Споразумение за икономическо партньорство между ЕС и Япония

икономическо партньорствоПреговорите по споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония започнаха през 2013 г. То ще стимулира търговията със стоки и услуги и ще разкрие нови инвестиционни възможности.

С него допълнително ще се подобрят позициите на износителите и инвеститорите от ЕС на големия японски пазар, като същевременно то ще включва солидни гаранции за защита на стандартите и ценностите на ЕС. Европа ще затвърди ролята си на световен лидер при определянето на търговските правила. Ще бъде изпратен мощен сигнал за това, че начинът за справяне с глобалните предизвикателства е сътрудничеството, а не протекционизмът. След успеха, обявен на срещата на високо равнище между ЕС и Япония, която се състоя в Брюксел на 6 юли 2017 г., преговарящите приключиха работата си на 8 декември 2017 г. На 18 април 2018 г. Комисията представи на Съвета текста на споразумението, като даде начало на процеса по ратифициране на равнището на ЕС. Това е първата стъпка към подписването и сключването на споразумението. След като бъде одобрено от Съвета, споразумението ще бъде предадено на Европейския парламент с цел да влезе в сила преди края на настоящия мандат на Европейската комисия през 2019 г.

В същото време преговорите с Япония продължават по отношение на стандартите за защита на инвестициите и уреждането на спорове в тази област. Твърдият ангажимент на двете страни е възможно най-бързо да постигнат споразумение относно защитата на инвестициите, тъй като и двете страни се стремят към осигуряването на стабилна и сигурна инвестиционна среда в Европа и Япония.

Прозрачност

В хода на преговорите Комисията отдаде първостепенно значение на прозрачността. Тя проведе преговорите въз основа на мандат, одобрен единодушно от всички правителства на държави от ЕС. Държавите членки и Европейският парламент бяха надлежно осведомявани във всеки един момент. Бяха проведени десетки срещи с членове на националните парламенти и с представители на гражданското общество с цел обсъждане на хода на преговорите. Комисията публикува онлайн документи и доклади от кръговете на преговорите. В деня на обявяването на политическата договореност Комисията публикува нейния текст, разпратен до всички 28 столици на държавите от ЕС и на Европейския парламент, за да ги информира за постигнатото съгласие. След приключването на преговорите на 8 декември 2017 г. всички текстове на споразумението незабавно бяха публикувани онлайн.

Споразумение за икономическо партньорство

След началото на преговорите през 2013 г. споразумението с Япония задълбочи обхвата си до такава степен, че същността му намира по-точно отражение в наименованието „споразумение за икономическо партньорство“. Както и останалите споразумения, сключени неотдавна от ЕС, партньорството с Япония далеч не се ограничава само до търговията. Става дума за съществено засилване на нашето партньорство, което предстои допълнително да се развива. Наименованието на споразумението няма правни последици.

Премахване на митата — при влизането в сила на споразумението за икономическо партньорство ще бъдат премахнати митата за над 90 % от износа на ЕС за Япония. Когато започне пълноценното прилагане на споразумението, Япония ще е премахнала митата за 97 % от внасяните от ЕС стоки (по тарифни линии), а останалите тарифни линии бъдат частично либерализирани чрез тарифни квоти или тарифни намаления. Това от своя страна ще спести на износителите от ЕС разходи за мита на стойност около 1 милиард евро годишно.

Селскостопански и хранителни продукти — Япония е много ценен експортен пазар за европейските земеделски стопани и производители на хранителни продукти. Износът на селскостопански продукти от Европейския съюз за Япония е на стойност над 5,7 милиарда евро годишно, като по този показател Япония вече е четвъртият по големина експортен пазар за ЕС. С течение на времето вносът на около 85 % от селскостопанските и хранителните продукти от ЕС в Япония ще бъде изцяло безмитен (по тарифни линии). В стойностно изражение това се равнява на 87 % от сегашния внос на селскостопански и хранителни продукти.

Споразумението ще премахне или силно ще намали митата за селскостопански продукти, които са от голям експортен интерес за ЕС, като например свинското месо (основният селскостопански продукт, изнасян от ЕС за Япония), като ще гарантира безмитната търговия с преработено свинско месо и почти безмитния внос на прясно свинско месо. В рамките на 15 години митата за значителна част от продуктите от говеждо месо ще бъдат намалени от 38,5 % на 9 %.

