв, които не са разпределени преди края на петата лозарска година след годината на включването им в резерва.

5. Ако в държава-членка съществуват регионални резерви, тази държава-членка може да установи правила, разрешаващи прехвърлянето на права на засаждане между отделните регионални резерви. Ако в държава-членка съществуват и регионални, и национални резерви, тази държава-членка може също така да разреши прехвърляния между тези резерви. Към прехвърлянията може да се прилага коефициент за намаление.

Член 95

Правило de minimis

Настоящата глава не се прилага в държави-членки, в които режимът на право на засаждане не се е прилагал до 31 декември 2007 г.

Член 96

По-строги национални правила

Държавите-членки могат да приемат по-строги национални правила по отношение на предоставянето на права на ново засаждане или права на презасаждане. Те могат да изискат съответните заявления и информацията, която те трябва да съдържат, да бъдат допълнени с допълнителна информация, необходима за наблюдение на развитието на производствения потенциал.

Член 97

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) разпоредби за предотвратяване на прекомерните административни такси при прилагане на разпоредбите на настоящата глава;

б) съвместното съществуване на лозови насаждения съгласно член 92, параграф 2;

в) прилагането на коефициента за намаление, посочен в член 94, параграф 5.

ГЛАВА III

Схема за изкореняване

Член 98

Приложно поле и определение

Настоящата глава определя условията, при които лозарите получават премия в замяна на изкореняването на лозя (наричана по-долу „премия за изкореняване“).

Член 99

Срок на прилагане на схемата

Схемата за изкореняване се прилага до края на лозарската 2010/ 2011 година.

Член 100

Условия за участие в схемата

Премията за изкореняване може да се предоставя само ако за засегнатата площ са спазени следните условия:

а) не е получавала подпомагане от Общността или национално подпомагане за мерки за преструктуриране или конверсия през 10-те лозарски години, предхождащи искането за изкореняване;

б) не е получавала помощ от Общността по линия на която и да било друга обща организация на пазара през 5-те лозарски години, предхождащи искането за изкореняване;

в) да е поддържана;

г) не е по-малка от 0,1 хектара. Въпреки това, ако държава- членка вземе решение в този смисъл, минималният размер може да бъде от 0,3 хектара за определени административни райони на тази държава-членка, в които средната площ, засадена с лозя, за едно лозарско стопанство надвишава един хектар;

д) не е засадена в нарушение на приложими общностни или национални разпоредби;

е) засадена е с винен сорт лоза, който може да се класифицира в съответствие с член 24, параграф 1. Независимо от буква д) площите, узаконени в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1493/1999 и член 86, параграф 1 от настоящия регламент, имат право на премията за изкореняване.

Член 101

Размер на премията за изкореняване

1. Размерът на премиите за изкореняване се определя в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

2. Конкретният размер на премията за изкореняване се установява от държавите-членки в рамките на размерите по параграф 1 въз основа на добивите на съответното стопанство в исторически план.

Член 102

Процедура и бюджет

1. Заинтересованите производители подават заявления за премия за изкореняване пред съответните органи в държавите-членки не по-късно от 15 септември всяка година. Държавите-членки могат да определят по-ранна дата от 15 септември, при условие че вземат надлежно предвид, когато е приложимо, прилагането на изключенията, предвидени в член 104.

2. Държавите-членки провеждат административни проверки относно получените заявления, обработват отговарящите на условията заявления и до 15 октомври всяка година нотифицират Комисията за общата площ и размерите, обхванати от тези заявления, като информацията се обобщава по райони и по размери на добивите.

3. Максималният годишен бюджет за схемата за изкореняване е посочен в приложение VII.

4. В съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, до 15 ноември всяка година се определя единен процент за приемане на нотифицираните суми, ако общата сума, нотифицирана на Комисията от държавите-членки, надхвърля наличните бюджетни средства, като се взема предвид, където е приложимо, прилагането на член 104, параграфи 2 и 3.

5. До 1 февруари всяка година държавите-членки приемат заявления:

а) за площи, за които са подадени заявления в тяхната цялост, ако Комисията не е определила процент в съответствие с параграф 4; или

б) за площи, определени в резултат от прилагането на процента по параграф 4, въз основа на обективни и недискриминационни критерии и като се ръководят от следното:

i) държавите-членки дават предимство на заявители, чието заявление за премия за изкореняване обхваща всичките им лозови насаждения;

ii) на второ място държавите-членки дават предимство на заявители на възраст от не по-малко от 55 години, доколкото държавите-членки го предвиждат.

В срок до 1 март всяка година държавите-членки нотифицират Комисията за приетите заявления, обобщени по райони и по размери на добивите, както и за общия размер на изплатените по райони премии за изкореняване.

6. По отношение на предходната лозарска година, до 1 декември всяка година държавите-членки нотифицират Комисията за:

а) изкоренените площи, обобщени по райони и по размери на добивите;

б) общия размер на изплатените по райони премии за изкореняване.

Член 103

Кръстосано спазване

Когато бъде установено, че земеделските производители не са привели своето стопанство в съответствие със законоустановените изисквания за управление и условията за добро селскостопанско и екологично състояние, посочени в членове 3—7 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в течение на период от три години от плащането на премията за изкореняване, сумата на плащането се намалява или плащането се отменя частично или изцяло в зависимост от сериозността, степента, продължителността и системността на неизпълнението, когато то е резултат от действие или пропуск, за който земеделският производител е пряко отговорен, като от земеделския производител, когато е целесъобразно, се изисква да възстанови изплатената сума в съответствие с условията, определени в тези разпоредби.

Член 104

Изключения

1. Дадена държава-членка може да реши да отхвърли всички последващи заявления по член 102, параграф 1, след като общата изкоренена площ на нейна територия достигне 8 % от площите, засадени с лозя, съгласно посоченото в приложение VIII. Дадена държава-членка може да реши да отхвърли всички последващи заявления по член 102, параграф 1 за определен район, след като общата изкоренена площ в него достигне 10 % площите, засадени с лозя в този район.

2. В съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, може да бъде решено да се спре прилагането на схемата за изкореняване в съответната държава-членка, в случай че предвид неразгледаните заявления продължаването на изкореняването би довело до обща изкоренена площ, надхвърляща 15 % от общата засадена с лозя площ в тази държава-членка, посочена в приложение VIII.

3. В съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, може да бъде решено през определена година да се спре прилагането на схемата за изкореняване, в случай че предвид неразгледаните заявления продължаването на изкореняването би довело до обща изкоренена площ, надхвърляща 6 % от общата засадена с лозя площ в тази държава-членка, посочена в приложение VIII, през съответната година от прилагането на схемата.

4. Държавите-членки могат да обявят лозята в планински райони и в районите със стръмни склонове за несъответстващи на условията за участие в схемата за изкореняване в съответствие с условия, които следва да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

5. Държавите-членки могат да обявяват определени площи за несъответстващи на условията за участие в схемата за изкореняване, когато прилагането на тази схема би било несъвместимо с грижата за околната среда. Обявените за несъответстващи на условията площи не надвишават 3 % от общата площ, засадени с лозя, посочена в приложение VIII.

6. Гърция може да обяви за несъответстващи на условията за участие в схемата на изкореняване площите, засадени с лози на островите в Егейско море и на гръцките острови в Йонийско море с изключение на островите Крит и Евия.

7. Схемата за изкореняване, предвидена в настоящата глава, не се прилага за Азорските острови, островите Мадейра и Канарските острови.

8. Държавите-членки, които решат да използват възможността по параграфи 4—6, уведомяват Комисията до 1 август всяка година, и за първи път на 1 август 2008 г., относно мерките, които ще бъдат приложени във връзка с изкореняването:

а) площите, които са определени като несъответстващи на условията за участие в схемата за изкореняване;

б) обосновката за случаи на несъответствие съгласно параграфи 4 и 5.

9. За площите, които са несъответстващи или обявени за несъответстващи на условията съгласно параграфи 4—7, държавите-членки предоставят на производителите приоритет при ползването на други мерки за подпомагане, предвидени в настоящия регламент, и по-специално, където е приложимо, на мерките за преструктуриране и конверсия съгласно програмите за подпомагане и мерките за развитие на селските райони.

Член 105

Правило de minimis

Настоящата глава не се прилага в държави-членки, в които производството на вино не надхвърля 50 000 хектолитра за лозарска година. Това производство се изчислява въз основа на средното производство през предходните пет лозарски години.

Член 106

Допълнителна национална помощ

Държавите-членки могат да предоставят допълнителна национална помощ, която не надхвърля 75 % от приложимата премия за изкореняване, в допълнение към предоставената премия за изкореняване.

Член 107

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) подробна информация относно условията за участие, посочени в член 100, по-специално що се отнася до доказателство, че площите са били добре поддържани през 2006 и 2007 г.;

б) размерите и равнищата на премията по член 101;

в) критериите за изключения по член 104;

г) изискванията за представяне на доклади на държавите- членки относно прилагането на схемата за изкореняване, включително санкциите в случай на закъснение на отчитането, и информацията, която държавите-членки дават на производителите относно съществуването на схемата;

д) изискванията за представяне на доклади относно допълнителната национална помощ;

е) крайните срокове за плащанията.

