Проучване и анализ на заявки и регистрации на промишлени дизайни в клас 6 (Локарнска класификация) – Мебели, за България”

Лора Добрева

студент по Интелектуална собственост в Университет за национално и световно стопанство

 

1.Цел на проучването

Целта на настоящото проучването е да се проследи заявителската и патентна активност на българските фирми в клас 6 (Мебели), от Локарнската класификация за период от 5 години чрез набиране на данни от информационни източници за подадени заявки и  регистрации на национално ниво.

2.     Предмет на проучването

Предмет на проучването са всички заявки и публикации на български     мебелни фирми за периода 2006-2010 г.  в клас 6 от Локарнската класификация, който се отнасят до:

Мебели, обзавеждане

Забележка:

а/ комбинираните мебели са съставени от отделни мебели, включени в

отделните класове, и се класират в клас 06-05;

б/ комплектите мебели дотолкова, доколкото могат да се разглеждат

като общ дизайн, се класират в клас 6-05;

в/ не включва тъкани /Кл.5/.

  • 06-01 Места за сядане

Забележка: Включва матраци и седалки в транспортни средства.

  • 06-02 Легла
  • 06-03 Маси и други подобни мебели
  • 06-04 Мебели, в които се складира
  • Забележка: Включва шкафове, мебели с чекмеджета или отделения и полици.
  • 06-05 Комбинирани мебели
  • 06-06 Други мебели и мебелни детайли
  • 06-07 Огледала и рамки
  • 06-08 Закачалки за дрехи
  • 06-09 Дюшеци и възглавници
  • 06-10 Пердета и щори
  • 06-11 Килими, рогозки и черги
  • 06-12 Дамаски
  • 06-13 Одеала, завивки и други изделия за покриване, покривки и салфетки за маса

Забележка: Включва покривала за мебели и легла, кувертюри, калъфи за мебели, чаршафи и покривки за маси.

  • 06-99 Разни

3.Териториален обхват

Патентното проучване обхваща всички заявки и публикации на национално равнище.

4.Дълбочина на проучването – Патентното проучване обхваща период от 5 години – от 2006 до 2010 година

 

Данни:

Проучване и анализ на заявки и регистрации на промишлени дизайни в клас 6 (Локарнска класификация) – Мебели, за България”

 

Най- висока активност се наблюдава през 2007 година, а най-ниска през 2010 година, може би поради факта, че мебелната промишленост се възстановява сравнително бавно поради икономическата криза.

 

Проучване и анализ на заявки и регистрации на промишлени дизайни в клас 6 (Локарнска класификация) – Мебели, за България”

 

Проблеми на българското мебелно производство

Както всички сектори на икономиката, и мебелната индустрия усети полъха на кризата. Пазарите се свиха, фирми замразиха или прекратиха производството си. В очакване на по-добри дни мебелните фирми, които продължават да работят, разчитат най-вече на износа. Около 4000 фирми членуват в браншовата камара по дървообработваща и мебелна промишленост. Към края на миналата година на пазара активно работят 950, около 240 вървят към ликвидация. Останалите просто спират работа и пускат работниците си в неплатен отпуск до първа възможност да произвеждат отново. Първи  отпадат от пазара малките, така наречените гаражни производители на мебели. Остават по-големите, с повече финансов ресурс, които могат да си позволят известно време да работят и на загуба. Те съумяват да плащат банковите си кредити, макар и за сметка на задължения към техни доставчици.

Бумът на строителство на хотели и жилища и обзавеждането им преди глобалната финансова и икономическа криза бяха златното време за мебелната ни индустрия. Заетите в сектора тогава наброяват близо 50 хиляди души. Част от фирмите влагат сериозни средства в нови технологии и машини, което ги направи конкурентноспособни на други пазари. Но истина е и това, че днес точно тези фирми изпитват най-тежко кризата на гърба си, защото, инвестирали в модерна техника, са изтеглили и големи кредити от банките. При намаленото търсене днес те не могат да обслужват кредитите си или го правят много трудно. „Модерни, хубави фабрики, които работят ефективно, стоят затворени”, коментират от браншовата камара. Според експерти, когато икономиката се върне на нивата отпреди кризата, на мебелната индустрия ще са й необходими още няколко години след това, за да възстанови обемите на производство. Сега предимство имат тези фирми, които изнасят продукцията си. Намаленото търсене на вътрешния пазар, поради снижената покупателна способност на населението в момента, не дава шансове на фирмите, които разчитат само на него.

