Бизнес в България 2018

В серия от публикация, българският портал за интелектуална собственост IP Bulgaria ще представи преглед на бизнеса в България. Анализът, който сравнява българската бизнес среда с тази в съседните държави и маркира основни рискове и тенденции е изготвен от Petkov.cloud. Информацията би следвало да се използва като ориентир в настоящата бизнес обстановка и цели да обогати общата картина, която читателя вече има. Авторът не претендира за изчерпателност и пълнота на засегнатите теми.

Днес представяме на вниманието ви първата част, макроикономически преглед на България, където се описват основни макроикономически показатели, измерващи бизнес активността или касаещи бизнеса непряко.

България се подрежда на 11-о и 16-о място съответно по площ и по население в Европейския съюз. Страната е с най-ниски заплати и доходи, най-нисък БВП на глава от населението и най-ниска производителност на труда в Европейския съюз. Въпреки това в глобален мащаб България се нарежда сред средно-богатите държави (виж картата по-долу)

бизнес

Държавите в зелено с високи приходи, тези в червено са с ниски приходи, а останалите са със средни такива.

Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на корупция и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа; освен това страната членува в ООН, Съвета на Европа, Европейския съюз и НАТО. През 2015 г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.

Плановото разпределение на населението в България преди 1990 г., както и минималните възможности за миграция, дължащи се на държавни регулации, са ограничавали хората във възможностите им за релокация. В годините на прехода започват миграционни процеси от селата към малките градове, от малките градове към големите такива и от България в чужбина. Тази „нова“ за населението динамика е съпроводена и от две тенденции – първо спад в раждаемостта и второ увеличаване на продължителността на живот.

Авторът не подкрепя мненията, които се представят в различни медии, че населението на България ще се стане 2 млн. до 2050 г., поради факта, че демографските процеси са изключително динамични и комплексни. Наивното екстраполиране на данни за такива процеси в бъдещето е подвеждащо.

Автор: Иван Петков