ДЯЛ VI

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 108

Лозарски регистър

1. Държавите-членки поддържат лозарски регистър, който съдържа актуализирана информация за производствения потенциал.

2. Държави-членки, в които общата площ, засадена с винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 24, параграф 1, не надхвърля 500 хектара, нямат задължението по параграф 1.

Член 109

Опис

Въз основа на лозарския регистър по член 108 държавите-членки, които предвидят мерки за „преструктуриране и конверсия на винени лозя“ в своите програми за подпомагане в съответствие с член 11, изпращат на Комисията до 1 март всяка година и за първи път до 1 март 2009 г. актуализиран опис на своя производствен потенциал.

Член 110

Срокове, свързани с лозарския регистър и описа

В съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, може да бъде решено, че членове 108 и 109 няма да се прилагат след 1 януари 2016 г.

Член 111

Задължителни декларации

1. Производителите на грозде за производството на вино и производителите на гроздова мъст и вино декларират всяка година пред компетентните национални органи произведените количества от последната реколта.

2. Държавите-членки могат да задължат търговците на грозде, предназначено за производство на вино, да декларират всяка година предложените на пазара количества от последната реколта.

3. Производителите на гроздова мъст и вино и търговците, с изключение на търговците на дребно, декларират всяка година пред компетентните национални органи запасите от гроздова мъст и вино, били те от реколтата от текущата година или от реколтата от предходни години. Гроздовата мъст и виното, внесени от трети държави, се декларират отделно.

Член 112

Придружаващи документи и регистър

1. Обхванатите от настоящия регламент продукти се допускат за обращение в Общността единствено с официално проверен придружаващ документ.

2. Физическите или юридическите лица или група от лица, които за упражняването на своята търговска дейност държат продукти, обхванати от настоящия регламент, и по-специално производителите, бутилиращите предприятия и преработвателите, както и търговците, които следва да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, водят входящи и изходящи регистри по отношение на тези продукти.

Член 113

Процедура на комитет

1. При позоваване на настоящия параграф се прилага член 195, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1234/2007.

2. При позоваване на настоящия параграф:

а) Комисията се подпомага от регулаторен комитет;

б) прилагат се членове 5 и 7 от Решение 1999/468/ЕО;

в) срокът, посочен в член 5, параграф 6 от Решение 1999/468/ ЕО, се определя на три месеца.

Член 114

Финансови ресурси

Мерките, предвидени в глава I на дял II, с изключение на мерките, посочени в член 7, параграф 1, буква а) и глава III на дял V, представляват интервенция за регулиране на селскостопанските пазари, както е посочено в член 3, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1290/2005.

Член 115

Обмен на информация между държавите-членки и Комисията

1. Държавите-членки и Комисията си предоставят взаимно всякаква информация, необходима за прилагане на настоящия регламент, особено що се отнася до наблюдението и анализа на пазара и спазването на международните задължения по отношение на продуктите, обхванати от настоящия регламент.

2. Приемат се подробни правила в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, с цел определяне на това коя информация е необходима за прилагането на параграф 1 от настоящия член, нейната форма, съдържание, периодичност и крайни срокове, както и условията за предаване на информацията и документите или за осигуряване на тяхната достъпност.

Член 116

Наблюдение

За целите на прилагането на настоящия регламент държавите- членки гарантират, че онези процедури по управление и контрол, които се отнасят до площи, са съвместими с интегрираната система за контрол (IACS) по отношение на следните елементи:

а) компютризираната база данни;

б) системи за идентификация за селскостопанските парцели, посочени в член 20, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1782/ 2003;

в) административните проверки.

Тези процедури позволяват безпроблемно общо функциониране или обмен на данни с интегрираната система за контрол IACS.

Член 117

Проверки и административни санкции и тяхното докладване

С изключение на въпросите, уредени в разпоредбата на член 145, буква на) от Регламент (ЕО) № 1782/2003, в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1 от настоящия регламент, се приемат:

а) правила за гарантиране на еднообразното прилагане на разпоредбите на Общността в лозаро-винарския сектор, в частност разпоредбите относно проверките, и правила, уреждащи специалните финансови процедури за подобряване на контрола и проверките;

б) правила относно мерките за административни и физически проверки, които държавите-членки следва да извършват във връзка със задълженията, произтичащи от прилагането на настоящия регламент;

в) система за прилагане на административните санкции, когато се установи несъобразяване с някое от задълженията, произтичащи от прилагането на настоящия регламент, като се отчита сериозността, степента, продължителността и системността на установеното неизпълнение;

г) правила за възстановяване на недължими плащания, произтичащи от прилагането на настоящия регламент;

д) правила за представяне на доклади относно извършените проверки и резултатите от тях.

Член 118

Определяне на отговорни национални органи

1. Без да се засягат разпоредбите на член 47, държавите-членки определят един или повече органи, които да осигурят спазването на правилата на Общността в лозаро-винарския сектор. По- специално държавите-членки определят лабораториите, оправомощени да провеждат официални анализи в лозаро-винарския сектор. Определените лаборатории следва да отговарят на общите критерии за работа на изпитващи лаборатории, определени в ISO/IEC 17025.

2. Държавите-членки уведомяват Комисията за имената и адресите на посочените в параграф 1 органи и лаборатории. Комисията прави тази информация публично достояние.

Член 119

Национална помощ за дестилация в кризисни случаи

1. От 1 август 2012 г. държавите-членки могат да отпускат национални помощи на винопроизводители за доброволна или задължителна дестилация на вино при оправдани кризисни случаи.

2. Помощите, посочени в параграф 1, следва да са съразмерни и да дават възможност за справяне с кризата.

3. Общият размер на наличната помощ в определена държава- членка за такива помощи за определена година не надхвърля 15 % от общо наличните средства за всяка държава-членка за същата година, определени в приложение II.

4. Държавите-членки, които желаят да се възползват от възможността за посочените в параграф 1 помощи, представят надлежно обоснована нотификация пред Комисията. Решението дали мярката да бъде одобрена и дали може да бъде отпусната помощ се приема в съответствие с посочената в член 113, параграф 1 процедура.

5. Алкохолът, получен от посочената в параграф 1 дестилация, се използва изключително за промишлени или енергийни цели, за да се избегне нарушаване на конкуренцията.

Член 120

Доклад на Комисията

До края на 2012 г. Комисията изготвя доклад, като по-специално вземе предвид натрупания опит при изпълнението на реформата.

Член 121

Мерки за прилагане

Мерките, необходими за прилагане на настоящата глава, се приемат в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1. Тези мерки могат да включват по-специално:

а) подробна информация относно лозарския регистър, предвиден в член 108, и по-специално за неговото използване при наблюдението и контрола на производствения потенциал;

б) подробна информация относно описа, предвиден в член 109, по-специално за неговото използване при наблюдението и контрола на производствения потенциал;

в) подробна информация относно измерването на площите;

г) санкции в случай на неспазване на изискванията за уведомяване;

д) задължителните декларации, предвидени в член 111;

е) придружаващите документи и регистъра, предвидени в член 112;

ж) подробна информация относно националните помощи, посочени в член 119.

ДЯЛ VII

ИЗМЕНЕНИЯ, ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

ГЛАВА I

Изменения

Член 122

Изменение на Регламент (ЕО) № 1493/1999

В член 2, параграф 3, първа алинея от Регламент (ЕО) № 1493/ 1999 думите „31 юли 2002 г.“ се заменят със следното: „31 юли 2008 г.“

Член 123

Изменения на Регламент (ЕО) № 1782/2003

Регламент (ЕО) № 1782/2003 се изменя, както следва:

1. в член 33, параграф 1 буква а) се заменя със следното: „а) са получили плащане през референтния период, посочен в член 38, по линията на поне една от схемите за подпомагане, изброени в приложение VI, или, в случая с маслиновото масло — през пазарните години, посочени в член 37, параграф 1, втора алинея, или в случая със захарното цвекло, тръстиката и цикорията — ако са се ползвали от пазарно подпомагане през представителния период, посочен в буква К от приложение VII, или в случая с бананите — ако са получили компенсация за загуба на доход през представителния период, посочен в буква Л от приложение VII, или, в случая с плодовете и зеленчуците, картофи за консумация и разсадници — ако са били производители на плодови и зеленчукови продукти, картофи за консумация и разсадници през представителния период, прилаган от държавите-членки за тези продукти, съгласно буква М от приложение VII, или в случая с виното, ако са получили право на плащане съгласно посоченото в бчкви Н и О от приложение VII;“

2. в член 37, параграф 1 се добавя следната алинея: „За виното референтната сума се изчислява и коригира в съответствие с букви Н и О от приложение VII.“;

3. в член 41 се създава следният параграф: „1б. В случая на виното и предвид най-новите данни, предоставени за него от държавите-членки в съответствие с член 9 и член 102, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 479 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на вино (*), Комисията приспособява националните тавани, посочени в приложение VIII към настоящия регламент, в съответствие с процедурата, посочена в член 144, параграф 2 от настоящия регламент. До 1 декември на годината, предшестваща адаптирането на националните тавани, държавите-членки уведомяват Комисията относно средната стойност на права на получаване на плащания за съответния район, посочена в буква Н от приложение VII към настоящия регламент.

