Колективно управление в областта на музикалните творби

Един от най- добрите начини да се обясни концепцията и практиката на колективното управление е да се вземе примера на колективното управление на музикални творби. Днес в условията огромно потребление на музика, закрилата на правото на публично изпълнение и правото на излъчване на творби на композитори, писатели на песни, и преводачи зависи от връзката между музикалните продуценти и потребителите на музика.

В областта на музикалните творби (творби на модерния джаз, класическа, симфонична музика, поп и блус музика, включително инструментална и вокална музика), колективното управление на права се базира на основата на три елемента:

  • предоставяне на документация;
  • лицензиране;
  • дистрибуция.

Организациите за колективно управление на музикални творби се договарят с ползвателите (радиостанции, дискотеки, кина, ресторанти, телевизия и други подобни) и ги  оторизират да използват музикални творби от своя репертоар срещу заплащане при определени условия. На базата на документацията си (информация за членовете и техните творби), организациите за колективно управление разпределят авторските възнаграждения между своите членове в зависимост от установените правила за разпределение на възнагражденията. Таксите за покриване на административните разходи, (в някои страни за покриване на разходите от промоцирането на културни дейности) се приспадат от авторските постъпления. Таксите изплащани на притежателите на авторски права се изчисляват на базата на честота на използване на музикалната творба. Дейностите и операциите на организациите за колективно управление се извършват с помощта на компютъризирани системи, специално създадени за целите на организациите.

В някои държави една организация държи всички права на публично изпълнение и излъчване и обслужва всички ползватели. Такава концентрация на права има за цел установяването на монопол. Монополът не нарушава авторски права, тъй като организациите за колективно управление поемат правата на своите членове чрез подписването на договор.

Прехвърлянето на права за излъчване и изпълнение най- често става чрез сключването на три договора. Първият договор се подписва от притежателя на права и организацията за колективно управление на права, чрез който организацията представлява своите членове. Вторият договор се сключва от притежателя на права и издател. Третият договор се сключва между издателят и организацията за колективно управление на права. В този случай организацията ще управлява правата прехвърлени от музикалният издател, въз основа на подписан договор между тях.

Споразуменията за прехвърлянето на правата обикновено покриват изпълненията и излъчванията навсякъде по света. Това широко териториално разпространение дава възможност на организациите за колективно управление на права да подписват договори с чужди организации и по този начин да съхраняват националното музикално богатство на международно ниво.

Всяка организация за колективно управление на права може да прехвърля права отстъпени от нейните членове на чужди организации за колективно управление на права. По този начин всяка организация контролира правото на изпълнение и на излъчване на световния музикален репертоар във всяка държава.

Разрешението да се управляват чуждестранни изпълнителски права се получава посредством двустранни договори с организациите на други страни. Двустранните съглашения се основават на договора образец на CISAC. Съгласно чл. 3 “всяка от договарящите страни се задължава да упражнява в рамките на територията, на която тя действа, правата на членовете на другата страна по договора по същия начин и в същия обем, в който тя действа за своите собствени членове, и да прави това съобразно правната закрила, която се дава на едно чуждо произведение, в държавата за която се претендира за закрила“ [1]

Основното правно средство за лицензиране на малки права е бланкетната лицензия.  По правило тази лицензия оторизира ползвателите да използват всяко музикално произведение от световния репертоар за целите на лицензията и в рамките на периода посочен от нея.

Разпределението на възнагражденията от ползването на закриляни творби зависи от два важни елемента. Първият е изграждането на подходяща система за документиране, а вторият е свързан с данните относно действителното използване на произведенията. Една от най- важните цели на техническото сътрудничество на ОКУП, които членуват в CISAC e стандартизирането на “международните фишове”, които редовно се разменят между организациите членки. Най- често се прилага системата на образците. Например инспекторите на такива организации посещават местата, където се използва музика и събират информация относно програмите, които съдържат списъка на изпълняваните музикални произведения.

Договорът- образец на CISAC съдържа ясна уредба относно отчисленията за цели, които се различават от целите на разпределяне на възнагражденията между членовете. Чл. 8 гласи “всяка организация има право да определя сумите, които събира от името на другата организация, необходимия процент за да покрива необходимите разноски по управлението. Този необходим процент няма да надминава това, което се намалява за същата цел от сумите събирани за членове на разпределящите организации, и последната организация винаги ще полага усилия  в това отношение да бъде в рамките на разумните граници, като се има предвид местните условия, на територията на която тя действа” [2].

Административните разноски на организациите за колективно управление са по общо правило 20-30 на сто от сумата на събираните възнаграждения.

Стойността на възнагражденията зависи и от честота на разпределенията, и от точността на прехвърляне на възнагражденията дължими на авторите и другите организации. Чл. 9 от закона – образец гласи “всяка от договарящите организации ще превежда на другите сумите, които се дължат по условията на договора, както и когато разпределението се прави между нейните собствени членове най- малко веднъж годишно. Изплащането на тези суми ще се прави в рамките на 90 дни след всяко разпределение”.

