Авторско и сродни права

Авторско право

Отношенията, свързани с обекти на авторско и сродни права се регламентират в Законът за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Съгласно чл.2 от ЗАПСП „Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението“. Тоест момента на създаване на дадено произведение е и моментът на възникване на авторските права, свързани с него. Авторското право, за разлика от други права на интелектуална и индустриална собственост възниква без необходимостта да се получи регистрация или признаване на правото от даден орган.

Съгласно чл. 3 от ЗАПСП „ Обектите на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като:

  1. литературни произведения, включително произведения на научната и техническата литература, на публицистиката и компютърни програми;
  2. музикални произведения;
  3. сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
  4. филми и други аудио-визуални произведения;
  5. произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
  6. произведения на архитектурата;
  7. фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
  8. проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
  9. графично оформление на печатно издание;
  10. кадастрални карти и държавни топографски карти;
  11. преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
  12. аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
  13. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.?Обект на авторското право може да бъде и част от произведение, както и подготвителните скици, планове и други подобни.“ Важно е да се отбелеат следните изключения, които не се приемат за обекти на авторско право съгласно българския закон, а именно:
    • нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи;
    • идеи и концепции;
    • фолклорни творби;
    • новини, факти, сведения и данни.

Тоест не може да се претендира за авторство върху една идея, факт или новина, което е и едно от най-честитие запитвания.

Други статии свързани с авторското право може да откриете в Copyrights.bg.

Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Юридически лица и трети физически лица могат да са носители на авторски права само в изрично предвидените в закона случаи, като до доказване на противното за автор на произведението се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от него и/или техните опаковки. Авторското право върху произведение, създадено от две или повече лица, им принадлежи общо независимо дали произведението е неделимо цяло или се състои от части, които имат самостоятелно значение, а създателите се явяват „съавтори“.

Авторът има право:

  1. да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
  2. да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
  3. да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
  4. да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението;
  5. да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство;
  6. да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
  7. на достъп до оригинала на произведението, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон;
  8. да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата, като обезщети за претърпените вреди лицата, които законно са придобили правото да използват произведението. Следва да се отбележи, обаче, че авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведението на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби.

Основно имуществено право на автора е изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.

Авторското право се закриля, докато авторът е жив и седемдесет години след неговата смърт. При произведения, създадени от двама и повече автори, срокът от 70 години започва да тече след смъртта на последния преживял съавтор.

Произведение – обект на авторско право може да бъде използвано със съгласието на автора, освен ако не е предвидено противното изрично в ЗАПСП.

Използване на обект на авторско право е:

  • възпроизвеждането на произведението;
  • разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
  • публичното представяне или изпълнение на произведението;
  • излъчването на произведението по безжичен път;
  • предаването и препредаването на произведението по кабел;
  • публичното показване на произведение на изобразителното изкуство и на произведение, създадено по фотографски или аналогичен на него начин;
  • превеждането на произведението на друг език;
  • преработката на произведението. Преработка е и приспособяването и внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването на произведението за създаване на ново, производно от него произведение;
  • реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен;
  • предлагането по безжичен път или по кабел на достъп на неограничен брой лица до произведението или до част от него по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях;
  • вносът и износът на екземпляри от произведението в търговско количество, независимо дали са произведени законно или в нарушение на правото.

Използване е налице, когато действията се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица.