4. в член 43, параграф 2 се добавя следната буква: „аг) в случая на виното, броя на хектарите, изчислен в съответствие с букви Н и О от приложение VII;“

5. в член 44 параграф 2 се заменя със следното: „2. „Хектар, даващ право на помощ“ означава всякакъв вид селскостопанска площ в стопанството освен площите, засадени с гори или използвани за неселскостопански дейности.“;

6. член 51 се заменя със следното: „Член 51 Използване на земята за селскостопански цели Земеделските производители могат да използват парцелите, декларирани в съответствие с член 44, параграф 3, за всякакъв вид селскостопанска дейност. Чрез дерогация от първа алинея държавите-членки могат да вземат решение до 1 ноември 2007 г., че до дата, която следва да се определи от държавата-членка, но не по късно от 31 декември 2010 г., парцелите в един или повече райони на държавите-членки могат да продължат да не се използват за:

а) производството на един или повече от продуктите, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2200/96 и в член 1, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 2201/96. В този случай обаче държавите-членки могат да решат да позволят отглеждането на вторични култури върху даващи право на помощи хектари за срок от максимум три месеца, който да започва всяка година на 15 август; същевременно, по искане от държава-членка, тази дата се променя в съответствие с процедурата по член 144, параграф 2 за райони, в които зърнените култури обикновено се прибират по- рано поради климатични причини;

б) производството на картофи за консумация; и/или;

в) разсадници.“;

7. в член 63, параграф 3 се добавя следната алинея: „С оглед включването на виното в схемата за единно плащане, до 1 април 2009 г. държавите-членки могат да решат да прилагат дерогацията, предвидена в първа алинея.“;

8. в член 71в се добавя следната алинея: „В случая на виното и предвид най-новите данни, предоставени за него от държавите-членки в съответствие с член 9 и член 102, параграф 6 от Регламент (ЕО) № 479, Комисията приспособява националните тавани, посочени в приложение VIIIа към настоящия регламент, в съответствие с процедурата по член 144, параграф 2 от настоящия регламент. До 1 декември на годината, предшестваща адаптирането на националните тавани, държавите-членки уведомяват Комисията относно средната стойност на права на получаване на плащания за съответния район, посочена в бчква Н от приложение VII към настоящия регламент.“;

9. в член 145:

— създава се следната буква: „гд) подробни правила относно включването на подпомагането на виното в схемата за единно плащане в съответствие с Регламент (ЕО) № 479;“

— създава се следната буква: „на) по отношение на виното, подробни правила относно кръстосаното спазване, както е предвидено в членове 20 и 103 от Регламент (ЕО) № 479“;

10. във втората колона на приложение IV последното тире се заменя със следното тире:

„— Поддържане на маслинови гори и лозарски масиви в добро вегетативно състояние“;

11. в приложение VII се добавят следните букви: „Н. Вино (изкореняване) Между земеделските производители, които участват в схемата за изкореняване, предвидена в глава III от дял V от Регламент (ЕО) № 479 в годината след изкореняването ще бъдат разпределени права на получаване на плащания, равни на броя хектари, за които са получили премия за изкореняване. Единичната стойност на тези права на получаване на плащания се равнява на регионална средна стойност на правата на получаване на плащания за съответния район. Единичната им стойност обаче не може да надхвърля 350 EUR на хектар. O. Вино (преход от програми за подпомагане) Когато държавите-членки решат да предоставят подпомагане съгласно член 9 от Регламент (ЕО) № 479, те установяват референтната сума за всеки земеделски производител, както и приложимите хектари, посочени в член 43, параграф 2 от настоящия регламент:

— въз основа на обективни и недискриминационни критерии,

— по отношение на представителния референтен период за една или повече лозарски години, като се започне с лозарската 2005/2006 година. Референтните критерии, обаче, с които се определя референтната сума и приложимите хектари, не се основава на референтен период, включително лозарските години след лозарската 2007/2008 година, когато преходът от програми за подпомагане засяга обезщетяване на земеделските производители, които дотогава са получавали подпомагане за получаване на спиртни напитки чрез дестилация или са били икономическите бенефициери на подпомагането за използване на концентрирана гроздова мъст за обогатяване на вино съгласно Регламент (ЕО) № 479,

— която не надхвърля цялата налична сума за тази мярка, посочена в член 6, буква д) от Регламент (ЕО) № 479“;

12. в приложение VIII:

— добавя се звездичка след думата „Италия“ в първата колона на таблицата,

— под таблицата се добавя следното: „(*) Сумите за Италия, съответстващи на 2008 г., 2009 г. и 2010 г. се намаляват с 20 милиона евро (вж. бележката под линия към приложение II към Регламент (ЕО) № 479)“

Член 124

Изменения на Регламент (ЕО) № 1290/2005

В член 12 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 параграф 2 се заменя със следното: „2. Комисията определя сумите, които, съгласно член 10, параграф 2, член 143г и член 143д от Регламент (ЕО) № 1782/2003, член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 378/ 2007 на Съвета от 27 март 2007 г. за утвърждаване на правила за доброволна модулация на преки плащания, предвидена в Регламент (ЕО) № 1782/2003 (**) и член 23, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 479 на Съвета от 29 април 2008 г. относно общата организация на пазара на виното (***), са на разположение на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Член 125

Изменения на Регламент (ЕО) № 3/2008

Регламент (ЕО) № 3/2008 се изменя, както следва:

1. в член 2

— в параграф 1 буква в) се заменя със следното: „в) информационни кампании за системата на Общността, обхващащи вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, вина с обозначение на винения сорт лоза и спиртни напитки със защитено географско указание;“

— параграф 2 се заменя със следното: „2. На вътрешния пазар посочените в член 1, параграф 1 действия могат да включват дейности по предоставянето на информация относно моделите на разумна консумация на алкохол и относно вредите, свързани с опасната консумация на алкохол. На вътрешния пазар са допустими и действия под формата на участия в мероприятия, панаири и изложения от национално или европейско значение, по-конкретно с щандове, целящи подобряване на представата за продуктите на Общността.“;

2. в член 3, параграф 1 буква д) се заменя със следното: „д) целесъобразността от предоставяне на информация относно системата на Общността, обхващаща вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, вина с обозначение на винения сорт лоза, и спиртни напитки със защитено географско указание, и необходимостта от предоставяне на информация относно моделите на разумна консумация на алкохол и вредите, свързани с опасната консумация на алкохол.“;

3. в член 13, параграф 2 се добавя следната алинея: „Предвиденият в първа алинея процент е 60 % за действията, предприети в Общността, за предоставяне на информация относно моделите на разумна консумация на алкохол и вредите, свързани с опасната консумация на алкохол.“

ГЛАВА II

Преходни и заключителни разпоредби

Член 126

Разпоредби за улесняване на прехода

В съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1, могат да се приемат мерки:

а) за улесняване на прехода от правилата на Регламент (ЕО) № 1493/1999 към установените с настоящия регламент;

б) при необходимост, за решаване на конкретни въпроси от практическо естество. Подобни мерки, ако са надлежно оправдани, могат да се отклонят от някои разпоредби на настоящия регламент.

Член 127

Приложимост на правилата за държавни помощи

1. При спазване на параграф 2, членове 87, 88 и 89 от Договора се прилагат за производството и търговията с продукти, обхванати от настоящия регламент.

2. Членове 87, 88 и 89 от Договора не се прилагат за:

а) подпомагането, посочено в член 3 от настоящия регламент, включително подпомагането, финансирано в съответствие с член 18, параграф 5;

б) допълнителните национални помощи, посочени в член 106;

в) националната помощ, посочена в член 119.

Член 128

Отмяна, временно продължаване на прилагането и позовавания

1. При спазване на параграфи 2 и 3, регламенти (ЕИО) № 2392/ 86 и (ЕО) № 1493/1999 се отменят.

2. Регламент (ЕО) № 2392/86 и дял V, глави I и II, дял VI, членове 24 и 80 и съответстващите разпоредби, по-специално в съответните приложения към Регламент (ЕО) № 1493/1999, продължават да се прилагат, докато не започнат да се прилагат съответстващите им глави от настоящия регламент в съответствие с член 129, параграф 2, буква д).

3. Следните мерки, предвидени в Регламент (ЕО) № 1493/1999, продължават да се прилагат, доколкото мерките по този регламент са започнали да се прилагат или са били предприети преди 1 август 2008 г.:

а) мерките по дял II, глави II и III (премии за изоставяне и за преструктуриране и конверсия). Въпреки това не се изплащат помощи след 15 октомври 2008 г. по дял II, глава III;

б) мерките по дял III (пазарни механизми);

в) мерките по дял VII, член 63 (възстановявания при износ).

4. Позоваването на отменения Регламент (ЕО) № 1493/1999 се тълкува, където е приложимо, като позоваване на настоящия регламент.