Държавата може да установява контрол върху предлаганите на авторите договорни клаузи, със създаването на специална юрисдикция, които има за цел да разглежда спорове между организациите за  колективно управление и ползвателите. Този контрол се смята за гаранция срещу злоупотреба с фактически монопол.

Компютъризираните инструменти изместиха старите традиционни техники и ОКУП на авторите възприеха този прогрес с инсталирането на компютъризирани системи  пригодени за дейността на малките или средни по размер ОКУП. Тези системи са много полезни при управлението на права на чужди автори, както и за предоставяне на обновена информация. Това е така защото ОКУП на авторите могат да разпределят възнагражденията на организациите двойница.

IPI (информация на заинтересованите страни) е система администрирана от SUISA (Швейцарска организация за колективно управление на авторски права в музикални творби), която позволява идентификацията на притежателите на права. Тази система се базира на уникален номер предназначен за IPI центъра, който обслужва заинтересовани страни.

Друг инструмент е WWL (световен работен списък) документацията, чиято основна идея е, че всяка ОКУП на авторите трябва да знае онези творби, които се използват в международен мащаб. Базата данни на тези творби както техните заглавия, бизнес имена на музикални издатели и други могат да се въвеждат в електронен списък подържан от ASCAP (Американска организация за колективно управление на правата на композитори, автори, издатели).

Колективно управление на правата на механическо записване и репродуциране

Изразът “механични права“ изразява правото на автора да разрешава възпроизвеждането на неговото произведение във формата на записи, произведени механично в най- широк смисъл. Най- важното от икономическа гледна точка  е правото на композиторите и авторите на текстове да разрешават звукозаписа на такива произведения.

Правният статут и структурата на организациите за управление на механични права са сходни с тези, които бяха описани по отношение на организациите за управление на малки права.

Международното бюро на организациите, управляващи правата на механическо записване и репродуциране е BIM. Това е международна неправителствена организация, обединяваща организациите за управление на механични права. Създадена първоначално като френско сдружение през 1929 г. BIM е действала като централизирана агенция за всички организации, участващи в нея, договаряла е възнагражденията със звукозаписната индустрия и се е грижила за събирането на тези възнаграждения. Понастоящем всяка организация членка на BIM събира възнагражденията, които й се дължат от националните продуценти  на звукозаписи, но ролята на BIM като преговаряща организация е запазена.

Един от основните партньори на BIM е Международната федерация на звукозаписващата индустрия  – IFPI, която е създадена през 1933 г. Между двете организации съществува договор, който се прилага чрез сключването на индивидуални договори между националните организации на BIM и отделните продуценти. Съществуващият рамков договор се прилага в страните на ЕС, в Северна Европа, Австрия, Чехия, Словакия и Унгария.

Системата за разпределение на възнагражденията акумулирани от организациите за управление на механични права се различава от разпределението при изпълнителски права. Първата разлика засяга отбивките от възнагражденията преди разпределенията им. Така например организациите за механични права използват определени стандарти за намаляване  15%, 20%  или 25%.

Някои организации за механически права управляват и така наречените ”права за синхронизиране”- правото да се включват музикални произведения в аудио-визуални произведения.

Обикновено споразуменията сключвани от организациите за управление на механични права съдържат принципа на еднакво третиране на чужденци и национални граждани, но не е задължително този принцип да важи при отбивките. В повечето случаи отбивките от роялтите на чужденците е по- висока от тази на националните граждани (5% за националните граждани и до 25% за чуждите).

Колективно управление на изпълнителски права в областта на музиката

Изпълнителите имат изключителното право да разрешават срещу възнаграждение възпроизвеждането на записа от техните изпълнения върху звукови и видео носители, тяхното разпространение, публично изпълнение, излъчването и предаването на записа. Ново право беше признато на артистите изпълнители с приемането на договора на СОИС- ДИЗ ( Договор за изпълненията и звукозаписите). Това право урежда възнагражденията на изпълнителите при използване на записаните им изпълнения по дигитален път. Заплащането на възнагражденията се осъществява чрез ОКУП.

Методите за разпределение на възнагражденията варират в различните държави. Както при ОКУП на авторите, така и при управлението на изпълнителски права е много важно да се следи честотата на използване на записани изпълнения. Възнагражденията се определят в зависимост от използването на изпълненията в програмите на радиата и телевизиите.

В случаите на записване на изпълненията за домашни цели се дължат на звукозаписи определени суми се определят като процент от стойността възнаграждения на изпълнителите и на производителите на звукозаписните носители. В някои държави процентът е изключително висок. Разпределението на тези компенсационни възнаграждения се извършва чрез ОКУП.

 

Автор: Даниела Сапунджиева