• всяка пратка сурово мляко с произход ЕС и трети държави чрез извършване на лабораторни анализи за общ брой микроорганизми /показател за чистота на суровото мляко/, общ брой соматични клетки /показател за здравословното състояние на животни/, наличие на инхибитори и афлатоксин М1.
• на всяка пратка млечен концентрат с произход ЕС и трети държави чрез извършване на лабораторни анализ за общ брой микроорганизми и афлатоксин М1.
• на всяка пратка мляко на прах и суроватка на прах с произход ЕС и трети държави чрез извършване на лабораторни анализ за салмонела, стафилококов ентеротоксин и афлатоксин М1.
• на всяка пратка масло с произход ЕС и трети държави чрез извършване на лабораторни анализ за салмонела и листерия моноцитогенес.

До получаване на резултатите от лабораторните анализи, транспортните средства с пратки ще изчакват на входящите пунктове.

Заповедта влиза в сила от 10.06.2026 г.

Мотивите за вземане на решение за осъществяване на засилен контрол е осигуряване на качествена и безопасна суровина за производството на всички видове млечни продукти. До това решение се стигна след анализ на резултатите от засиления контрол през месец май т.г.  От направените лабораторни изследвания резултатите  показват, че 24% от изследваните проби на тези продукти са били с несъответстващи резултати. Това доведе до предприемане на допълнителни мерки към вече произведените млечни продукти, което създава административни и икономически тежести за бизнес операторите. На база на тези резултати България въведе мярката за недопускане на суровини с влошено качество на територията на страната.

Материалът БАБХ засилва контрола върху входящи пратки от млечни суровини е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът 163 кг парфюмни есенции и над 27 000 опаковки за „маркови“ парфюми задържаха на МП Лесово е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Материалът Агенция „Митници“ и БПГА обсъдиха мерки срещу сивия сектор при горивата е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Сред новите акценти в споразумението ще е популяризирането сред бизнеса и работещите на принципите, залегнали в европейската Директива за укрепване на принципа на равно заплащане на жените и мъжете за равен труд, която предстои да се транспонира в националното законодателство на България. УНСС е най-точното място за организиране на дискусия по тази тема. Организирането на подобни информационни събития ще даде възможност на академичната общност да изрази своето мнение за ефекта от политиките, които МТСП разработва и прилага, каза министър Наталия Ефремова.

Друга основна тема за партньорство между двете институции ще е социалното и младежкото предприемачество. МТСП и УНСС ще продължат сътрудничеството си и при осъществяване на проучвания и научни изследвания в областта на социалната икономика, социалните иновации и социалната отговорност. Меморандумът предвижда да се организират публични лекции и дискусии, свързани с тези теми. Сред целите на документа е и осигуряването на по-добри шансове за професионална реализация и кариерно развитие на студентите чрез провеждане на стажове и практики.

Материалът МТСП и УНСС подписаха Меморандум за сътрудничество в сферата на заетостта и социалното предприемачество е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Министър Абровски обяви стартирането на ключови законодателни инициативи и очертаването на работна рамка за функционирането им. По думите му екипът на МЗХ има политическа воля за промени в законодателството, уреждащо поземлените отношения, Закона за браншовите организации и Закона за кооперативите. „Имаме воля за реформа, но браншът трябва да представи своите предложения. След като ги обсъдим заедно, ще започнем разписване на конкретните законови текстове“, посочи министър Абровски.

Предмет на дискусия бе и намаляването на административната тежест за сектора, като земеделският министър информира, че визията на правителството е насочена към последователно облекчаване на режимите и създаване на по-предвидима и благоприятна среда за развитие на земеделските стопанства.

Материалът Министър Абровски: Ще създадем координационно звено за бъдещата ОСП след 2027 г. е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

По думите ѝ бизнесът ежедневно идентифицира различни потребности, на които образователната система трудно успява да отговори в необходимата степен. Именно затова според нея подобни форуми са важни за намирането на устойчиви решения за развитието на дуалното обучение, включително и във висшето образование.

В рамките на форума бяха представени успешни практики и анализи от експерти и представители на образователните институции и бизнеса.

Ръководителят на програмата „Домино 2“ Полина Златарска открои основните фактори за успех при дуалния модел – ориентиране на обучението към нуждите на местната икономика, качествена подготовка на учениците, активно участие на работодателите, но и достатъчно време за обучение в реалната работна среда.

„Опитът на държави като Швейцария, Австрия, Германия и Словакия, както и на наши съседи като Румъния и Сърбия, показва, че колкото по-голяма е продължителността на обучението във фирмите, толкова по-голяма е възвращаемостта на инвестицията за работодателите“, каза тя и уточни, че по „Домино 2“ предстои да бъде анализиран допълнително моделът у нас за подобряване на неговата ефективност. Към момента в дуална форма на обучение са включени около 11 000 ученици и над 720 фирми.