Член 129

Влизане в сила и прилагане

1. Настоящият регламент влиза в сила на седмия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

2. Прилага се от 1 август 2008 г., с изключение на:

а) членове 5—8, които се прилагат от 30 юни 2008 г.;

б) член 122, който се прилага от 1 януари 2008 г.;

в) член 123, който се прилага от 1 януари 2009 г.;

г) дял V, глава III, която се прилага от 30 юни 2008 г.;

д) дял III, глави II, III, IV, V и VI, членове 108, 111 и 112 и съответстващите разпоредби, по-конкретно в съответните приложения, които се прилагат, считано от 1 август 2009 г., ако не се предвиди друго в регламента, който предстои да се приеме в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1.

3. Дял V, глава II се прилага до 31 декември 2015 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави- членки.

Съставено в Люксембург на 29 април 2008 година.

За Съвета

Председател

D. RUPEL

(1) Становище от 12 декември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(2) Становище от 12 декември 2007 г. (все още непубликувано в Официален вестник).

(3) ОВ L 179, 14.7.1999 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1).

(4) ОВ L 299, 16.11.2007 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 248/2008 (ОВ L 76, 19.3.2008 г., стр. 6).

(5) ОВ L 277, 21.10.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 146/2008 (ОВ L 46, 21.2.2008 г., стр. 1).

( 6 ) ОВ L 93, 31.3.2006 г., стр. 12. Регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 (ОВ L 363, 20.12.2006 г., стр. 1).

(7) ОВ L 165, 30.4.2004 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 301/2008 на Съвета (ОВ L 97, 9.4.2008 г., стр. 85).

(8) ОВ L 109, 6.5.2000 г., стр. 29. Директива, последно изменена с Директива 2007/68/ЕО на Комисията (ОВ L 310, 28.11.2007 г., стр. 11).

(9) ОВ L 208, 31.7.1986 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1631/98 (ОВ L 210, 28.7.1998 г., стр. 14).

(10) ОВ L 184, 17.7.1999 г., стр. 23. Решение, изменено с Решение 2006/ 512/ЕО (ОВ L 200, 22.7.2006 г., стр. 11).

(11) ОВ L 209, 11.8.2005 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1437/2007 (ОВ L 322, 7.12.2007 г., стр. 1).

(12) ОВ L 270, 21.10.2003 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 293/2008 на Комисията (ОВ L 90, 2.4.2008 г., стр. 5).

(13) ОВ L 3, 5.1.2008 г., стр. 1.

(14) Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета от 11 юли 2006 г. за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд (ОВ L 210, 31.7.2006 г., стр. 25). Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1989/2006 (ОВ L 411, 30.12.2006 г., стр. 6).

(15) ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36.

(16) ОВ L 265, 26.9.2006 г., стр. 1.

(17) ОВ L 42, 14.2.2006 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1276/2007 на Комисията (ОВ L 284, 30.10.2007 г., стр. 11).

(18) ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16.

(19) ОВ L 40, 11.2.1989 г., стр. 1. Директива, изменена с Решение 92/10/ ЕИО (ОВ L 6, 11.1.1992 г., стр. 35).

(20) ОВ L 11, 14.1.1994 г., стр. 1. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 1891/2006 (ОВ L 386, 29.12.2006 г., стр. 14).

(21) ОВ L 186, 30.6.1989 г., стр. 21. Директива, последно изменена с Директива 92/11/ЕИО (ОВ L 65, 11.3.1992 г., стр. 32).

(22) ОВ L 247, 21.9.2007 г., стр. 17.

(23) ОВ L 67, 10.3.1994 г., стр. 89. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 427/2003 (ОВ L 65, 8.3.2003 г., стр. 1).

(24) ОВ L 349, 31.12.1994 г., стр. 53. Регламент, последно изменен с Регламент (ЕО) № 2200/2004 (ОВ L 374, 22.12.2004 г., стр. 1).

(*) ОВ L 148, 6.6.2008 г., стр. 1.“;

(**) ОВ L 95, 5.4.2007 г., стр. 1.

(***) ОВ L 148, 6.6.2008 г., стр. 1“.

ПРИЛОЖЕНИЕ I

ОПРЕДЕЛЕНИЯ

Общи определения

1. „Лозарска година“ означава производствената година за продуктите, обхванати от настоящия регламент. Тя започва на 1 август всяка година и завършва на 31 юли следващата година.

Определения, свързани с лозарството

2. „Изкореняване“ означава пълното отстраняване на всички лозови насаждения от площ, засадена с лозя.

3. „Засаждане“ означава окончателното установяване на лозови насаждения или на части от лозови насаждения, присадени или не, с оглед производството на грозде или на лозов посадъчен материал.

4. „Повторно присаждане“ означава присаждане на лоза, която вече е била подложена на присаждане.

Определения, свързани с продукцията

5. „Прясно грозде“ означава плодът от лозята, използван за производство на вино, зряло или дори леко стафидирано, годно за смачкване и пресоване с обичайни средства, и който може да даде начало на спонтанна алкохолна ферментация.

6. „Прясна гроздова мъст в процес на ферментация, спряна от добавката на алкохол“ означава продукт, който:

а) има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 12 об. % и не по-високо от 15 об. %;

б) е получен чрез добавка на неферментирала гроздова мъст с естествено алкохолно съдържание не по-ниско от 8,5 об. % и е добит предимно от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 24, параграф 1:

i) или от неутрален алкохол с винен произход, включително и алкохол, получен чрез дестилация на сушено грозде, и който има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 96 об. %;

ii) или от неректифициран продукт, получен чрез дестилация на вино, и който има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 52 об. % и не по-високо от 80 об. %.

7. „Гроздов сок“ означава неферментирал, но годен за ферментация течен продукт, който:

а) е получен чрез подходяща обработка, която го прави годен за консумация във вида, в който е;

б) е получен от прясно грозде или от гроздова мъст, или чрез възстановяване. Когато е придобит чрез възстановяване, той се възстановява от концентрирана гроздова мъст или концентриран гроздов сок. Разрешава се действително алкохолно съдържание на гроздовия сок не по-голямо от 1 об. %.

8. „Концентриран гроздов сок“ означава некарамелизиран гроздов сок, получен чрез частична дехидратация на гроздов сок, извършена по всеки разрешен метод, освен чрез директно нагряване, по такъв начин, че стойността, указана от рефрактометър, използван съгласно метод, който предстои да бъде определен, при температура от 20 oС, да не е по- малка от 50,9 %.

Разрешава се действително алкохолно съдържание на концентрирания гроздов сок не по-голямо от 1 об. %.

9. „Винени утайки“ означава:

а) остатъчния материал, който се образува в съдове, съдържащи вино след ферментация, при съхранение или след разрешена обработка;

б) остатъчния материал, получен от филтрирането или центрофугирането на продукт, посочен в буква а);

в) остатъчния материал, който се образува в съдове, съдържащи гроздова мъст, при съхранение или след разрешена обработка;

г) остатъчния материал, получен от филтрирането или центрофугирането на продукт, посочен в буква в).

10. „Гроздови джибри“ означава остатъчният материал от пресоването на прясно грозде, ферментирало или не.

11. „Пикет“ означава продукт, получен:

а) чрез ферментация на нетретирани гроздови джибри, накиснати във вода;

б) чрез промиване с вода от ферментирали гроздови джибри.

12. „Подсилено вино за дестилация“ означава продукт, който:

а) има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 18 об. % и не повече от 24 об. %;

б) е получен изключително чрез добавяне към вино, несъдържащо остатъчна захар, на неректифициран продукт, произхождащ от дестилация на вино, и притежаващ максимално действително алкохолно съдържание 86 об. %;

в) притежава максимално съдържание на летливи киселини от 1,5 грама на литър, изразено като оцетна киселина.

13. „Ферментационна смес (Cuvée)“ означава:

а) гроздовата мъст;

б) виното;

в) сместа от гроздова мъст и/или вина с различни характеристики, предназначени за направата на определен тип пенливи вина.

Определения, свързани с алкохолното съдържание

14. „Действително алкохолно съдържание по обем“ означава броят на обемните части чист алкохол, който се съдържа при температура от 20 oС, които се съдържат в 100 обемни части от съответния продукт при тази температура.

15. „Потенциално алкохолно съдържание по обем“ означава броят на обемните части чист алкохол при температура от 20 oС, които могат да се получат чрез пълна ферментация на захарите в 100 обемни части от съответния продукт при тази температура.

16. „Общо алкохолно съдържание по обем“ означава сумата от действителното и потенциалното алкохолно съдържание.

17. „Естествено алкохолно съдържание по обем“ означава общото алкохолно съдържание по обем на даден продукт, считано преди всякакво обогатяване.

18. „Действително алкохолно съдържание по маса“ означава броят на килограмите чист алкохол, които се съдържат в 100 килограма от продукта.

19. „Потенциално алкохолно съдържание по маса“ означава килограмите чист алкохол, които могат да бъдат произведени чрез пълна ферментация на захарите, съдържащи се в 100 килограма от продукта.

20. „Общо алкохолно съдържание по маса“ означава сумата от действителното и потенциалното алкохолно съдържание.

