Авторско право, музика, талант – едно интервю с Михаил Йосифов
Българската Брас Асоциация е създадена през 2008 година от тромпетиста Михаил Йосифов (Мишо) и тромбониста Велислав Стоянов (Вили) – едни от най-добрите, активни и търсени съвременни музиканти в България. Брас Асоциация събира музиканти от различни поколения и с различни музикални търсения, обединени от любовта към духовата музика.
Макар да е много зает покрай различните си проекти и участия, Мишо Йосифов отдели време за интервю за националния портал за интелектуална собственост IPBulgaria. Получи се приятен разговор за музика, таланти и авторско право.
Здравей, Мишо! Преди всичко бих искала да кажа, че за мен е голямо удоволствие да проведа това интервю с теб, познавам теб и Вили от … години, още от времето, когато свирехте с Уикеда. Какви бяхте тогава и какви сте днес, пораснахте ли или напротив?
И аз се радвам, че се интересувате от нас.;-)
Времето с Уикеда беше много безгрижно, сега ангажиментите рязко се увеличиха. Това за щастие не успя да убие пънка вътре в мен, което пък ми помага да се справям по-безгрижно с ангажиментите.
Предполагам като повечето от нас първо си бил фен, слушател, а после си станал автор и изпълнител. Кога разбра, че музиката е това, с което ще се занимаваш занапред?
Още когато започнах да свиря на 11 години, разбрах,че музиката ми носи огромно удоволствие. И тъй като предпочитам да си доставям удоволствия, реших, че призванието ми е да съм музикант. Радостен съм, че и до сега това не се променя.
Снимка: Phil Clayton
Различна ли е публиката на фестивала и в нощния клуб, какво ви носи контактът с нея?
Естествено има значение къде свирим. Това прави професията ни по-разнообразна и интересна. За мен музиката е форма на комуникация и нашата задача е да започнем емоционалния диалог между нас и публиката. Това ни кара да сме максимално флексабилни и отворени, във всяка ситуация да успяваме да създадем позитивна атмосфера. И както с всеки човек разговорът е различен, така и всяка публика си има своите особености. Можем да категоризираме до някъде публиката като клубна, концертна и др., но всяко излизане на сцена си е предизвикателство от гледна точка на това да успееш да създадеш контакт.
Какви са впечатленията ти, има ли качествени млади изпълнители в България?
Колкото и банално да звучи, аз смятам, че България е инкубатор за таланти и ако те имат правилна среда на развитие, стават артисти от световна величина. Също така с времето осъзнавам колко високо ниво дава нашето музикално образование и колко дълбока традиция имаме. Мисля, че ние имаме повод да се гордеем със своята музикална култура и да търсим всякакви начини да я подкрепяме. И въпреки, че последите години културата е в криза, имаме млади музиканти, които достойно продължават да развиват музиката във всяко едно направление.
Ти си едновременно изпълнител, автор, а и мениджър. Мислиш ли, че творците получават адекватно възнаграждение за авторските си права?
Смятам, че като цяло музикантската професия не е добре заплатена. Струва ми се, че това се дължи на слаба организация по-скоро, отколкото на липса на пари. В това отношение последните години виждам раздвижване и желание нещата да се подобряват в организациите за управление на авторските и продуцентски права. Със сигурност такива процеси изискват време и аз се надявам на позитивно развитие, за да може хората занимаващи се с този никак нелек бизнес да имат възможността да водят един достоен начин на живот.
Според теб има ли полза от дейността на организациите за колективно управление на права в България?
Естествено, че трябва да има такива организации и тяхната работа е изключително важна. От това как работят те зависи до голяма степен дали ще имаме наша култура със собствено лице.
Някога нарушавано ли е твое авторско право?
От времето когато започвах да се занимавам сериозно с музика нещата много се промениха. Аз се появих на музикалния пазар в началото на 90те. Това беше много хаотичен период. Говорихме в началото за Уикеда. С тях имаме някои песни, които бяха сред най-ротираните по медиите. Очевидно е, че това не е довело нито техния автор, нито мен като аранжор, нито някои от музикантите, записвали ги, до някакво сериозно благосъстояние.
Има ли нещо в музикално отношение, което си замислил, но все още не ти се е случило?
Музиката е необятна и постоянно предлага нови инспирации. Ежедневно чувам неща,които бих искал да направя,направо не смогвам! 😉
Мишо, благодаря ти, че отдели време за IP Bulgaria. Пожелавам на Брас Асоциация все така вярна публика и неизчерпаемо вдъхновение! До нови срещи!
Интервю на Надежда Драгомирова