    • В областта на литературните произведения
      • Международна асоциация на издателите/ International Publishers Associsation (IPA): www.ipa_uie.org;
      • Съюз на писателите;
      • Съюз на преводачите: www.bgtranslators.org;
      • Булрепро сдружение на автори и издатели за колективно управление на правата при презаписване и репрографиране на произведения за лично ползване;
      • Ахури сдружение за международен обмен на публикувани и непубликувани ценни научни и художествени произведения;
      • АНЛ – България асоциация “Нехудожествена литература – България”. Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на дейност, в частна полза за колективно управление на права на автори и преводачи на нехудожествена литература;
      • ИНТЕРФИЛМАРТ сдружение за закрила на произведения на литературата, изкуството и науката, популяризиране на съвременната българска култура в страната и чужбина, утвърждаване на европейските критерии в авторското право, както и в полза на младите хора, избрали изкуството за своя бъдеща професия
    • В областта на музикалните произведения:
      • Международен съюз на авторите и композиторите /International Confederation of Societies of Authors and Composers/ (CISAC);www.cisac.org;
      • Музикаутор сдружение за колективно управление на авторски права в музиката www.musicautor.org;
      • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права;
      • Национален музикално-фолклорен съюз
    • В областта на сценичните произведения:
      • Театъраутор дружество на автори на сценични произведения за управление на авторски права;
      • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
    • В областта на филмите
      • Филмутор-дружество за управление на авторски права;
      • Сдружение на авторите на филмови произведения;
      • Сдружение на авторите на филмови преводи;
      • Сдружение на филмовите и телевизионни режисьори
    • В областта на софтуерните продукти
      • Асоциация на софтуерните и информационни индустрии / Software &Information Industry Association (SIIA): www.siia.net;
      • Алианс на софтуерните компании Business Software Alliance: www.bsa.org;
      • СОФТАУТОР дружество на автори на компютърни програми;
    • В областта изобразителното изкуство
      • ИЗА-АРТ
    • В областта на фотографските произведения
      • Фотографска академия сдружение на автори;
      • Фотографски информационен център;
      • Асоциация на професионалните фотографи в България
    • В областта на произведение на архитектурата
      • Съюз на архитектите в България

    За актуална информация относно всички адреси на уебсайтове на националните органи за управление на авторски права: www.wipo.int/directory

    Сродни права

    С понятието „сродни права“ се означават правата на определени групи лица, които посредничат между авторите и публиката при довеждане на авторски произведения до зрители и слушатели. Пълното наименование на тези права е „права, сродни на авторските“, възприето поради сходството им с авторските права. Сродни права се признават на:

    • артистите за техните артистични изпълнения
    • продуцентите на звукозаписи за продуцираните от тях записи
    • продуцентите на филми за продуцираните от тях записи на филми и други аудиовизуални произведения
    • радио- и телевизионните организации за техните програми

    Общото между четирите групи носители на сродни права е че довеждат произведенията на авторите до крайните потребители, до публиката. Всеки от посредниците има свой принос в процеса на подготовка на произведенията за потребление и доставянето им на потребителите в годен за потребление културен продукт. Без техните усилия и инвестиции, много произведения биха си останали при техните създатели. Сродните права са признати именно за да защитят интересите на тези, които се включват в процеса по реализация на авторски произведения и затваряне на културния процес при потребителите.


    * Като полезна литература за сродните права виж Цакова В., „Права на артисти изпълнители, продуценти на записи и излъчващи организации“, С., ИСК при УНСС, 2007.

    Закрилата на сродните права се урежда с международни договори и от националното законодателство. Договори на СОИС, ратифицирани от Р България са:

    • Конвенцията на СОИС за закрила на артистите изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, известна като Римска конвенция;
    • Конвенция за закрила продуцентите на звукозаписи срещу неразрешеното възпроизвеждане на техните звукозаписи, известна като Женевска конвенция;
    • Договорът за изпълненията и звукозаписите и др.?Основен закон в България, уреждаш отношенията в областта на сродните права е Законът за авторското право и сродните му права от 1993 г. От 2007 г. част от вътрешното право на страната ни стана и правото на Общността. Сред директивите на ЕО в областта на сродните права могат да се посочат:
    • Директива 92/100/ЕО за правото на наем и правото на заем и за някои сродни права в областта на интелектуалната собственост;
    • Директива 93/83/ЕИО за координирането на някои правила, отнасящи се до авторското право и сродните му права, приложими към излъчване чрез спътник и препредаване чрез кабел;
    • Директива 93/98/ЕИО за хармонизирането на срока на закрила на авторското право и някои сродни права;
    • Директива 2001/29/ЕО за хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество и много други.

    Възникване на сродните права?Сродните права възникват автоматично, в момента на създаване на закриляния обект – изпълнение, запис, програма. За признаването на сродните права и ползването им от закрила, не е необходимо извършването на никакви допълнителни действия като вписване, регистриране и др.под.

    Сродните права са комплексни по своя характер. Те включват имуществени (икономически) правомощия и едно или две неимуществени.?Неимуществено право на артисти, продуценти и излъчващи организации е правото на име/наименование. То им осигурява възможност да изискват тяхното име да бъде посочвано, съобщавано или по друг начин огласявано при използване на изпълнението, съответно на записа или програмата. Допълнително неимуществено право, признато само на артистите е правото им да изискват запазване целостта и неизменяемостта на своите записани изпълнения. Конкретното съдържание на имуществените правомощия зависи от вида на закриляния обект и по-точно – от възможните действия по неговото използване.