ПРИЛОЖЕНИЕ II

БЮДЖЕТ ЗА ПРОГРАМИ ЗА ПОДПОМАГАНЕ

(посочен в член 8, параграф 1)

в хил. евро

Бюджетна година 2009 2010 2011 2012 2013 след 2014

BG 15 608 21 234 22 022 27 077 26 742 26 762

CZ 2 979 4 076 4 217 5 217 5 151 5 155

DE 22 891 30 963 32 190 39 341 38 867 38 895

EL 14 286 19 167 19 840 24 237 23 945 23 963

ES 213 820 284 219 279 038 358 000 352 774 353 081

FR 171 909 226 814 224 055 284 299 280 311 280 545

IT (*) 238 223 298 263 294 135 341 174 336 736 336 997

CY 2 749 3 704 3 801 4 689 4 643 4 646

LT 30 37 45 45 45 45

LU 344 467 485 595 587 588

HU 16 816 23 014 23 809 29 455 29 081 29 103

MT 232 318 329 407 401 402

AT 8 038 10 888 11 313 13 846 13 678 13 688

PT 37 802 51 627 53 457 65 989 65 160 65 208

RO 42 100 42 100 42 100 42 100 42 100 42 100

SI 3 522 4 820 4 987 6 169 6 091 6 095

SK 2 938 4 022 4 160 5 147 5 082 5 085

UK 160 221 227 284 280 280

(*) Националните тавани в приложение VIII към Регламент (ЕО) № 1782/2003 за Италия, съответстващи на 2008 г., 2009 г. и 2010 г., се намаляват с 20 милиона евро и тези суми са включени в сумите в бюджета за Италия за години 2009, 2010 и 2011, определени в настоящата таблица.

ПРИЛОЖЕНИЕ III

БЮДЖЕТНИ СРЕДСТВА ЗА МЕРКИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ

(посочени в член 23, параграф 3)

в хил. евро

Бюджетна година 2009 2010 след 2011

BG — — —

CZ — — —

DE — — —

EL — — —

ES 15 491 30 950 46 441

FR 11 849 23 663 35 512

IT 13 160 26 287 39 447

CY — — —

LT — — —

LU — — —

HU — — —

MT — — —

AT — — —

PT — — —

RO — — —

SI — — —

SK — — —

UK — — —

ПРИЛОЖЕНИЕ IV

КАТЕГОРИИ ЛОЗАРО-ВИНАРСКИ ПРОДУКТИ

1. Вино

Виното е продукт, получен изключително в резултат на пълна или частична алкохолна ферментация на смачкано или несмачкано прясно грозде или на гроздова мъст. Виното:

а) притежава, след извършване или не на манипулациите, посочени в буква Б от приложение V, действително алкохолно съдържание не по-малко от 8,5 об. %, ако е произведено предимно от грозде от лозарски зони А и Б, посочени в приложение IX, и не по-малко от 9 об. % за останалите лозарски зони;

б) притежава, чрез дерогация от приложимото иначе минимално действително алкохолно съдържание, когато има защитено наименование за произход или защитено географско указание, след извършване или не на манипулациите, посочени в бчква Б от приложение V, действително алкохолно съдържание от не по-ниско от 4,5 об. %.

в) притежава общо алкохолно съдържание не по-ниско от 15 об. %. Чрез дерогация:

— горната граница на общото алкохолно съдържание може да достигне до 20 об. % за вина от определени лозаро- винарски райони на Общността, за което се взема решение в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, и са произведени без каквото и да било обогатяване,

— горната граница на общото алкохолно съдържание може да превишава 15 об. % за вина, които са със защитено наименование за произход и са произведени без обогатяване;

г) има, в зависимост от дерогациите, които могат да бъдат приети в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, общо киселинно съдържание, изразено във винена киселина, не по-ниско от 3,5 грама на литър или 46,6 милиеквивалента на литър. „Retsina“ е вино, произвеждано единствено на географската територия на Гърция с използване на гроздова мъст, обработена със смола от алепски борове. Използването на смола от алепски борове се позволява само за получаване на вино „Retsina“ при условията, определени от действащото гръцко законодателство. Чрез дерогация от буква б) „Tokaji eszencia“ и „Tokajská esencia“ се считат за вина.

2. Младо вино в процес на ферментация

Младото вино в процес на ферментация е продукт, чиято алкохолна ферментация не е приключила и което не е отделено от винените утайки.

3. Ликьорни вина

Ликьорното вино е продукт:

а) с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 15 об. % и не повече от 22 об. %;

б) с общо алкохолно съдържание от не по-ниско от 17,5 об. %, с изключение на някои ликьорни вина с наименование за произход или географско указание, фигуриращи в списък, който следва да се изготви в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2;

в) който се получава от:

— гроздова мъст в процес на ферментация,

— вино,

— комбинация от горепосочените продукти, или

— гроздова мъст или смес на този продукт с вино, що се отнася до ликьорни вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, които следва да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2;

г) притежаващо първоначално естествено алкохолно съдържание не по-ниско от 12 об. %, с изключение на определени ликьорни вина с наименование за произход или защитено географско указание, фигуриращи в списък, който следва да се изготви в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2;

д) към който е добавен:

i) самостоятелно или в комбинация:

— неутрален алкохол с винен произход, включително алкохол, произведен чрез дестилация на сушено грозде, с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 96 об. %,

— винен дестилат или дестилат от сушено грозде с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 52 об. % и не по-високо от 86 об. %;

ii) както и по целесъобразност заедно с един или няколко от следните продуктите:

— концентрирана гроздова мъст,

— комбинация от един от продуктите по буква д), подточка i) и гроздова мъст, посочена в буква в), първо и четвърто тире;

е) към който, чрез дерогация от буква д), що се отнася до определени ликьорни вина със защитено наименование за произход или защитено географско указание, фигуриращи в списък, който следва да се изготви в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, е добавен:

i) някой от посочените в буква д), подточка i) продукти, самостоятелно или в комбинация; или

ii) един или няколко от следните продукти:

— винен алкохол или алкохол от сушено грозде, притежаващ действително алкохолно съдържание не по- ниско от 95 об. % и не по-високо от 96 об. %,

— спиртни напитки, получени чрез дестилация от вино или от гроздови джибри, притежаващи действително алкохолно съдържание не по-ниско от 52 об. % и не по-високо от 86 об. %,

— спиртни напитки, получени чрез дестилация от сушено грозде, притежаващи действително алкохолно съдържание не по-ниско от 52 об. % и не по-високо от 94,5 об. %;

iii) и, по целесъобразност, един или повече от следните продукти:

— частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафидирано грозде,

— концентрирана гроздова мъст, получена чрез директно нагряване, която отговаря, като се изключи тази манипулация, на определението за концентрирана гроздова мъст,

— концентрирана гроздова мъст,

— комбинация на един от посочените в буква е), подточка ii) продукти и гроздова мъст, посочена в буква в), първо и четвърто тире.

4. Пенливи вина

Пенливото вино е продукт:

а) получен чрез първична или вторична алкохолна ферментация:

— от прясно грозде,

— от гроздова мъст,

— от вино;

б) който, при отварянето на съда, отделя въглероден диоксид, получен изключително от ферментацията;

в) при който налягането на разтворения въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура 20 oС, не е по-ниско от 3 бара;

г) за който общото алкохолно съдържание на ферментационните смеси, предназначени за производството му, не е по- ниско от 8,5 об. %.

5. Качествени пенливи вина

Качественото пенливо вино е продукт:

а) получен чрез първична или вторична алкохолна ферментация:

— от прясно грозде,

— от гроздова мъст,

— от вино;

б) който, при отварянето на съда, отделя въглероден диоксид, получен изключително от ферментацията;

в) при който налягането на разтворения въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура 20 oС, не е по-ниско от 3,5 бара;

г) за който общото алкохолно съдържание на ферментационните смеси, предназначени за производството им, не е по- ниско от 9 об. %.

6. Качествени ароматизирани пенливи вина

Качествените ароматизирани пенливи вина са качествени пенливи вина:

а) получени единствено чрез използване при направата на ферментационната смес на гроздова мъст или на гроздова мъст в процес на ферментация, получена от определени винени сортове лози от списък, който следва да се състави в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2. Качествените ароматизирани пенливи вина, произвеждани по традиционен метод чрез използване на вина при направата на ферментационната смес, се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2;

б) при който налягането на разтворения въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура 20 oС, не е по-ниско от 3 бара;

в) чието действително алкохолно съдържание не може да бъде по-ниско от 6 об. %;

г) чието общо алкохолно съдържание не може да бъде по-ниско от 10 об. %.

Специални правила относно други допълнителни характеристики или условия на производство и пускане в обращение се приемат в съответствие с процедурата по член 113, параграф 2.

7. Пенливо газирано вино

Пенливото газирано вино е продукт, който:

а) е получен от вино без защитено наименование за произход или географско указание;

б) при отварянето на съда отделя въглероден диоксид, резултат изцяло или частично от добавянето на този газ;

в) налягането на разтворения въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура 20 oС, не е по-ниско от 3 бара.

8. Искрящо вино

Искрящото вино е продукт, който:

а) е получен от вино, ако това вино е с общо алкохолно съдържание не по-ниско от 9 об. %;

б) с действително алкохолно съдържание не по-ниско от 7 об. %;

в) налягането на разтворения ендогенен въглероден диоксид, в затворени съдове и при температура 20 oС, е не по-ниско от 1 бар и не по-високо от 2,5 бара;

г) се съхранява в съдове с вместимост от 60 или по-малко литра.

