Мая Илиева – директор на сдружението ТЕАТЪРАУТОР за проблемите и практиката в областта на интелектуалната собственост и защитата на правата на преводачи и драматурзи у нас

Мая Илиева е завършила испанска фиология. Превежда от испански, английски и френски. Тя е директор на сдружението ТЕАТЪРАУТОР, с която разговаряме за проблемите и практиката в областта на интелектуалната собственост и защитата на правата на преводачи и драматурзи у нас

Как си обяснавате тенденцията театрите напоследък сами да уреждат взаимоотношенията си с авторите на драматургични текстове, отказвайки се от сътрудничеството с ТЕАТЪРАУТОР?

Проблемът не опира само до средства. От първи януари 2007, дейността свързана с отстъпване на авторските права се облага с ДДС 20%, което е еднакво за всички продукти в областта на културата. Когато тази дейност се обложи с тези проценти театрите останаха в неизгодна позиция, защото според една стара и още съществуваща културна политика в България, културните институции са освободени от ДДС, освободени са от ДДС и билетите, нещо което противоречи на есенцията на закона за ДДС, защото по принцип този данък се плаща от последния потребител, а в театъра това е публиката. Публиката купува билети без ДДС, което поставя театрите в неизгодна позиция, това пречи те да си възстановяват парите, които плащат за авторски права, те плащат ДДС и за консумативите си като отопление, ток, телефони… нашата позиция е да се върви по посока не на премахване на ДДС от авторските права-навсякъде по света има ДДС, а да се премине към ДДС на билетите и оттам театрите да си възстановяват средствата за авторско право.

ТЕАТЪРАУТОР защитава и правата на преводачите на драматургични текстове. Как протичат тези отношения между вас и директорите на театрите, какви са тарифите за превод-строго нормирани ли са в условията на свободен пазар?

Тези т.нар. ставки преди 10 ноември по стария закон се наричаха тарифи. Днес това строго нормиране на ставките не съществува, пазарът е онзи двигател, който ги определя, но ние имаме установени практики при защитата на отделни автори. Нямаме проблеми с правата на преводачите- важно е при подготовката на един спектакъл е да се опомене : режисьорът кой превод ползва, при условие че е възможно един текст да е преведен от различни преводачи.

Съпоставим ли е трудът на българските драматурзи и преводачи като стойност с труда на техните колеги отвъд пределите на България и какви са обичайните взаимотношения при първо поставяне на текст?

Мисля, че не е коректно да се правят подобни паралели, защото условията и стандартите на живот са различни. Със сигурност при първа постанвока всеки автор трябва да получи еднократно договорена сума, а от премиерата следват проценти от приходите на всяко представление. Не бих казала, че авторите сами предпочитат да защитават правата си, но някои биват изкушавани от директорите на театрите, ако директорите са по-убедителни и авторите сключват договор с директорите на театрите и така се пропуска дейността на ТЕАТЪРАУТОР. Въпреки, че ако един автор има през последните 12 месеца приход от постановка надхвърлящ 50 хиляди лв., той еднолично трябва да се регистрира по ДДС. Имаме автори, които се оплакват от директори на театри, които ги притискат да не работят с нас. Авторът с неговата си воля би трябвало сам да реши със своите си колеги по перо кой ще отстоява правата му. Има случаи на рекетиране, при които ръководителите на театри казват на автора да подпише директен договор с театъра – в противен случай няма да му се постави текста. Някои автори не са в добро икономическо положение и на такива като им се поставят подобни неетични условия са принудени да се съобразват с тях. Би трябвало да се помисли по-широко и държавата, законотворците да направят така, че билетите да бъдат регистрирани по ДДС, театрите за тази дейност също да бъдат регистринани по ДДС. Така театрите ще действат по-свободно и ще могат да разгръщат необезспокоявано творческата си дейност.

интервюто бе взето от Елица Матеева – кореспондент на www.ipbulgaria.com