    • артистите имат изключителното право по отношение на своите изпълнения на живо, да разрешават тяхното записване, излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, а по отношение на записаните си изпълнения – да разрешават тяхното излъчване по безжичен път, предаване и препредаване по кабел, публично изпълнение, предлагане на достъп в интернет, внос и износ на екземпляри от записа;
    • продуцентите на звукозапис имат изключителното право по отношение на своите записи да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, разпространението, вносът и износът на тиражираните екземпляри, публичното изпълнение на записите, излъчването им по безжичен път, предаването и препредаването им по кабел и предлагането на достъп до тях в интернет;
    • продуцентите на първоначалния запис на филм и друго аудиовизуално произведение имат по отношение оригинала на филма и копията, получени в резултат на този запис изключителното право да разрешават тяхното възпроизвеждане в екземпляри, публичното прожектиране, излъчването по безжичен път, предаването и препредаването по кабел, разпространениео им, предлагането на достъп в интернет, вноса и износа на екземпляри, превеждането, дублирането и субтитрирането;
    • радио- и телевизионните организации имат изключителното право да разрешават по отношение на излъчената или предадено от тях програма нейното преизлъчване по безжичен път, предаването й по кабел, записването, възпроизвеждането и разпространението на записи от програмата и предлагането на достъп до програмата в интернет.

    Срокът за който се признават сродните права е ограничен по време. Той е определен със закон и не може да се съкращава или удължава. Като правило срокът е 50 години, изчисляван от началото на годината, която следва годината на настъпване на определено събитие:

    • при артистичните изпълнения – публикуването на записа на изпълнението, а когато записът не е бил публикуван или изпълнението не е било записано – неговото изпълнение;
    • при звукозаписите – разгласяването на звукозаписа, а когато той не е разгласен – от осъществяването му;
    • при филмите и други аудиовизуални произведения – от разгласяването на филма, а когато той не е бил разгласен – от създаването му;
    • при програмите на радио- и телевизионните организации – от първото излъчване или предаване на програмата.

    Притежателите на сродни права могат сами да извършват действията от съдържанието на правото за използване на изпълнение, запис и програма или да разрешават на други лица използването им по един, няколко или всички възможни начини. Разрешението се дава с договор, сключван между притежателя на сродно право и ползвател. Договорът е възмезден, като възнаграждението между страните се уговаря свободно.?В случаите когато индивидуалното договаряне между притежателите на сродни права и ползвателите практически е невъзможно или е силно затруднено поради големия брой на притежателите на права, на ползвателите и на обектите за използването на които се дава разрешение, договарянето се извършва на колективна основа с посредничеството на Организации за колективно управление на права.

    • В областта на музикалните произведения:
      • Международно бюро за управление на механичните права (BIEM): www.biem.org;
      • Междунарона Федерация на Музикантите (FIM);
      • Международна федерация на звукозаписващата индустрия International Federation of the Phonographic Industry (IFPI):www.ifpi.org;
      • International Federationof Reproduction Rights Organization (IFRRO): www.ifrro.org;
      • Асоциация на независимите музикални компании /Indipendent Music Companies Association (IMPALA): www.impalasite.org;
      • БАЗИ българска асоциация на звукозаписната индустрия;
      • Профон – дружество за колективно управление на правата на продуцентите на звукозаписи в България, www.prophon.org;
      • Българска изпълнителска асоциация (БИА);
      • Българска асоциация на музикалните продуценти (БАМП) www.bamp-bg.org/;
      • АртПроМузика сдружение на артисти-изпълнители, продуценти на звукозаписи и радио- и телевизионни организации за колективно управление на права, сродни на авторското;
      • Европейска агенция за защита на изпълнителските продуцентските и авторските права;
      • НАЗИП национална асоциация за защита на изпълнителските права;
      • БГАУТОР Сдружение продуценти, артисти и автори за колективно управление на авторски права
    • В областта на сценичните произведения
      • Юсаутор сдружение за защита на авторски и сродни права www.iusauthor.com;
      • Артистаутор дружество за колективно управление и защита правата на артистите
    • В областта на филмите
      • Асоциация на българските филмови продуценти;
      • АЖИКОА Европа асоциация за колективно управление на аудиовизуални произведения в Европа

    Литература по темата

    Loading...