Износът на вино от ЕС за Япония вече е на стойност около 1 милиард евро годишно, а по този показател виното заема второ място сред селскостопанските продукти, изнасяни от ЕС за Япония. Митата за виното (в момента 15 %) и за други алкохолни напитки ще бъдат премахнати от първия ден, в който споразумението влезе в сила. Освен това беше въведена процедура за улесняване и ускоряване на одобряването от Япония на основните добавки, използвани от европейските производители.

Що се отнася до износа на сирене за японския пазар, където ЕС вече доминира, ще бъдат премахнати високите мита за много от твърдите сирена, като например Gouda и Cheddar (за които митото понастоящем е 29,8 %), и ще бъде въведена квота за безмитен внос на пресни сирена, като например Mozzarella. Със споразумението между ЕС и Япония ще се премахнат (в рамките на преходен период) и действащите мита за преработени селскостопански продукти, като например макаронени изделия, шоколади, какао на прах, бонбони, сладкарски изделия, бисквити, производни на нишестето продукти, приготвени домати и доматен сос. Ще бъдат въведени и значителни по размер квоти за осъществявания от ЕС износ (без мито или при намалено мито) на малц, картофено нишесте, обезмаслено мляко на прах, масло и суроватка.

Географски указания — в споразумението между ЕС и Япония се признава специалният статут и се предлага закрила на японския пазар за повече от 200 европейски селскостопански продукта със специфичен географски произход, известни като носители на географски указания — например Roquefort, Aceto Balsamico di Modena, Prosecco, Jambon d’Ardenne, Tiroler Speck, Polska Wódka, Queso Manchego, Lübecker Marzipan и Irish Whiskey. Тези продукти ще получат същата степен на закрила в Япония, както предоставената им понастоящем в ЕС.

Промишлени продукти — митата за промишлени продукти ще бъдат напълно премахнати — например в сектори, в които ЕС е силно конкурентоспособен, като производството на химикали, пластмаси и козметика, текстилни продукти и облекло. От момента на влизането на споразумението в сила ще бъде премахната съществуващата квотна система за кожени изделия и обувки, която значително възпрепятстваше износа от ЕС. Митото за обувки ще бъде намалено от 30 % на 21 % при влизането на споразумението в сила и ще бъде премахнато напълно в течение на 10 години. Митото върху вноса от ЕС на кожени изделия, като например ръчни чанти, ще бъде премахнато в течение на 10 години; това важи и за изделия, за които Япония по традиция упражнява силен протекционизъм, като например спортните и скиорските обувки.

Рибарство — всички мита ще бъдат премахнати и от двете страни, което ще означава по-добри цени за потребителите в ЕС и големи възможности за износ за европейската промишленост.

Горско стопанство — митата за всички продукти от дървесина ще бъдат премахнати изцяло, но поетапно в рамките на седем години за продуктите с най-голям приоритет. Повечето мита за продукти от дървесина ще бъдат премахнати незабавно, а за някои по-маловажни тарифни линии — след 10 години.

Китолов и незаконна сеч

От над 35 години в ЕС е забранен всякакъв внос на китови продукти, като това няма да се промени със споразумението за икономическо партньорство. ЕС и неговите държави членки са поели ангажимент за опазване и защита на китовете и системно изразяват сериозното си безпокойство във връзка с китолова за научни цели. В правото на ЕС е предвидена специална защита за китовете и ЕС прилага стриктно забраната за търговия по силата на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). ЕС поставя въпросите, свързани с китолова във всички трети държави, включително Япония, както в двустранните си отношения, така и на международни форуми, които са най-подходящи за справяне с този проблем — например в Международната комисия по китолов, където работим по тези въпроси с партньори, споделящи нашите принципи. Що се отнася до споразумението, обявено днес, то ще включва разпоредби относно устойчивото развитие, които предвиждат допълнителна платформа за насърчаване на диалога и съвместните дейности между ЕС и Япония относно екологичните проблеми в контекста на търговията.