9. Искрящо газирано вино

Искрящото газирано вино е продукт, който:

а) е получен от вино;

б) има действително алкохолно съдържание не по-ниско от 7 об. % и общо алкохолно съдържание не по-ниско от 9 об. %;

в) налягането на разтворения въглероден диоксид, резултат от неговото пълно или частично прибавяне, в затворени съдове и при температура 20 oС, не е по-малко от 1 бар и не е по-високо от 2,5 бара;

г) се съхранява в съдове с вместимост от 60 или по-малко литра.

10. Гроздова мъст

Гроздовата мъст е течен продукт от прясно грозде, получен по естествен начин или с физични средства. Разрешава се действително алкохолно съдържание на гроздовата мъст не по-голямо от 1 об. %

11. Частично ферментирала гроздова мъст

Гроздовата мъст в процес на ферментация е продукт, получен от ферментацията на гроздова мъст с действително алкохолно съдържание по-високо от 1 об. %, но по-ниско от три пети от общото алкохолно съдържание по обем.

12. Частично ферментирала гроздова мъст, получена от стафидирано грозде

Гроздовата мъст в процес на ферментация, получена от стафидирано грозде, е продукт, получен от частичната ферментация на гроздова мъст от стафидирано грозде, чието общо съдържание на захар преди ферментацията е най-малко 272 грама на литър, а естественото и действителното алкохолно съдържание са не по-ниски от 8 об. %. Някои вина обаче, които се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, които отговарят на тези изисквания, не се смятат за частично ферментирала гроздова мъст, извлечена от стафидирано грозде.

13. Концентрирана гроздова мъст

Концентрираната гроздова мъст представлява некарамелизирана гроздова мъст, получена чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по разрешен метод, различен от директно нагряване, така че стойността, указана от рефрактометър, използван съгласно метод, който следва да бъде определен в съответствие с член 31, при температура 20 oС да не бъде по- ниска от 50,9 %. Разрешава се действително алкохолно съдържание на концентрираната гроздова мъст не по-голямо от 1 об. %.

14. Ректифицирана концентрирана гроздова мъст

Концентрираната ректифицирана гроздова мъст е течен некарамелизиран продукт, който:

а) е получен чрез частично дехидратиране на гроздова мъст, извършено по разрешен метод, различен от директно нагряване, така че стойността, указана от рефрактометър, използван съгласно метод, който следва да бъде определен в съответствие с член 31, при температура от 20 oC не е по-ниска от 61,7 %;

б) е претърпял разрешените обработки по намаляване на киселинното съдържание и отстраняване на другите компоненти освен захарта;

в) има следните характеристики:

— рН не по-високо от 5 до 25 oBrix,

— оптична плътност от 425 нанометра при дебелина от 1 сантиметър, не повече от 0,100 при гроздова мъст, концентрирана на 25oBrix,

— съдържание на захароза, недоловимо посредством метод за анализ, който предстои да бъде определен,

— индекс на Фолин—Чикалто, не по-висок от 6,00 при 25 oBrix,

— титруема киселинност, не по-висока от 15 милиеквивалента на килограм общи захари,

— съдържание на серен диоксид, не по-високо от 25 милиеквивалента на килограм общи захари,

— общо съдържание на катиони, не по-голямо от 8 милиеквивалента на килограм общи захари,

— проводимост при 25 oBrix и при 20 oС не по-висока от 120 микросименса на сантиметър,

— съдържание на хидроксиметилфурфурал не повече от 25 милиграма на килограм общи захари,

— наличие на мезоинозитол.

Разрешава се действително алкохолно съдържание на концентрираната ректифицирана гроздова мъст, не по-голямо от 1 об. %.

15. Вино от стафидирано грозде

Виното от стафидирано грозде е продукт, който:

а) е произведен без обогатяване, от гроздове, оставени на слънце или сянка с цел частична дехидратация;

б) има общо алкохолно съдържание от най-малко 16 об. % и действително алкохолно съдържание от поне 9 об. %;

в) има естествено алкохолно съдържание от най-малко 16 об. % (или 272 грама захар на литър).

16. Вино от презряло грозде

Виното от презряло грозде е продукт, който:

а) е произведен без обогатяване;

б) има естествено алкохолно съдържание над 15 об. %;

в) има общо алкохолно съдържание не по-ниско от 15 об % и действително алкохолно съдържание не по-ниско от 12 об. %.

Държавите-членки могат да предвидят период за стареене на този продукт.

17. Винен оцет

Виненият оцет е оцет, който:

а) е получен изключително чрез оцетно-кисела ферментация на виното;

б) притежава общо киселинно съдържание не по-ниско от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина.

ПРИЛОЖЕНИЕ V

ОБОГАТЯВАНЕ, ПОВИШАВАНЕ НА КИСЕЛИННОТО СЪДЪРЖАНИЕ И НАМАЛЯВАНЕ НА КИСЕЛИННОТО СЪДЪРЖАНИЕ В ОПРЕДЕЛЕНИ ЛОЗАРСКИ ЗОНИ

А. Гранични стойности на обогатяването

1. Когато климатичните условия го налагат за някои лозарски зони на Общността, посочени в приложение IX, съответните държави-членки могат да разрешат повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем за прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното, получено от винени сортове лози, които могат да бъдат класифицирани в съответствие с член 24, параграф 1.

2. Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем се осъществява посредством посочените в буква Б енологични практики и не надхвърля следните гранични стойности:

а) 3 об. % в лозарска зона A, посочена в приложение IX;

б) 2 об. % в лозарска зона Б, посочена в приложение IX;

в) 1,5 об. % в лозарска зона В, посочена в приложение IX.

3. В години с изключително неблагоприятни климатични условия държавите-членки могат да изискат посочената(ите) в точка 2 граница(и) да бъдат повишени с 0,5 %. В отговор на подобно искане Комисията следва да представи възможно най-скоро проекта за законодателна мярка на комитета, предвиден в член 195, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1234/ 2007. Комисията ще се стреми да вземе решение в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 1 от настоящия регламент, в срок от четири седмици след представяне на искането.

Б. Манипулации по обогатяване

1. Повишаването на естественото алкохолно съдържание по обем, посочено в буква А, може да се извършва единствено:

а) за прясното грозде, частично ферментиралата гроздова мъст и младото вино в процес на ферментация, само с добавяне на захароза, концентрирана гроздова мъст или ректифицирана концентрирана гроздова мъст;

б) по отношение на гроздова мъст, чрез добавяне на захароза, на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст, или чрез частична концентрация, включително чрез обратна осмоза;

в) по отношение на вино, чрез частична концентрация посредством охлаждане.

2. Посочените в точка 1 процеси са взаимно изключващи се, когато виното или гроздовата мъст са обогатени с концентрирана гроздова мъст или концентрирана ректифицирана гроздова мъст и се изплаща помощ по член 19.

3. Добавянето на захароза съгласно точка 1, букви а) и б) може да се осъществи единствено със сухо подслаждане със захар и само в следните райони:

а) лозарска зона А, посочена в приложение IX;

б) лозарска зона Б, посочена в приложение IX;

в) лозарска зона В, посочена в приложение IX, с изключение на винените лозя в Италия, Гърция, Испания, Португалия, Кипър и винените лозя във френските департаменти под юрисдикция на апелативните съдилища на:

— Aix-en-Provence,

— Nîmes,

— Montpellier,

— Toulouse,

— Agen,

— Pau,

— Bordeaux,

— Bastia.

Националните органи обаче могат да разрешат обогатяване чрез сухо подслаждане със захар по изключение в посочените по-горе френски департаменти. Франция уведомява незабавно Комисията и другите държави-членки за подобни разрешения.

4. Добавянето на концентрирана гроздова мъст или на концентрирана ректифицирана гроздова мъст не трябва да води до повишаване на първоначалния обем на смачканото прясно грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация, с повече от 11 % в лозарска зона А, 8 % в лозарска зона Б и 6,5 % в лозарска зона В, посочени в приложение IX.

5. Концентрацията на гроздова мъст или на вино, подложени на манипулациите по точка 1:

а) не трябва да води до намаляване на първоначалния обем на тези продукти с повече от 20 %;

б) независимо от буква А, точка 2, буква в) не трябва да повишава естественото алкохолно съдържание на тези продукти с повече от 2 об. %.

6. Манипулациите по точки 1 и 5 не трябва да повишават общото алкохолно съдържание на прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация и младото вино в процес на ферментация или виното:

а) над 11,5 об. % в лозарска зона А, посочена в приложение IX;

б) над 12 об. % в лозарска зона Б, посочена в приложение IX;

в) над 12,5 об. % в лозарска зона В I, посочена в приложение IX;

г) над 13 об. % в лозарска зона В II, посочена в приложение IX; и

д) над 13,5 об. % в лозарска зона В III, посочена в приложение IX.