Друг проблем за повечето мебелни фирми е как да привлекат и задържат специалисти, които да бъдат мотивирани да развиват своите способности, а оттам и да допринасят за развитието на фирмата. Разбира се, има текучество, превишаващо на моменти нормалните стойности, но с наличието на подходяща работна среда, подтикваща към творчество, демократичен стил на управление и мотивираща система за заплащане, може да се изгради силен екип от професионалисти.

Мебелната индустрия страда от другия голям проблем на икономиката – липса на достатъчно квалифицирани кадри. В годините на прехода някогашните професионални технически училища /техникуми/ са заместени от т.нар. професионални гимназии. В тях около 75 процента от изучаваните предмети са общообразователни. Професионалните дисциплини са изместени „в края”. Случва се, когато младежи попаднат във фирма след завършване на гимназията, да не познават отделните видове дървообработващи машини. И професионалното им обучение започва практически едва тогава. Част от мебелните фирми се опитват сами да решават проблема с кадрите – подбират най-добрите от професионалните гимназии за летен стаж и така те са готови кадри след завършването си. Другият сериозен проблем за бранша е дървесината. Често фирмите, които я продават, не спазват европейските стандарти за дървесния материал.  „Европейските стандарти са задължителни, а не пожелателни”, казва Калин Симеонов, председател на Браншовата камара на дървообработващата и мебелната индустрия. Купувайки некачествена дървесина, дадена фирма предварително се обрича на неуспех. Мебелните фирми страдат и от нашествието на китайски мебели, чийто внос се разширява. А често този внос е нерегламентиран, за него не се плащат мита и акцизи, което прави продукцията значително по-евтина.

Примерни подходи и решения на проблемите

Българските мебелни производители имат своето място на общия европейски пазар, стига да съумеят да бъдат достатъчно конкурентоспособни на европейските си колеги. Основното предимство в момента е по-ниската цена на труда, която в повечето случаи формира и по-ниска себестойност, но това е само временно явление, още повече че някои европейски производители успяват да постигнат много ниски цени благодарение на големите обеми на производство. За да имат място на пазара, българските фирми трябва да се стремят към изграждането на собствен облик, да бъдат разпознаваеми най-вече с качеството и дизайна на своите мебели и да търсят конкретен пазарен сегмент, на който могат в най-голяма степен да реализират своите предимства.

Рекламните и работните каталози на всяка една фирма за мебели би се откроила със своята визия и начин на работа и също спомагат за успешното привличане на клиенти.
Друг инструмент за популяризиране на подобна дейност е участието в специализирани изложения. На тези форуми може да се покаже в най-голяма степен предимствата на продуктите, като практиката показва, че инвестицията в един павилион и мостри от няколко модела се възвръща многократно благодарение на успешните контакти с търговци и клиенти. Също би бил полезен и добре разработен Интернет сайт, който да представя моделите, подробна информация за фирмата и работата с клиенти и да насочва към мебелните салони, където продуктите могат да бъдат разгледани на живо.

Шанс за излизане от кризата и бавното възстановяване на пазарите са видели няколко български мебелни фирми, участвали в мебелното изложение в Германия в началото на тази година. Оттам те са се върнали с договори и поръчки.

Приложение

 

Интересни промишлени дизайни от клас 6 (Мебели), за България:

112

28-240x150

 

 

37

 

58

Източници

 

  1. www.bpo.bg
  2. http://bg.timberchamber.com/
  3. http://www.mebeli.info/
  4. http://www.capital.bg/
  5. Консултации в Централна патентна библиотека