ЕС и Япония споделят общ ангажимент за борба с незаконната сеч и свързаната с нея търговия и това ще бъде отразено в текста на споразумението.  ЕС, също както и Япония, има ясно законодателство относно незаконната сеч. И двете страни са въвели системи за наблюдение и сертифициране с цел предотвратяване на вноса на незаконно добит дървен материал. Те работят в тясно сътрудничество и с трети държави, за да ги подпомогнат при създаването на ефективни механизми за решаване на проблема.

Нетарифни пречки — в преговорите между ЕС и Япония бяха разгледани редица нетарифни мерки, които са източник на безпокойство за дружествата от ЕС, тъй като някои японски технически изисквания и процедури за сертифициране често затрудняват износа на безопасни европейски продукти за Япония. Споразумението ще спомогне в много голяма степен за улесняване на достъпа на предприятията от ЕС до силно регулирания японски пазар. Като примери за успешното преодоляване на такива пречки може да се посочат:

  • Моторни превозни средства— споразумението гарантира, че както Япония, така и ЕС ще се придържат изцяло към едни и същи международни стандарти относно безопасността на продуктите и опазването на околната среда, което означава, че изискванията към европейските автомобили ще бъдат еднакви в ЕС и Япония и за износа им в Япония няма да бъде необходимо те отново да бъдат изпитвани и сертифицирани. С ангажимента за спазване на международните стандарти за автомобили, който Япония поема, износът на автомобили от ЕС за японския пазар ще бъде значително опростен. Това също така проправя пътя за още по-засилено сътрудничество между ЕС и Япония в рамките на международните форуми за стандартизация. Предвижда се процедура за ускорено уреждане на спорове между двете страни, по-специално по отношение на моторните превозни средства. То включва и защитна клауза, позволяваща на ЕС да въведе отново мита, в случай че Япония въведе (отново) нетарифни пречки пред вноса от ЕС на превозни средства. Споразумението ще означава също така, че одобрени в ЕС автомобили, задвижвани с водородно гориво, могат да бъдат изнасяни за Япония без допълнителни изменения.
  • Медицински изделия— през ноември 2014 г. Япония възприе международния стандарт относно системите за управление на качеството (СУК), на който се основава СУК на ЕС за медицински изделия. Това значително намалява разходите за сертифициране на изнасяните за Япония европейски продукти.
  • Етикетиране на текстилни продукти— през март 2015 г. Япония възприе международната система за етикетиране на текстилни продукти, която е подобна на използваната в ЕС. Поради това вече не е необходимо да се сменя етикетът върху всяка дреха, изнасяна за Япония.
  • Лечебнопрофилактична козметика, медицински изделия и козметика— на 1 януари 2016 г. най-после беше премахната сложната и дублираща се система за уведомяване, която възпрепятстваше пускането на японския пазар на много европейски лекарства, медицински изделия и козметика.
  • Бира— от 2018 г. нататък ще стане възможно европейските бири да бъдат изнасяни като бири, а не като „нискоалкохолни напитки“. Това ще доведе също така до сходно данъчно облагане, с което ще се премахнат разликите между различните бири.

Освен това споразумението за икономическо партньорство включва и общи правила относно някои видове нетарифни пречки, което ще спомогне за създаването на еднакви условия на конкуренция за европейските продукти, изнасяни за Япония, и ще повиши прозрачността и предвидимостта:

  • Технически пречки пред търговията— в споразумението се набляга върху взаимните ангажименти на Япония и ЕС да гарантират, че техните стандарти и технически регламенти се основават на международни стандарти във възможно най-голяма степен. В съчетание с разпоредбите относно нетарифните мерки това ще бъде от полза за европейските износители на електронни продукти, лекарства, текстилни продукти и химикали. Прилагането на международните стандарти ще улесни и ще намали разходите за спазване на японските правила за етикетиране на хранителните продукти.
  • Санитарни и фитосанитарни мерки— със споразумението се създава по-предсказуема регулаторна среда за продуктите от ЕС, изнасяни за Япония. ЕС и Япония се договориха да опростят процедурите за одобряване и митническо освобождаване, а процедурите по вноса да се извършват без ненужно забавяне, с което да се гарантира, че дейността на износителите няма да бъде възпрепятствана поради прекомерна бюрокрация. Със споразумението няма да занижи стандартите за безопасност, нито ще изисква от страните по него да променят вече взетите на национално равнище решения в областта на политиката, като например използването на хормони или на генетично модифицирани организми (ГМО).

