Компютърни програми

Компютърните програми са закрилят от авторското право. Авторското право защитава оригиналното авторово изразяване т.е. компютърната програма като „литературно произведение”. Основният код може да бъде видян като литературна творба, която изразява идеите на софтуерните инженери. Бинарният код, четим от компютър също се смята за литературна творба и следователно се закриля от авторското право. Една съществена разлика отличава компютърните програми от останалите творби .Текстовете, звуците и графиките на другите творби са пасивни, докато компютърните програми са активни, т.е.има спор доколко закона за авторско право е подходящ за тяхната закрила. Компютърните програми могат да се защитят с патенти или като търговска тайна, като промишлен дизайн, както и чрез локаут на програмите, и използване на кодиращ метод.

Икономическите права на авторите на компютърни програми

  • възпроизвеждането на компютърната програма;
  • разпространение на компютърната програмата;
  • излъчване на компютърната програма по безжичен път или предаването им чрез кабел;
  • преработка на компютърната програма;
  • превеждане на компютърната програма на друг език (приложимостта на това право е спорна);
  • представянето и разпространението на компютърната програма по електронен път

Терминологично определение на компютърна програма или софтуерна програма –  съвкупност от инструкции към компютъра, които трябва да дадат някакъв определен изходен резултат. Компютърът изисква програмите да функционират, обикновено изпълнявайки програмните инструкции в централния процесор. Програмата има изпълнителна форма, която компютърът директно използва, за да изпълни инструкциите, зададени от програмата.

Същата програма има и четивна за човека част, наречена сорс код, от който изпълнимите програми се компилират, като сорс кодът дава възможност на програмиста да изследва протичането на инструкциите или пък да разработва алгоритмите.