Литературни произведения

Книги

Книги, списания, вестници, сборници и др. По своето предназначение могат да бъдат развлекателни, информационни, образователни, пропаганда.

Най-добре може да бъде илюстрирано значението на авторското право, чрез книгите. Книгите са основно средство за разпространение на знание, разбира се това става възможно чрез осигуряването на приход от продажбата им. Реализирането на икономическите права на авторите и закрилата върху техните творби става възможно само чрез закона за авторското право.

Вестници и списания

Тези творби са застрашени от копиране и също се влият значително от съвременната бизнес среда. Например голяма част от собствениците във вестникарската индустрия откриват собствени сайтове с безплатен електронен вариант на техните издания. Средства се получават от рекламодатели, които плащат за да могат техните продукти да бъдат показвани възможно най-често. Например през 1996г. броят на ежедневниците в света се изчислявана 8391 с 548млн. читатели, mediainfo.com).

Примери за популярни български вестници и списания в електронен формат:

Произведения на научната литература *– учебници, монографии, статии и др. Съдържанието на тези творби се отнася до до всички области на научното познание.


      *

За произведенията на научната литература виж Цакова В., “Произведенията на науката като обект на интелектуална собственост”, С., УИ „Стопанство”, 2009.

Произведения на техническата литература – съдържанието на тези творби сеотнася до всички области на техниката.

Пример за безплатни онлайн издания на научна и техническа литаратура- http://bookstore.e-bookbg.com/

Произведения на публицистиката – книги, брошури, позиви, манифести, периодични издания, кореспонденции, интервюта, засягащи актуални обществено-политически, икономически и социални проблеми.

Икономическите права на авторите на литературни произведения

  • копиране и възпроизвеждане на произведението;
  • разпространение на произведението;
  • представянето на произведението пред публика;
  • превод на произведението;
  • излъчване чрез радио и телевизионна организация на произведението;
  • предаване по кабел на произведението;
  • интерактивно излъчване на произведението;
  • внос и износ на екземпляри от произведението

Издателска индустрия

В изследване за икономическия принос на базираните на авторско право индустрии в България, проведено в периода август 2006 – февруари 2007 по инициатива на българското правителство  и с финансовата покрепа на Световната организация по интелектуална собственост (СОИС) е анализиран приносът на индустриите основани на авторски и сродни права в българската икономика.

Една от водещите сектори в авторскоправни индустрии в България е „книгоиздаване  и печат“.

Българското книгоиздаване започва да се развива търговска веднага след политическите промени в началото на 1990г. това беше първият сектор в културата, който беше приватизиран.

В първите години след 1989г. изникваха нови фирми ориентиране към издателска дейност, поради ниските първоначални инвестиции и бързата възвръщаемост на инвестираните средства. Отражение на това е големият брой регистрирани фирми  2326 като от създаването на Националната агенция ISBN през 1991г. до 2003г. издателски код е връчен на 3050 издателства в България. Според Дейвид Кингам (България – един книжен сектор в затруднение), не може да се каже със сигурност, но предполага, че  450 фирми се занимават с книгоиздаване, от които 40, 50 от тях са със значително производство.

През 1988 г. издателския сектор е обхващал 27 държавни издателства и 100 други прикрепени към ведомства 85% от книгите, издадени в страната са продукт
на частни издатели.

Според изследването разпределението на издателствата, според издадените печатни коли е както следва:

–         60% частни издателства;

–         13%университетски издателства;

–         10%фирми с издателска дейност;

–         10% ведомства и организации;

–         6%държавни издателства;

–         1% самоиздатели;

Броят на заглавията спада в началото на 90 те години, нараства през 1994г. и отново спадат до 2002г. Рязко намаляват тиражите на издаваните книги – общият тираж на издадените през 2005г. книги и брошури е най-малък от 1998г.  насам.

Икономически нецелесъобразни и идеологически обоснованите тиражи през годините на тоталитаризма не могат да служат като база за сравнение, но периода след 2002 г.показва намалена пазарна реализация на книжната продукция. През 1999 г. общият тираж на издадената продукция е намалял с 75.6% в сравнение с 1994 г.

В сферата на книгоразпространението съществуват редица нерешени проблеми като:

–         ограничен брой книжарници и складово бази;

–         съсредоточаване на книжната търговия в големите градове;

–         широко практикувана търговия на открито;

–         краткосрочна реализация на книжната продукция.

Липсата на реален книжен пазар доведе до откриване на значителен брой книжарници и книжни борси към издателствата около 60. Открити са и няколко електронни книжарници.

не съществува реална организация на книготърговци и книгоразпространители, които по подходящ начин да представят техните интереси.

Общото впечатление за книгоиздаването след 90 те години, е че въпреки всички трудности то се развива успешно. В сектора работят по- малко издателства  от преди и излизат по-малко на брой книги, тиражите са по-ниски, но в замяна на това броят на издаваните заглавия расте и качеството на книжната продукция е по-високо. по данни на „Четяща България” българският книжен пазар реализира около 60 млн. лева годишно.

 Текста на цялото изследване може да видите тук:

Колективно управление на права