Търговия с услуги — износът на услуги от ЕС за Япония е на стойност около 28 милиарда евро годишно. Споразумението ще улесни предоставянето на услуги от предприятията от ЕС на изключително доходоносния японски пазар. То ще съдържа редица разпоредби, които ще се прилагат хоризонтално към цялата търговия с услуги, като например разпоредба за потвърждаване на правото на страните по споразумението да приемат регулаторни мерки. В споразумението се запазва правото на органите на държавите — членки на ЕС, да запазват обществените услуги като такива, а правителствата няма да бъдат принудени да приватизират или да дерегулират каквито и да било обществени услуги на национално или на местно равнище. Органите на държавите членки също така си запазват правото да връщат обратно в обществения сектор всякакви частно предоставяни услуги. Европейците ще продължат сами да решават по какъв начин искат да получават услуги — например в областта на здравеопазването, образованието и водоснабдяването.

  • Пощенски и куриерски услуги— споразумението включва разпоредби относно задълженията за универсална услуга, процедурите по границите, лицензите и независимостта на регулаторните органи. Споразумението също така ще гарантира еднакви условия на конкуренция между доставчиците на пощенски и куриерски услуги от ЕС и техните японски конкуренти, като например японските пощи.
  • Далекосъобщения— споразумението включва разпоредби, насочени към създаване на еднакви условия на конкуренция за доставчиците на далекосъобщителни услуги, а също и по въпроси като задълженията за предоставяне на универсална услуга, преносимостта на номерата, мобилния роуминг и поверителността на комуникациите.
  • Услуги в областта на международния морски транспорт— споразумението съдържа задължения за поддържане на отворен и недискриминационен достъп до международните морски услуги (транспортни и свързани с тях услуги), както и за достъп до пристанищата и пристанищните услуги.
  • Финансови услуги— споразумението съдържа конкретни определения, изключения и правила относно новите финансови услуги, саморегулиращите се организации и системите за плащане и клиринг, както и относно прозрачността, а също и правила за застрахователните услуги, предоставяни от пощенски оператори. Много от тях се основават на правила, разработени в рамките на Световната търговска организация (СТО), като се отнасят за специфични особености на сектора на финансовите услуги.
  • Временно преместване на персонал на предприятия— споразумението включва най-напредничавите договорени до момента от ЕС разпоредби относно преместването на персонал за целите на стопанската дейност (известно още като „начин 4“). Те обхващат всички традиционни категории като например лица, преместени при вътрешнокорпоративен трансфер, лица на посещение със стопанска цел с оглед на инвестиции, доставчици на услуги по договор и независими специалисти, както и по-нови категории като лица на кратко посещение със стопанска цел и инвеститори. ЕС и Япония се споразумяха също да позволяват на съпрузите и децата на доставчиците на услуги или на работещите за доставчик на услуги (обхванати от разпоредбите за т.нар. „начин 4“) да ги придружават. Това от своя страна ще спомогне за инвестиции и в двете посоки.

Държавни предприятия — няма да се позволява на държавни предприятия да правят разлика между дружества, услуги и продукти от ЕС и техните японски конкуренти, когато купуват и продават на търговските пазари. Целта е да се осигурят еднакви условия на конкуренция между публичните и частните предприятия.

Възлагане на обществени поръчки — предприятия от ЕС ще могат да участват при еднакви условия с японски предприятия в търгове за възлагане на обществени поръчки в 48-те така наречени „основни градове“ в Япония с около 300 000 до 500 000 жители. Споразумението ще премахне и съществуващите пречки пред обществените поръчки в железопътния сектор.

Защита на данните

Защитата на данните е основно право в Европейския съюз и поради това не подлежи на преговори. Неприкосновеността на личния живот не е стока, с която да се търгува. От януари 2017 г. Европейският съюз и Япония водят диалог за улесняване на трансферите на лични данни за търговски обмен, като същевременно се осигурява най-високо равнище на защита на данните. Целта е законите за защита на данните да се допълнят с така нареченото „решение относно адекватността“, което ще гарантира високи стандарти за защита на данните както в ЕС, така и в Япония. Тези решения относно адекватността могат да допълват търговските споразумения и да увеличават ползите от тях. Решение относно адекватността се взема от Комисията, която установява, че трета държава предоставя чрез националното си законодателство или международните си ангажименти равнище на защита на личните данни, което е сравнимо с това в Европейския съюз (вж. също последното изявление по този въпрос).