7. Чрез дерогация от точка 6 държавите-членки могат:

а) за червеното вино, да вдигнат до 12 об. % горната граница на общото алкохолно съдържание на продуктите, посочени в точка 6, в лозарска зона А, и до 12,5 об. % в лозарска зона Б, посочени в приложение IX;

б) да повишат общото алкохолно съдържание по обем на продуктите по точка 6 за производството на вина с наименование за произход, до ниво, което следва да бъде определено от държавите-членки.

В. Повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание

1. Прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, младото вино в процес на ферментация и виното могат да бъдат подложени на:

а) намаляване на киселинното съдържание в лозарски зони А, Б и В I, посочени в приложение IX;

б) повишаване на киселинното съдържание и намаляване на киселинното съдържание, в лозарски зони В I, В II и В III а), посочени в приложение IX, без да се засягат разпоредбите на точка 7; или

в) повишаване на киселинното съдържание в лозарска зона В III б), посочена в приложение IX.

2. Повишаването на киселинното съдържанието на посочените в точка 1 продукти, различни от вино, може да се извършва единствено до максимална гранична стойност от 1,50 грама на литър, изразена като винена киселина, или 20 милиеквивалента на литър.

3. Повишаването на киселинното съдържанието на вината може да се извършва единствено до максимална гранична стойност от 2,50 грама на литър, изразено във винена киселина, или 33,3 милиеквивалента на литър.

4. Намаляването на киселинното съдържанието на вината може се извършва единствено до максимална гранична стойност от 1 грам на литър, изразена като винена киселина, или 13,3 милиеквивалента на литър.

5. Гроздовата мъст, предназначена за концентрация, може също да претърпи частично намаляване на киселинното съдържание.

6. Независимо от точка 1, в годините, през които климатичните условия са били изключителни, държавите-членки могат да разрешат повишаване на киселинното съдържанието на посочените в точка 1 продукти в лозарски зони А и Б, посочени в приложение IX, при условията, посочени в точки 2 и 3.

7. Повишаването на киселинното съдържанието и обогатяването, освен ако се приеме дерогация за всеки отделен случай, в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, както и повишаването на киселинното съдържанието и намаляването на киселинното съдържанието на един и същи продукт, се изключват взаимно.

Г. Манипулации

1. Не се разрешава нито една от посочените в бчкви Б и В манипулации, с изключение на повишаването на киселинното съдържанието и намаляването на киселинното съдържание на вина, освен ако се осъществява при условия, които следва да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, по времето, когато прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация или младото вино в процес на ферментация биват преобразувани във вино или в друга напитка, предназначена за пряка консумация от човека, съгласно посоченото в член 1, параграф 1, с изключение на пенливо вино или пенливо газирано вино в лозарска зона, където е добито използваното в производствения процес прясно грозде.

2. Концентрацията на вина се провежда в лозарската зона, където е добито използваното прясно грозде.

3. Повишаването на киселинното съдържанието и намаляването на киселинното съдържанието на вина се извършват единствено в предприятието за производство на вино и в лозарската зона, където е добито гроздето, използвано в производството на съответното вино.

4. Компетентните органи се уведомяват за всяка от посочените в точки 1, 2 и 3 манипулации. Същото правило се прилага за количествата концентрирана гроздова мъст, ректифицирана концентрирана гроздова мъст или захароза, предмет на дейност на физически и юридически лица или групи лица, по-специално на производителите, бутилиращите предприятия, преработвателите и търговците, които трябва да се определят, в съответствие с посочената в член 113, параграф 2 процедура, по същото време и на същото място, където са прясното грозде, гроздовата мъст, частично ферментиралата гроздова мъст или наливното вино. Съобщаването на тези количества може все пак да се замени с вписването им в регистъра за входящи стоки и складово съхранение.

5. Всяка от посочените в букви Б и В манипулации се отразява в придружаващия документ, с който тези продукти се пускат в обращение, както е предвидено в член 112.

6. Тези манипулации, подлежащи на дерогации и които се обосноват от изключителни климатични условия, не се извършват:

а) след 1 януари в лозарска зона В, посочена в приложение IX;

б) след 16 март в лозарски зони А и Б, посочени в приложение IX; и се извършват за само за продуктите от прибирането на гроздето, непосредствено преди тези дати.

7. Независимо от точка 6, концентрацията със студ, повишаването на киселинното съдържанието и намаляването на киселинното съдържанието на вината могат да се извършват през цялата година.

ПРИЛОЖЕНИЕ VI

ОГРАНИЧЕНИЯ

А. Общи

1. Всички разрешени енологични практики изключват добавянето на вода, освен когато това се налага от специфична техническа потребност.

2. Всички разрешени енологични практики изключват добавянето на алкохол, освен при практики, свързани с получаването на прясна гроздова мъст в процес на ферментация, спряна от добавката на алкохол, ликьорно вино, пенливо вино, подсилено вино за дестилация и искрящо вино.

3. Подсиленото вино за дестилация се използва само за целите на дестилацията.

Б. Прясно грозде, гроздова мъст и гроздов сок

1. Прясната гроздова мъст, в която процесът на ферментация е спрян чрез добавката на алкохол, се използва само на етапа от подготовката на продукти, които не попадат под кодове по КН 2204 10, 2204 21 и 2204 29. Това не засяга прилагането на по-строги разпоредби, които държавите-членки могат да прилагат при производството на тяхна територия на продукти, които не попадат в обхвата на кодове по КН 2204 10, 2204 21 и 2204 29.

2. Гроздовият сок и концентрираният гроздов сок не подлежат на винификация или на добавяне към вино. Те не претърпяват алкохолна ферментация на територията на Общността.

3. Разпоредбите на точки 1 и 2 не се прилагат за продукти, предназначени за производство в Обединеното кралство Ирландия и Полша на продукти, попадащи в обхвата на код по КН 2206 00, за които държавите-членки могат да разрешат използването на съставно наименование, включващо за целите на продажбата думата „вино“.

4. Гроздовата мъст в процес на ферментация, получена от стафидирано грозде, се допуска на пазара единствено за производството на ликьорни вина само в лозарски райони, в които нейното използване е било традиционно към 1 януари 1985 г., а също и за производството на вино от презряло грозде.

5. Освен ако Съветът вземе друго решение, в съответствие с международните задължения на Общността, прясното грозде, гроздовата мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, концентрираната гроздова мъст, концентрираната ректифицирана гроздова мъст, гроздовата мъст в процес на ферментация, спряна от добавката на алкохол, гроздов сок, концентриран гроздов сок и вино, или смеси от тези продукти, които произхождат от трети държави, не могат да бъдат превърнати в продукти, посочени в приложение IV или добавени към такива продукти на територията на Общността.

В. Смесване на вина

Освен ако Съветът вземе друго решение, в съответствие с международните задължения на Общността, в Общността се забранява купажирането на вино, произхождащо от трета държава, с вино, произведено в Общността, и купажирането между вина, произхождащи от трети държави.

Г. Вторични продукти

1. Забранява се свръхпресоването на гроздето. Като вземат предвид местните и техническите условия, държавите-членки определят минималното количество алкохол, което да се съдържа в джибрите и във винените утайки след пресоването на гроздето. Количеството алкохол, което се съдържа в тези вторични продукти, се определя от държавите-членки на равнище най- малко равно на 5 % по отношение на алкохолния обем, съдържащ се в произведеното вино.

2. С изключение на алкохола, спиртните напитки и пикет, не се произвежда вино или друга напитка за пряка консумация от човека от винени утайки или гроздови джибри. Наливането на вино върху утайки или гроздови джибри или пресована пулпа от aszú се позволява само ако се установи, че се извършва в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2, като тази практика се използва традиционно за производството на „Tokaji fordítás“ и „Tokaji máslás“ в Унгария и на „Tokajský forditáš“ и „Tokajský mášláš“ в Словакия.

3. Забранява се пресоването на винени утайки и повторната ферментация на гроздови джибри за други цели, освен дестилация или производство на пикет. Филтрирането и центрофугирането на винените утайки не се смята за пресоване, когато получените продукти са с добро, автентично и позволяващо търговията с тях качество.

4. Пикетът, когато производство му е разрешено от съответната държава-членка, се използва единствено за дестилация или за консумация от домакинствата на винопроизводителите.

5. Без да се засяга възможността държавите-членки да вземат решение да изискат реализация на вторичните продукти чрез дестилация, от всяко физическо или юридическо лице или групи лица, които държат вторични продукти, се изисква да се освободят от тях при спазване на условия, които следва да се определят в съответствие с процедурата, посочена в член 113, параграф 2.

ПРИЛОЖЕНИЕ VII

БЮДЖЕТ НА СХЕМАТА ЗА ИЗКОРЕНЯВАНЕ

Наличният за схемата за изкореняване бюджет, посочен в член 102, параграф 3, е:

а) за лозарската 2008/2009 година (бюджетна година 2009): 464 млн. евро;

б) за лозарската 2009/2010 година (бюджетна година 2010): 334 млн. евро;

в) за лозарската 2010/2011 година (бюджетна година 2011): 276 млн. евро.