Участниците във форума се обединиха около мнението, че изкуственият интелект и технологичният напредък променят и търсенето на професии. Нараства нуждата от специалисти в области като електротехника, мехатроника и услугите, което изисква и промяна в обществените нагласи към професионалното образование като път към успешна реализация.

Директорът на дирекция „Професионално образование и обучение“ в МОН Ваня Тивидошева отбеляза, че професионалното обучение дава много възможности на младите хора, защото освен средно образование им осигурява и професионална квалификация. Тя подчерта, че актуализирането на учебните програми ще помогне учениците да бъдат по-добре подготвени за изискванията на работодателите.

Ваня Тивидошева каза, че с уеднаквяването на учебното съдържание между дневната и дуалната форма на обучение се улеснява преминаването на ученици към обучение чрез работа след 10. клас. По проекта „Модернизиране на професионалното образование и обучение“ се провеждат и обучения на наставници, които имат ключова роля за качествената подготовка на учениците в реална работна среда.

В рамките на форума директори на професионални гимназии споделиха своя опит от прилагането на дуалния модел. От ПГЕЕ „Капитан Петко Войвода“ в Кърджали работят с 12 фирми и отчитат все по-нарастващо доверие от страна на родителите, които вече добре познават възможностите на модела.

В ПГТЕ „Хенри Форд“ близо половината от приема е в дуална форма. При тях работят 13 методици, които ежедневно посещават фирмите и подпомагат учениците по време на практическото им обучение. Като добра практика посочват организирането на регулярни дни на отговорените врати, в които младежите биват запознати с възможностите за развитие във фирмите.

Изпълнителният директор на Швейцарско-българската търговска камара Васил Радойновски представи анализ на ресурсите и капацитета на дуалното обучение в различните региони на страната.

Националният форум „Образование+“ бе организиран от BGlobal и „Медиапул“.

Материалът Бизнес и институции: Дуалното обучение осигурява кадри и нови възможности за регионите е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.

Представителите на АЗПБ поставиха като приоритетен въпрос тежката ситуация в сектор „Животновъдство“, породена от засиления внос на сурово мляко и ниските изкупни цени на животинската продукция. От бранша настояха за разработване на извънредни механизми за финансова подкрепа на млекопроизводителите и останалите животновъди с цел компенсиране на нарастващите разходи и запазване на производствения капацитет. Земеделските производители акцентираха и върху необходимостта от ясна национална стратегия за развитие на напояването, както и върху нуждата от по-ефективна координация между институциите по темата.

Министър Абровски информира, че вече са предприети конкретни действия за засилване на контрола върху вноса на сурово мляко.

„Позицията ни е категорична – държавата трябва да защити българските производители в рамките на своите правомощия“, заяви министърът. Той допълни, че в МЗХ се работи по създаването на стандарти, гарантиращи произхода на българското мляко, както и по промени в нормативната уредба за млечните продукти.

По отношение на качествоно на храните министър Абровски подчерта, че ще бъдат предприети мерки за по-ясното им обозначаване, така че потребителите да получават точна и недвусмислена информация за съдържанието и произхода на продуктите.

В рамките на разговора бяха обсъдени и възможностите за финансова подкрепа на животновъдите. Министърът посочи, че се анализират различни варианти за подпомагане на сектора, като част от обсъжданите механизми са свързани с разходите за изхранване на животните.

Като един от основните приоритети на екипа си министър Абровски открои развитието на напояването. Той уточни, че работата се развива в две основни направления – осигуряване на инвестиции за възстановяване и модернизация на инфраструктурата и ускоряване на процедурите по издаване на разрешителни за водовземане. Министърът съобщи, че вече са проведени разговори с Министерството на околната среда и водите за подобряване на координацията между институциите по темата.

По време на срещата министър Абровски представи и намеренията на Министерството за реформа в поземлените отношения. Той съобщи, че до месец юли се очаква да бъде изготвена концепция за бъдещото развитие на сектора, която ще бъде обсъдена с целия бранш. „Водещ принцип за нас ще бъде интересът на реалния ползвател на земята“, подчерта той.

Сред обсъдените теми бяха още Законът за браншовите организации и подготовката на позициите на България по бъдещата ОСП след 2027 г. Министър Абровски обяви, че в МЗХ ще бъде създадено специализирано звено, което ще координира работата по новата европейска политика. До края на седмицата браншовите организации ще получат покани за участие в процеса и предложения за експертни работни групи, които ще заседават регулярно.

Министърът информира още, че България ще настоява маслодайната роза да бъде включена сред културите със специално европейско значение, както и за създаването на отделен финансов ресурс, насочен към развитието на селските общини, преработката и неземеделските дейности в селските райони.

Материалът Обсъждаха възможностите за подкрепа на животновъдния сектор и развитието на напояването е публикуван за пръв път на IP Bulgaria.