Права върху интелектуалната собственост — споразумението се основава на ангажиментите и на двете страни в рамките на Световната търговска организация (СТО), които затвърждава, и е в съответствие със собствените правила на ЕС. Споразумението съдържа разпоредби относно защитата на търговските тайни, търговските марки, защитата на авторското право, патентите, минимални общи правила за регулаторна защита на данните от изпитвания на лекарства и разпоредби за гражданско правоприлагане.

Устойчиво развитие — споразумението включва всички основни елементи на подхода на ЕС относно устойчивото развитие и е в съответствие с други неотдавнашни търговски споразумения на ЕС. ЕС и Япония се ангажират да прилагат основните трудови стандарти на Международната организация на труда (МОТ) и международните споразумения за околната среда — включително Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Парижкото споразумение относно изменението на климата. ЕС и Япония се ангажират също така да не смекчават вътрешното законодателство в областта на труда и околната среда с цел привличане на търговия и инвестиции. Страните по споразумението се ангажират и с опазването и устойчивото управление на природните ресурси, както и с решаването на проблемите на биологичното разнообразие, горското стопанство и рибарството. ЕС и Япония се договарят да насърчават корпоративната социална отговорност и други търговски и инвестиционни практики в подкрепа на устойчивото развитие. Със споразумението ще се създадат механизми за контрол на гражданското общество върху ангажименти, поети в областта на търговията и устойчивото развитие. Споразумението ще предостави и специален, обвързващ механизъм за решаване на спорове в тази област, който включва правителствени консултации и прибягване до независима група от експерти.

Корпоративно управление — за първи път търговско споразумение на ЕС ще включва специална глава относно корпоративното управление. Тя се основава на принципите на Г-20/ОИСР относно корпоративното управление и отразява най-добрите практики и правила на ЕС и Япония в тази област. ЕС и Япония се ангажират с придържането към основни принципи и цели, като например прозрачност и разкриване на информация относно дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар; отчетност на ръководството пред акционерите; отговорно вземане на решения въз основа на обективна и независима гледна точка; ефективно и справедливо упражняване на правата на акционерите; и прозрачност и справедливост при сделки за придобиване.

Конкуренция — споразумението съдържа важни принципи, с които се гарантира, че и двете страни по него се ангажират да поддържат всеобхватни правила за конкуренцията и да прилагат тези правила по прозрачен и недискриминационен начин.

Механизъм за уреждане на спорове между държави — споразумението гарантира пълното спазване на правата и задълженията по него. То предоставя ефективен, ефикасен и прозрачен механизъм с предварително установен списък с квалифицирани и опитни експерти за избягване и решаване на спорове между ЕС и Япония.

Борба с измамите — въз основа на предложение на ЕС в споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония ще бъде включена клауза за борба с измамите. За ЕС наличието на клауза за борба с измамите е условие за предоставяне на тарифни преференции на която и да е трета държава. Тя дава възможност на ЕС да оттегли тарифните преференции в случай на измами и отказ за сътрудничество, като същевременно се гарантира, че законните търговци не са засегнати неблагоприятно. Целта е предотвратяване на злоупотребите с преференциалното тарифно третиране.

По-малки предприятия — ще бъдат включени специални разпоредби, които ще дадат възможност на по-малките предприятия да се възползват пълноценно от споразумението, и по-конкретно чрез по-голямата прозрачност. Липсата на достъп до информация може да бъде пречка за търговията, особено за по-малките предприятия. Затова както ЕС, така и Япония се ангажират да създадат специален уебсайт, чрез който да се да предоставя информация, предназначена за по-малките дружества, относно начините за достъп до техните пазари. Ще бъдат създадени също така специални малки звена за контакт с предприятията по въпроси, свързани както с тази област, така и с други части на споразумението.

 

Източник: http://europa.eu