ПРИЛОЖЕНИЕ VIII

Райони, които държавите-членки могат да обявят за неотговарящи на условията за участие в схемата за изкореняване (посочени в член 104, параграфи 1, 2 и 5)

в ha Държава-членка Обща площ, засадена с лозя Райони, посочени в член 104, параграф 5

BG 135 760 4 073

CZ 19 081 572

DE 102 432 3 073

EL 69 907 2 097

ES 1 099 765 32 993

FR 879 859 26 396

IT 730 439 21 913

CY 15 023 451

LU 1 299 39

HU 85 260 2 558

MT 910 27

AT 50 681 1 520

PT 238 831 7 165

RO 178 101 5 343

SI 16 704 501

SK 21 531 646

ПРИЛОЖЕНИЕ IX

ЛОЗАРСКИ ЗОНИ

(посочени в приложения IV и V)

Лозарските зони са следните:

1. Лозарска зона А включва:

а) в Германия — площите, засадени с лозя, различни от тези в лозарска зона Б;

б) в Люксембург — лозарски район Люксембург;

в) в Белгия, Дания, Ирландия, Нидерландия, Полша, Швеция и Обединеното кралство — лозарските райони на тези държави;

г) в Чешката република — лозарски район Čechy.

2. Лозарска зона Б включва:

а) в Германия — площите, засадени с лозя в определения район Baden;

б) във Франция — площите, засадени с лозя, в департаментите, които не са посочени в настоящото приложение, както и в следните департаменти:

— в Alsace: Bas-Rhin, Haut-Rhin,

— в Lorraine: Meurthe-et-Moselle, Meuse, Moselle, Vosges,

— в Champagne: Aisne, Aube, Marne, Haute-Marne, Seine-et-Marne,

— в Jura: Ain, Doubs, Jura, Haute-Saône,

— в Savoie: Savoie, Haute-Savoie, Isère (commune de Chapareillan),

— във Val de Loire: Cher, Deux-Sèvres, Indre, Indre-et-Loire, Loir-et-Cher, Loire-Atlantique, Loiret, Maine-et- Loire, Sar the, Vendée, както и площите, засадени с лозя в района на Cosne-sur-Loire в департамент Nièvre;

в) в Австрия — австрийския лозарски район;

г) в Чешката република — лозарския район Morava и площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 1, буква г);

д) в Словакия — площите, засадени с лозя в следните райони: Malokarpatská vinohradnícka oblast’, Južnoslovenská vinohradnícka oblast’, Nitrianska vinohradnícka oblast’, Stredoslovenská vinohradnícka oblast’ и Východoslovenská vinohradnícka oblast’, както и лозарските райони, които не са включени в точка 3, буква е).

е) в Словения — площите, засадени с лозя в следните райони:

— в района Podravje: Štajerska Slovenija, Prekmurje,

— в района Posavje: Bizeljsko Sremič, Dolenjska и Bela krajina, както и площите, засадени с лозя, които не са включени в параграф 4, буква г);

ж) в Румъния — в областта Podișul Transilvaniei.

3. Лозарска зона В I включва:

а) във Франция — площите, засадени с лозя:

— в следните департаменти: Allier, Alpes-de-Haute-Provence, Hautes-Alpes, Alpes-Maritimes, Ariège, Aveyron, Cantal, Charente, Charente-Maritime, Corrèze, Côte-d’Or, Dordogne, Haute-Garonne, Gers, Gironde, Isère (с изключение на община Chapareillan), Landes, Loire, Haute-Loire, Lot, Lot-et-Garonne, Lozère, Nièvre (с изключение на района Cosne-sur-Loire), Puy-de-Dôme, Pyrénées-Atlantiques, Hautes- Pyrénées, Rhône, Saône-et-Loire, Tarn, Tarn-et-Garonne, Haute-Vienne, Yonne,

— в областите на Valence и Die и департамент Drôme (освен кантоните Dieulefit, Loirol, Marsanne и Montélimar),

— в областите на Tournon, в кантоните Antraigues, Burzet, Coucouron, Montpezat-sous-Bauzon, Privas, Saint-Etienne de Lugdarès, Saint-Pierreville, Valgorge и Voulte-sur-Rhône в департамент Ardèche;

б) в Италия — площите, засадени с лозя в района Valle d’Aosta, както и в провинциите Sondrio, Bolzano, Trento и Belluno;

в) в Испания — площите, засадени с лозя в провинции A Coruña, Asturias, Cantabria, Guipúzcoa и Vizcaya;

г) в Португалия — площите, засадени с лозя в тази част на района Nor te, която отговаря на лозарския район, обозначен като „Vino Verde“, както и Concelhos de Bombarral, Lourinhã, Mafra e Torres Vedras (с изключение на Freguesias da Carvoeira e Dois Portos), принадлежащи към „Região viticola da Extremadura“;

д) в Унгария — всички площи, засадени с лозя;

е) в Словакия — площи, засадени с лозя в Tokajská vinohradnícka oblasti;

ж) в Румъния — площи, засадени с лозя, които не са включени в точка 2, буква ж) или точка 4, буква е).

4. Лозарска зона В II включва:

а) във Франция — площите, засадени с лозя:

— в следните департаменти: Aude, Bouches-du-Rhône, Gard, Hérault, Pyrénées-Orientales (с изключение на кантоните Olette и Arles-sur-Tech), Vaucluse,

— в частта от департамент Var, с очертани на юг граници от северните граници на общините Evenos, Le Beausset, Solliès-Toucas, Cuers, Puget-Ville, Collobrières, La Garde-Freinet, Pland-de-la-Tour и Sainte- Maxime,

— в областите на Nyons и кантоните Dieulefit, Loirol, Marsanne и Montélimar в департамент Drôme,

— в частите на департамента Ardèche, които не са изброени в точка 3, буква а);

б) в Италия — площите, засадени с лозя в следните райони: Abruzzо, Campania, Emilia-Romagna, Friuli-Venezia Giulia, Lazio, Liguria, Lombardy, без провинция Sondrio, Marche, Molise, Piedmont, Tuscany, Umbria, Veneto, с изключение на провинция Belluno, включително прилежащите към тези райони острови, като Elba и други острови от Тосканския архипелаг, островите Ponziane, Capri и Ischia;

в) в Испания — площите, засадени с лозя в следните провинции:

— Lugo, Orense, Pontevedra,

— Ávila (с изключение на общините, които отговарят на определена лозарска „comarca“ Cebreros), Burgos, León, Palencia, Salamanca, Segovia, Soria, Valladolid, Zamora,

— La Rioja,

— Álava,

— Navarra,

— Huesca,

— Barcelona, Girona, Lleida,

— в този район на провинция Zaragoza, който се намира на север от река Ebro,

— в общините на провинция Tarragona, включени в наименованието за произход Penedés,

— в тази част на провинция Tarragona, която отговаря на определената лозарска „comarca“ Conca de Barberá;

г) в Словения — площите, засадени с лозя в следните райони: Brda и Goriška Brda, Vipavska dolina и Vipava, Kras и Slovenska Istra;

д) в България — площите, засадени с лозя в следните райони: Дунавска равнина (Dunavska ravnina), Черноморски район (Chernomorski rayon), Розова долина (Rozova dolina);

е) в Румъния — площите, засадени с лозя в следните райони: Dealurile Buzăului, Dealu Mare, Severinului и Plaiurile Drâncei, Colinele Dobrogei, Terasele Dunării, южния лозарски район, включващ пясъчни и други райони с благоприятни условия.

5. Лозарска зона В III а) включва:

а) в Гърция — площите, засадени с лозя в следните териториални единици („nomoi“): Florina, Imathia, Kilkis, Grevena, Larisa, Ioannina, Levkas, Akhaia, Messinia, Arkadia, Korinthia, Iraklio, Khania, Rethimni, Samos, Lasithi и остров Thira (Santorini);

б) в Кипър — площите, засадени с лозя, разположени на повече от 600 метра надморска височина;

в) в България — площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 4, буква д).

6. Лозарска зона В III б) включва:

а) във Франция — площите, засадени с лозя:

— в департаментите на Корсика,

— в района на департамента Var, разположен между морето и границата на общините (които също са включени) Evenos, Le Beausset, Solliès-Toucas, Cuers, Puget-Ville, Collobrières, La Grande-Freinet, Plan-de- la-Tour и Sainte Maxime,

— в кантоните Olette и Arles-sur-Tech в департамент Pyrénées-Orientales;

б) в Италия — площите, засадени с лозя в следните райони: Calabria, Basilicata, Apulia, Sardinia и Sicily, включително и островите, принадлежащи към тези райони, като Pantelleria и Lipari, Egadi и острови Pelagian;

в) в Гърция — площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 5, буква а);

г) в Испания — площите, засадени с лозя, които не са включени в точка 3, буква в), нито в точка 4, буква в);

д) в Португалия — площите, засадени с лозя, в районите, които не са включени в точка 3, буква г);

е) в Кипър — площите, засадени с лозя и разположени на не повече от 600 метра надморска височина;

ж) в Малта — площи, засадени с лозя.

7. Очертаването на границите на териториите, на които са разположени административните единици, посочени в настоящото приложение, произтича от очертаването на границите според националните разпоредби в сила към 15 декември 1981 г., както и, за Испания, от националните разпоредби в сила към 1 март 1986 г. и, за Португалия, от националните разпоредби в сила към 1 март 1998 г.